Софийската опера отбелязва 100 години от рождението на Константин Илиев
На 9 октомври в Софийската опера ще се състои концерт, отдаден на вековния празник на Константин Илиев – една от знаковите персони в историята на българската музика – диригент, композитор, държавник, буен бранител и тълковник на сътвореното от българските композитори.
В програмата на събитието е включен филм-портрет „ Фрагменти в памет на Константин Илиев “ на режисьора Николай Йотов и оператора Пламен Герасимов от фонда на Българска национална телевизия.
Анастасия Детистова-Абаджиева, Иван Стайков, Пепа Дженева и Христо Иванов ще изпълнят квартет №1. Под диригентството на Жорж Димитров концертно ще бъде показана първа картина на операта „ Боянският занаятчия “. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора – Виолета Димитрова, и солистите Емил Павлов, Венцеслав Анастасов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Николай Петров, Анастасия Попова, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Павлов, Александър Георгиев, Йоана Кулева, Стефан Сахатчиев и Лазар Вълнеев.
„ Боянският занаятчия “ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към индивида, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, показах с монографията, която написах за него, и с „ Боянският занаятчия “, пише Константин Илиев в автобиографичната книга „ Слово и дело “.
Премиерата на „ Боянският занаятчия “ е в Софийската опера на 3 октомври 1962 година Либретото е на Михаил Хаджимишев по повестта „ Празник в Бояна “ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „ Ръка Илиева “.
„ Работата по „ Боянският занаятчия “ протече през 1961 и началото на 1962 година Не изчаках завършването на либретото и я пишех съвсем редом със основаването му, откакто Хаджимишев ми даваше една приключена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи детайлности драматургичния проект, тъй че аз знаех какво щях да чакам. Пак той – Хаджимишев, който беше към този момент режисьор в Софийската опера, съумя да склони тогавашния шеф Димитър Петков да я сложи. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното управление. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава режисура, а Казанджиев реализира една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката одобри с бурни утвърждения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми “, написа Илиев.
„ Успешна беше освен премиерата, само че и идващите четири-пет представления, които минаваха постоянно при цялостен салон – нещо доста рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам поради произведения на други сътрудници, които на третата вечер едвам събираха сто-сто и петдесет слушатели и уредниците на операта трябваше да поставят огромни старания за това. Трябваше да бъда благополучен създател и аз бях в действителност благополучен. След петото представление Димитър Петков свали операта от репертоара, защото… нямала аудитория “, написа още композиторът.
По думите му за пръв път рецензията посрещна операта му добре: „ Веднага след премиерата музикантите взеха да приказват, че съм написал автобиографична опера, в която било доста ясно кои персони имам предвид под другите настоящи лица. Други, вдигайки вежди, споделяха многозначително: „ Ръка Илиева писа! “. Въобще операта възбуди доста мнения, най-много тъй като беше крачка обратно във връзка с техниката, която използвах. Даже и съперниците ми ме потупваха боязливо по гърба: „ Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всевъзможни задръжки “.
В програмата на събитието е включен филм-портрет „ Фрагменти в памет на Константин Илиев “ на режисьора Николай Йотов и оператора Пламен Герасимов от фонда на Българска национална телевизия.
Анастасия Детистова-Абаджиева, Иван Стайков, Пепа Дженева и Христо Иванов ще изпълнят квартет №1. Под диригентството на Жорж Димитров концертно ще бъде показана първа картина на операта „ Боянският занаятчия “. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора – Виолета Димитрова, и солистите Емил Павлов, Венцеслав Анастасов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Николай Петров, Анастасия Попова, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Павлов, Александър Георгиев, Йоана Кулева, Стефан Сахатчиев и Лазар Вълнеев.
„ Боянският занаятчия “ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към индивида, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, показах с монографията, която написах за него, и с „ Боянският занаятчия “, пише Константин Илиев в автобиографичната книга „ Слово и дело “.
Премиерата на „ Боянският занаятчия “ е в Софийската опера на 3 октомври 1962 година Либретото е на Михаил Хаджимишев по повестта „ Празник в Бояна “ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „ Ръка Илиева “.
„ Работата по „ Боянският занаятчия “ протече през 1961 и началото на 1962 година Не изчаках завършването на либретото и я пишех съвсем редом със основаването му, откакто Хаджимишев ми даваше една приключена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи детайлности драматургичния проект, тъй че аз знаех какво щях да чакам. Пак той – Хаджимишев, който беше към този момент режисьор в Софийската опера, съумя да склони тогавашния шеф Димитър Петков да я сложи. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното управление. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава режисура, а Казанджиев реализира една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката одобри с бурни утвърждения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми “, написа Илиев.
„ Успешна беше освен премиерата, само че и идващите четири-пет представления, които минаваха постоянно при цялостен салон – нещо доста рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам поради произведения на други сътрудници, които на третата вечер едвам събираха сто-сто и петдесет слушатели и уредниците на операта трябваше да поставят огромни старания за това. Трябваше да бъда благополучен създател и аз бях в действителност благополучен. След петото представление Димитър Петков свали операта от репертоара, защото… нямала аудитория “, написа още композиторът.
По думите му за пръв път рецензията посрещна операта му добре: „ Веднага след премиерата музикантите взеха да приказват, че съм написал автобиографична опера, в която било доста ясно кои персони имам предвид под другите настоящи лица. Други, вдигайки вежди, споделяха многозначително: „ Ръка Илиева писа! “. Въобще операта възбуди доста мнения, най-много тъй като беше крачка обратно във връзка с техниката, която използвах. Даже и съперниците ми ме потупваха боязливо по гърба: „ Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всевъзможни задръжки “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ