Бончо Асенов: Гунди и Лита бяха мои колеги в Държавна сигурност
На 9 октомври 2024 година в зала " Арена София " се състоя галапремиерата на кино лентата " Гунди - легенда за любовта ", който стартира да се прожектира по кината в България от 18 октомври. Досега той е гледан от над 500 000 души и е най-гледаният и най-касовият филм в страната след 1989 година За него се написаха доста позитивни и възторжени мнения и имаше в медиите няколко изявленията със брачната половинка на Аспарухов Величка Маркова - Лита, за любовта на които се споделя във кино лентата.
Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин " злокобната " Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че тове е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като " подла ", " жестока система ", която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе " фашистката Държавна сигурност и полицията ", представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията на Величка Маркова, че " Системата в България беше ужасна по това време ", че " Георги живееше тук в клетка, и то не златна " и "... мога да кажа, че системата беше отвратителна ". И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб " Милан " да играе в Италия, само че отказал) "... нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи ". " Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш... ". И поради нейните изказвания, че " били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност ", че след гибелта му " комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите ", а " ударите на властта се изсипаха върху нас ".
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да показват неговите години като време на "...ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност ", а Гунди бил като "...една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата ".
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници - чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Филмът за Гунди стана най-гледаният у нас след 10 ноември 1989-а
Надмина по продадени билети " Аватар` и " Титаник "
Георги Аспарухов - Гунди, след обединяването на футболните тимове " Спартак " с " Левски " през януари 1969 година, дружно с други футболисти е назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност. Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като " първа категория стаж ". В формалното известие на в. " Работническо дело " от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: " На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков... Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението " Левски ", квартал " Подуяне ". Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища ".
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си " че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие ". Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняването за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те " бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол ". Самият Солаков в неговата автобиографична книга " Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) споделя... " (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го изтъквам буквално: " Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше " съперници ". Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. " Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към " Левски-Спартак ". Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост са назначението на няколко известни футболисти от " Левски-Спартак ", след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове - и остарели и млади. Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в " това време ", които се боготворяха от почитателите. Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Няколкократният ни първенец " Лудогорец ", а и други тимове, в това число " Левски " и ЦСКА излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на " Левски " се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане. Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена - Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал?
Материал на Бончо Асенов, 24may.bg
Вдовицата на Гунди изясни за какво обликът на Котков липсва във кино лентата
Маркова сподели били ли са другари легендите
Кой е Бончо Асенов:
Бончо Асенов е роден през 1946 година в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи и право в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1970 до 1992 година работи в Шесто ръководство на Държавна сигурност и като учител по специфични дисциплини във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи. През 1996 - 1997 година е специалист в Дирекция " Вероизповедания " при Министерския съвет. От 1998 до 2016 година е учител във Варненския свободен университет " Черноризец Храбър ". Чел е лекции в Нов български университет, а последните години - в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Доктор по философия, лекар на науките, професор.
Автор е на 28 научни, научно-популярни и документални книги по проблеми на религията, национализма и отбраната на националната сигурност, на две краеведчески книги и на шест сборника с разкази.
Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин " злокобната " Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че тове е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като " подла ", " жестока система ", която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе " фашистката Държавна сигурност и полицията ", представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията на Величка Маркова, че " Системата в България беше ужасна по това време ", че " Георги живееше тук в клетка, и то не златна " и "... мога да кажа, че системата беше отвратителна ". И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб " Милан " да играе в Италия, само че отказал) "... нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи ". " Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш... ". И поради нейните изказвания, че " били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност ", че след гибелта му " комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите ", а " ударите на властта се изсипаха върху нас ".
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да показват неговите години като време на "...ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност ", а Гунди бил като "...една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата ".
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници - чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Филмът за Гунди стана най-гледаният у нас след 10 ноември 1989-а
Надмина по продадени билети " Аватар` и " Титаник "
Георги Аспарухов - Гунди, след обединяването на футболните тимове " Спартак " с " Левски " през януари 1969 година, дружно с други футболисти е назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност. Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като " първа категория стаж ". В формалното известие на в. " Работническо дело " от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: " На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков... Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението " Левски ", квартал " Подуяне ". Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища ".
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си " че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие ". Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняването за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те " бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол ". Самият Солаков в неговата автобиографична книга " Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) споделя... " (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го изтъквам буквално: " Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше " съперници ". Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. " Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към " Левски-Спартак ". Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост са назначението на няколко известни футболисти от " Левски-Спартак ", след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове - и остарели и млади. Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в " това време ", които се боготворяха от почитателите. Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Няколкократният ни първенец " Лудогорец ", а и други тимове, в това число " Левски " и ЦСКА излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на " Левски " се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане. Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена - Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал?
Материал на Бончо Асенов, 24may.bg
Вдовицата на Гунди изясни за какво обликът на Котков липсва във кино лентата
Маркова сподели били ли са другари легендите
Кой е Бончо Асенов:
Бончо Асенов е роден през 1946 година в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специфична школа на Министерство на вътрешните работи и право в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1970 до 1992 година работи в Шесто ръководство на Държавна сигурност и като учител по специфични дисциплини във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи. През 1996 - 1997 година е специалист в Дирекция " Вероизповедания " при Министерския съвет. От 1998 до 2016 година е учител във Варненския свободен университет " Черноризец Храбър ". Чел е лекции в Нов български университет, а последните години - в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Доктор по философия, лекар на науките, професор.
Автор е на 28 научни, научно-популярни и документални книги по проблеми на религията, национализма и отбраната на националната сигурност, на две краеведчески книги и на шест сборника с разкази.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ