Ще стане ли имейлът архив?
На 9 юни честваме Международния ден на архивите. По този мотив беседваме с ръководителя на Държавната организация „ Архиви “ в България – историкът доцент Михаил Груев, който е отпред на институцията от 5 март 2015 година.
През тези шест години, в които сте отпред на Държавната организация „ Архиви “, евентуално сте имали работни визити при ваши сътрудници в чужбина. Как стоим по отношение на тях?
Ние сме членове на Международния съвет на архивите, които сплотяват архивните институции по света, както и на групата на европейските архивисти, чиито членове се срещат на всеки шест месеца в страната ръководител. През 2018 година ние председателствахме срещата на Групата на европейските архивисти тук, в София. За тези шест години и половина имам задоволително база за съпоставяне. Условията в обособените архиви са доста разнообразни – зависят от финансовите благоприятни условия на съответната страна, само че най-голямото предизвикателство пред всички е последователното изгубване на хартиените документи, тяхната подмяна с електронни и гарантирането на неизменността в процеса на архивиране и на дълготрайното опазване на електронните документи. Другото главно предизвикателство е дигитализацията. Всички вървим по този път, само че с каква скорост зависи от финансовите благоприятни условия на съответния списък. Нашите не са огромни, само че на фона на ресурса, който влагаме, резултатите са положителни.
Може ли да се каже, че на Балканите сме водач в дигитализацията?
Да. Нескромно е човек да се хвали, само че спрямо сътрудниците от прилежащите страни, стоим сносно.
Честването на интернационалния ден на архивите минава под надпис „ В поддръжка на архивите “? Вие от кого желаете поддръжка?
Преди всичко от обществото и от медиите, тъй като е доста значимо да се осъзнае значимостта и смисъла на архивите за държавността, за паметта на нацията, за запазването на свидетелствата от сегашното, които по-късно ще се трансфорат в минало.
В мотото на интернационалния ден на архивите се загатва бистрота, многообразие в архивната доктрина и процедура. Бихте ли обяснили какво тъкмо се има поради?
Една от главните задания, в това число и пред българските архиви, е разширение опциите за достъп до документалните масиви на архивите. Тя е обвързвана с потреблението на модерните технологии, с напредъка в процеса на дигитализацията. Това от единствено себе си слага и етичния въпрос за метода на потребление на документите, тъй като те са цялостни с персонални данни. Наше обвързване е, разширявайки достъпа до изворовата база, да бъдем правилни към съдържащите се персонални данни на трети лица. Това е огромен проблем в архивите по света. Пред нас, тук в България, не е толкоз настоящ, защото сега цифровизираме документи основно от XIX и първа половина на XX век, и персоналните данни на лица, които са към момента живи, не са наранени, само че, вървейки все по-напред във времето, този проблем ще изниква с все по-голяма мощ.
Що се отнася до модернизацията на архивната доктрина, то тя е мощно повлияна от практиката, която става все по-динамична. И е обвързвана, да вземем за пример, със ориста на електронните и аудиовизуалните документи. Стои въпросът дали имейлът е архивен документ или не? И в случай че е - какво вършим с милионите имейли? Това към този момент е открит въпрос, на който не мога да дам отговор.
Честването на Международния ден на архивите съответствува с 70-годишнината от основаването на „ Архивите “. През тези седем десетилетия стоял ли е въпросът „ Архивите “ да устояват своята самостоятелност от политически надзор?
На 10 октомври ще бъде маркирана 70-годишнината на „ Архивите “, само че фактически този празник е мотив за равносметка. Архивите от епохи са били институции на политиката. В това няма вест, тъй като исторически те пораждат към владетелските канцеларии. Първоначално са били предопределени да обслужват владетеля и неговото обграждане. Едва много късно в края на XVIII и през XIX век достъпът до архивите се уголемява, само че не доста. Може би до началото на XX век оставят институции, които са основани и действат, с цел да обслужват властта. Едва в демократичната ера архивите трансформират функционалностите си, трансформират се в социална институция, която не обслужва властта, а откривателите, публицистите и всички, които имат интерес към предишното. Към тази отвореност на архивите приканва и Международният съвет на архивите в своето обръщение за 9 юни. Към това съм се стремял и аз в тези шест години и половина, в които съм управлявал българските „ Архиви “.
Имали ли сте желание да организирате аукциони за продажба на архиви, представляващи интерес за фенове?
Това е доста е мъчно от позиция на условията към една държавна институция да взе участие в сходни аукциони. Но ние участваме в откупки на документални сбирки. Много е мъчно експертното оценяване каква е цената на един документ, тъй като по формулировка той е неповторим - и е в един, най-много в три екземпляра. Това е базисната разлика сред архивите и библиотеките, където в действителност се съхраняват издания в многочислен тираж. В „ Архивите “ това не е по този начин, тъй като всеки документ е самичък за себе си. И да се даде експертна оценка за цената на един документ е доста мъчно и в множеството случаи е напълно условно. Но откупките, които ние вършим, са по-скоро като заплащане за хората, които са ги съхранили и запазили в тяхната целокупност като документални сбирки, а не толкоз възнаграждение себестойността на документа, която няма по какъв начин да бъде открита. По този метод – посредством откупки – „ Архивите “ се снабдиха с скъпи документи, като архива на Йордан Йовков, на Радой Ралин, а през предходната година - и с кореспонденцията сред Иван Вазов и Евгения Марс.
По мотив 24 май Държавната организация „ Архиви “ подари част от персоналната библиотека на Симеон Радев и на брачната половинка му – художничката Бистра Винарова, на Столичната библиотека. Предвиждате ли да дарите и други такива скъпи сбирки на музеи и библиотеки?
Този случай е по-частен. Обикновено се споделя, че това е библиотеката на Симеон Радев, а в действителност е библиотеката на фамилията. Не дребна част от нея са неповторими албуми на художничката Бистра Винарова – с посвещение за нея от международни имена в експресионизма като Конрад Феликсмюлер, Георг Колбе. А онази част от библиотеката на Симеон Радев и Бистра Винарова, която съставлява неповторими екземпляри на исторически книги или енциклопедии, които по някакъв метод могат да ни правят работа в практическата ни работа, ние запазихме за библиотеката на Държавна организация „ Архиви “. Другата част - големи количества художествена литература, в това число книги с ex libris от създатели и първи издания, са към този момент притежание на необятната българска общност в Столичната библиотека. Така фамилната библиотека на Симеон Радев и Бистра Винарова ще се резервира в целокупност, по този начин, както ни бе завещана от починалия им наследник Траян Радев, който няма наследници. Тук би трябвало да кажа, че обработката на техния фамилен фонд завърши. Той е голям – към 22 линейни метра и е предизвикателство и за историци, и за изкуствоведи, и за всички тези, които имат интерес към предишното. Дълбоко предлагам да се работи с него. По същия метод ще препоръчам и дарените скъпи приходи от последните години - архива на Павел Вежинов, на Валери Петров, на композиторите Панайот Пипков и Любомир Пипков, на Светлин Русев.
През май Държавната организация „ Архиви “ дружно с Католическата енория в София и с финансовата поддръжка на Фондация „ Българска памет “организира честване „ Списъкът на избавлението “ – отдадено на делото на банатския българин Антон Лебанов, който на 16 май 1941 година дава своя принос за освобождението на 1100 военнопленници етнически българи от Македония, Западните околности и Сръбски Банат. Как подпомогнахте тази самодейност?
За активността на Антон Лебанов още преди повече от две десетилетия се появи публикация на сътрудника Благовест Нягулов от Института за исторически проучвания. Тъй като през 2021 година има годишнина от акцията на Антон Лебанов, нейното честване бе поето от сдружението на банатските българи – Falmis. Това бе тяхна самодейност, ние единствено им предоставихме документите, които се съхраняват в Централния държавен списък и в Държавния военно-исторически списък във Велико Търново. Действително това е един незнаен епизод от Втората международна война и той още един път потвърждава какво голямо писмено благосъстояние се съхранява в „ Архивите “. Не на последно място е и образец за това, че сходни положителни разкази би трябвало да се сервират на българското общество, с цел да ни демонстрира какъв брой малко в действителност знаем за това, което се е случило през Втората международна война.
През тези шест години, в които сте отпред на Държавната организация „ Архиви “, евентуално сте имали работни визити при ваши сътрудници в чужбина. Как стоим по отношение на тях?
Ние сме членове на Международния съвет на архивите, които сплотяват архивните институции по света, както и на групата на европейските архивисти, чиито членове се срещат на всеки шест месеца в страната ръководител. През 2018 година ние председателствахме срещата на Групата на европейските архивисти тук, в София. За тези шест години и половина имам задоволително база за съпоставяне. Условията в обособените архиви са доста разнообразни – зависят от финансовите благоприятни условия на съответната страна, само че най-голямото предизвикателство пред всички е последователното изгубване на хартиените документи, тяхната подмяна с електронни и гарантирането на неизменността в процеса на архивиране и на дълготрайното опазване на електронните документи. Другото главно предизвикателство е дигитализацията. Всички вървим по този път, само че с каква скорост зависи от финансовите благоприятни условия на съответния списък. Нашите не са огромни, само че на фона на ресурса, който влагаме, резултатите са положителни.
Може ли да се каже, че на Балканите сме водач в дигитализацията?
Да. Нескромно е човек да се хвали, само че спрямо сътрудниците от прилежащите страни, стоим сносно.
Честването на интернационалния ден на архивите минава под надпис „ В поддръжка на архивите “? Вие от кого желаете поддръжка?
Преди всичко от обществото и от медиите, тъй като е доста значимо да се осъзнае значимостта и смисъла на архивите за държавността, за паметта на нацията, за запазването на свидетелствата от сегашното, които по-късно ще се трансфорат в минало.
В мотото на интернационалния ден на архивите се загатва бистрота, многообразие в архивната доктрина и процедура. Бихте ли обяснили какво тъкмо се има поради?
Една от главните задания, в това число и пред българските архиви, е разширение опциите за достъп до документалните масиви на архивите. Тя е обвързвана с потреблението на модерните технологии, с напредъка в процеса на дигитализацията. Това от единствено себе си слага и етичния въпрос за метода на потребление на документите, тъй като те са цялостни с персонални данни. Наше обвързване е, разширявайки достъпа до изворовата база, да бъдем правилни към съдържащите се персонални данни на трети лица. Това е огромен проблем в архивите по света. Пред нас, тук в България, не е толкоз настоящ, защото сега цифровизираме документи основно от XIX и първа половина на XX век, и персоналните данни на лица, които са към момента живи, не са наранени, само че, вървейки все по-напред във времето, този проблем ще изниква с все по-голяма мощ.
Що се отнася до модернизацията на архивната доктрина, то тя е мощно повлияна от практиката, която става все по-динамична. И е обвързвана, да вземем за пример, със ориста на електронните и аудиовизуалните документи. Стои въпросът дали имейлът е архивен документ или не? И в случай че е - какво вършим с милионите имейли? Това към този момент е открит въпрос, на който не мога да дам отговор.
Честването на Международния ден на архивите съответствува с 70-годишнината от основаването на „ Архивите “. През тези седем десетилетия стоял ли е въпросът „ Архивите “ да устояват своята самостоятелност от политически надзор?
На 10 октомври ще бъде маркирана 70-годишнината на „ Архивите “, само че фактически този празник е мотив за равносметка. Архивите от епохи са били институции на политиката. В това няма вест, тъй като исторически те пораждат към владетелските канцеларии. Първоначално са били предопределени да обслужват владетеля и неговото обграждане. Едва много късно в края на XVIII и през XIX век достъпът до архивите се уголемява, само че не доста. Може би до началото на XX век оставят институции, които са основани и действат, с цел да обслужват властта. Едва в демократичната ера архивите трансформират функционалностите си, трансформират се в социална институция, която не обслужва властта, а откривателите, публицистите и всички, които имат интерес към предишното. Към тази отвореност на архивите приканва и Международният съвет на архивите в своето обръщение за 9 юни. Към това съм се стремял и аз в тези шест години и половина, в които съм управлявал българските „ Архиви “.
Имали ли сте желание да организирате аукциони за продажба на архиви, представляващи интерес за фенове?
Това е доста е мъчно от позиция на условията към една държавна институция да взе участие в сходни аукциони. Но ние участваме в откупки на документални сбирки. Много е мъчно експертното оценяване каква е цената на един документ, тъй като по формулировка той е неповторим - и е в един, най-много в три екземпляра. Това е базисната разлика сред архивите и библиотеките, където в действителност се съхраняват издания в многочислен тираж. В „ Архивите “ това не е по този начин, тъй като всеки документ е самичък за себе си. И да се даде експертна оценка за цената на един документ е доста мъчно и в множеството случаи е напълно условно. Но откупките, които ние вършим, са по-скоро като заплащане за хората, които са ги съхранили и запазили в тяхната целокупност като документални сбирки, а не толкоз възнаграждение себестойността на документа, която няма по какъв начин да бъде открита. По този метод – посредством откупки – „ Архивите “ се снабдиха с скъпи документи, като архива на Йордан Йовков, на Радой Ралин, а през предходната година - и с кореспонденцията сред Иван Вазов и Евгения Марс.
По мотив 24 май Държавната организация „ Архиви “ подари част от персоналната библиотека на Симеон Радев и на брачната половинка му – художничката Бистра Винарова, на Столичната библиотека. Предвиждате ли да дарите и други такива скъпи сбирки на музеи и библиотеки?
Този случай е по-частен. Обикновено се споделя, че това е библиотеката на Симеон Радев, а в действителност е библиотеката на фамилията. Не дребна част от нея са неповторими албуми на художничката Бистра Винарова – с посвещение за нея от международни имена в експресионизма като Конрад Феликсмюлер, Георг Колбе. А онази част от библиотеката на Симеон Радев и Бистра Винарова, която съставлява неповторими екземпляри на исторически книги или енциклопедии, които по някакъв метод могат да ни правят работа в практическата ни работа, ние запазихме за библиотеката на Държавна организация „ Архиви “. Другата част - големи количества художествена литература, в това число книги с ex libris от създатели и първи издания, са към този момент притежание на необятната българска общност в Столичната библиотека. Така фамилната библиотека на Симеон Радев и Бистра Винарова ще се резервира в целокупност, по този начин, както ни бе завещана от починалия им наследник Траян Радев, който няма наследници. Тук би трябвало да кажа, че обработката на техния фамилен фонд завърши. Той е голям – към 22 линейни метра и е предизвикателство и за историци, и за изкуствоведи, и за всички тези, които имат интерес към предишното. Дълбоко предлагам да се работи с него. По същия метод ще препоръчам и дарените скъпи приходи от последните години - архива на Павел Вежинов, на Валери Петров, на композиторите Панайот Пипков и Любомир Пипков, на Светлин Русев.
През май Държавната организация „ Архиви “ дружно с Католическата енория в София и с финансовата поддръжка на Фондация „ Българска памет “организира честване „ Списъкът на избавлението “ – отдадено на делото на банатския българин Антон Лебанов, който на 16 май 1941 година дава своя принос за освобождението на 1100 военнопленници етнически българи от Македония, Западните околности и Сръбски Банат. Как подпомогнахте тази самодейност?
За активността на Антон Лебанов още преди повече от две десетилетия се появи публикация на сътрудника Благовест Нягулов от Института за исторически проучвания. Тъй като през 2021 година има годишнина от акцията на Антон Лебанов, нейното честване бе поето от сдружението на банатските българи – Falmis. Това бе тяхна самодейност, ние единствено им предоставихме документите, които се съхраняват в Централния държавен списък и в Държавния военно-исторически списък във Велико Търново. Действително това е един незнаен епизод от Втората международна война и той още един път потвърждава какво голямо писмено благосъстояние се съхранява в „ Архивите “. Не на последно място е и образец за това, че сходни положителни разкази би трябвало да се сервират на българското общество, с цел да ни демонстрира какъв брой малко в действителност знаем за това, което се е случило през Втората международна война.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ