На Бъдни вечер и Коледа вратата им никога не беше

На Бъдни вечер и Коледа вратата им в никакъв случай не беше заключена и всеки бе добре пристигнал.

Всяка година на празниците при баба се събирахме двете й дъщери - майка ми и вуйна ми, с нашите татковци и ние - тримата й внуци, от които аз бях най-голямата. Винаги идваше и сестрата на дядо ми - остаряла мома, някое комшийско дете или познато семейство.

Когато на Бъдни вечер се смрачаваше, баба ни караше да гледаме небето:

- Деца, гледайте небето, довечера то се отваря и ангелите слизат от там да извършват стремежи. Който ги види, те ще изпълнят съкровеното му предпочитание. Докато ние се взирахме нагоре, дребната ми братовчедка викаше:

- Аз видях едно ангелче - и сочеше с пръст нагоре. - Ето го там. Баба ми - невероятна стопанка и кулинарка, приготвяше за този празник седем постни ястия - картофен пататник, фасул, чушки с ориз и стафиди, постни сарми постоянно участваха на трапезата, а и погача, украсена с гроздове от тесто, тиквеник, сладки с орехови и бадемови ядки - постоянно нечетен брой.

Те имаха огромно и богато лозе, от което дядо ми още преди празниците носеше плодове, които баба ми изсушаваше, орехи, зимен вид пресни зелени ябълки, мед от пчелите.

Още на Бъдни вечер, а и през целия ден на Коледа баба ми викаше съседските деца и им подаряваше през балкона в торбички всевъзможни лакомства, само че те най-вече се радваха на питите с мед от кошерите.

Когато на Бъдни вечер видеше някое съседско момиче от гимназията или студентка, живееща чартърен, тя й даваше торбичка със сушени плодове, пресни ябълки и орехи и безшумно под балкона й споделяше:

- Днес - на Бъдни вечер, преди да си легнеш, среши косата си, а гребена дружно с космите постави под възглавницата си - и по този начин ще сънуваш бъдещия си брачен партньор. На Коледа обели една ябълка - когато хвърляш обелките на масата, която писмен знак те образуват, с нея ще стартира името на този, за който ще се омъжиш.

След това разрежи ябълката - в случай че семките са на кръст - цяла година няма да ти върви в учението, в случай че са подредени в кръг - огромни триумфи ще имаш.

Счукай с гостите си по един орех - в случай че е здрав, - здрави ще бъдете, в случай че не е - заболявания ви чакат. Когато тя раздаваше торбичките и споделяше тези поверия, аз постоянно се криех към нея и я слушах и ми се струваше, че всички й имаха вяра.
На Коледа баба ми прикадяваше с тамян от църквата стаите, с цел да изгони злото, а по-късно и трапезата.

Веднъж се бяхме събрали, както нормално, на огромния християнски празник при баба ми. На масата имахме печена пуйка, пълнена с ориз и кисело зеле, огромна нарязана питка, баница с шансове, туршии, няколко типа зимни салати, домашна гроздова ракия и алено вино от лозе, а във фурната се печеше обичаната ми саралия с орехи.

Братовчед ми беше доста своеволен и баба току му подвикваше:

- Не ставай от масата! Наведи се, другояче все необут и гладен ще вървиш!

Баща му, чуеше ли бабиния глас, на собствен ред се провикваше:

- Георге, не чуваш ли, не ставай! Навеждай се!

При нас беше пристигнало и едно комшийско момиче да гледа телевизия, на което майка му се приготвяше за празника, бащата беше боен и отсъстваше от града, а брат й - Косьо, се беше запилял някъде, пък и тв приемникът им се беше развалил.

Тъкмо когато сестрата на дядо ми - остарялата мома, скришно си доливаше вино и вуйна ми укорително поглеждаше отдолу под вежди братовчед ми, към двадесет и два часа токът угасна. След няколко минути някой се качи през балкона и стартира да блъска с дряновица по стъклото. Братовчед ми скочи и потегли към балконската врата, само че татко му извика:

- Георге! Стой си на стола, Георге!

Всички малко се уплашихме, само че Светла - съседското момиче, първа позна брат си през стъклата и му изкрещя:

- Косьо, за какво правиш по този начин? Веднага иди да светнеш! Ще те кажа на баща, като пристигна.

А баба ми му викна:

- Влез и изяж парче баница, да ти забележим шанса!

След като зави бушона на стълбището и токът светна, Косьо влезе намусен при нас. Баба ми го попита:

- Ти за какво си по този начин кисел на Коледа, бе? Навърши ли четиринадесет години?

Той кимна утвърдително и засрамено я запита:

- А ти за какво си споделила на Ганка на Бъдни вечер против Коледа да се реши и да спи с гребена под възглавницата си? Похвали се през днешния ден на мама, че се сънувала с рус избраник.

- Такава ли била работата? - усмихна се баба. - Че ти ерген ли си бе, Косьо? Ганка - студентката, ли ти хареса? Не е ли много огромна за тебе?

Косьо единствено примигваше и не отговаряше.

- Ти си най-хубавото и мощно чернооко момче в квартала, а момите харесват богати и работливи мъже. Сега ще ти дам парче баница, само че първата хапка няма да гълташ, а единствено ще я сдъвчеш, ще я запечатаме в пликче и ще я сложиш под възглавницата си. Чак на Свети Валентин ще я хвърлиш в морето и ще видиш по какъв начин във всичко ще ти тръгне. Хайде да забележим в този момент кой какъв шанс ще изтегли от баницата!

Спомням си, че тогава на Косьо се падна парата и той чак тогава леко се усмихна.

След като ги нагости, баба ми продължи:

- Хайде в този момент, Косьо, вземай сестра си и отнеси тези плодове, вино и мед на майка си, че единствено след час през днешния ден на Коледа в среднощ ще излязат върколаците. Те бродят от среднощ до ранни зори чак до Йордановден и предизвикват зло на хората. Затова доста по тъмното не се върви по празниците...

И в този момент, когато честваме Коледа, си припомням тези бабини поверия и постоянно на Рождество Христово, на което тя празнуваше и своя имен ден, си поплаквам за нея, която толкоз доста обичах и която ми липсва и до през днешния ден.

Силвия МИЛЕВА, Варна