На Азиатския форум за разплащания, който се проведе на 21

На Азиатския конгрес за разплащания, който се организира на 21 и 22 ноември в китайския град Шънджън, послание направи членът на изпълнителния ръб на "Дойче Бундесбанк " - доктор Йоханес Беерман. То бе отдадено на кешовите и на безналичните разплащания от позиция на централните банки. В текста представяме съображенията на доктор Беерман.

Като член на изпълнителния ръб на Централната банка на Германия, виновен за кешовите интервенции, аз евентуално съставлявам за мнозина от вас "старият свят на разплащанията " - свят, в който има лимитирано място за нововъведения и прогрес, криещ висок риск, само че ниски обезщетения. От позиция на Европа като цяло и на Германия в частност, ми позволете да отбележа, че този въпрос не е толкоз елементарен колкото наподобява.

В Германия и в еврозоната циркулацията на пари в брой продължава да пораства. Бундесбанк е емитирала повече от половината от цената на евробанкнотите, които са в обращение сега. Управлението и разпространяването на тези пари в брой е съществена оперативна задача на националните централни банки от еврозоната и в частност на Бундесбанк. А това значи, че би трябвало да продължим да влагаме в кешовата си инфраструктура.

Парите в брой извършват голям брой стопански функционалности, като заплащанията са единствено една от тях. Нашите оценки допускат, че жестоко една от всеки 10 банкноти, издадени от Бундесбанк, се употребяват за разплащания в Германия. Което лимитира размера на "баницата ", оставаща за другите безналични разплащателни други възможности.

Използването на пари в брой като метод на заплащане несъмнено понижава както в интернационален проект, по този начин и на немска територия. Но нивото на потреблението им към момента остава високо в доста страни и изключително в Германия. С други думи, кешът към нас може и да е по-малко, само че ние сме надалеч от безкасово общество.

Въпросът е за какво физическата парична замяна не е изчезнала под вълните на океана от цифрови способи за разплащания? Според мен, това се дължи на характерните черти, които предлага кешът. Ние следим постоянно държанието на платците в Германия, с цел да разберем претекстовете на семействата да предпочетат едни вместо други форми на замяна. Защитата против финансови загуби, персоналната загадка и ясният взор върху разноските са най-важните черти, които индивидите чакат от разплащателните принадлежности. Кешът дава отговор изрично на всичките посочени области, сочат изследванията ни. Моето пояснение на тези резултати е: немските семейства ценят неприкосновеността и

парите в брой оферират трите изключителни форми на самостоятелност, което ги отличава от цифровите системи за разплащания

Първата е самостоятелност от социално-икономическия генезис на индивида

- Кешът може да се пипне и не изисква никакви механически съоръжения. Използването му се схваща елементарно от другите генерации. Именно тази осезаема природа на парите в брой, съгласно мен, е значим детайл за засиленото финансово включване;

- Осигуряването на достъп до кеш се отнася най-много за селските региони с незадоволителна банкова или софтуерна инфраструктура. В този смисъл парите в брой са също и метод за запазване на обществената единодушие.

Втората форма е самостоятелност от софтуерните екосистеми

- Като се вземе поради към момента разпокъсаният пейзаж на разплащанията в Европа, кешът сега остава един от в действителност универсалните способи на продан когато става въпрос за директните транзакции в еврорегиона;

- Компаниите за финансови технологии разклащат обичайна банкова система в Европа. Те постоянно се възползват от световния си достъп и голямата потребителска база. Което може да донесе ред преимущества на клиентите им, примерно при трансграничните преводи. Това обаче значи също, че потребителите се оказват заключени в тъкмо избрани разплащателни екосистеми. Докато парите в брой оферират елементарен излаз, изключително за избрани транзакции.

Третата форма е самостоятелност от публичния надзор и от събирането на данни

- Като легално популяризиран, кешът е напълно обезпечен от националната централна банка;

- Парите в брой са очевидният избор на способ за заплащания когато става въпрос за отбрана на персоналните данни. А това ускорява свободата на индивида.

Както е известно, в края на всеки работен ден цифровите системи за разплащания употребяват персоналните данни. Събирането им не е увреждащо от единствено по себе си. Но в епохата на "информационния гърмеж ", набирането на детайлни данни значи приемането на скъпа информация, която след това дава опция да се сформират модели на самостоятелно държание. Което слага два въпроса. Първият е от позиция на отбраната на потребителите и опира до количеството информация, належащо за реализирането на всяка съответна транзакция. Вторият - от икономическа позиция персоналните данни могат да се считат за спомагателен източник на разноски по преводите, който би трябвало да се регистрира когато се съпоставят разходните структури на другите способи за разплащания.

Следва: "Дигиталните пари като сурогат на кеша "