На Бабинден мъжете се откупували с пари
На Бабинден мъжете се „ откупват “ с пари, съгласно бит в поповското село Садина. Бабинден се е чествал на 8 януари и е празник на „ бабата ” – дамата, която е бабувала – пособия е при раждането на децата, написа Българска телеграфна агенция. Той се чества единствено от дами – баби, млади булки и невести, описа Илка Дечева – дълготраен читалищен деятел и самодеец, в този момент шеф на Основно учебно заведение „ Христо Ботев “ в обитаемото място.
Това е един от почитаните национални женски празници, измежду поредицата зимни, празнувани от българския народ. Жителите на село Садина са представители на капанската етнографска група и пазят традиции и обреди, присъщи за нея. Предават ги на по-младите, с цел да се запази материалната и духовната просвета на капанците.
В недалечното минало, по разказите на Дечева, на този ден мъжете избягвали да вървят по улиците. Ако ги срещне групата на празнуващите дами, мъжете би трябвало да се „ изплатят ” с пари. Защото в противоположен случай ще бъдат очернени - намазани със сажди, вакса или тиня.
Въпреки че през годините празникът се осъвременява, на този ден всяка жена, която е родила през миналата година, и нейната свекърва отиват в дома на „ бабата ” – дамата, пособия на раждането на бебето, или при локалната акушерка. Ако детето е скоро родено и няма кой да го гледа, майката го взема със себе си.
Всяка жена носи блага на бабата: риза, пешкир, престилка, а в трипезника (бохча за носене на храна) е завързвала баница, питка, кокошка и вино, добавя Дечева. Влизайки в дома на бабата, дамите и целуват ръка и ѝ поливат вода да си измие ръцете, с цел да протичат идващите раждания леко, като по вода.
От донесеното ястие се прави обща софра, към която сядат всички дами. Настроението на дамите се покачва от изпитото вино, разрешават си смешки, радостни закачки, песни и хора.
И през днешния ден Бабинден е уважаван празник в селото, за последно е отбелязван преди две години, поради рестриктивните мерки от пандемията от ковид, спомня си Дечева. И до момента в който в предишното е празнуван на 8 януари, то в по-ново време се чества на 21 януари – в Деня на родилната помощ. Но във всички времена с признателност към дамите, помагали за идването на новия живот. И през днешния ден в Садина тачат с благодарност акушерката Стефка Иванова. Жената към този момент е на повече от 70 години, само че през ръцете ѝ са минали стотици, родени в селото (защото в миналото тук е имало родилен дом), или пък родени в Попово, само че обгрижвани от нея в първите месеци от живота си.
На всеки Бабинден дамите вият венец от здравец и кичат акушерката, носят я на ръце и я „ къпят “, поливайки ѝ за измиване на ръцете.
И в наши дни мъжете, поканени и пристигнали на женския празник, не престават традицията да се „ откупват “. Парите се дават на дамата с бебето, с цел да се подкрепи развъждането му, споделя Дечева. В съвремието празникът се провежда от читалището и пенсионерския клуб в селото.
Това е един от почитаните национални женски празници, измежду поредицата зимни, празнувани от българския народ. Жителите на село Садина са представители на капанската етнографска група и пазят традиции и обреди, присъщи за нея. Предават ги на по-младите, с цел да се запази материалната и духовната просвета на капанците.
В недалечното минало, по разказите на Дечева, на този ден мъжете избягвали да вървят по улиците. Ако ги срещне групата на празнуващите дами, мъжете би трябвало да се „ изплатят ” с пари. Защото в противоположен случай ще бъдат очернени - намазани със сажди, вакса или тиня.
Въпреки че през годините празникът се осъвременява, на този ден всяка жена, която е родила през миналата година, и нейната свекърва отиват в дома на „ бабата ” – дамата, пособия на раждането на бебето, или при локалната акушерка. Ако детето е скоро родено и няма кой да го гледа, майката го взема със себе си.
Всяка жена носи блага на бабата: риза, пешкир, престилка, а в трипезника (бохча за носене на храна) е завързвала баница, питка, кокошка и вино, добавя Дечева. Влизайки в дома на бабата, дамите и целуват ръка и ѝ поливат вода да си измие ръцете, с цел да протичат идващите раждания леко, като по вода.
От донесеното ястие се прави обща софра, към която сядат всички дами. Настроението на дамите се покачва от изпитото вино, разрешават си смешки, радостни закачки, песни и хора.
И през днешния ден Бабинден е уважаван празник в селото, за последно е отбелязван преди две години, поради рестриктивните мерки от пандемията от ковид, спомня си Дечева. И до момента в който в предишното е празнуван на 8 януари, то в по-ново време се чества на 21 януари – в Деня на родилната помощ. Но във всички времена с признателност към дамите, помагали за идването на новия живот. И през днешния ден в Садина тачат с благодарност акушерката Стефка Иванова. Жената към този момент е на повече от 70 години, само че през ръцете ѝ са минали стотици, родени в селото (защото в миналото тук е имало родилен дом), или пък родени в Попово, само че обгрижвани от нея в първите месеци от живота си.
На всеки Бабинден дамите вият венец от здравец и кичат акушерката, носят я на ръце и я „ къпят “, поливайки ѝ за измиване на ръцете.
И в наши дни мъжете, поканени и пристигнали на женския празник, не престават традицията да се „ откупват “. Парите се дават на дамата с бебето, с цел да се подкрепи развъждането му, споделя Дечева. В съвремието празникът се провежда от читалището и пенсионерския клуб в селото.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ