На българските деца просто не им се учи. Студентите у

На българските деца просто не им се учи. Студентите у нас не престават да понижават, а потенциалът на университетите е празен на половина. Свободните места по някои значими за стопанската система посоки доближават до 80%.

В цели райони в страната дадени специалности липсват, в други има скупчване на всевъзможни посоки, даже нетипични за даденото висше учебно заведение

Тези несъответствия разкрива за поредна година обновената национална карта на висшето обучение в България за 2023 година, която всяка година се обновява, с цел да покаже в кой район от какви специалности има потребност.

57% празен потенциал

Действащите студенти през 2022/23 година са 179 000. Спрямо 200-те хиляди младежи през 2021/22 година това прави 21 000 студенти по-малко. На този декор се оказва, че общият потенциал, избран от Агенцията по акредитация за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, продължава да нараства. Той доближава 419 000 студенти по отношение на 415 000 през 2022 година Това е над 2 пъти повече от броя на настоящите студенти, които запълват едвам 42.9% от общия потенциал. Или 5 процентни пункта повече от м.г., когато този % бе 48 на 100.

Свободният потенциал също по този начин продължава да е неравномерно разпределен по посоки. Най-малко се запълват местата по математика. Едва 18.8% от тях се заемат от студенти. Тоест 81.2% от вероятните места за математици във висшите учебни заведения, от които стопанската система ни изпитва остра потребност, остават празни. През 2021 година процентът им бе 19.1 на 100. Няма задоволително искащи да учат още доктрина на изкуствата. Едва 19.2% напълнен потенциал, както и отглеждане на животни – едвам 20.1%. Не се учи и социология – 24.9%, изследване и обработка на потребни изкопаеми – 25.5%, химически науки – 26%, политически науки – 26.5% и науки за земята – 26.9%.

В общо 14 посоки и 5 специалности от контролираните специалности се употребява под 30% от наличния потенциал

От тях 11 са предпочитани, а три са измежду направленията с най-голям предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда. В общо 40 посоки броят на настоящите студенти е под 50% от избрания потенциал, като от тях 30 са предпочитани.

„ Нещо повече, измежду тези 40 посоки са 7 от 8-те професионални посоки с най-голям предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда. В осем специалности от контролираните специалности също се употребяват под 50% от потенциала. Включително електрообзавеждане на кораба с едвам 8% потребление на потенциала, транспортно строителство – с 16.4% и корабни машини и механизми – с 20.8% “, се показва в картата.

Няма математици и машинни инженери

През 2022/23 година страната е утвърдила 41 хиляди места за студенти по отношение на 40 хиляди през 2021 година и 38 хиляди през 2020 година Приети обаче са 36 хиляди по отношение на 37 хиляди през 2021 и 37 хиляди през 2020. Тоест запълняемостта на местата в границите на държавната поръчка приблизително за всички посоки е към 87% през последната завършила образователна година. Това е по отношение на 93% през миналата година и 96% преди 2 година

В няколко посоки план-приемът през 2022/23 година е повишен по отношение на година по-рано – най-много в здравни грижи – главно в компетентност здравна сестра, само че и в информационна и компютърна техника, общо инженерство, информатика и компютърни науки и машинно инженерство. В някои от тях пораства и осъщественият банкет – в здравна сестра да вземем за пример план-приемът пораства със 177 бройки, а осъщественият банкет – със 73. Не може да се каже същото за други предпочитани посоки – в математика план-приемът пораства с 53 бройки, а осъщественият банкет – с 28 бройки. Увеличеният план-прием обаче не играе роля, защото обичайно в математика има огромен % незапълнени места по държавна поръчка, т.е. увеличеният план-прием просто усилва незаетите места.

„ В посоки като „ Математика “ евентуално са нужни други ограничения за нарастване на интереса на кандидат-студентите “, считат специалистите.

Особено ниска запълняемост има още в биотехнологии, химически науки, военно дело, материали и материалознание и машинно инженерство, при които се запълват под 67% от одобрените бройки.

Медицина – в 7 университета, администрация и ръководство – в 25

Най-много студенти у нас се образоват в 8 посоки. Това са стопанска система, педагогика, медицина, администрация и ръководство, педагогика на образованието по, информационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и право. В тези осем посоки учат над 50% от настоящите студенти. Като цяло по-масовите посоки се преподават допълнително висши учебни заведения. Има обаче и основни разлики. В медицина и администрация и ръководства броят на настоящите студенти е подобен. Но медицина се предлага в 7 висши учебни заведения, до момента в който администрация и ръководства – в 25. При по-малките посоки също има обилни вариации. 16 посоки с под 1000 студенти се оферират в сред 1 и 8 висши учебни заведения. 13 посоки с сред 1000 и 2000 студенти – в сред 2 и 11 висши учебни заведения.

Един професор на 25 педагози.. и на 2-ма математици

Университетските преподаватели на трудов контракт през 2022/23 година са 14 200. Най-много са те в медицина – 2505, педагогика на образованието по – 1765, стопанска система – 1373 и здравни грижи – 1267, а минимум – по доктрина на изкуствата (13), доктрина и ръководство на образованието (48), металургия (64), вяра и теология (93). По региони минимум преподаватели има в Югоизточния регион – 887, а най-вече в Югозападния – 7458. Най-много студенти на един учител са регистрирани в педагогика – над 25, логика на психиката – съвсем 20, стопанска система – над 18 и право – съвсем 16, а минимум – в биотехнологии и в математика – под 2.

Различното съответствие на броя на преподавателите по отношение на броя на студентите може да се дължи на разнообразни аргументи – особеностите на образованието в другите посоки, натовареността на преподавателите с изследователска активност и други Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на студентите към избрания от НАОА потенциал.

„ Доколкото основна част от финансирането на висшите учебни заведения се образува от броя на обучаваните студенти. Съществува риск от незадоволително финансиране на част от направленията с дребен брой студенти на един учител. Това или би трябвало да бъде обезщетено с финансиране по други линии, или може да докара до стесняване на преподавателите. Оттам до понижаване на потенциала в съответното направление, включително и до понижаване на броя на висшите учебни заведения, предлагащи образование в съответното направление “, предизвестява Картата.

Спорт и спектакъл няма в Северозападна България

Картата записва и съществени районни несъответствия в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения – 27 – има в Югозападния регион (вкл. София), а минимум – в Северозападния регион, където са основани единствено 2 висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали. Най-много професионални посоки са налични в Югозападния регион – 50, в други четири региона са показани сред 33 и 44 посоки, до момента в който минимум професионални посоки са налични в Северозападния регион – едвам 14. Редица посоки изобщо не са показани в Северна България, измежду тях – спорт, театрално и кино изкуство и ветеринарна медицина.

Неравномерно са разпределени и студентите

В Северозападния регион те са под 4 хиляди, а най-вече са в Югозападния – близо 75 хиляди. Разликата сред двата региона е към 20 пъти. Съвсем друго е съотношението сред студентите, приключили приблизително обучение в двата региона. Разликата там е по-малко от три пъти. Близо 43 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Югозападния регион, по отношение на 15 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Северозападния регион. Данните демонстрират, че голямото болшинство от студентите от Северозападния регион са принудени да следват висше обучение в други региони на страната и го вършат. Две от най-популярните посоки за тях – стопанска система и администрация и ръководство – не се оферират в Северозапада. Тоест са недостъпни за тях. Няма различен регион с такова разминаване сред търсене и предложение на висше обучение като Северозападния.

Започва ли консолидация на университетите?

През 2009 година в България имаше 50 упълномощени висши учебни заведения. Но десетилетие по-късно броят им се усили до 52. Това се случи след откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно учебно заведение (2019 г.). През май 2022 година изтече акредитацията на Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт – Пловдив. С него университетите станаха 51. Авторите на Картата показва, че процесът на фрагментация се е пречупил. Започнал подобен на консолидация, която тече гладко през последното десетилетие.

„ През 2014/15 в най-големите пет университета се образоват 32.9% от всички студенти, като този % пораства всяка година и доближава 38.1% през 2022/23 година Подобна наклонност се следи и при най-големите 10 висши учебни заведения, въпреки и с по-бавен ритъм (увеличение от 53.2% през 2014/15 до 55.9% през 2022/23). Очакваното понижение на броя на студентите и демографските трендове през идващото десетилетие евентуално ще поддържат плавна наклонност към консолидация на висшето обучение “, написа в документа.

Половината студенти – в неперспективни посоки

Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории съгласно търсенето им от студентите и реализацията на приключилите. През 2023 година в най-силната група 1 попадат 10 посоки, в които се образоват 28% от настоящите студенти в страната (м.г. бяха 7 посоки, в които учат 18% от студентите). Най-много професионални посоки – 17 на брой – обаче попадат в група 4, където има ниско търсене на висше обучение и ниска реализация на студентите – тук се образоват 21% от студентите.

„ 56% от настоящите студенти се образоват в посоки, при които се следи ниска степен на реализация на приключилите, а 30 от общо 52 посоки попадат в групи, при които се следи ниска степен на търсене на висше обучение от кандидат-студентите “, заключава Картата.

Тя демонстрира и че даже в посоки, които са в група 1, т.е. при които като цяло се следи висока степен на реализация на приключилите и висока степен на търсене на висше обучение, съществуват и университети от последната група Г, т.е. с ниска степен на реализация и ниско търсене. Пример за сходни посоки са информатика и компютърни науки и информационна и компютърна техника. От 16 университета в информатика и компютърни науки 8 попадат в първата група А, едно – в група Б, едно – в група В, и две – в група Г. От 17 висши учебни заведения в информационна и компютърна техника четири попадат в група А, четири – в група Б, две – в група В, и пет – в група Г.

В 14 посоки над 50% от студентите се образоват в университети от група А, в които има висока реализация на приключилите и високо търсене. В същото време в 8 посоки над 50% от студентите се образоват във висши учебни заведения от група Г, т.е. в такива, при които се следи ниско търсене и ниска реализация.

Ново изискване

Картата дава рекомендации при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. Досега висшите учебни заведения можеха да разкриват нови посоки при няколко условия – да са от група 1, т.е. с високо търсене и предложение, да се намират в региони от вид А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално равнище е над 70% от потенциала им. Занапред се дефинира нова минималната граница за приложимост на потенциала – 60%.

„ Целта е да не се лимитират доста висшите учебни заведения при желанието им да откриват нови професионални посоки и структури. При опазване на границата от предходното издание на Картата, единствено три професионални посоки имат приложимост на потенциала над 70%. Докато при понижаване на посочената граница съотношението по отношение на предходната година ще бъде непокътнато “, се показва в претекстовете.

Опасност

Според Асоциацията на индустриалния капитал Картата не извършва задачите, за които е въведена. Тя би трябвало да постави ред в профилната и териториалната конструкция на висшето обучение в сходство с потребностите на пазара на труда.

„ В момента картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, само че не дава изясненост дали те действително са заети по специалността си, нито какви са условията за заемане на тези работни места. Следва да се прибавят критерии, които показват броя студенти по специалности и броя и типа на работните места, които са заети сега и изискват съответна компетентност. Тази параленост ще даде опция да се направи оценка на работните места, които в идващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на нужния брой студенти от съответната компетентност, които могат да ги заемат “, споделят оттова.

Близо 130 000 работни места, изискващи приблизително обучение, се заемат от висшисти по разнообразни аргументи. А в това време има незадоволено търсене на инженери.

Това съгласно тях се дължи главно на неналичието на работни места, изискващи избрани специалности. Те са за сметка на други, които остават свободни заради неналичието на дипломирани студенти по избрани специалности.

„ Липсата на предлагания аршин единствено би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са неповторими за едно висше учебно заведение. Но според актуалната методика не се планува увеличението на план-приема по тях, а може да се стигне и до понижаване. Това визира някои от техническите висши учебни заведения, които попадат в регион от вид Г “, показват работодателите.

Според тях проблем в методиката е и междинното пресмятане на осигурителния приход на работещите в другите обитаеми места. „ Избраният аршин деформира получените резултати, защото да вземем за пример по търсени специалности, по които множеството от приключилите студенти се осъществят в дребни обитаеми места, полученият по-нисък приход дефинира по-лошо класиране на съответната компетентност. Необходимо е слагането на коефициент, посредством който да се реализира съответно съпоставяне. Такъв аршин може да бъде „ коефициент на покупателната дарба “ или посредством съотнасяне на осигурителния приход към междинния за района “, оферират те.

Източник: Сега

Още вести четете в категорията България