Радосвет Радев: Нужни са 12-15 млрд. лв., за да се възстанови икономиката
" На българския бизнесмен за тези 30 години му се случиха ужасно доста случки на оцеляване и на преценка на естествения асортимент - не бяха мутри, хиперинфлацията на Виденов, след това стагнацията. Всички връстници на българското пазарно стопанство имаме имунитета на случилите се пагубни събития, когато всички си казвахме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, ние сме богати с раните си, не с парите си. Страхувам се, че този път, тъй като никой не може да дефинира каква е тъкмо рецесията, ще бъде най-смъртоносна за бизнеса ", споделя Радосвет Радев
© Цветелина Белутова Визитка
Радосвет Радев е ръководител на управителния съвет на Българска стопанска камара от 2018 година Член е на управителния съвет на БСК и заместник-председател от 1990 година През 1992 година основава националното " Дарик радио ". Основател е на най-големия приватизационен фонд " Доверие " и на приватизационен фонд " Албена инвест ". В момента е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на Съвета на шефовете на " Албена ". Председател е на Съюза на българските национални електронни медии, член на УС на Националния ръб по туризъм и на Фондация " Буров ". Завършил е право в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати.
Срещаме се в Деня на Конституцията и той е Ваш професионален празник. Достатъчно спазващи правилата на правовата страна ли са Законът за изключителното състояние и самите ограничения?
Да отговоря като човек, изкарал пет години в Юридическия факултет, е малко претенциозно. Стъпваме на обстоятелствата. Ако беше толкоз добър, нямаше да има толкоз ремонти, освен това - часове откакто влезе в действие. В конституционната история на България евентуално за първи път имаме прецедента президентско несъгласие да бъде признато, с цел да бъдат отстранени забележителни недомислици в първата версия на закона. Не е добър законът, за жалост, той е венец на цялостната извънредно некачествена работа на работещите в Народното събрание хора. Докато живеехме при естествени условия, чувствителността към дефектите в законите беше по-ниска, само че извънредността на изключителното състояние усили видимостта на тези недостатъци. В последна сметка, сякаш толерансът към тези слаби правила в закона е доведен до това, че той въпреки всичко ще работи краткотрайно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постановление 55 за мярката 60/40 също претърпя няколко корекции. Компромис ли беше за Вас неговото приемане, Вашата позиция беше, че по-добре да го има, въпреки и несъвършено?
Нашата позиция е същата - по-добре да го има, въпреки и несъвършено. Последната редакция на процедура прибавя действително към разноските на страната още 10%, тъй че от позиция на работодателя тази редакция е по-добра, в сравнение с първата.
Обявихте при неговото приемане, че възприемате постановлението единствено като първа стъпка от пакет ограничения за възобновяване на стопанската система. Кои са най-належащите проблеми съгласно Вас?
В момента всеки час се усилва междуфирмената задлъжнялост, прекъсването на заплащанията сред комерсиалните субекти, в това число и поради неприятните редакции в закона, които разрешиха това да се случи. За мен това се обрисува като един от най-големите бъдещи проблеми на посткризисната стопанска система на България, приказваме за милиарди нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Вторият проблем е " изгубването " на парите, на ликвидността в фирмите. Колкото и да повтаряхме мантрата, че имаме мазнинки, с цел да преодолеем рецесията, те се стопяват със страшна скорост, те се стопяват по-бързо, в сравнение с са насъбрани. Защото, в случай че бизнесът е имал някакви запаси, те са насъбрани след края на предходната рецесия, а внезапно безусловно с дни и часове се вижда, че те се стопяват. Всичко по веригата - освобождението на работна мощ води до небогати хора, те стопират да пазарят и вървим надолу.
Как виждате ръководството на рецесията след два, след три месеца?
На първо място - качване на ликвидността на фирмите, било по някакъв явен аршин, било то по приоритетност от страната кои бизнеси би трябвало да оцелеят. Далеч съм от мисълта, че в България е използван североамериканският модел на " хеликоптерните пари ", само че в реалност те излекуваха цялата застрашителна неликвидност на популацията. Те не прекъснаха стоковите обороти, не прекъснаха и данъчните приходи върху търговията. Не считам, че това е най-лошата мярка, различен е въпросът, че континентална Европа не обича хеликоптерни пари. Давам си сметка, че това е добра, само че неприложима концепция.
При нас би трябвало да мислим за таргетирано финансиране. В момента към този момент излизат остойностени бюджети за възобновяване на стопанските системи. Всички те са отнесени като дял от брутния вътрешен артикул. В Германия пресмятат тази нужда като 60% от брутния вътрешен артикул, който е 4 трилиона евро. За Италия в рецесията изчисленията са за нужна помощ в размер на към 40% от Брутният вътрешен продукт. Чехия и Унгария приказват за 20% от Брутният вътрешен продукт, Хърватска - за 11%. При БВП 120 милиарда лева на България за предходната година, теоретичният размер на помощта, в случай че вземем поради нашата рогозка, би трябвало да бъде сред 12 и 15 милиарда лева Подчертавам това, тъй като всички изброени страни са с извънредно висок и под напрежение като отношение Брутният вътрешен продукт към външен дълг. България освен би трябвало да вее знаменцето на сполучливата и консервативно ръководена като финанси страна, само че би трябвало да знае, че дълбокият смисъл на белите пари, които са за черни дни, са тъкмо за такива моменти.
Тъй като сега сме в последната седмица преди приложението за ERM II, напомням Маастрихтските критерии, те толерират до 60% от Брутният вътрешен продукт като външна задлъжнялост, ние сега сме към 21-22%, което значи, че без да нарушаваме действително тези консервативни критерии. Това значи, че България може да емитира до 40 милиарда лева бондове на облигационните пазари. Въпросът е какво вършим с тях, къде се " наливат " тези пари, тъй като те могат да се налеят в пясъка и да изчезнат. Тук си мисля, че отводът да се мисли какво ще се прави за икономическото възобновяване на страната е, тъй като това е доста мъчно, доста суфистицирана активност. Мениджмънтът на здравния аспект на рецесията е елементарен - там имаш императив " неразрешено е... " - да излизаш без маска, контакти и така нататък Стопанската грижа за следкризисния интервал допуска не забрани, а позволения, само че там към този момент би трябвало да знаем какво желаеме. Мисля тук, че има директна връзка сред неумението да се направи добър закон за изключителното състояние и неумението да се направи сюжет за икономическо възобновяване на страната.
Да ги оправдаем и да кажем, че към момента не е ясно по кое време ще свърши в здравен аспект рецесията?
Това, което е обществено казано е, че поддръжка за бизнеса ще има, дано да забележим размера и размера на злополуката, те още не са ясни.
На бизнеса ясни ли са му?
И на бизнеса не са му ясни. В началото на рецесията споделих, че тя разделя компании на три - тези, които отидоха на кино, свършиха, просто ги няма, други, които живеят на изкуствено дишане и трети, които в действителност направиха възторг и печелят от рецесията, без да са печелили преди нея - да вземем за пример всичко, обвързвано с продуктите за рецесията - защитни маски, щитове, шлемове, профилираният текстил, конфекцията за защитните дрехи, интернет доставчиците и интернет търговията, които се вписват 100-процентово в дефиницията на общественото ограничаване, в което живеем. Там в действителност има взрив, въпросът е ние считаме ли, че тези браншове са толкоз доста и толкоз добре се развиват, че да бъдат стопанската система на България. В момента те не съставляват повече от 4-5% от икономическите процеси до рецесията. Да, правилно, тях съвсем ги нямаше или ги имаше едвам видимо.
Това е ребусът. Той е с две незнайни, а нормално уравнение с две незнайни се взема решение със заменяне и предполагане какво би бил Х, с цел да се получи У. Двете незнайни са период и дълбочина на рецесията. Това е като отношението в Спарта - хвърляш непроходилите бебета в каца с вино и което оцелее, то става най-силният боец. Само че на българския бизнесмен за тези 30 години му се случиха ужасно доста случки на оцеляване и на преценка на естествения асортимент - не бяха мутри, хиперинфлацията на Виденов, след това стагнацията. Всички връстници на българското пазарно стопанство имаме имунитета на случилите се пагубни събития, когато всички си казвахме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, ние сме богати с раните си, не с парите си. Страхувам се, че този път, тъй като никой не може да дефинира каква е тъкмо рецесията, тя ще бъде най-смъртоносна за бизнеса.
За целия бизнес ли и по какъв начин ще се възстановят най-пострадалите браншове, съгласно Вас?
Точно тези браншове като туризма и ресторантьорството имат в своето ДНК синдрома на неваляшката. Това е съветска кукла с кръгло дъно, която като бутнеш, се изправя. Много елементарно могат да бъдат повалени, само че и елементарно се изправят - приказвам преди всичко за заведенията за хранене. При туризма е по-сложно, тъй като компликацията идва от това, че е обвързван с промишлеността на авиацията. От тази позиция туризъм, който е на автомобил, ще се възвърне по-бързо. Не единствено вътрешният туризъм, само че и този във всички съседски страни. Ако се либерализира режимът за визи за турски жители, те могат да повторят това, което се случи с румънския туризъм.
Сигурно ще бъда оракул, в случай че мога да посоча тези браншове, които няма да могат да се възстановят, само че ние ще ги забележим доста скоро. В момента се включва печатницата на некролозите на българската стопанска система. Много хора чудесно схващат - въпросът е един-единствен - аз нямам пари, това ми е предприятието, което запазвам? Ако най-ценният актив са камионите, тъй като си ги изплатил като лизинг, ти пускаш водачите на борсата, активът си е твой, радваш се, че се усилва безработицата, тъй като цената на работната мощ ще падне и на следващия ден ще вземеш 10 водача от борсата или противоположното - всички камиони са на лизинг, връщаш ги, тъй като те не са твои и съхраняваш тези водачи, които знаеш, че могат да карат по 18 часа и са стоманени и няма да те предадат, че са научени да приказват и непознати езици, тъй като транспорът е през граница. В момента множеството от бизнесмените са с един-единствен въпрос в главата - кой ми е скъпият актив, с цел да го запазя, само че запазвайки го, да унищожа някой различен, тъй като няма пари и за двете.
Това ли най-често Ви пишат Вашите членове?
В самото начало беше едно неразбираемо недоволство. В момента има ясно артикулирано страдалчество от ограниченията на страната. Куриозното е, че получаваме повече известия, които са в жанр " дано да не трансформират, да не ни оказват помощ, тъй като става още по-лошо ". Наистина имам чувството за някакъв несъзнателен садизъм от страна на страната, която в устрема си да сформира ограничения против рецесията, я задълбочава. Например - поставяйки императивно българската стока в супермаркетите, ние заплашваме експорта, в случай че насреща има реципрочни дейности, каквито са нетарифните ограничавания.
Какви са сюжетите, които гледа бизнесът - ограниченията да паднат на 13 май или да се усилят?
За тези, които са на изкуствено дишане, рухването на ограниченията ще бъде добра вест. Защото невъзможността да стигнеш до работното си място или прекъсването на веригата на доставките, допуска тези бариери да отпаднат на 14 май, евентуално по същия метод със съблюдаване на някакви видоизменени условия за обществена изолираност. Ще може, обаче, да се възнамерява някакъв спокоен темп на произвеждане. За да бъде в допълнение объркано, това би трябвало да се преглежда в координатната система на възобновяване на цяла Европа. Ние бяхме доста радостни, че ставаме част от общия европейски пазар, само че сега, в случай че не проработят Италия, Германия и Испания, ще пострада, и сега страда 80% от експорта на България.
В останалите европейски страни има и по-строги ограничения, само че доста по-видими пакети за възобновяване на стопанските системи.
Много по-адекватни са пакетите, да. В Австрия с едно нормално заявление и с доказателства, че си съществувал през последните две данъчни години, получаваш незабавно таргетирана поддръжка според от това дали си микропредприятие, малко или приблизително дружество, дали си огромно дружество, или си самонает. Ти към този момент си разграфен и можеш да разчиташ на съответната помощ и да я заявиш по извънредно банален метод. Тук огромните изкушения, заради това, че ние продължаваме да бъдем извънредно старомодна администрация, ние сме администрация на 20 век, е че даже най-хубавата воля може да бъде удавена в обраслата с администрация държавна машина. Преди няколко дни излязоха Фондът на фондовете, чухте ли какъв поменик от документи би трябвало да показа един несретник, с цел да получи 7000 лева? Това е насмешка.
Като че ли рецесията съумя да даде скорост на електронните услуги от държавната администрация
Принудата на събитията възкресява сега електронното държавно управление. Точно поради обществената отдалеченост, колкото и да не желаят бюрократите, трябваше да отворят няколко цифрови услуги, за които ние настояваме от години. Тук има насила на времето. Не единствено като публични услуги, които се дават. Част от фурора на интернет-икономиката сега е тъкмо поради това, че с изключение на държавните, само че и доста частни структури започнаха да развиват интернет като бизнес дълбочинно, освен като среда. Много е хубаво в цялата палитра стопански интензивности да имаш тези 4-5% в портфолиото, тъй като те са локомотив, който тегли дигитализирането на старите стопански браншове. Само че този бизнес би трябвало да има пиедестал да издържи и след рецесията.
Показа ли рецесията минусите на нереформирания здравен бранш?
Не единствено сподели, хипертрофира ги. Най-големият проблем, който поражда сега е въпросът за справедливостта, е че Националната здравноосигурителна каса е пълнена с вноските на обезпечените, а сега се избавят животи и на здравнонеосигурени, само че с бюджета на здравната каса. Става въпрос за нещо фундаментално дефектно - откакто страната е разрешила да има здравнонеосигурени лица, тя би трябвало да влезе в ролята на добросъвестния съдия, който да заплати за тях, а не да взима вашата или моята осигуровка, с цел да лекуваме Факултето. На мен ми е любопитно да схвана какъв брой от пациентите са здравноосигурени. В момента здравната каса заплаща за всичко, тъй че ето един безспорен казус от рецесията, в който се вижда нещо напълно явно като недостатък.
Ето и още един ъгъл на това какъв брой е сгрешен моделът - лечебните заведения, които се занимават с всичко друго без ковид, също са получили пари, тъй като те съществуват от клинични пътеки. Никой не отива да се лекува, те не могат да си реализиран таргетите като търговски сдружения. Беше вярно решение, че без значение дали са си постигнали задачите, лекарите получават средства, все едно са работили. Подкрепихме това решение, тъй като другояче изглеждаше, че ще получат единствено 1000 лева за лекувани пациенти с ковид и не могат да си образуват главната заплата от стандартна здравна активност.
Как оценявате разговора с държавното управление по време на рецесията, част от Вашите оферти бяха признати
Аз не мога да кажа, че съм във екстаз, само че не мога да кажа, че няма разговор. Има разговор. Особено с това, че Тристранният съвет беше претрупан да бъде онази общественост, която да подхваща ограниченията за икономическото възобновяване. Първоначалната концепция да има стопански щаб пропадна и това като функционалност се делегира на тристрания съвет.
Необходим ли е подобен щаб след рецесията?
Той не е нужен на предприемачеството. Българският бизнесмен се е справял без каквито и да било стопански препоръки години обратно. Икономически щаб е нужен на държавното управление, тъй като то би трябвало да вземе сложните решения. Ако задачата е да сринем цената на активите и да ги изкупим за една нощ - дано се каже това: " Не разчитайте на нищо! "
Това, което може да помогне, е да вземем за пример Държавната консолидационна компания да стартира да бъде дейна на фондовата борса, с 200 млн. лева лева. държавното управление би могло да обърне мача. Веднага ще качат цената на акциите и ще изчистят портфейлите на пенсионните фондове, те няма да бъдат с негативна, а с позитивна рентабилност, тъй като софийската борса е на дъното си. Какъв е казусът на " Албена ", за която имам вътрешна информация - ще закъснеят ли туристите с няколко месеца, да, само че хотелите издигнати ли са, активите над 1 милиарда лева ли са, по какъв начин може борсовата й капитализация да е 138 млн. лева Ако някой в страната реши да купи наред, да купи акции на фирмите от показателя, мигновено ще се съживят фирмите.
Като позитивна стъпка ли оценявате възродената интензивност за влизане в чакалнята на еврозоната?
Да, ние постоянно сме били безапелационни за това, може би Българска стопанска камара е една от първите, които твърдо поддържаха тази стъпка. Точно през днешния ден видяхме новината, че Хърватска е направила 2 милиарда евро кредитен суап с Европейската централна банка. Те са безусловно със същия статут - те са пред чакалнята, сходно на нас, само че имат поддръжка на хърватската стопанска система. Най-вероятно към този момент сме в чакалнята и несъмнено изчакваме тържествения миг след Великден, в който да ни кажат, че сме към този момент в ERM II.
Какви са изгодите от сдружаването на бизнеса, БСК става на 40 години?
Аз самият доста съм мислил върху това, тъй като по начало предприемачът е индивидуалист, той се оправя самичък, не му би трябвало никой. В един миг се оказа, че споделените полезности стартират да имат значение. Казвам го с ясното схващане, че БСК е доайен на работодателските организации, всички останали се случват 15-20 години след нея. Дори в нейния произход сдружаването се е случвало поради някакви общи стопански ползи. Сега стартира да има чисто човешки, естетски смисъл - да бъдеш със себеподобните. В БСК се обявиха едни доста ясни морални категории, че ние не вършим лобистки клуб, ние се стараем да бъдем кардинални и поредни в едно - транспарантна бизнес среда. Това е среда, която да не позволява административен и данъчен произвол, и в това бизнесмените са безусловно обединени. Държавата със лични си органи може да реши да завърши един бизнес. От тази позиция хората намират в камарата онази експертиза, която може да артикулира ясно отбраната на бизнесмена и човешкия блян да усъвършенстваш системата на тези връзки.
Ние не сме маркетирали камарата, с цел да привличаме нови членове. Новите членове ни намират, тъй като по някакъв метод сме по-различни. Тази бистрота, за която настоявах да се случи, да излиза наяве какво вършим, за какво го вършим, стартира да се харесва. Ние не казвахме другите са разнообразни от нас, по тази причина ни изберете, ние сме това. След два месеца стават 2 години, откогато съм тук, тогава БСК беше и ротационен ръководител на АОБР. При първото ни Общо заседание споделих, че няма съревнование помежу ни. Самият факт, че в обществото съществуват пет национално показани работодателски организации, значи, че БСК не е предложила исторически тези причини хората да членуват единствено в нея, нещо се е случило, не сме удовлетворили настояванията им. Аз изповядвам правото на свободен избор, правото на сдружаване е полезност на модерното общество. Познавам комплицирания исторически път на тази организация, чувал съм от хора, които са създавали другите работодателски организации, че най-сериозният мотив те да зародят, е че БСК е наричана казионната организация, а в реалност в историята й, тя е била всичко друго, само че не и казионна. Дори по времето на съществуването й през комунизма, девет години тя е била икономическият отстъпник в комунистическа България - тук пораждат дребните и междинните предприятия, тук стартира да се работи стратегия, изчистена от идеологизацията на времето, на същинските бизнесмени.
Интервюто взе Десислава Николова
© Цветелина Белутова Визитка
Радосвет Радев е ръководител на управителния съвет на Българска стопанска камара от 2018 година Член е на управителния съвет на БСК и заместник-председател от 1990 година През 1992 година основава националното " Дарик радио ". Основател е на най-големия приватизационен фонд " Доверие " и на приватизационен фонд " Албена инвест ". В момента е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на Съвета на шефовете на " Албена ". Председател е на Съюза на българските национални електронни медии, член на УС на Националния ръб по туризъм и на Фондация " Буров ". Завършил е право в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати.
Срещаме се в Деня на Конституцията и той е Ваш професионален празник. Достатъчно спазващи правилата на правовата страна ли са Законът за изключителното състояние и самите ограничения?
Да отговоря като човек, изкарал пет години в Юридическия факултет, е малко претенциозно. Стъпваме на обстоятелствата. Ако беше толкоз добър, нямаше да има толкоз ремонти, освен това - часове откакто влезе в действие. В конституционната история на България евентуално за първи път имаме прецедента президентско несъгласие да бъде признато, с цел да бъдат отстранени забележителни недомислици в първата версия на закона. Не е добър законът, за жалост, той е венец на цялостната извънредно некачествена работа на работещите в Народното събрание хора. Докато живеехме при естествени условия, чувствителността към дефектите в законите беше по-ниска, само че извънредността на изключителното състояние усили видимостта на тези недостатъци. В последна сметка, сякаш толерансът към тези слаби правила в закона е доведен до това, че той въпреки всичко ще работи краткотрайно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постановление 55 за мярката 60/40 също претърпя няколко корекции. Компромис ли беше за Вас неговото приемане, Вашата позиция беше, че по-добре да го има, въпреки и несъвършено?
Нашата позиция е същата - по-добре да го има, въпреки и несъвършено. Последната редакция на процедура прибавя действително към разноските на страната още 10%, тъй че от позиция на работодателя тази редакция е по-добра, в сравнение с първата.
Обявихте при неговото приемане, че възприемате постановлението единствено като първа стъпка от пакет ограничения за възобновяване на стопанската система. Кои са най-належащите проблеми съгласно Вас?
В момента всеки час се усилва междуфирмената задлъжнялост, прекъсването на заплащанията сред комерсиалните субекти, в това число и поради неприятните редакции в закона, които разрешиха това да се случи. За мен това се обрисува като един от най-големите бъдещи проблеми на посткризисната стопанска система на България, приказваме за милиарди нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Вторият проблем е " изгубването " на парите, на ликвидността в фирмите. Колкото и да повтаряхме мантрата, че имаме мазнинки, с цел да преодолеем рецесията, те се стопяват със страшна скорост, те се стопяват по-бързо, в сравнение с са насъбрани. Защото, в случай че бизнесът е имал някакви запаси, те са насъбрани след края на предходната рецесия, а внезапно безусловно с дни и часове се вижда, че те се стопяват. Всичко по веригата - освобождението на работна мощ води до небогати хора, те стопират да пазарят и вървим надолу.
Как виждате ръководството на рецесията след два, след три месеца?
На първо място - качване на ликвидността на фирмите, било по някакъв явен аршин, било то по приоритетност от страната кои бизнеси би трябвало да оцелеят. Далеч съм от мисълта, че в България е използван североамериканският модел на " хеликоптерните пари ", само че в реалност те излекуваха цялата застрашителна неликвидност на популацията. Те не прекъснаха стоковите обороти, не прекъснаха и данъчните приходи върху търговията. Не считам, че това е най-лошата мярка, различен е въпросът, че континентална Европа не обича хеликоптерни пари. Давам си сметка, че това е добра, само че неприложима концепция.
При нас би трябвало да мислим за таргетирано финансиране. В момента към този момент излизат остойностени бюджети за възобновяване на стопанските системи. Всички те са отнесени като дял от брутния вътрешен артикул. В Германия пресмятат тази нужда като 60% от брутния вътрешен артикул, който е 4 трилиона евро. За Италия в рецесията изчисленията са за нужна помощ в размер на към 40% от Брутният вътрешен продукт. Чехия и Унгария приказват за 20% от Брутният вътрешен продукт, Хърватска - за 11%. При БВП 120 милиарда лева на България за предходната година, теоретичният размер на помощта, в случай че вземем поради нашата рогозка, би трябвало да бъде сред 12 и 15 милиарда лева Подчертавам това, тъй като всички изброени страни са с извънредно висок и под напрежение като отношение Брутният вътрешен продукт към външен дълг. България освен би трябвало да вее знаменцето на сполучливата и консервативно ръководена като финанси страна, само че би трябвало да знае, че дълбокият смисъл на белите пари, които са за черни дни, са тъкмо за такива моменти.
Тъй като сега сме в последната седмица преди приложението за ERM II, напомням Маастрихтските критерии, те толерират до 60% от Брутният вътрешен продукт като външна задлъжнялост, ние сега сме към 21-22%, което значи, че без да нарушаваме действително тези консервативни критерии. Това значи, че България може да емитира до 40 милиарда лева бондове на облигационните пазари. Въпросът е какво вършим с тях, къде се " наливат " тези пари, тъй като те могат да се налеят в пясъка и да изчезнат. Тук си мисля, че отводът да се мисли какво ще се прави за икономическото възобновяване на страната е, тъй като това е доста мъчно, доста суфистицирана активност. Мениджмънтът на здравния аспект на рецесията е елементарен - там имаш императив " неразрешено е... " - да излизаш без маска, контакти и така нататък Стопанската грижа за следкризисния интервал допуска не забрани, а позволения, само че там към този момент би трябвало да знаем какво желаеме. Мисля тук, че има директна връзка сред неумението да се направи добър закон за изключителното състояние и неумението да се направи сюжет за икономическо възобновяване на страната.
Да ги оправдаем и да кажем, че към момента не е ясно по кое време ще свърши в здравен аспект рецесията?
Това, което е обществено казано е, че поддръжка за бизнеса ще има, дано да забележим размера и размера на злополуката, те още не са ясни.
На бизнеса ясни ли са му?
И на бизнеса не са му ясни. В началото на рецесията споделих, че тя разделя компании на три - тези, които отидоха на кино, свършиха, просто ги няма, други, които живеят на изкуствено дишане и трети, които в действителност направиха възторг и печелят от рецесията, без да са печелили преди нея - да вземем за пример всичко, обвързвано с продуктите за рецесията - защитни маски, щитове, шлемове, профилираният текстил, конфекцията за защитните дрехи, интернет доставчиците и интернет търговията, които се вписват 100-процентово в дефиницията на общественото ограничаване, в което живеем. Там в действителност има взрив, въпросът е ние считаме ли, че тези браншове са толкоз доста и толкоз добре се развиват, че да бъдат стопанската система на България. В момента те не съставляват повече от 4-5% от икономическите процеси до рецесията. Да, правилно, тях съвсем ги нямаше или ги имаше едвам видимо.
Това е ребусът. Той е с две незнайни, а нормално уравнение с две незнайни се взема решение със заменяне и предполагане какво би бил Х, с цел да се получи У. Двете незнайни са период и дълбочина на рецесията. Това е като отношението в Спарта - хвърляш непроходилите бебета в каца с вино и което оцелее, то става най-силният боец. Само че на българския бизнесмен за тези 30 години му се случиха ужасно доста случки на оцеляване и на преценка на естествения асортимент - не бяха мутри, хиперинфлацията на Виденов, след това стагнацията. Всички връстници на българското пазарно стопанство имаме имунитета на случилите се пагубни събития, когато всички си казвахме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, ние сме богати с раните си, не с парите си. Страхувам се, че този път, тъй като никой не може да дефинира каква е тъкмо рецесията, тя ще бъде най-смъртоносна за бизнеса.
За целия бизнес ли и по какъв начин ще се възстановят най-пострадалите браншове, съгласно Вас?
Точно тези браншове като туризма и ресторантьорството имат в своето ДНК синдрома на неваляшката. Това е съветска кукла с кръгло дъно, която като бутнеш, се изправя. Много елементарно могат да бъдат повалени, само че и елементарно се изправят - приказвам преди всичко за заведенията за хранене. При туризма е по-сложно, тъй като компликацията идва от това, че е обвързван с промишлеността на авиацията. От тази позиция туризъм, който е на автомобил, ще се възвърне по-бързо. Не единствено вътрешният туризъм, само че и този във всички съседски страни. Ако се либерализира режимът за визи за турски жители, те могат да повторят това, което се случи с румънския туризъм.
Сигурно ще бъда оракул, в случай че мога да посоча тези браншове, които няма да могат да се възстановят, само че ние ще ги забележим доста скоро. В момента се включва печатницата на некролозите на българската стопанска система. Много хора чудесно схващат - въпросът е един-единствен - аз нямам пари, това ми е предприятието, което запазвам? Ако най-ценният актив са камионите, тъй като си ги изплатил като лизинг, ти пускаш водачите на борсата, активът си е твой, радваш се, че се усилва безработицата, тъй като цената на работната мощ ще падне и на следващия ден ще вземеш 10 водача от борсата или противоположното - всички камиони са на лизинг, връщаш ги, тъй като те не са твои и съхраняваш тези водачи, които знаеш, че могат да карат по 18 часа и са стоманени и няма да те предадат, че са научени да приказват и непознати езици, тъй като транспорът е през граница. В момента множеството от бизнесмените са с един-единствен въпрос в главата - кой ми е скъпият актив, с цел да го запазя, само че запазвайки го, да унищожа някой различен, тъй като няма пари и за двете.
Това ли най-често Ви пишат Вашите членове?
В самото начало беше едно неразбираемо недоволство. В момента има ясно артикулирано страдалчество от ограниченията на страната. Куриозното е, че получаваме повече известия, които са в жанр " дано да не трансформират, да не ни оказват помощ, тъй като става още по-лошо ". Наистина имам чувството за някакъв несъзнателен садизъм от страна на страната, която в устрема си да сформира ограничения против рецесията, я задълбочава. Например - поставяйки императивно българската стока в супермаркетите, ние заплашваме експорта, в случай че насреща има реципрочни дейности, каквито са нетарифните ограничавания.
Какви са сюжетите, които гледа бизнесът - ограниченията да паднат на 13 май или да се усилят?
За тези, които са на изкуствено дишане, рухването на ограниченията ще бъде добра вест. Защото невъзможността да стигнеш до работното си място или прекъсването на веригата на доставките, допуска тези бариери да отпаднат на 14 май, евентуално по същия метод със съблюдаване на някакви видоизменени условия за обществена изолираност. Ще може, обаче, да се възнамерява някакъв спокоен темп на произвеждане. За да бъде в допълнение объркано, това би трябвало да се преглежда в координатната система на възобновяване на цяла Европа. Ние бяхме доста радостни, че ставаме част от общия европейски пазар, само че сега, в случай че не проработят Италия, Германия и Испания, ще пострада, и сега страда 80% от експорта на България.
В останалите европейски страни има и по-строги ограничения, само че доста по-видими пакети за възобновяване на стопанските системи.
Много по-адекватни са пакетите, да. В Австрия с едно нормално заявление и с доказателства, че си съществувал през последните две данъчни години, получаваш незабавно таргетирана поддръжка според от това дали си микропредприятие, малко или приблизително дружество, дали си огромно дружество, или си самонает. Ти към този момент си разграфен и можеш да разчиташ на съответната помощ и да я заявиш по извънредно банален метод. Тук огромните изкушения, заради това, че ние продължаваме да бъдем извънредно старомодна администрация, ние сме администрация на 20 век, е че даже най-хубавата воля може да бъде удавена в обраслата с администрация държавна машина. Преди няколко дни излязоха Фондът на фондовете, чухте ли какъв поменик от документи би трябвало да показа един несретник, с цел да получи 7000 лева? Това е насмешка.
Като че ли рецесията съумя да даде скорост на електронните услуги от държавната администрация
Принудата на събитията възкресява сега електронното държавно управление. Точно поради обществената отдалеченост, колкото и да не желаят бюрократите, трябваше да отворят няколко цифрови услуги, за които ние настояваме от години. Тук има насила на времето. Не единствено като публични услуги, които се дават. Част от фурора на интернет-икономиката сега е тъкмо поради това, че с изключение на държавните, само че и доста частни структури започнаха да развиват интернет като бизнес дълбочинно, освен като среда. Много е хубаво в цялата палитра стопански интензивности да имаш тези 4-5% в портфолиото, тъй като те са локомотив, който тегли дигитализирането на старите стопански браншове. Само че този бизнес би трябвало да има пиедестал да издържи и след рецесията.
Показа ли рецесията минусите на нереформирания здравен бранш?
Не единствено сподели, хипертрофира ги. Най-големият проблем, който поражда сега е въпросът за справедливостта, е че Националната здравноосигурителна каса е пълнена с вноските на обезпечените, а сега се избавят животи и на здравнонеосигурени, само че с бюджета на здравната каса. Става въпрос за нещо фундаментално дефектно - откакто страната е разрешила да има здравнонеосигурени лица, тя би трябвало да влезе в ролята на добросъвестния съдия, който да заплати за тях, а не да взима вашата или моята осигуровка, с цел да лекуваме Факултето. На мен ми е любопитно да схвана какъв брой от пациентите са здравноосигурени. В момента здравната каса заплаща за всичко, тъй че ето един безспорен казус от рецесията, в който се вижда нещо напълно явно като недостатък.
Ето и още един ъгъл на това какъв брой е сгрешен моделът - лечебните заведения, които се занимават с всичко друго без ковид, също са получили пари, тъй като те съществуват от клинични пътеки. Никой не отива да се лекува, те не могат да си реализиран таргетите като търговски сдружения. Беше вярно решение, че без значение дали са си постигнали задачите, лекарите получават средства, все едно са работили. Подкрепихме това решение, тъй като другояче изглеждаше, че ще получат единствено 1000 лева за лекувани пациенти с ковид и не могат да си образуват главната заплата от стандартна здравна активност.
Как оценявате разговора с държавното управление по време на рецесията, част от Вашите оферти бяха признати
Аз не мога да кажа, че съм във екстаз, само че не мога да кажа, че няма разговор. Има разговор. Особено с това, че Тристранният съвет беше претрупан да бъде онази общественост, която да подхваща ограниченията за икономическото възобновяване. Първоначалната концепция да има стопански щаб пропадна и това като функционалност се делегира на тристрания съвет.
Необходим ли е подобен щаб след рецесията?
Той не е нужен на предприемачеството. Българският бизнесмен се е справял без каквито и да било стопански препоръки години обратно. Икономически щаб е нужен на държавното управление, тъй като то би трябвало да вземе сложните решения. Ако задачата е да сринем цената на активите и да ги изкупим за една нощ - дано се каже това: " Не разчитайте на нищо! "
Това, което може да помогне, е да вземем за пример Държавната консолидационна компания да стартира да бъде дейна на фондовата борса, с 200 млн. лева лева. държавното управление би могло да обърне мача. Веднага ще качат цената на акциите и ще изчистят портфейлите на пенсионните фондове, те няма да бъдат с негативна, а с позитивна рентабилност, тъй като софийската борса е на дъното си. Какъв е казусът на " Албена ", за която имам вътрешна информация - ще закъснеят ли туристите с няколко месеца, да, само че хотелите издигнати ли са, активите над 1 милиарда лева ли са, по какъв начин може борсовата й капитализация да е 138 млн. лева Ако някой в страната реши да купи наред, да купи акции на фирмите от показателя, мигновено ще се съживят фирмите.
Като позитивна стъпка ли оценявате възродената интензивност за влизане в чакалнята на еврозоната?
Да, ние постоянно сме били безапелационни за това, може би Българска стопанска камара е една от първите, които твърдо поддържаха тази стъпка. Точно през днешния ден видяхме новината, че Хърватска е направила 2 милиарда евро кредитен суап с Европейската централна банка. Те са безусловно със същия статут - те са пред чакалнята, сходно на нас, само че имат поддръжка на хърватската стопанска система. Най-вероятно към този момент сме в чакалнята и несъмнено изчакваме тържествения миг след Великден, в който да ни кажат, че сме към този момент в ERM II.
Какви са изгодите от сдружаването на бизнеса, БСК става на 40 години?
Аз самият доста съм мислил върху това, тъй като по начало предприемачът е индивидуалист, той се оправя самичък, не му би трябвало никой. В един миг се оказа, че споделените полезности стартират да имат значение. Казвам го с ясното схващане, че БСК е доайен на работодателските организации, всички останали се случват 15-20 години след нея. Дори в нейния произход сдружаването се е случвало поради някакви общи стопански ползи. Сега стартира да има чисто човешки, естетски смисъл - да бъдеш със себеподобните. В БСК се обявиха едни доста ясни морални категории, че ние не вършим лобистки клуб, ние се стараем да бъдем кардинални и поредни в едно - транспарантна бизнес среда. Това е среда, която да не позволява административен и данъчен произвол, и в това бизнесмените са безусловно обединени. Държавата със лични си органи може да реши да завърши един бизнес. От тази позиция хората намират в камарата онази експертиза, която може да артикулира ясно отбраната на бизнесмена и човешкия блян да усъвършенстваш системата на тези връзки.
Ние не сме маркетирали камарата, с цел да привличаме нови членове. Новите членове ни намират, тъй като по някакъв метод сме по-различни. Тази бистрота, за която настоявах да се случи, да излиза наяве какво вършим, за какво го вършим, стартира да се харесва. Ние не казвахме другите са разнообразни от нас, по тази причина ни изберете, ние сме това. След два месеца стават 2 години, откогато съм тук, тогава БСК беше и ротационен ръководител на АОБР. При първото ни Общо заседание споделих, че няма съревнование помежу ни. Самият факт, че в обществото съществуват пет национално показани работодателски организации, значи, че БСК не е предложила исторически тези причини хората да членуват единствено в нея, нещо се е случило, не сме удовлетворили настояванията им. Аз изповядвам правото на свободен избор, правото на сдружаване е полезност на модерното общество. Познавам комплицирания исторически път на тази организация, чувал съм от хора, които са създавали другите работодателски организации, че най-сериозният мотив те да зародят, е че БСК е наричана казионната организация, а в реалност в историята й, тя е била всичко друго, само че не и казионна. Дори по времето на съществуването й през комунизма, девет години тя е била икономическият отстъпник в комунистическа България - тук пораждат дребните и междинните предприятия, тук стартира да се работи стратегия, изчистена от идеологизацията на времето, на същинските бизнесмени.
Интервюто взе Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ