На Атанаска Дишева добре й се получи ролята на жертва

На Атанаска Дишева добре й се получи ролята на жертва по познатия за Лозан Панов метод, споделя юристът Марин Киров пред "Монитор ".

Марин Киров е правист, специалист по законодателство и правосъдна промяна

Работи като съветник при промените на конституцията от 2015 година в глава "Съдебна власт "

Участвал е в съвета по правосъдна промяна при изработването на измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година

- Г-н Киров, преди седмица Висш съдебен съвет наново гласоподава кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор. Какво следва от тук насетне?

- Да, имаше наново преизбиране, откакто президентът върна номинацията на Иван Гешев и не подписа декрет за неговото назначение първия път, само че в това няма нищо изключително от юридическа позиция – конституцията и разпоредбите за избор го позволяват като част от процедурата и всички го чакаха поради предходни дейности в тази посока – образеца с Георги Чолаков от Върховния административен съд.

На Румен Радев се натрапи изборът, който месеци наред се натрапваше на Висш съдебен съвет и на жителите – да избере сред гласа на улицата (а на улицата стачкува една партийна общност) и гласа на институциите, гилдията, специалистите.

Радев избра отчасти „ улицата “, само че би трябвало да е наясно, че позволи да сътвори две гледни точки, два прочита на обстановката и да задълбочи пропастта на разделянето сред магистратите.

Въпреки всичко все още процедурата протича съгласно конституцията и Закона за правосъдната власт, няма изключителна обстановка.

При първото гласоподаване номинацията на Иван Гешев за основен прокурор бе подкрепена с ненадейно болшинство от пленума на Висш съдебен съвет – за него гласоподаваха освен номиниралите го 11 членове на прокурорската гилдия, само че и 9 от съдийската – поддържаха го прокурори, избирани директно от прокурори и следователи, поддържаха го съдии, поддържаха го и представители на квотата на Народното събрание, която на собствен ред е определена с високо болшинство (не единствено от една парламентарна група).

Неочаквано, тъй като се твърдеше, че той не е допустим за Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет, респективно за общността, по този начин да се каже, само че резултатът демонстрира друго. А при повторното гласоподаване същата поддръжка бе доказана.

Странно е да се твърди, че поддръжката от държавни органи и съсловни организации е неприемлива, а отрицанието от идейно свързани НПО-та, партии и бизнес кръгове би трябвало да е решаващо.

- Очаквате ли някой да сезира Конституционен съд за избора?

Президентът има пълномощие да желае от Конституционния съд пояснение на конституцията и по това няма спор.

Друг е въпросът какво се твърди сега, с цел да се легитимира тази теза – че има неизясненост в главния закон, че би трябвало да се стартира нова процедура, с нови претенденти.

Без всякаква опора в конституцията и правото изобщо се изяснява, че има неизясненост в главния закон във връзка с това по какъв начин се действа, в случай че президентът не подпише указа за определения основен прокурор.

Това е или плод на илюзия на създателите на тази концепция, или те се пробват да заблудят необятната аудитория – няма никаква неизясненост в конституцията, нито в Закон за съдебната власт, още повече че тази процедура към този момент е провеждана един път при избора на ръководител на Върховния административен съд – Георги Чолаков бе определен по същата конституция и по същия изменен закон и зае мястото си след наново гласоподаване от Висш съдебен съвет.

И единствено да отворим скоба – разпоредбите за избор са утвърдени от Европейска комисия и са част от маркирания прогрес и са основа за отпадане на мониторинга. За да не се спекулира, че законът бил надали не отговорен.

Ако президентът не подпише указа, то процедурата се връща във Висш съдебен съвет на стадий предложение на същия претендент и гласоподаване, както се и случи.

Ако бъде препоръчан и прегласуван същият претендент, то тогава президентът не може да откаже сключване на декрет.

Ако не бъде препоръчан наново, едвам тогава се пристъпва към напълно нова процедура.

Така че президентът преди всичко към този момент е задължен да подпише указа след повторното избиране и едвам по-късно, в случай че на някого от неговия екип не му е ясна конституцията, може да желае пояснение. А дали Конституционният съд би позволил сходно искане, е напълно различен въпрос.

- Как ще коментирате офанзивите, които не престават и до момента от страна на съответни съдии?

- Продължават да се следят същите сюжети като преди този момент – да се внушава, че има нещо неправилно в процедурата и да се зове президента за интервенция и освен това – интервенция оттатък процедурата, интервенция, обвързвана с това да поведе протестиращите кръгове в борба против разпоредбите.

Но макар натрапваното очакване, че Висш съдебен съвет официално ще премине през процедурата и ще гласоподава, без някакви диспути, въпроси и разисквания, в действителност бяхме очевидци на едно целодневно съвещание и много обстоен коментар на всички въпроси.

Иван Гешев не се възползва от опцията и неколкократното увещание от страна на министъра на правораздаването, че може и да не дава отговор и отговори на всички сложени въпроси – професионални, експертни, персонални.

Имаше десетки повтарящи се въпроси, имаше и внушения, които целяха да изградят облик на неподготвения изверг, от който да се пазим.

Странно е, само че за човек, за който се твърди, че непрестанно нападна съперници, в действителност той по време на цялата процедура беше в отбранителна позиция и отбрана.

През цялото време акцент се слага върху митингите против номинацията и избора на Иван Гешев, само че те не са спонтанни цивилен митинги, те са предстоящи, политически и проведени.

Протестира партийната общественост на Христо Иванов, неговият електорат, поддръжници, симпатизанти в Неправителствени организации бранша, хора от неговия другарски кръг. Протестите са управлявани от хора, част от които сами признаха, че преди да заемат управителни позиции в правосъдната система, са се срещали с „ неприятните “, евентуално за поддръжка.

И на фона на всичко това настояванията на митинга през цялото време са странни – отдръпване на претендента, за бламиране от президента и съществени промени!

Всъщност митингите имаха и друга цел и точно тя бе реализирана – да бъде замесен и президентът в политическа игра. Проблем няма в единната номинация, има проблем в една партия и няколко НПО-та, които скандират с претенции те да предлагат претенденти.

Няма по какъв начин подвластни от частно или непознато финансиране хора да заместват институциите. Имаме един претендент, само че подсилен от цялата прокурорска гилдия, определена от редиците на прокурори и следователи директно и определена от Народно събрание с високо болшинство, определен от целия състав на Висш съдебен съвет с 20 гласа.

Процедурата за избор на основен прокурор е експертна процедура, а не политическо и Неправителствени организации съревнование.

- Като правист смятате ли, че „ опасността “ против Атанаска Дишева, че я чака „ блестяща политическа кариера “, е действителна?

- Не, не е действителна, тъй като не е опасност. Няма опасност в това, което следим – редица магистрати се изявяват и посредством политическо говорене, а някои от тях даже станаха общински съветници.

По време на избори хиляди жители се кандидатират на изборни длъжности, надали е толкоз тежко и застрашаващо да си общински консултант. Но добре й се получи ролята на жертва по познатия за Лозан Панов метод.

Тя е жертва на „ опасност да стане политик “ и всички забравяме, че от години употребява на ниска цена държавно жилище в София, а в същото време фамилията й купува парцели в други градове.

Всички забравяме за ролята й в делото за втората кабинка на лифта в Банско – добре че през седмицата Владимир Каролев ни напомни – мъжът й е в партията „ Да, България “, те стачкуват против втората кабинка, тя е докладчик по делото и като се изключи че не си дава отказ, ами и възприема буквално тезите и мненията на протестиращите организации.

Но тя към този момент е жертва и воин, грешките й са без значение.

- Възможно ли е един прокурор, пък бил и той основният, да въздейства върху кариерното развиване на един арбитър?

- Ако ме питате дали Иван Гешев може да принуди Атанаска Дишева да стане политик, не - не може. Но пък тя самата може да бъде политик, в случай че пожелае, може и да приказва политически, до момента в който е във Висш съдебен съвет – Лозан Панов го прави сполучливо и никой не е съумял да го спре.

Той всякога излиза с готова тирада на лист, прочита си я, след това дава изявление за защити медии и готово. Кой му пречи и защо? Попречиха ли му Върховен касационен съд да издаде срамното тълкувателно решение срещу гражданската конфискация, която в този момент е подкрепена напълно от генералния юрист на съда в Люксембург?

Попречиха ли му да живее в жилището на компанията на жена му, платен на ниска цена, и да си заплащат наем на нейната компания? На кое? Коя е тази смела законодателна самодейност за смяна в гражданското или наказателното правораздаване, която да даде правдивост, на която някой му е попречил?

Няма такава самодейност, а е сезиран за спорна правосъдна процедура и за потребността от тълкувателно решение за съответни проблеми. На какво тогава му пречат?

Забравихме ли, че заместникът му във Върховен касационен съд напусна поста с думите: „ Срамувам се да съм част от екипа на Лозан Панов “?

- 170 съдии поддържаха подписка, с която желаят дисциплинарно гонене против Иван Гешев. Доколко представителна е тази подписка и има ли съображение за нея?

- Не може да се приказва за представителност на 170 индивида от система с хиляди магистрати. Дали има съображение – живеем в свободна страна, всеки показва мнение, подписва подписки, не е нужно да има съображение или в случай че той има, ние да го разбираме.

Странно е обаче, че се обръща такова внимание и се придава тежест на подписка от съдии, а когато прокурори и следователи повдигнат или поддържат някого за основен прокурор, те безусловно нямат право или са от неприятните, това е порочно и процедурата е проблематична. Това не е съществено. Кое е по-важно?

Естествено, че процедурата по конституция, а не някакви писма от неправителствени организации или от съдии.

Тези кръгове гравитират към голям брой преплетени организации, с цел да симулират бройка и да диктуват дневния ред на страната, без да са законно определени на избори, с цел да упражняват власт.

- Как ще коментирате предлагането на ГЕРБ и Оперативна програма Сотир Цацаров да оглави КПКОНПИ? Изненадваща ли е тази номинация или по-скоро предстояща?

- Не мисля, че е била предстояща – като че ли ние като общество нямаме навика да си представяме какво ще вършат държавните мъже и тримата огромни след мандатите им, тъй като сме доста поляризирани и крайни.

Непременно политиците и магистратите са неприятни и не заслужават нищо след мандата. В тази връзка следим и парадоксални реакции след номинацията му.

Ако Сотир Цацаров бе траял кариерата си на магистрат, непрестанно щеше да се изяснява по какъв начин той има контакти, тъй като е бил част от Висш съдебен съвет и основен прокурор и надали не, в случай че беше решил да стане арбитър във Върховен касационен съд, той щеше да е несъответствуващ. А всички знаем, че той има огромен стаж и опит точно като арбитър.

Ако Сотир Цацаров бе препоръчан след приключването на мандата му за консул или дипломат, съперниците му щеше да кажат – ето, политиците му се отблагодаряват и го пращат на сладка работа.

Сякаш да си посланик е нещо елементарно или неприятно. Ако той беше избрал да стане юрист – постоянно щеше да се твърди, че си урежда делата.

Ако беше станал политик, също щеше да бъде упрекван. Стигаме до сегашното – той е препоръчан за ръководител на КПКОНПИ и същият протестен кръг в този момент твърди, че той няма качества и че това е част от подмолен проект.

Сотир Цацаров дава отговор на условията на закона, номиниран е от необятен кръг народни представители и в случай че процедурата протече обикновено, евентуално ще бъде определен. Дори съперниците му знаят, че той е квалифициран правист и магистрат.

И в случай че някой се тормози от него, това е в основата – Цацаров е квалифициран и не е посочен от Христо Иванов.