Иван Кръстев: Българите са загубили вяра в демокрацията, защото който и да победи, нищо не се променя
На български новата Ви книга дружно със Стивън Холмс носи подзаглавието " Как Западът завоюва Студената война, само че загуби себе си ". Как тъкмо Западът е изгубил себе си?
В годините на Студената война светът беше разграничен както сред две противостоящи си идеологии, по този начин и сред два противостоящи си геополитически блока. И в случай че през 1990-те упованието беше, че Изтокът скоро ще замязя на Запада, през днешния ден мнозина на Запад се опасяват, че техните лични общества стартират да наподобяват на Путинова Русия - корупция, параноя, съмнение в елитите, липса на правила.
Ако с една дума би трябвало да се преразкаже книгата, може ли тази дума да бъде " подражателство "? И какво тъкмо подражателство?
Целият ни живот е подражателство. Но " краят на историята " (по едноименната книга на Фукуяма - бел.ред.) е ера на подражанието, тъй като след края на Студената война остана единствено един модел, който си заслужаваше да бъде подправен: западният модел. Съветският модел се беше провалил и всички ние искахме оптимално бързо да станем като Запада, да станем обикновено общество. Но това, за което тогава не си давахме сметка, е, че разделянето на света на имитатори и модел е мощно уязвимо. Подражателят доста скоро схваща, че животът в страната Папагалия има своята тъмна страна. Позицията на политически подражател е изключително мъчителна в една културна среда, която непрестанно ти споделя да си автентичен и неповторим. И след първичната еуфория, че ще станем като тях, стартират да се прокрадват въпросите: Ако желаеме да сме като тях, значи ли, че сме по-лоши от тях; в случай че желаеме да сме като тях, значи ли, че те могат да ни споделят по какъв начин би трябвало да живеем? Именно това напрежение, заложено в концепцията за реплика, беше употребявано от популистите, които трансфораха отхвърлянето на подражателската народна власт в свое знаме. " Не желаеме повече да подражаваме, желаеме своя метод на живот! " - това е лозунгът, под който популистите отхвърлят освен претенцията на Брюксел или Берлин да ни споделят по какъв начин да живеем, само че и полезностите, в името на които беше съборена Берлинската стена.
Точно тогава, малко след измененията, една дисидентка от някогашната Германска демократична република, Бербел Болай, сподели: " Искахме правдивост, а получихме правова страна ". Какво искаше Източна Европа и какво получи в последна сметка?
В годините на Студената война светът беше разграничен както сред две противостоящи си идеологии, по този начин и сред два противостоящи си геополитически блока. И в случай че през 1990-те упованието беше, че Изтокът скоро ще замязя на Запада, през днешния ден мнозина на Запад се опасяват, че техните лични общества стартират да наподобяват на Путинова Русия - корупция, параноя, съмнение в елитите, липса на правила.
Ако с една дума би трябвало да се преразкаже книгата, може ли тази дума да бъде " подражателство "? И какво тъкмо подражателство?
Целият ни живот е подражателство. Но " краят на историята " (по едноименната книга на Фукуяма - бел.ред.) е ера на подражанието, тъй като след края на Студената война остана единствено един модел, който си заслужаваше да бъде подправен: западният модел. Съветският модел се беше провалил и всички ние искахме оптимално бързо да станем като Запада, да станем обикновено общество. Но това, за което тогава не си давахме сметка, е, че разделянето на света на имитатори и модел е мощно уязвимо. Подражателят доста скоро схваща, че животът в страната Папагалия има своята тъмна страна. Позицията на политически подражател е изключително мъчителна в една културна среда, която непрестанно ти споделя да си автентичен и неповторим. И след първичната еуфория, че ще станем като тях, стартират да се прокрадват въпросите: Ако желаеме да сме като тях, значи ли, че сме по-лоши от тях; в случай че желаеме да сме като тях, значи ли, че те могат да ни споделят по какъв начин би трябвало да живеем? Именно това напрежение, заложено в концепцията за реплика, беше употребявано от популистите, които трансфораха отхвърлянето на подражателската народна власт в свое знаме. " Не желаеме повече да подражаваме, желаеме своя метод на живот! " - това е лозунгът, под който популистите отхвърлят освен претенцията на Брюксел или Берлин да ни споделят по какъв начин да живеем, само че и полезностите, в името на които беше съборена Берлинската стена.
Точно тогава, малко след измененията, една дисидентка от някогашната Германска демократична република, Бербел Болай, сподели: " Искахме правдивост, а получихме правова страна ". Какво искаше Източна Европа и какво получи в последна сметка?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ