Да нарисуваш това, което е зад видимото
На 9 септември в Сити Марк Арт Център ще се открие изложбата „ Сънение “ на създателя Теменужка Лалова. Платната са чувствени, ярки, дълбоки, непредвидени. Понякога шептят, от време на време крещят, от време на време изплакват животворните вопли на човешката душа, която се стреми към съвършенство.
Теменужка Лалова е график по обучение и творец-алтруист по предопределение. Завършила е Художественото учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ в София, след това взема магистърска степен по специалността „ Социални действия и административен мениджмънт “ във ВТУ – Велико Търново. Следдипломната й подготовка е по право – в УНСС. Сега се е заела интензивно с проучването и практикуването на арттерапията.
Самостоятелните й изложения не са доста. За 20 години тя оставя четката и статива настрани и се втурва да оказва помощ на хората в потребност – безрезервно и без отдих. Няма доста време за изкуство, когато дните и нощите ти са изпълнени с грижи за бездомни, жертви на принуждение, сираци, бежанци… Но Божията искрица, която чака своя момент, с цел да лумне в благородния огън на изкуството, от самото начало е мъждукала, там някъде, в нагънатото бяло платно на душата.
„ Винаги съм имала копнежа да разполагам с време да създавам “ – споделя Лалова. Идва пандемията от ковид и сковава за дълго естествения живот. Тя остава вкъщи и тогава се случва „ експлоадирането “. Теменужка рисува часове, дни, нощи, месеци наред като стопира единствено за сън. Експериментира разнообразни похвати, техники и изразни средства. „ Помагат “ й Род Стюарт, Рей Чарлз, Джонатан Рой, Moby, Глория Гейнър, чиято музика звучи в ателието й през дългите месеци на изолираност до момента в който художничката предава посланията на Вселената върху платната си.
Голяма част от творбите са въодушевени от изповедите на хората в потребност, които Теменужка Лалова е изслушвала през годините като обществен служащ – хора с депресии, зависимости, страхове, кармичности.
През 2020-а, в разгара на пандемията, Бог изпраща на художничката втора съдбовна среща с различен саморасъл създател – Сузи Аронова – график и възпитател. (Когато Темунужка е на 11 година, художничката е първият й преподавател в света на прелестното.) Може би в този миг Теменужка схваща, че на 46 година художникът в нея ще възкръсне и тя още веднъж хваща четката. Голямото завръщане на Пътя се случва с изложбата „ Пътища и дух “ в арт-център „ Къщата на София “ предишното лято. Експозицията е отдадена на Сузи Аронова, която си отива от този свят две седмици преди да навърши 100 години.
Христо Киров, притежател и управител на Сити Марк Арт Център е поел от дълго време благородната задача да дава сцената, салона и фоайето на столичния спектакъл на млади създатели от всички сфери на изкуството, с цел да могат в тези сложни за оцеляване времена да насочат посланията си към публиката. В уютния скут на театъра са приютени спектакли, концерти и изложения, които не биха видели бял свят на друго място. Темите на тези произведения нормално са белязани с думата „ стигма “ – ориентирани са към скритите нелицеприятни заболели положения на обществото ни, за които даже изкуството заобикаля да приказва. И защото това е съдбовна идея, Теменужка Лалова има намерение част от средствата от продажбата на картините да отиде за основаване на групи за арттерапия за хора в неравностойно обществено състояние.
Теменужка Лалова е график по обучение и творец-алтруист по предопределение. Завършила е Художественото учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ в София, след това взема магистърска степен по специалността „ Социални действия и административен мениджмънт “ във ВТУ – Велико Търново. Следдипломната й подготовка е по право – в УНСС. Сега се е заела интензивно с проучването и практикуването на арттерапията.
Самостоятелните й изложения не са доста. За 20 години тя оставя четката и статива настрани и се втурва да оказва помощ на хората в потребност – безрезервно и без отдих. Няма доста време за изкуство, когато дните и нощите ти са изпълнени с грижи за бездомни, жертви на принуждение, сираци, бежанци… Но Божията искрица, която чака своя момент, с цел да лумне в благородния огън на изкуството, от самото начало е мъждукала, там някъде, в нагънатото бяло платно на душата.
„ Винаги съм имала копнежа да разполагам с време да създавам “ – споделя Лалова. Идва пандемията от ковид и сковава за дълго естествения живот. Тя остава вкъщи и тогава се случва „ експлоадирането “. Теменужка рисува часове, дни, нощи, месеци наред като стопира единствено за сън. Експериментира разнообразни похвати, техники и изразни средства. „ Помагат “ й Род Стюарт, Рей Чарлз, Джонатан Рой, Moby, Глория Гейнър, чиято музика звучи в ателието й през дългите месеци на изолираност до момента в който художничката предава посланията на Вселената върху платната си.
„ Където ме води Бог – последвам го “ – пробва се да изясни с думи стремежа си тя. „ Преодолях тонове страхове и предубеждения. Най-дребното мацване с четката закупи смисъл и обръщение, носеше подобен енергиен заряд, какъвто в никакъв случай преди този момент не бях получавала. Преди бях в плен на академичната техника, стараех се да съблюдавам догмите в изкуството. Докато не дадох цялостна независимост на импулса в мен, който неистово се стремеше да излезе нескрито. Без граници, без спирачки. Нека всяка страст и история да се покаже такава, каквато е. Вече имам път и цел. Нови хоризонти. Имам още доста какво да кажа посредством картините си. “
Голяма част от творбите са въодушевени от изповедите на хората в потребност, които Теменужка Лалова е изслушвала през годините като обществен служащ – хора с депресии, зависимости, страхове, кармичности.
През 2020-а, в разгара на пандемията, Бог изпраща на художничката втора съдбовна среща с различен саморасъл създател – Сузи Аронова – график и възпитател. (Когато Темунужка е на 11 година, художничката е първият й преподавател в света на прелестното.) Може би в този миг Теменужка схваща, че на 46 година художникът в нея ще възкръсне и тя още веднъж хваща четката. Голямото завръщане на Пътя се случва с изложбата „ Пътища и дух “ в арт-център „ Къщата на София “ предишното лято. Експозицията е отдадена на Сузи Аронова, която си отива от този свят две седмици преди да навърши 100 години.
Христо Киров, притежател и управител на Сити Марк Арт Център е поел от дълго време благородната задача да дава сцената, салона и фоайето на столичния спектакъл на млади създатели от всички сфери на изкуството, с цел да могат в тези сложни за оцеляване времена да насочат посланията си към публиката. В уютния скут на театъра са приютени спектакли, концерти и изложения, които не биха видели бял свят на друго място. Темите на тези произведения нормално са белязани с думата „ стигма “ – ориентирани са към скритите нелицеприятни заболели положения на обществото ни, за които даже изкуството заобикаля да приказва. И защото това е съдбовна идея, Теменужка Лалова има намерение част от средствата от продажбата на картините да отиде за основаване на групи за арттерапия за хора в неравностойно обществено състояние.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ