На 9 юли 1850 г. се ражда този, без когото

На 9 юли 1850 година се ражда този, без който нямаше да можем да сме българи. Ражда се Иван Вазов.
Казват, че човек не се ражда българин, а става българин, и тъкмо неговото творчество е най-важната част от това „ ставане “. То е в основата на модерната българска нация. Вазов е толкоз на всички места към нас, че без него сме за на никое място.
Неговите думи ни заобикалят толкоз компактно и наситено, че от време на време забравяме, че те са написани все от един и същи човек. Та кои ли от най-важните български думи не са негови? Сещам се за: „ Тих бял Дунав се вълнува ”, „ Българският език ”, „ Аз съм българче ”, „ Питат ли ме де зората ”, редакцията му на остарелия ни химн „ Шуми Марица ”, „ Не се гаси туй, що не гасне ”, дванадесетте оди от „ Епопея на забравените ” (с гениалното „ Опълченците на Шипка ” или стиховете за Левски и Паисий), „ Край Босфора звук се подвига ”, романът „ Под игото ” – лежащ в основите на нашето национално съзнание, повестта „ Немили-недраги ” с нейните хъшове, „ Иде ли? ”, „ Дядо Йоцо гледа ”, „ Една българка ”, „ Чичовци ”, „ Новото гробище над Сливница ” със популярното „ Българио, за тебе те умряха… ”
Вазов в действителност е една от аргументите да продължаваме да сме българи. Ако се споделя, че писателите са основатели на светове, то той е основател на „ Българския свят “. Както преди време, на 9 юли 1970 година, споделя поетът Георги Джагаров:
„ Вазов, това сме ние.
Вазов, това е народът български.
Вазов, това е България! ”
На погребението на Вазов през 1921 година главната тирада държи извънредно своенравният и с голямо самочувствие стихотворец Кирил Христов (той в действителност има превъзходни стихове) и даже този човек, не признаващ никакви престижи над себе си, изрича:
„ Велики учителю, почивай умерено! Ние даваме обет пред твоя зяпнал гроб, че ще бъдем почтени за тебе! А можем да бъдем почтени за тебе единствено по този начин: като не пречим с нищо на твоите сподвижници и продължители; като бъдем обективни и милостиви към тях; като ги оставим да допринесат към общия нравствен капитал на нацията това, за което природата е вложила сили в душите им; като не се гневим безгрижно, когато би трябвало да бъдем принудени да ни кажат някои горчиви, само че целебни истини! Само улеснявайки делото на твоите продължители ние, целият народ, ще можем да кажем, че сме заслужили великия преподавател, който с такава безкрайна тъга българският народ откъсва през днешния ден от своето сърце.
Спи, боговдъхновени, своя безконечен сън все със същата крепка религия в бъдещето на просветена, духовно израсла България! “
Силни думи, само че въпреки всичко най-силните слова за себе си оставя самият Вазов:
„ И аз на своя ред ще си отпътува,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, различен ще ме проклина,
само че мойте песни все ще се четат.
И доста имена и лесна популярност
годините без жалост ще изметат
ил ще покрие мухъл на давност,
само че мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа национални,
а той не мре, и дор сърца туптят
от тъга и наслада в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат. “
Нека продължаваме да четем песните му, с цел да ни има, и когато към този момент ни няма.