Отиде си авторът на Една българска роза Найден Вълчев
На 98 години умря поетът Найден Вълчев, заяви неговият внук Филип Вълчев, представен от Нова тв. Найден Вълчев е създател на известната през 70-те години на 20-и век ария „ Една българска розa ".
Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден.
Българският стихотворец, публицист и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 година в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на преподавател. През 1951 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ", само че не практикува специалността си, тъй като се отдава на литературата.
За първи път разгласява свои произведения във в. „ Лост “ през 1946 година По време на следването си е член на литературния кръжок „ Васил Воденичарски “. Докато е в казармата, написа стихове, отдадени на войнишкото ежедневие, които издава в първата си стихосбирка „ На южната граница “, която излиза през 1953 година
През интервала 1954 - 1955 година работи като редактор в сп. „ Български боец “ и в. „ Народна войска “, от 1956 година до 1983 година - в сп. „ Септември ", от 1983 година до 1988 година - в сп. „ Съвременник ", а от 1988 година до 1989 година е основен редактор на сп. „ Дарители ". От 1996 година до 1997 година е културно аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 година е определен за ръководител на секция „ Поезия " на съюза.
Найден Вълчев е създател на стихосбирките „ На южната граница " (1953), „ Тиха победа " (1954), „ Малка повест " (1956), „ Пъстра палитра " (1960), „ Химни и повести " (1964), „ Люлякова вечер " (1968), „ Лунапарк " (1970), „ Синьо цвете, трен, жена " (1975), „ Златен август " (1977), „ Северна светлина " (1965), „ Зърна за посев “ (1976), „ Златен август " (1977), „ Две снежинки " (1980), „ Написано кленов лист " (1984), „ Гигантски слалом " (1986), Избрани творби в 2 тома (1987), „ Младата луна и остарялата луна “ (2001), „ Рай за неверни “ (2003), „ През три води преплавено “ (2004), „ Една българска роза “ (Избрани стихотворения, 2013). В пет книги, наречени „ Попътни срещи “, издадени сред 2007 година и 2016 година, Найден Вълчев споделя в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и други През 2007 година е оповестена „ Литературна анкета “ на Панко Анчев с писателя. През 2022 година във връзка 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му „ Лебед “. За нея Найден Вълчев споделя: „ Така се споделя последното ми стихотворение от 2022 година То не е отдадено на никого, само че инвенцията води към лебедова ария. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 година „ На границата щъркели прелитат “ от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове. “
Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е отдадено на децата, като написа под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките „ Българска земя " (1963), „ Звъни звънче " (1968), „ Фото Есперанто " (1983), „ Жълъдче със шапка " (2004) и други
Найден Вълчев е измежду основателите на Съюза на преводачите в България и е негов ръководител от 11 март 1989 година до 2 март 1991 година Той е преводач от съветски език. Превел е книги със стихове на поетите – Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и други За работата си като преводач поетът споделя: „ Превеждам стихове и създатели, които са ми въздействали мощно и които съм желал да бъдат прочетени и от други. Това право на желанието натоварва преводача с голямата отговорност да пренеса създателя жив и здрав на другия бряг на реката. Да избави всичките или съвсем всичките му достолепия и да го покаже с мисловната, прочувствената и образната му мощност. " Според Найден Вълчев същинският преводач би трябвало да превежда това, от което не би се срамувал, да го превежда със съзнанието, че пази към този момент две имена - на създателя и своето.
Найден Вълчев е написал текстовете на редица известни песни. Той е създател на текста на песента „ Една българска роза " в осъществяване на Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Найден Вълчев написа текста през 1968 година за 9-ия Младежки фестивал в София, само че комисия го отхвърля. През 1970 година композиторът Димитър Вълчев написа музиката към текста на Найден Вълчев за три дни и предлага на поета да вземат участие с песента в Международния фестивал „ Златният Орфей “. Песента е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа премия на фестивала. През 2000 година песента „ Една българска роза ” е оповестена за ария на 20-и век.
По текстове на Вълчев са написани песните „ Голяма ария ”, „ Младежки марш ”, „ Тиха вечер ”, „ Аз те чаках ”, „ Ние сме на всеки километър ”, „ Кажи коя е тъмната жена ”, „ Синя вечер ”, „ Някога, само че не в този момент ”, основани по музика на композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев и други
Поклон пред паметта му!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден.
Българският стихотворец, публицист и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 година в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на преподавател. През 1951 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ", само че не практикува специалността си, тъй като се отдава на литературата.
За първи път разгласява свои произведения във в. „ Лост “ през 1946 година По време на следването си е член на литературния кръжок „ Васил Воденичарски “. Докато е в казармата, написа стихове, отдадени на войнишкото ежедневие, които издава в първата си стихосбирка „ На южната граница “, която излиза през 1953 година
През интервала 1954 - 1955 година работи като редактор в сп. „ Български боец “ и в. „ Народна войска “, от 1956 година до 1983 година - в сп. „ Септември ", от 1983 година до 1988 година - в сп. „ Съвременник ", а от 1988 година до 1989 година е основен редактор на сп. „ Дарители ". От 1996 година до 1997 година е културно аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 година е определен за ръководител на секция „ Поезия " на съюза.
Найден Вълчев е създател на стихосбирките „ На южната граница " (1953), „ Тиха победа " (1954), „ Малка повест " (1956), „ Пъстра палитра " (1960), „ Химни и повести " (1964), „ Люлякова вечер " (1968), „ Лунапарк " (1970), „ Синьо цвете, трен, жена " (1975), „ Златен август " (1977), „ Северна светлина " (1965), „ Зърна за посев “ (1976), „ Златен август " (1977), „ Две снежинки " (1980), „ Написано кленов лист " (1984), „ Гигантски слалом " (1986), Избрани творби в 2 тома (1987), „ Младата луна и остарялата луна “ (2001), „ Рай за неверни “ (2003), „ През три води преплавено “ (2004), „ Една българска роза “ (Избрани стихотворения, 2013). В пет книги, наречени „ Попътни срещи “, издадени сред 2007 година и 2016 година, Найден Вълчев споделя в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и други През 2007 година е оповестена „ Литературна анкета “ на Панко Анчев с писателя. През 2022 година във връзка 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му „ Лебед “. За нея Найден Вълчев споделя: „ Така се споделя последното ми стихотворение от 2022 година То не е отдадено на никого, само че инвенцията води към лебедова ария. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 година „ На границата щъркели прелитат “ от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове. “
Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е отдадено на децата, като написа под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките „ Българска земя " (1963), „ Звъни звънче " (1968), „ Фото Есперанто " (1983), „ Жълъдче със шапка " (2004) и други
Найден Вълчев е измежду основателите на Съюза на преводачите в България и е негов ръководител от 11 март 1989 година до 2 март 1991 година Той е преводач от съветски език. Превел е книги със стихове на поетите – Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и други За работата си като преводач поетът споделя: „ Превеждам стихове и създатели, които са ми въздействали мощно и които съм желал да бъдат прочетени и от други. Това право на желанието натоварва преводача с голямата отговорност да пренеса създателя жив и здрав на другия бряг на реката. Да избави всичките или съвсем всичките му достолепия и да го покаже с мисловната, прочувствената и образната му мощност. " Според Найден Вълчев същинският преводач би трябвало да превежда това, от което не би се срамувал, да го превежда със съзнанието, че пази към този момент две имена - на създателя и своето.
Найден Вълчев е написал текстовете на редица известни песни. Той е създател на текста на песента „ Една българска роза " в осъществяване на Паша Христова по музика на Димитър Вълчев. Найден Вълчев написа текста през 1968 година за 9-ия Младежки фестивал в София, само че комисия го отхвърля. През 1970 година композиторът Димитър Вълчев написа музиката към текста на Найден Вълчев за три дни и предлага на поета да вземат участие с песента в Международния фестивал „ Златният Орфей “. Песента е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа премия на фестивала. През 2000 година песента „ Една българска роза ” е оповестена за ария на 20-и век.
По текстове на Вълчев са написани песните „ Голяма ария ”, „ Младежки марш ”, „ Тиха вечер ”, „ Аз те чаках ”, „ Ние сме на всеки километър ”, „ Кажи коя е тъмната жена ”, „ Синя вечер ”, „ Някога, само че не в този момент ”, основани по музика на композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев и други
Поклон пред паметта му!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ