На 95 г. на 31 март - 6 дни преди

На 95 година на 31 март - 6 дни преди рождения си ден, умря Мерсия Макдермот - един от огромните другари на България, разказващ на света с трогване и признателност за нашата земя.

Британската историчка и писателка бе задграничен член на Българската академия на науките, лекар хонорис идея на Софийския университет и една от най-ревностните пазителки на паметта за Васил Левски. Живяла е 27 години у нас (1962 – 1989). Преподавала е в Английската гимназия в София, нейно дело е формираната на британски „ История на България 1392-1885 ”. Автор е на книгите „ Апостолът на Свободата ”, „ Свобода или гибел. Биография на Гоце Делчев “, „ За независимост и съвършенство. Биография на Яне Сандански “, „ Български национални традиции “. 
Избрахме да почетем паметта на тази велика жена с няколко фрагмента от „ Апостола на свободата “, книгата, излязла на български през 1970 година Тя присъстваше в библиотеките на всеки български дом през предишния век. 

" На българския народ, който ми даде повече, в сравнение с мога да му се отблагодаря. " - Мерсия Макдермот

За мен Левски не е персона, позната от най-ранните ми години, а ненадейно признание, ослепяваща светлина, която внезапно озари живота ми. Левски не е поетична небивалица – той е жив човек от плът и кръв. Малко са народите, които имат такива герои.

Левски бил в положение да постъпва сходно на невредим митически воин, само че в действителност е съзнавал, че в тази ситуация се касае за противоположното. Неговата храброст е била смелостта на обречения, който е приел най-страшното и към този момент нямало от какво да се бои. Веднъж го попитали не се ли опасява да бъде уловен от турците. Той дал отговор: „ Какво ще ме е боязън, аз по-напред съм си изпратил душата при Бога и тогава съм тръгнал по този път “.
В Стрелча, когато комитетските членове се били събрали да положат клетва, той забелязал, че ръката на свещеника, с която държал кръста, трепери, и споделил: „ Защо трепериш, дядо попе? Бъди по-як; то се знае, ние мрем, ще мрем всички, само че ще освобо­дим България и децата ни ще добруват “.

В писмата му се повтаря непроменяемо неговият апел за сговор и подчинение от персоналните ламтежи. На Панайот Хитов написа: „ Дай, Боже, единодушие и обич: първо сред националните ни главатари, пък името българско дано е челник! “ В дописка до в. „ Свобода “ от 28.01.1871 година четем: „ Гледайте да се съгласите по-скоро между тях, тъй като времето не чака. “ И отново, и отново: „ От едно място би трябвало да се свири. “ Сравнявал е работата с раздори сред „ братята съдейственици “ с „ жаба през угар “.

Като изисква единодушие и дисциплинираност пръв дава образец на послушание. Мисълта да мине от шефство към послушание не го огорчава, както мнозина други национални дейци, които от засегнато самолюбие са цепили народа си. Инстинктът на владичество е наедно у него с възприятието му на дълг. В писмо до Филип Тотю той споделя: „ Ние сме жадни да забележим отечеството свободно, па в случай че щат ме подреди да паса патките. “

Апостолът изключително е упорствал българите да не разчитат на външна развръзка, на външни сили. Проницателно е предупреждавал: „ Който ни освободи, той ще да ни и пороби. “

До Троянския революционен комитет той написа: „ Никой да не се подвежда сляпо в работата. “
„ Трябва изпит всеки. Защото има образци: Днес е човек, а на следващия ден — магаре. “

Легиите бяха построени върху пясъчни основи, а четите не провокираха никакъв напредък измежду народа. „ Народът не е квалифициран – говорел той на своите другари, – споделям го от опит, като бяхме предишното лято на Балкана, срещнахме прекомерно огромни трудности и мъчнотии, тъй като този, за който си отишъл да мреш, освен непринудено не желае да ти помогне, само че още те и предава на общите душмани. Но той, робът, не е виноват, никой се не е погрижил да го подготви, та по тая причина той не знае що да чини. С чети да се приготовлява народът е и рисково, и безполез­но: по този начин турците стават нащрек и нашето национално дело среща още по-големи мъчнотии. 
Източник

Още за Апостола прочетете в Списание 8, бр. 5/2017 г.