Почина оперната прима Стефка Евстатиева
На 9 ноември умря огромната оперна певица Стефка Евстатиева – сопрано със международна кариера и забележителни достижения в оперното изкуство. Това оповестиха първо нейни близки от средите на Софийската опера. Само преди десетина дни – на 26 октомври, 78-годишната прима е участвала на финала на интернационалния конкурс „ Опералия ” в зала “България ”. Според бТВ през последните няколко дни тя е била в боница в София.
Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 година в Русе, само че е израснала в Силистра. Учи в Русенското музикално учебно заведение. Свири на контрабас и дружно с татко си, който е виолист, взе участие в състава на градския оркестър. По-късно е призната в Българската държавна консерватория, където нейна преподавателка е Елена Киселова. От 1971 до 1978 година Евстатиева пее в Русенската опера. За пърата ѝ театрална изява ѝ поверяват ролята на Флора от „ Травиата “. След това извършва Клара от „ Годеж в манастира “. Но певицата твърди, че огромна й роля е Амелия от „ Бал с маски “, която приготвя за осемнадесет дни. След това оперите се множат и тя става фаворитка на публиката.
Натрупала известност, Стефка Евстатиева се причислява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 година Възходящата кариера на българката я води във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, „ Ковънт Гардън “ в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в множеството други влиятелни европейски театри, в Северна и Южна Америка.
Носителка е на награди от авторитетни певчески състезания, измежду които „ Чайковски “ в Москва (1974), състезанието на Белгийското радио и телевизия „ Белканто “, на състезанието за млади оперни артисти у нас, на който през 1979-а печели огромната премия и Златния пръстен на София, на премията „ Джовани Дзантело “ на Арена ди Верона за най-хубав реализатор на годината (1982).
След 1989 година Стефка Евстатиева отпътува със фамилията си за Съединени американски щати и се открива в Ню Йорк. Репертоарът ѝ включва най-вече опери на Джузепе Верди и веристите, „ Аида “, „ Дон Карлос “, „ Силата на ориста “, „ Трубадур “, „ Симон Боканегра “, „ Отело “, „ Сестра Анжелика “, „ Тоска “, „ Андре Шение “, „ Селска чест “, „ Адриана Лекуврьор “ и други В съветския репертоар тя прави незабравими превъплъщения като Ярославна от „ Княз Игор “, Лиза от „ Дама Пика “, Татяна от „ Евгений Онегин “ и други
Забележително е присъединяване й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите „ Дама Пика “ на Чайковски и „ Княз Игор “ на Бородин, а по-късно в „ Снежанка “ и „ Болярката Вера Шелога “ на Римски-Корсаков, дирижирани от Стоян Ангелов. Има и запис на „ Пламъкът “ на Респиги.
Ролята, която в никакъв случай не съумява да извърши, е Манон от „ Манон Леско “ на Пучини, а обичаната й опера е „ Дон Карлос “, споделяла е Евстатиева. Партията на Елизабет е пяла и в истинската френска версия. На сцената на Софийската опера тя показва премиерно и Маргарита от „ Мефистофел “ на Бойто, напомня уеб сайтът MusicaPerpetua. В Съединени американски щати примата работи с Българския детски хор и учебно заведение „ Гергана “ в Ню Йорк. Когато се завръща в България, постоянно е канена да организира майсторски класове с млади оперни артисти.
Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 година в Русе, само че е израснала в Силистра. Учи в Русенското музикално учебно заведение. Свири на контрабас и дружно с татко си, който е виолист, взе участие в състава на градския оркестър. По-късно е призната в Българската държавна консерватория, където нейна преподавателка е Елена Киселова. От 1971 до 1978 година Евстатиева пее в Русенската опера. За пърата ѝ театрална изява ѝ поверяват ролята на Флора от „ Травиата “. След това извършва Клара от „ Годеж в манастира “. Но певицата твърди, че огромна й роля е Амелия от „ Бал с маски “, която приготвя за осемнадесет дни. След това оперите се множат и тя става фаворитка на публиката.
Натрупала известност, Стефка Евстатиева се причислява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 година Възходящата кариера на българката я води във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, „ Ковънт Гардън “ в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в множеството други влиятелни европейски театри, в Северна и Южна Америка.
Носителка е на награди от авторитетни певчески състезания, измежду които „ Чайковски “ в Москва (1974), състезанието на Белгийското радио и телевизия „ Белканто “, на състезанието за млади оперни артисти у нас, на който през 1979-а печели огромната премия и Златния пръстен на София, на премията „ Джовани Дзантело “ на Арена ди Верона за най-хубав реализатор на годината (1982).
След 1989 година Стефка Евстатиева отпътува със фамилията си за Съединени американски щати и се открива в Ню Йорк. Репертоарът ѝ включва най-вече опери на Джузепе Верди и веристите, „ Аида “, „ Дон Карлос “, „ Силата на ориста “, „ Трубадур “, „ Симон Боканегра “, „ Отело “, „ Сестра Анжелика “, „ Тоска “, „ Андре Шение “, „ Селска чест “, „ Адриана Лекуврьор “ и други В съветския репертоар тя прави незабравими превъплъщения като Ярославна от „ Княз Игор “, Лиза от „ Дама Пика “, Татяна от „ Евгений Онегин “ и други
Забележително е присъединяване й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите „ Дама Пика “ на Чайковски и „ Княз Игор “ на Бородин, а по-късно в „ Снежанка “ и „ Болярката Вера Шелога “ на Римски-Корсаков, дирижирани от Стоян Ангелов. Има и запис на „ Пламъкът “ на Респиги.
Ролята, която в никакъв случай не съумява да извърши, е Манон от „ Манон Леско “ на Пучини, а обичаната й опера е „ Дон Карлос “, споделяла е Евстатиева. Партията на Елизабет е пяла и в истинската френска версия. На сцената на Софийската опера тя показва премиерно и Маргарита от „ Мефистофел “ на Бойто, напомня уеб сайтът MusicaPerpetua. В Съединени американски щати примата работи с Българския детски хор и учебно заведение „ Гергана “ в Ню Йорк. Когато се завръща в България, постоянно е канена да организира майсторски класове с млади оперни артисти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ