На 9 юли България чества 175 години от рождението на

На 9 юли България празнува 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

„ На теб, Българио свещенна, покланям песни си в този момент. На твойте рани, кръв скъпа, на твойта жал и горест, на твойте сълзи и въздишки, на твойте пристрастености и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело... Дано таз религия, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя вик да не остане като в пустинята без ек ", написа Иван Минчов Вазов в стихотворението си „ На България ".

Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов се ражда в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът " е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание ". Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ". През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885).За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си.

„ 175 години от рождението на Иван Вазов. Патриархът на българската литература е измежду хората, оказали най-голямо въздействие върху оформянето на националната ни еднаквост “, написа във връзка честването министърът на образованието Красимир Вълчев.

Просветния министър акцентира, че със своето слово той освен описа за подвига на българския народ, за битката за независимост и жаждата за познание, само че и сподели силата и хубостта на езика ни. Творбите му поставиха основите на актуалния български литературен език – този, с който се гордеем и който ни свързва като народ.

„ Днес, когато сервира цветя пред неговия монумент, показваме признателността си към индивида, който ни остави безсмъртни думи и безконечни уроци. Който ни научи да бъдем положителни българи, да ценим свободата и да се стремим към знанието “, добавя Вълчев.