9 юни 1923 г. Преврат сваля Стамболийски
На 9 юни 1923 година в България е осъществен прелом. Той слага началото на кървава ескалация в българското общество.
Превратът е осъществен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното държавно управление на Българския аграрни национален съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и открит сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското държавно управление вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не желал повече да се помирява с ситуацията "да цари, без да ръководи ".
Проведените пък от държавното управление на Ал. Стамболийски промени, въпреки и да не засягали устоите на частната благосъстоятелност, нанесли прочут удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, по този начин и десните политически партии били прекалено много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в всеобща мощ в следвоенния интервал. Всички те били недоволни от ограниченията на държавното управление на Български земеделски народен съюз срещу комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към дейности за събаряне на държавното управление на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.
Първоначално измежду тях преобладавала концепцията битката срещу земеделското държавно управление да се води с легални средства. Тъй като след пагубния излаз на България от Първата международна война (за който виновност имали и те) техните редици доста оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в положение сама да се бори против Български земеделски народен съюз. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на така наречен Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата формация се пробвала да застане отпред на битката срещу земеделското държавно управление. Тя замислила провеждането на три събора, чрез които да смъкна държавното управление на Български земеделски народен съюз. Но още първият от тях, призован през септември 1922, приключил със ужасно проваляне, което предиздвикало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната битка се оказал безрезултатен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на скришен скрит план, в който основна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била предоставена на Военния съюз.
Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната активност на заговорниците се направлявала скрито от двореца. Без знанието и единодушието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително деяние. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и съумял да притегли на своя страна относително не дребен брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено национално заседание (април 1923) от Български земеделски народен съюз главозамаяло неговите ръководители и самото държавно управление и приспало тяхната зоркост по отношение на дейностите на заговорниците. От своя страна Български земеделски народен съюз ненадейно насочил своите удари към Българска комунистическа партия (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна мощ в страната и това станало причина за мощно изстудяване на връзките сред двете партии, напомня знам.бг. Това събитие окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни дейности. Централното ръководство на Военния съюз създало специфичен проект за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и прочие Заговорниците съумели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат ", спортната младежка организация на скаутите.
Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се даде при положение на потребност и прочие Всъщност направената спогодба от Вътрешна македонска революционна организация била непотребна, защото тя се присъединила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители подхванали дръзки провокации против Ал. Стамболийски и други аграрни дейци и министри, с които съумели да отклонят вниманието на държавното управление от основните участници в заговора. Повод за преврата били мощните нападки на Ал. Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова тирада през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна неуважение и към цар Борис III по време на това посещаване преляло търпението на монарха и той дал знак за осъществяване на преврата. В началото на юни ръководителят на Централното ръководство на Военния съюз издал инструкция, с която определил датата на удара - 8 против 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специфични куриери да оповестят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, избрани за министри в бъдещия съзаклятнически кабинет, било подредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се открили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и други
В самото навечерие на преврата цар Борис III също се присъединил с непосредствени дейности. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, за да приспи неговата зоркост. Акцията почнала по предварителния проект. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата отпред с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови елементи и юнкерите от Военното учебно заведение и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски сектора, останалите не оказали никаква опозиция. Без особени старания били овладени Централната поща, гарата, държавните институции. Арестувани били намиращите се в София аграрни министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът почнал и в провинцията. След сполучливото привършване на акцията проф. Ал. Цанков, съпроводен от още двама свои сътрудници, се отправил към двореца "Врана ", с цел да сервира на царя указите за събаряне на земеделското държавно управление и назначение на новото.
След като се убедил, че превратът е съумял освен в столицата, само че и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният прелом не бил загадка за българската общност, известието за неговото осъществяване било посрещнато със учудване в страната. По-значителна опозиция му оказали последователите на Български земеделски народен съюз единствено в някои центрове - Карловско, Шуменско и други Начело на надигналите се аграрни маси в Пазарджишко застанал самичък Ал. Стамболийски. Тяхната опозиция обаче била бързо сломена.
Превратът е осъществен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното държавно управление на Българския аграрни национален съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и открит сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското държавно управление вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не желал повече да се помирява с ситуацията "да цари, без да ръководи ".
Проведените пък от държавното управление на Ал. Стамболийски промени, въпреки и да не засягали устоите на частната благосъстоятелност, нанесли прочут удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, по този начин и десните политически партии били прекалено много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в всеобща мощ в следвоенния интервал. Всички те били недоволни от ограниченията на държавното управление на Български земеделски народен съюз срещу комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към дейности за събаряне на държавното управление на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.
Първоначално измежду тях преобладавала концепцията битката срещу земеделското държавно управление да се води с легални средства. Тъй като след пагубния излаз на България от Първата международна война (за който виновност имали и те) техните редици доста оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в положение сама да се бори против Български земеделски народен съюз. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на така наречен Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата формация се пробвала да застане отпред на битката срещу земеделското държавно управление. Тя замислила провеждането на три събора, чрез които да смъкна държавното управление на Български земеделски народен съюз. Но още първият от тях, призован през септември 1922, приключил със ужасно проваляне, което предиздвикало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната битка се оказал безрезултатен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на скришен скрит план, в който основна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била предоставена на Военния съюз.
Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната активност на заговорниците се направлявала скрито от двореца. Без знанието и единодушието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително деяние. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и съумял да притегли на своя страна относително не дребен брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено национално заседание (април 1923) от Български земеделски народен съюз главозамаяло неговите ръководители и самото държавно управление и приспало тяхната зоркост по отношение на дейностите на заговорниците. От своя страна Български земеделски народен съюз ненадейно насочил своите удари към Българска комунистическа партия (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна мощ в страната и това станало причина за мощно изстудяване на връзките сред двете партии, напомня знам.бг. Това събитие окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни дейности. Централното ръководство на Военния съюз създало специфичен проект за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и прочие Заговорниците съумели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат ", спортната младежка организация на скаутите.
Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се даде при положение на потребност и прочие Всъщност направената спогодба от Вътрешна македонска революционна организация била непотребна, защото тя се присъединила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители подхванали дръзки провокации против Ал. Стамболийски и други аграрни дейци и министри, с които съумели да отклонят вниманието на държавното управление от основните участници в заговора. Повод за преврата били мощните нападки на Ал. Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова тирада през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна неуважение и към цар Борис III по време на това посещаване преляло търпението на монарха и той дал знак за осъществяване на преврата. В началото на юни ръководителят на Централното ръководство на Военния съюз издал инструкция, с която определил датата на удара - 8 против 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специфични куриери да оповестят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, избрани за министри в бъдещия съзаклятнически кабинет, било подредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се открили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и други
В самото навечерие на преврата цар Борис III също се присъединил с непосредствени дейности. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, за да приспи неговата зоркост. Акцията почнала по предварителния проект. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата отпред с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови елементи и юнкерите от Военното учебно заведение и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски сектора, останалите не оказали никаква опозиция. Без особени старания били овладени Централната поща, гарата, държавните институции. Арестувани били намиращите се в София аграрни министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът почнал и в провинцията. След сполучливото привършване на акцията проф. Ал. Цанков, съпроводен от още двама свои сътрудници, се отправил към двореца "Врана ", с цел да сервира на царя указите за събаряне на земеделското държавно управление и назначение на новото.
След като се убедил, че превратът е съумял освен в столицата, само че и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният прелом не бил загадка за българската общност, известието за неговото осъществяване било посрещнато със учудване в страната. По-значителна опозиция му оказали последователите на Български земеделски народен съюз единствено в някои центрове - Карловско, Шуменско и други Начело на надигналите се аграрни маси в Пазарджишко застанал самичък Ал. Стамболийски. Тяхната опозиция обаче била бързо сломена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ