Честваме 174 години от рождението на Патриарха на българската литература
На 9 юли честваме 174 години от рождението на българския стихотворец и публицист Иван Вазов, именуван постоянно " Патриарх на българската литература ".
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни остарял стил) 1850 година в Сопот. Произхожда от семейство на приблизително състоятелен търговец, в което на респект са строгият ред и патриархалността, почитание към религиозните и битовите обичаи, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на лекар Кирил (Кирко) Вазов.
Поетът приключва локалното взаимно и класно учебно заведение, среща се с истинска и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, съветски ученик, овреме се приобщава и към рускоезичната лирика. През 1866 година учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов асистент преподавател. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват огромна роля за литературното му развиване.
Поетическата активност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, само че буди недоволството на татко му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 година Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава правилен на призванието си – научава румънски език, среща се с румънската лирика и написа стихове в патриотично-просветителски дух
През 1870 година Вазов се връща в Сопот. По-късно учителства (1872 – 1873) в Мустафа паша, работи като преводач на градежа на железопътната линия Цариград – Белово (Баронхиршовата железница), усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селяндур. През 1875 година се завръща в родния си град и става член на обновения Сопотски революционен комитет.
След началото на Априлското въстание през 1876 година Вазов отпътува за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
От 6 октомври 1880 година Вазов се открива в Пловдив, столицата на Източна Румелия, и се включва в политическия живот като част от Народната партия. Той е назначен от генерал-губернатора за народен представител в Областното заседание, след което на 12 октомври е определен и в Постоянния комитет и става негов секретар.
Пловдивският интервал е изключително удобен за креативното развиване на Вазов. Произведенията му от това време основават основата на българската следосвобожденска литература в съвсем всички литературни жанрове, обрисувайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди " Епопея на забравените “, стихотворенията " При Рилския манастир “, " Българският език “, " Към свободата “, " Не се гаси туй, що не гасне “, " Новото гробище над Сливница “, повестите " Немили-недраги “, " Чичовци “, разказът " Иде ли? “ и др.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни остарял стил) 1850 година в Сопот. Произхожда от семейство на приблизително състоятелен търговец, в което на респект са строгият ред и патриархалността, почитание към религиозните и битовите обичаи, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на лекар Кирил (Кирко) Вазов.
Поетът приключва локалното взаимно и класно учебно заведение, среща се с истинска и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, съветски ученик, овреме се приобщава и към рускоезичната лирика. През 1866 година учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов асистент преподавател. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват огромна роля за литературното му развиване.
Поетическата активност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, само че буди недоволството на татко му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 година Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава правилен на призванието си – научава румънски език, среща се с румънската лирика и написа стихове в патриотично-просветителски дух
През 1870 година Вазов се връща в Сопот. По-късно учителства (1872 – 1873) в Мустафа паша, работи като преводач на градежа на железопътната линия Цариград – Белово (Баронхиршовата железница), усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селяндур. През 1875 година се завръща в родния си град и става член на обновения Сопотски революционен комитет.
След началото на Априлското въстание през 1876 година Вазов отпътува за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
От 6 октомври 1880 година Вазов се открива в Пловдив, столицата на Източна Румелия, и се включва в политическия живот като част от Народната партия. Той е назначен от генерал-губернатора за народен представител в Областното заседание, след което на 12 октомври е определен и в Постоянния комитет и става негов секретар.
Пловдивският интервал е изключително удобен за креативното развиване на Вазов. Произведенията му от това време основават основата на българската следосвобожденска литература в съвсем всички литературни жанрове, обрисувайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди " Епопея на забравените “, стихотворенията " При Рилския манастир “, " Българският език “, " Към свободата “, " Не се гаси туй, що не гасне “, " Новото гробище над Сливница “, повестите " Немили-недраги “, " Чичовци “, разказът " Иде ли? “ и др.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ