Проф. Пимпирев: На Антарктида се правят открития, които са важни за цялото човечество
На Антарктида има още доста какво да се научи. Ние не сме там, с цел да задоволяваме научното си любознание. Учените там вършат открития, които са значими за цялото човечество. Това сподели проф. Христо Пимпирев – български академик и полярен откривател, учител по геология в Софийския университет " Свети Климент Охридски “, ръководител на УС на Български антарктически институт, в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “.
По думите му точно Антарктида е континентът, на който най-силно се усещат световните промени на климата. " Тя е най-голямата открита естествена лаборатория на Земята, защото не е наранена от антропогенното замърсяване, там климатът е друг “, разясни проф. Пимпирев.
Ученият изясни, че естествените цикли в климата настъпват доста постепенно. Сегашните промени обаче се случват в порядъка на 200-300 години и това е невиждано. Те са резултат от човешката активност. " Глобалното стопляне е реалност. Вчера е бил най-топлият ден на цялата планета, откогато се мерят температурите на Земята. Ние, учените, сигнализираме, само че би трябвало да се вземат ограничения от политиците и промишлеността за това, което замърсява околната среда и провокира парниковия резултат “, изясни проф. Пимпирев.
Антарктида е наричана и " Белият Марс “, защото изискванията там се приближават до тези на Червената планета, изясни откривателят. Най-ниската измерена температура на ледения континент е минус 89, колкото е и температурата на Марс. " Неслучайно НАСА прави своите проучвания по какъв начин се понасят хората, каква е психическата им съгласуемост точно на Антарктида. Антарктида е континент, който е модел за бъдещото развиване на обществото “, добави той.
От предходната година българската експедиция към този момент разполага с научноизследователски транспортен съд, което по думите на ръководителя й значи различен стадий в развиването на научните проучвания на ледения континент. " Корабът ни дава големи благоприятни условия. България излезе в международния океан с научноизследователски транспортен съд, с цел да прави просвета “, добави проф. Пимпирев.
Тази година корабът ще тръгне от Варна на 1 ноември и се чака да дойде в базата малко преди Коледа. Сред дилемите на българската полярна експедиция тази година е да изследват остров Смит, който е част от Южношетландския архипелаг. " Той не е проучен. Островът е толкоз недосегаем и не можехме да си помислим, че в миналото ще отидем там, защото нямахме личен транспортен съд. Научни проучвания в региона на геологията няма. Тази година ще се доближим до острова с нашия транспортен съд, ще пуснем една лодка, ще вземем експерт за дрон, с цел да снима доста добре заливите и да се откри подобаващото място за акостиране “, изясни проф. Пимпирев.
За идната или по-следващата година откривателят възнамерява и експедиция до Арктика. " До Гренландия, до Свалбард, тъй като и Северната полярна област е доста перспективна и значима за Европа “, разясни той.
Харитина Агопян
По думите му точно Антарктида е континентът, на който най-силно се усещат световните промени на климата. " Тя е най-голямата открита естествена лаборатория на Земята, защото не е наранена от антропогенното замърсяване, там климатът е друг “, разясни проф. Пимпирев.
Ученият изясни, че естествените цикли в климата настъпват доста постепенно. Сегашните промени обаче се случват в порядъка на 200-300 години и това е невиждано. Те са резултат от човешката активност. " Глобалното стопляне е реалност. Вчера е бил най-топлият ден на цялата планета, откогато се мерят температурите на Земята. Ние, учените, сигнализираме, само че би трябвало да се вземат ограничения от политиците и промишлеността за това, което замърсява околната среда и провокира парниковия резултат “, изясни проф. Пимпирев.
Антарктида е наричана и " Белият Марс “, защото изискванията там се приближават до тези на Червената планета, изясни откривателят. Най-ниската измерена температура на ледения континент е минус 89, колкото е и температурата на Марс. " Неслучайно НАСА прави своите проучвания по какъв начин се понасят хората, каква е психическата им съгласуемост точно на Антарктида. Антарктида е континент, който е модел за бъдещото развиване на обществото “, добави той.
От предходната година българската експедиция към този момент разполага с научноизследователски транспортен съд, което по думите на ръководителя й значи различен стадий в развиването на научните проучвания на ледения континент. " Корабът ни дава големи благоприятни условия. България излезе в международния океан с научноизследователски транспортен съд, с цел да прави просвета “, добави проф. Пимпирев.
Тази година корабът ще тръгне от Варна на 1 ноември и се чака да дойде в базата малко преди Коледа. Сред дилемите на българската полярна експедиция тази година е да изследват остров Смит, който е част от Южношетландския архипелаг. " Той не е проучен. Островът е толкоз недосегаем и не можехме да си помислим, че в миналото ще отидем там, защото нямахме личен транспортен съд. Научни проучвания в региона на геологията няма. Тази година ще се доближим до острова с нашия транспортен съд, ще пуснем една лодка, ще вземем експерт за дрон, с цел да снима доста добре заливите и да се откри подобаващото място за акостиране “, изясни проф. Пимпирев.
За идната или по-следващата година откривателят възнамерява и експедиция до Арктика. " До Гренландия, до Свалбард, тъй като и Северната полярна област е доста перспективна и значима за Европа “, разясни той.
Харитина Агопян
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ