На 92-годишна възраст почина българският писател и общественик академик Антон

На 92-годишна възраст умря българският публицист и държавник учен Антон Дончев. Авторът на едноименния разказ „ Време разделно “ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА. От лечебното заведение обявиха, че Антон Дончев си е отишъл след сърдечно боледуване.

Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 година в Бургас. Родителите му са пощенски чиновници, фамилията се мести от град в град и той не може да си спомни и да назова собствен роден дом нито едно жилище. Но опознава все нови селища – край морето, в равнините и в планината, и среща нови хора.

Като младеж претърпява бомбардировките на София и бягството на столичани. Когато бащата се пенсионира, фамилията се открива във Велико Търново, столица на Второто българско царство, в столетна къща, монумент на културата.

В нея баба Сребра, майка на майката на писателя, която не умее да чете и написа, от заран до вечер пее национални песни. (Баба Сребра е разказана със личното си име в романа „ Време разделно “.)

От дете Антон Дончев страда от мощно късогледство, само че до 12-годишна възраст не носи очила. Той живее в собствен личен, необикновен свят, потопен в мъгла, и търпи всекидневни неудобства и провокации – от невъзможността в учебно заведение да прочете написаното върху черната дъска до обидата на приятелите, че не ги поздравява, а в действителност той не ги вижда и разпознава.

Когато четенето му отваря вратите към нови пространства, в които зрението му се връща, той стартира да чете с упойване – не помни да се храни за смут на родителите си, притиска лице в стъклото на прозореца, с цел да гони последната светлина на залеза, и го счупва.

Той стартира да написа стихове още щом научава буквите, само че разгласява първата си книга едвам на 25 години, и то в съавторство. Написва научнофантастична повест на 12 години и актуален разказ – за своя живот и за съучениците си, на 15 години.

Антон Дончев приключва гимназия във Велико Търново и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Докато учи, работи по градежа на пътища и железопътни линии. Връща се при родителите си и работи единствено няколко месеца в Окръжния съд, само че се отхвърля, обезкуражен от правораздаването.

Първата независима книга на писателя бива отхвърлена от издателите като „ художествено несъстоятелна “ и „ заради липса на литературни качества “.

Почти три години създателят, който живее в провинцията, би трябвало да пътува до издателството в София, затъва в задължения, разболява се и моли да прочетат книгата му.

Когато романът „ Сказание за времето на Самуила “ излиза, той получава премията за най-хубав разказ на годината на Съюза на българските писатели. Досега от книгата – в 12 издания, в един и два тома, към този момент са продадени повече от 500 000 екземпляра.

Жени се за Евелина Троянска, интернационален занаятчия по шах, отличник на България. Ражда им се наследник Никола и двама внуци – Антон и Калин. Евелина умира през 2000 година.

През 1963 година Антон Дончев написва романа „ Време разделно “. За съвсем петдесет години книгата има непостоянен брой издания на български език – повече от 30 издания, в тираж от към 1 050 000 екземпляра, и е преведена на повече от 30 езика. Обемът на отзивите за романа на български език и на непознати езици доста надминава страниците на книгата.



След публикуването на „ Време разделно “ в продължение на повече от двадесет години създателят работи с киното и малкия екран, като се пробва да запознае феновете по света с присъединяване и каузи на българите в решаването на международните проблеми. Той си сътрудничи с Карло Понти, Дино де Лаурентис, „ Парамаунт “, Ай Си Ем, „ Колумбия “ и „ Сони пикчърз “, със световноизвестни продуценти, сценаристи и режисьори – италианци, американци, французи, немци и руснаци – при реализирането в огромни интернационалните кино продукции на български тематики.

Българската кинематография и Българската телевизия подписват контракти за филми по сюжети на Антон Дончев с италианската телевизия RAI, с френската FR3, с немската CDF и с десетки продуценти. Авторът написа сюжети със сценаристи и режисьори, които работят в студиата на Берлускони. Нито една от тематиките не се осъществя, нито един сюжет – от десетки сюжети, написани независимо или в съавторство за международни кинопродукции, не се филмира.

Тогавашните управници на България външно демонстрират предпочитание да си сътрудничат със Запада, само че в действителност вземат решение да не позволяват чужденци до българското кино и телевизия. Това не желае нито Българската кинематография, нито Държавна сигурност.

През 1968 година Генералният секретар на Обединените народи У Тан кани Антон Дончев на вечеря в Ню Йорк. Авторът не получава поканата. Същата година Ървинг Стоун предлага и номинира романа „ Време разделно “ за премията „ Най-добър исторически разказ, публикуван в Съединени американски щати “. Със особено решение на журито романът е позволен до състезанието, тъй като премията се дава единствено на американски създатели. Съюзът на българските писатели скрива поканата и създателят е заставен да откаже пътуването в Ню Йорк, „ тъй като е ангажиран в Европа “. Това довежда до раздор с американския му издател. Незнайно кой проваля отиването на създателя в Лондон, с цел да участва на премиерата на „ Време разделно “. Българска делегация идва в Рим, с цел да подпише контракт за производството на филм по сюжет на Антон Дончев, само че получава депеша от държавното управление да се върне в София. „ Подателят на телеграмата не е открит “. Ричард Бъртън желае да играе във филм по сюжет на Антон Дончев. Отказват му.

(Да не забравяме, че по това време правата върху творбите на българските писатели се управляваха от страната и създателите не можеха да разполагат с тях.)

От 1968 година Антон Дончев написа както многочислени разновидности на сюжета „ Началото “ за основаването на Първото българско царство, по този начин също и романа „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “. Сценарият, за който има подписан контракт за филм с „ Парамаунт “, се осъществя като сценичен сериал в Българска телевизия, а романът излиза до 1953 година в четири тома и се продава в тираж към 890 000 екземпляра.

През 1958 година Антон Дончев издава романа си „ Странният рицар на свещената книга “. Романът в действителност е преправка на сюжета „ Еретиците “, който съществува в разнообразни разновидности на пет езика, писани с присъединяване на чужденци. Съществува и незаконно копие плагиат на сюжета в Холивуд със заглавието „ Свещеният гнет “, подписано от знаменит американски публицист и сценарист. Има още един вид плагиат с присъединяване на прочут американски режисьор. Романът се разграничава от сюжета – на екрана се срещат и борят двама мъже, до момента в който в романа единият се бори с фантом, който самичък е основал. Романът в България има тираж няколко десетки хиляди екземпляра и преводи на 10 езика. Той печели литературната премия „ Балканика “ за най-хубав разказ на народите на Балканите.

През 2008 година Антон Дончев издава романа „ Трите живота на Кракра “ в два тома – за невероятната петдесетгодишна борба на българите с ромеите в края на Х век. Романът е привършен с тираж 104 000 броя с мека подвързия и 10 000 книги с твърди корици.

Антон Дончев е създател на сюжетите на няколко игрални кино лентата и на сюжетите на телевизионни сериали, три от които интернационалните. Той е работил като редактор и сценарист в киното и малкия екран – в България и чужбина. Написал е книги за деца, стотици разкази, репортажи и публикации, преведени на десетки езици. Давал е многочислени изявленията за печата у нас и в чужбина, както и за български и непознати малките екрани. За творчеството му са оповестени няколко книги и са снимани два документални кино лентата.

Издателство „ Захари Стоянов “ издава събрани съчинения на Антон Дончев, от които към този момент са оповестени 12 тома.

Авторът се е срещал със своите читатели в България повече от хиляда пъти, а в чужбина е имал стотина срещи.

Антон Дончев е учредил две стипендии „ Време разделно “ за студенти от Родопите по история и българска литература. Със стипендиите се разпорежда Международната фондация „ Св. Св. Кирил и Методий “./БГНЕС