На българския пазар на труда има най-голям недостиг на инженери

На българския пазар на труда има максимален дефицит на инженери - 29%. Почти двойно по-малко е разминаването сред търсенето и предлагането на специалисти за обслужване на клиенти, както и на търговци.

Недостигът на ИТ експерти е 11 на 100, а на експерти " Човешки запаси " - 9%.

Това демонстрират данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България, показани по време на конгрес за връзката сред бизнеса и висшето обучение. За част от тези сфери като търговията или обслужването на клиенти висшето обучение не е наложително за заемане на свободни позиции.

Данните демонстрират още, че остатъкът на експерти е максимален в администрацията - 23%, във финансите и счетоводството - 20%, както и при операторите в прът центровете - 9 на 100. В същото време стопанската система и администрацията остават направленията във висшето обучение с максимален брой на студентите, макар политиката на страната от няколко години да свива броя на първокурсниците по тези специалности.

Според данните от рейтинговата система на университетите в направлението " Икономика " учат най-вече студенти - 47 131, в " Администрация и ръководство " - 20 133 студенти, в направлението " Педагогика " - 12 711, в " Право " - 10 392, а в направлението " Обществени информационни и осведомителни науки " има 4606 студенти.

Все още огромна част от приключилите висше обучение не работят по специалността си, а постоянно се занимават с нещо, за което не се изисква тапия от университет.

Най-малко са студентите в пет професионални посоки - " Електротехника, електроника и автоматика " (7394 студенти), " Общо инженерство " (6873), " Машинно инженерство " (4672), " Математика " (435) и " Металургия " (332).

Според министъра на образованието Красимир Вълчев е нужно ориентиране на децата още в учебно заведение към математически и професионални профили на образование, с цел да може да се промени и търсенето на академични специалности. Въведените от страната тласъци като втора стипендия за студентите по предпочитани посоки към този момент не съумяват да извърнат наклонността да се търсят специалности, в които има остатък на предложение на пазара на труда.

Според АИКБ главен проблем на пазара на труда е миграцията. По калкулации на организацията страната е изгубила 25 милиарда лв. за времето на прехода от това, че хора, които са получили образованието си в страната, са отпътували да работят в чужбина. " Издръжка на един студент за пет години образование, които се заплащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лева, според от записаната от него компетентност. Срещу тези вложения в образованието на младежите липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една елементарна сметка, която сподели, че средствата, които страната и данъкоплатците са похарчили за образованието на младежи, приключили приблизително и/или висше обучение, само че които работят в чужбина, е близо 25 милиарда лева Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България ", разяснява ръководителят на бизнес организацията Васил Велев. От АИКБ оферират студентите да получават парите за образование, които в този момент се дават на университетите, под формата на заем от страната, който би трябвало да върнат, в случай че изоставен страната скоро след дипломирането си.