9 септември 1944 г. Последният преврат на Кимон Георгиев
На 9 септември 1944 година в София е осъществен прелом. Това е последният прелом на Кимон Георгиев. Преди това той взе участие в промяната на властта на 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година
В 6,25 ч. на 9 септември 1944 година новият министър председател прочита по радиото авансово готова Прокламация към българския народ и афишира състава на новия кабинет. Малко по-късно при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват декрет за назначение на държавното управление, след което са задържани. Сред първите стъпки на държавното управление е да назначи лоялни офицери на основните постове в армията.
Цялата Българска войска поддържа преврата и се афишира в услуга на новата власт.
Навсякъде военните командири арестуват полицията и взаимно с партизански елементи репресират неуместните.
Щаба на войската издава заповед да се унищожават всички врагове на новата власт които вършат опити за оказване на опозиция и отхвърлят да се предават непринудено на военните и милиционерските управляващи. Официалното име на армията се преименува от Българска армия на Българска национална армия – кратко БНВ и в нея наред с другите командни постове се основава длъжността на асистент - командирите по политическите въпроси на армията.
На 9 септември, по разпореждане на Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат взаимно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър военачалник Дамян Велчев и творби към този момент в военачалник Добри Терпешев партизанските елементи се вливат в Българската войска и се основават военни гвардейски елементи именувани Българска национална армия, а към всяка военна част се основава армейска гвардейска рота, които имат както военнополитически, по този начин и военно полицейски функционалности.
Навсякъде вземането на властта става без опозиция, само че в други случаи някои по дребни войскови и полицейски елементи оказват такава на други по крупни войскови елементи и силите на Отечествен фронт, само че съпротивата е сломена.
Според разнообразни оценки броят на убитите през този интервал е сред 20 000 и 40 000 души. Осъдените на гибел от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Началото на преврата е сложено в средата на август 1944 година На 26 август под опасността от настъпващата Червена войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същият ден, 26 август, Централен комитет на Българска работническа партия издава Окръжно №4, с което слага като задача вземането на властта в България чрез въоръжено въстание. Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, като се надява да издейства настаняване на британски и американски войски в България.
Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до неуспех на договарянията и на 2 септември Багрянов се отдръпва, с цел да бъде формирано ново държавно управление като финален опит за попречване на настъплението на Съветския съюз против България.
На 2 септември е формирано ново държавно управление, коалиция на главните опозиционни и антигермански партии, отпред с Константин Муравиев.
На Отечествения фронт се препоръчани четири места в този кабинет, само че той отхвърля присъединяване, готвейки се интензивно за боен прелом. Новото държавно управление продължава опитите за външнополитическа преориентирания, като на 4 септември приключва съюза с Германия, стартира разоръжаване на немските войски на територията на страната и освобождава политическите пандизчии.
Същия ден немски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на българските дивизии окупирали Сърбия.
На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа по молба на военния министър военачалник Иван Маринов заради тактически проблеми. В реалност ген. Маринов към този момент е съгласувал своите дейности с Отечествения фронт, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики в това време да разгласи война на България. В подмяна на услугата, след преврата Иван Маринов е назначен за главнокомандващ на българската войска.
При тези условия на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безредие стартират безредици в разнообразни елементи на България. Във Варна и Бургас Отечественият фронт открива надзор над администрацията малко преди идването на руските войски. На 6 септември е оповестена стачка на трамвайните служащи в София, държавното управление ги подлага на готовност, а на идващия ден е разпръсната тяхна проява, при което един човек е погубен.
На 7 септември са нападнати пандизите в Силистра и Плевен и пандизчиите са освободени, а при разпръскването на проява на миньори в Перник са убити 6 души.
До преврата остават по-малко от 48 часа....
В 6,25 ч. на 9 септември 1944 година новият министър председател прочита по радиото авансово готова Прокламация към българския народ и афишира състава на новия кабинет. Малко по-късно при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват декрет за назначение на държавното управление, след което са задържани. Сред първите стъпки на държавното управление е да назначи лоялни офицери на основните постове в армията.
Цялата Българска войска поддържа преврата и се афишира в услуга на новата власт.
Навсякъде военните командири арестуват полицията и взаимно с партизански елементи репресират неуместните.
Щаба на войската издава заповед да се унищожават всички врагове на новата власт които вършат опити за оказване на опозиция и отхвърлят да се предават непринудено на военните и милиционерските управляващи. Официалното име на армията се преименува от Българска армия на Българска национална армия – кратко БНВ и в нея наред с другите командни постове се основава длъжността на асистент - командирите по политическите въпроси на армията.
На 9 септември, по разпореждане на Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат взаимно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър военачалник Дамян Велчев и творби към този момент в военачалник Добри Терпешев партизанските елементи се вливат в Българската войска и се основават военни гвардейски елементи именувани Българска национална армия, а към всяка военна част се основава армейска гвардейска рота, които имат както военнополитически, по този начин и военно полицейски функционалности.
Навсякъде вземането на властта става без опозиция, само че в други случаи някои по дребни войскови и полицейски елементи оказват такава на други по крупни войскови елементи и силите на Отечествен фронт, само че съпротивата е сломена.
Според разнообразни оценки броят на убитите през този интервал е сред 20 000 и 40 000 души. Осъдените на гибел от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Началото на преврата е сложено в средата на август 1944 година На 26 август под опасността от настъпващата Червена войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същият ден, 26 август, Централен комитет на Българска работническа партия издава Окръжно №4, с което слага като задача вземането на властта в България чрез въоръжено въстание. Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, като се надява да издейства настаняване на британски и американски войски в България.
Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до неуспех на договарянията и на 2 септември Багрянов се отдръпва, с цел да бъде формирано ново държавно управление като финален опит за попречване на настъплението на Съветския съюз против България.
На 2 септември е формирано ново държавно управление, коалиция на главните опозиционни и антигермански партии, отпред с Константин Муравиев.
На Отечествения фронт се препоръчани четири места в този кабинет, само че той отхвърля присъединяване, готвейки се интензивно за боен прелом. Новото държавно управление продължава опитите за външнополитическа преориентирания, като на 4 септември приключва съюза с Германия, стартира разоръжаване на немските войски на територията на страната и освобождава политическите пандизчии.
Същия ден немски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на българските дивизии окупирали Сърбия.
На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа по молба на военния министър военачалник Иван Маринов заради тактически проблеми. В реалност ген. Маринов към този момент е съгласувал своите дейности с Отечествения фронт, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики в това време да разгласи война на България. В подмяна на услугата, след преврата Иван Маринов е назначен за главнокомандващ на българската войска.
При тези условия на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безредие стартират безредици в разнообразни елементи на България. Във Варна и Бургас Отечественият фронт открива надзор над администрацията малко преди идването на руските войски. На 6 септември е оповестена стачка на трамвайните служащи в София, държавното управление ги подлага на готовност, а на идващия ден е разпръсната тяхна проява, при което един човек е погубен.
На 7 септември са нападнати пандизите в Силистра и Плевен и пандизчиите са освободени, а при разпръскването на проява на миньори в Перник са убити 6 души.
До преврата остават по-малко от 48 часа....
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ