Представят книга за Николай Антонов - Таланта
НА 9 СЕПТЕМВРИ 2022 Г., ПЕТЪК, В ЛИТЕРАТУРНИЯ КЪТ НА АЛЕЯТА НА КНИГАТА В СОФИЯ ОТ 15 Ч. ИЗДАТЕЛСТВО „ ТИП-ТОП ПРЕС “ ще показа биографичната книга “По виража “ за международните върхове и нашенските бездни на най-бързия бял мъж на планетата през 90-те години на ХХ век, международния и европейски първенец на 200 м в зала НИКОЛАЙ АНТОНОВ, написана в съдействие със спортния публицист Иван Нанков.
…
Защо бе належащо да се появи книга за Николай Антонов-Таланта.
- не е добра препоръка за /особено по-младата/ част на този народ да знае малко /или да не знае съвсем нищо/ за много от тези, достигнали международните върхове, спортисти.
Защото:
- не е добра препоръка за един народ да не помни някои от най-ярките си представители в спорта от недалечното минало.
Николай Антонов, неслучайно именуван Таланта, не трябва да бъде забравян.
Защото той е:
- международен първенец на 200 м в зала /1991 г./,
- европейски първенец на 200 м в зала /1992 г./,
- повторен сребърен медалист на 200 м на европейски шампионати в зала /1988 и 1990 г./,
- седми на 200 м на международно състезание навън /пред него са единствено тъмнокожи спринтьори/ - 1991 година,
- с 26 победи на финали на 200 м в зала и навън с резултат под 21 сек /мерило за международно качество/ на надпревари в 16 страни на 4 континента. Седем пъти е втори, пет пъти – трети и т. н.,
- сложил 13 републикански върха на 200 м за мъже /пет навън и осем в зала/, като последните му върхови достижения са ненадминати и до през днешния ден и са надлежно на 31 години /на открито/ и на 32 в зала.
- побеждавал на пистата спринтьори колоси като Карл Люис, Бен Джонсън, Линфорд Кристи, Бруно Мари-Роз, Лирой Бърел и други олимпийски, международни и европейски първенци и рекордьори. /В книгата са показани и със фотоси тези „ светкавици “, на които Таланта бе заслужен конкурент, а за успеха си над многократния олимпийски първенец Люис, получи специфична статуетка/.
И всичко това за десетилетие дейна спортна активност – Таланта се отхвърля от спорта едвам на 28 години.
И още нещо.
Книгата, в която Николай споделя съкровени неща от трагичния си /а на моменти и трагичен/ живот, неслучайно се споделя „ По виража “. Животът му е низ от остри и рискови виражи /като тези на пистата /, след които той – за всеобща изненада – оцелява.
Оцелява, само че заплаща за това „ солено “ - с разрушено здраве, с няколко интервенции, с тежки депресии след клатушкане по алкохола, опиатите, хазарта; след бандитски осъществявания, разрушени фамилии, финансови разточителства, които в края на краищата го докарват даже до опит за самоубийство.
Така се случи, че журналистическата ми процедура ме сблъска с блестящата спортна кариера на Таланта – бил съм на 11 /единайсет/ международни и европейски шампионати и една олимпиада, в които той е взел участие. И това събитие ме задължава в известна степен още повече…
Участвах /и участвам/ в опитите за „ съживяване “ на Николай, за появяването му на по-светлия бряг на реката на живота, като белег за това е и тази изповедна книга, която е и нещо като катарзиз за автора-лирически воин. Който просто желае да живее...
Опитват се да му оказват помощ за това и от Центъра за битка със зависимостите „ Жива “, влизат му в ситуацията от Федерацията по лека атлетика, обичат си го в родния му Разград, не го изоставят и правилни другари от спортното минало - Янко Братанов, Николай Николов, Атанас Търев и други
И Ники, имаме вяра, ще възкръсне. Таланта ще бъде потребен и за младите гении, още повече, че има намерение да продължи образованието си в Спортната академия. Нищо, че в този момент живее непретенциозно с пенсията си по неработоспособност, той си остава незаобиколим, а с появяването на тази книга с благородното съдействие на издателство „ Тип-топ прес “ – и по-разпознаваем. Като образец за блясък-падение и още веднъж искра /или най-малко нормалност/ и като една огромна поука за млади и нетолкова младежи.
ИВАН НАНКОВ
…
Защо бе належащо да се появи книга за Николай Антонов-Таланта.
- не е добра препоръка за /особено по-младата/ част на този народ да знае малко /или да не знае съвсем нищо/ за много от тези, достигнали международните върхове, спортисти.
Защото:
- не е добра препоръка за един народ да не помни някои от най-ярките си представители в спорта от недалечното минало.
Николай Антонов, неслучайно именуван Таланта, не трябва да бъде забравян.
Защото той е:
- международен първенец на 200 м в зала /1991 г./,
- европейски първенец на 200 м в зала /1992 г./,
- повторен сребърен медалист на 200 м на европейски шампионати в зала /1988 и 1990 г./,
- седми на 200 м на международно състезание навън /пред него са единствено тъмнокожи спринтьори/ - 1991 година,
- с 26 победи на финали на 200 м в зала и навън с резултат под 21 сек /мерило за международно качество/ на надпревари в 16 страни на 4 континента. Седем пъти е втори, пет пъти – трети и т. н.,
- сложил 13 републикански върха на 200 м за мъже /пет навън и осем в зала/, като последните му върхови достижения са ненадминати и до през днешния ден и са надлежно на 31 години /на открито/ и на 32 в зала.
- побеждавал на пистата спринтьори колоси като Карл Люис, Бен Джонсън, Линфорд Кристи, Бруно Мари-Роз, Лирой Бърел и други олимпийски, международни и европейски първенци и рекордьори. /В книгата са показани и със фотоси тези „ светкавици “, на които Таланта бе заслужен конкурент, а за успеха си над многократния олимпийски първенец Люис, получи специфична статуетка/.
И всичко това за десетилетие дейна спортна активност – Таланта се отхвърля от спорта едвам на 28 години.
И още нещо.
Книгата, в която Николай споделя съкровени неща от трагичния си /а на моменти и трагичен/ живот, неслучайно се споделя „ По виража “. Животът му е низ от остри и рискови виражи /като тези на пистата /, след които той – за всеобща изненада – оцелява.
Оцелява, само че заплаща за това „ солено “ - с разрушено здраве, с няколко интервенции, с тежки депресии след клатушкане по алкохола, опиатите, хазарта; след бандитски осъществявания, разрушени фамилии, финансови разточителства, които в края на краищата го докарват даже до опит за самоубийство.
Така се случи, че журналистическата ми процедура ме сблъска с блестящата спортна кариера на Таланта – бил съм на 11 /единайсет/ международни и европейски шампионати и една олимпиада, в които той е взел участие. И това събитие ме задължава в известна степен още повече…
Участвах /и участвам/ в опитите за „ съживяване “ на Николай, за появяването му на по-светлия бряг на реката на живота, като белег за това е и тази изповедна книга, която е и нещо като катарзиз за автора-лирически воин. Който просто желае да живее...
Опитват се да му оказват помощ за това и от Центъра за битка със зависимостите „ Жива “, влизат му в ситуацията от Федерацията по лека атлетика, обичат си го в родния му Разград, не го изоставят и правилни другари от спортното минало - Янко Братанов, Николай Николов, Атанас Търев и други
И Ники, имаме вяра, ще възкръсне. Таланта ще бъде потребен и за младите гении, още повече, че има намерение да продължи образованието си в Спортната академия. Нищо, че в този момент живее непретенциозно с пенсията си по неработоспособност, той си остава незаобиколим, а с появяването на тази книга с благородното съдействие на издателство „ Тип-топ прес “ – и по-разпознаваем. Като образец за блясък-падение и още веднъж искра /или най-малко нормалност/ и като една огромна поука за млади и нетолкова младежи.
ИВАН НАНКОВ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




