Как се роди сталинско-титовото отроче „македонска нация“?
На създателите, шумно пропагандиращи съществуването на „ античните “ македонци, би трябвало да бъде оказана незабавна психиатрична помощ
През 1933 година европейците са съществено разтревожени от идването на Хитлер на власт. Настъпва внезапна смяна на външнополитическия курс на редица европейски страни. Поддържаната от тях до този миг позиция против несправедливите и хищнически решения на Парижката мирна конференция (1919 г.), като най-пострадалите от тях са българите от Вардарска Македония, подложени на геноцид от свирепия сръбски режим, е снета. Макар че даже Югославската комунистическа партия излиза с зов за отбрана правата на македонските българи.
Страхът от очертаващия се нацистки реваншизъм трансформира коренно позициите на видни държавници и политици в Европа. Твърдата позиция за очистване на югославската страна и отърваване на потиснатите нации от сръбския терор е сменена със запазването на нейната целокупност, като предстоящ съдружник против нацистка Германия. От тази позиция следва най-щекотливият въпрос, а какво ще се прави с най-потиснатия български етнос. Отговор дава Коминтернът, несъмнено по разпореждане на Сталин, след подстрекателство, направено от крайните сръбски националисти. От българите в Македония, съгласно него ще бъде образувана нова нация, която ще носи името на географската област Македония. Така европейската и международна общественост стават очевидци на един исторически феномен. Скалъпването на македонската нация е недодялан политически акт, обслужващ към този исторически миг тясно егоистични идеологически ползи. Както се очаквало прокламираната нова нация е призната с голямо удовлетворение от крайните сръбски националистически среди.
Сталин нагледно казано зачева македонската нация, а Тито и сърбите я отглеждат и възпитават в дух на неистова ненавист към всичко българско – родители, жанр, родно място. Това е неумолимата историческа истина и действителност за пръкването на македонизма. Всякакви други изказвания са нескопосани и глуповато скалъпени сръбски измислици. До 1944 година европейците са уверени, че в Македония повече от хилядолетие популацията е българско, факт който се поддържа от голям брой исторически свидетелства.
В тази връзка заслужава да се обърне внимание на един необичаен, достоверен исторически документ.
След края на Втората международна война водачът на Българска комунистическа партия Георги Димитров се готви да се завърне в България. Малко преди да отпътува от Москва е привикан от Сталин на среща в Кремъл. На нея вождът непосредствено и в безусловен звук подрежда на българина, че първата му грижа в България би трябвало да бъде „ одобряването на македонската нация “. На този ултиматум Димитров дава отговор: „ Зная, другарю Сталин. Изпълнението на тази задача обаче няма да бъде леко, тъй като популацията в Македония е българско. Аз и моето семейство, които сме от този край, също се усещаме българи. “ Въпреки тази имитация, Сталин продължава: „ Зная, Георги, зная, само че Георги, имаше ли азербайджанска нация? Нямаше! Има ли в този момент? Има! Имаше ли, Георги, молдовска нация? Нямаше! Има ли в този момент? Има! Така ще има и македонска нация. “
Е, при тази нетърпяща безусловно никакво несъгласие решителност на тона на „ бащата на народите “, единствено хора със съществено нарушени умствени качества могат да тиражират други версии за пръкването на македонизма. А на създателите, шумно пропагандиращи съществуването на „ античните “ македонци, би трябвало да бъде оказана незабавна психиатрична помощ. Изнесеното нагоре не е голо изказване, средство, което използват скопските македонисти, а е безспорен и смазващо разобличаващ всички фалшификации, свързани с македонизма документ.
Автор:
trud.bg
През 1933 година европейците са съществено разтревожени от идването на Хитлер на власт. Настъпва внезапна смяна на външнополитическия курс на редица европейски страни. Поддържаната от тях до този миг позиция против несправедливите и хищнически решения на Парижката мирна конференция (1919 г.), като най-пострадалите от тях са българите от Вардарска Македония, подложени на геноцид от свирепия сръбски режим, е снета. Макар че даже Югославската комунистическа партия излиза с зов за отбрана правата на македонските българи.
Страхът от очертаващия се нацистки реваншизъм трансформира коренно позициите на видни държавници и политици в Европа. Твърдата позиция за очистване на югославската страна и отърваване на потиснатите нации от сръбския терор е сменена със запазването на нейната целокупност, като предстоящ съдружник против нацистка Германия. От тази позиция следва най-щекотливият въпрос, а какво ще се прави с най-потиснатия български етнос. Отговор дава Коминтернът, несъмнено по разпореждане на Сталин, след подстрекателство, направено от крайните сръбски националисти. От българите в Македония, съгласно него ще бъде образувана нова нация, която ще носи името на географската област Македония. Така европейската и международна общественост стават очевидци на един исторически феномен. Скалъпването на македонската нация е недодялан политически акт, обслужващ към този исторически миг тясно егоистични идеологически ползи. Както се очаквало прокламираната нова нация е призната с голямо удовлетворение от крайните сръбски националистически среди.
Сталин нагледно казано зачева македонската нация, а Тито и сърбите я отглеждат и възпитават в дух на неистова ненавист към всичко българско – родители, жанр, родно място. Това е неумолимата историческа истина и действителност за пръкването на македонизма. Всякакви други изказвания са нескопосани и глуповато скалъпени сръбски измислици. До 1944 година европейците са уверени, че в Македония повече от хилядолетие популацията е българско, факт който се поддържа от голям брой исторически свидетелства.
В тази връзка заслужава да се обърне внимание на един необичаен, достоверен исторически документ.
След края на Втората международна война водачът на Българска комунистическа партия Георги Димитров се готви да се завърне в България. Малко преди да отпътува от Москва е привикан от Сталин на среща в Кремъл. На нея вождът непосредствено и в безусловен звук подрежда на българина, че първата му грижа в България би трябвало да бъде „ одобряването на македонската нация “. На този ултиматум Димитров дава отговор: „ Зная, другарю Сталин. Изпълнението на тази задача обаче няма да бъде леко, тъй като популацията в Македония е българско. Аз и моето семейство, които сме от този край, също се усещаме българи. “ Въпреки тази имитация, Сталин продължава: „ Зная, Георги, зная, само че Георги, имаше ли азербайджанска нация? Нямаше! Има ли в този момент? Има! Имаше ли, Георги, молдовска нация? Нямаше! Има ли в този момент? Има! Така ще има и македонска нация. “
Е, при тази нетърпяща безусловно никакво несъгласие решителност на тона на „ бащата на народите “, единствено хора със съществено нарушени умствени качества могат да тиражират други версии за пръкването на македонизма. А на създателите, шумно пропагандиращи съществуването на „ античните “ македонци, би трябвало да бъде оказана незабавна психиатрична помощ. Изнесеното нагоре не е голо изказване, средство, което използват скопските македонисти, а е безспорен и смазващо разобличаващ всички фалшификации, свързани с македонизма документ.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ