9 май, Киев - изчезналите милиони антифашисти
На 9 май 2022 година, разхождайки се по пустия Крещатик, „ декориран “ с противотанкови таралежи, президентът на Украйна Владимир Зеленски сподели пред телевизионна камера по какъв начин „ не е разрешил “ на „ агресора “ да „ приватизира “ 9 май
Зеленски има позитивна линия – „ каквото види, това и пее “. И този път той намерено призна, че Денят на успеха се чества в Украйна не тъй като локалните управляващи го считат за празник, а единствено с цел да попречат на Украйна още веднъж да бъде упрекната в нацизъм.
По време на тази „ празнична “ разходка Зеленски цитира Сковорода, отбелязвайки, че откритият зложелател е по-добър от престорения другар.
Той имаше поради Русия. Но можем да използван тезата му към „ героичните милиони “ антифашисти в Киев и други градове на Украйна, с които съветската телевизия ни тъпче всяка година и за които всеки 9 май някогашни регионали и други „ проруски “ украински политици, които нищо не не помнят и нищо не схващат, както тези, които емигрираха в Русия, по този начин и тези, които останаха в Киев.
Всяка година трябваше да отправям вниманието на съветската аудитория към обстоятелството, че голямото болшинство от „ милионите антифашисти “ идват да поднесат цветя с червени макове в бутониерите си, че шествието, имитиращо Безсмъртния полк в Киев, събира изчезващо дребен брой хора спрямо общата маса на празнуващите.
Подчертах, че доста нацисти (не неутрални и безразлични поданици, а точно украински нацисти) на 9 май отиват да положат цветя на Вечния огън с макове в бутониерите и под лозунга „ Победихме през 1945 година, ще победим през 20.. " (следващата година. На съветски те обясняваха, че се гордеят с дядовците си, които победили Хитлер и дадоха обещание да победят Русия, с която съгласно тях Украйна се биеше в Донбас.)
„ Проруските украинци “ в Киев и Москва бяха афектирани от мен и неуморно продължиха да потвърждават, че „ от нас има милиони “ и „ нацистите се опасяват от нас “, само че от осем години не могат да отговорят на въпроса: за какво има „ милиони “ от тях и „ техните нацисти се опасяват “ единствено на 9 май, а към този момент на 10 май още веднъж самите те се опасяват от своите нацисти. 2022 сложи всичко на мястото си.
Киев не забрани полагането на цветя на Вечния огън. Местният кмет, боксьорът Цицерон Кличко, даже настрана осведоми киевчани, че е допустимо да се поднесат цветя. Просто управляващите с всички сили дадоха да се разбере, че „ допустимо е, само че не е належащо “, не се утвърждава.
И " милиони антифашисти " изчезнаха от улиците. Дори с червени макове избраха да честват не 9-ти, а 8-ми и някак повърхностно, съвсем незабелязано. Разтворена бе във времето и пространството „ проруска Украйна”, която годишно изпълваше екраните на 9 май.
Имаше цветя и хората идваха в Парка на славата, само че имаше два пъти по-малко от нормално. Украинската телевизия обаче не пропусна да изясни на хората, че цветята са донесени на Вечния огън от " патриоти " - бранителите на Украйна, правилните наследници на предците, защитили родната земя през 1941-1945 година
Като цяло те организираха към този момент добре познатия паралел, неведнъж пробван от украинската агитация, сред Райха и модерна Русия.
С това теоретичната полемика за проруската Украйна би могла да се смята за завършила, в случай че не бяха „ милионите антифашисти “, които подвигнаха оръжие в битката с „ съветската експанзия “, извършиха всички обществени мрежи и украински телевизионни екрани с апели да се убиват руснаци. С апели да се убиват всички руснаци от новороденото бебе до стареца, който живее последните си дни.
Те настояват, че „ руснаците не са хора “, че „ Русия няма право на битие “, кълнат се, че ще „ върнат “ Крим и Донбас, че ще лишават Кубан, Курск, Белгород, Воронеж, мечтаят за репарации.
Ролята на пушечно месо за Съединени американски щати и НАТО в битката против Русия им наподобява почетна. Други „ милиони антифашисти “, разпръснати из градовете и селата на Европа, от Северно море, та до Средиземно море, проведоха антируски флашмобове, нападнаха руснаци, живеещи в Европейски Съюз, съветски дипломатически задачи и призоваваха Запада за нов „ кръстоносен поход “ против Русия.
Днес виждаме същинското нареждане на политическите сили в Украйна. То е депресиращо. Но то беше по този начин и преди година, и две, и преди пет години.
Нежеланието да се види очевидното не анулира действителността, само че докара до неоправдани загуби на съветската войска в първите дни на специфичната интервенция, когато войските, отиващи да освобождават „ братския народ “, заседнал под игото на шепа нацисти, ненадейно се натъкнаха на зверската усмивка на украинските „ патриоти “, които транспарантно нарекоха освободителите „ рашисти “, като желаеха те да се приберат вкъщи и неотложно да стартират да се разкайват и да платят (особено да платят).
Повече от половината от всички видни „ проруски “ политици в Украйна внезапно се трансфораха в „ патриоти “ и приканиха хората да се борят против „ съветската експанзия “.
Митрополит Онуфрий, глава на преследваната от управляващите УПЦ-МП, който „ проруските украинци “ едвам не направиха светец приживе, се помоли за „ бранителите на Украйна “ от началото на спецоперацията.
В Деня на успеха митрополитът не откри нищо по-добро от това да изиска освобождението на нацистите от Азов, блокиран в Азовстал, без да каже и дума в поддръжка на жертвите на чистките, осъществени от СБУ и терористичната защита, макар обстоятелството, че хиляди хора тънат в украинските затвори, в това число православни християни - енориаши на УПЦ Министерство на правосъдието, които просто са били взети поради това, че принадлежат на " Московската черква ".
Всеукраинският " антифашистки " свещеник по някаква причина е угрижен за ориста на нацистките езичници, а не на своето православно паство.
Украинските „ проруски “ политици и публични деятели през всичките тези години твърдяха, че „ антифашистите “ (за които се твърди, че са преобладаващото мнозинство) не могат намерено да се опълчват на „ група нацисти “ единствено тъй като нацистите са въоръжени, а „ антифашистите” са невъоръжени.
След началото на съветската специфична интервенция, по заповед на Зеленски, украинските управляващи започнаха безотговорно разпространяване на военни автоматизирани оръжия на всички. Раздадени са над 100 000 оръжия. Разпространението се организира в съвсем всички районни центрове на Украйна. Изглежда, че това е късмет за " антифашисти " да се въоръжат. Но по необичайно стичане на събитията оръжието още веднъж се озовава в ръцете на " патриоти " и нарушители.
Да, в Украйна има антифашисти и да, в освободените територии хората задоволително бързо одобряват новата власт, а дейното националистическо малцинство остава без всеобща поддръжка. Но в тези селища, които по някаква причина бяха изоставени от съветските войски, хората също толкоз умерено и без опозиция одобряват връщането на украинския ред.
По-голямата част от хората са аморфни и пропити от конформизма и явно има доста пъти повече „ патриоти “ (както нацисти, по този начин и просто русофоби) в Украйна, в сравнение с „ антифашисти “. Това дефинира действителните благоприятни условия на политическите сили.
През идващите години на всяка украинска територия, която не е окупирана от съветски войски и/или корпуси на ДНР/ЛНР, Националната армия, доброволците на Кадиров или съветските ЧВК, нацистката власт непринудено ще се появи още веднъж.
Всички " проруски " политици просто няма да имат задоволителна поддръжка измежду масите. Те ще имат избор, или принудително събаряне от нацистите, или бърза миграция към нацисткия лагер, сходно на това, което беше направено първо от „ президента на света “ Порошенко, а по-късно от „ президента на света “ Зеленски.
Това би трябвало да се разбере и да не се вършат илюзии. Осъзнаването на този факт би трябвало да управлява избора на форми и способи за ръководство на освободените територии. В противоположен случай „ проруските” „ антифашистки” политици, които мечтаят да се върнат в украинската власт, още веднъж безвредно ще дадат властта на нацистите и още веднъж ще обвинят Русия, че работи неприятно с популацията.
В продължение на тридесет и пет години от украинския народ се отглежда русофобски звяр. Три генерации са израснали във вярата, че Русия е врагът.
За да се разчупи русофобската нацистка структура, са нужни най-малко тридесет години, през които ще израснат три нови генерации, които няма да чуят думата Украйна и които ще се родят най-малко в „ националните републики”, а за предпочитане непосредствено в Русия.
И през цялото това време е належащо прецизно да се управляват освен злите украински нацисти, само че и доброжелателните „ антифашисти “, милиони от които сега отблъскват „ съветската експанзия “ на просторите на Европа и стотици хиляди на фронтовата линия.
Най-накрая би трябвало да приемем за даденост, че същинските руснаци в Украйна са малко, а подправените в никакъв случай няма да не помнят изцяло престоя си в ереста на украинизма, даже и да се примирят с историческото му проваляне. Само новите генерации, които са усвоили рускост от раждането, могат да трансформират салдото на силите.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Зеленски има позитивна линия – „ каквото види, това и пее “. И този път той намерено призна, че Денят на успеха се чества в Украйна не тъй като локалните управляващи го считат за празник, а единствено с цел да попречат на Украйна още веднъж да бъде упрекната в нацизъм.
По време на тази „ празнична “ разходка Зеленски цитира Сковорода, отбелязвайки, че откритият зложелател е по-добър от престорения другар.
Той имаше поради Русия. Но можем да използван тезата му към „ героичните милиони “ антифашисти в Киев и други градове на Украйна, с които съветската телевизия ни тъпче всяка година и за които всеки 9 май някогашни регионали и други „ проруски “ украински политици, които нищо не не помнят и нищо не схващат, както тези, които емигрираха в Русия, по този начин и тези, които останаха в Киев.
Всяка година трябваше да отправям вниманието на съветската аудитория към обстоятелството, че голямото болшинство от „ милионите антифашисти “ идват да поднесат цветя с червени макове в бутониерите си, че шествието, имитиращо Безсмъртния полк в Киев, събира изчезващо дребен брой хора спрямо общата маса на празнуващите.
Подчертах, че доста нацисти (не неутрални и безразлични поданици, а точно украински нацисти) на 9 май отиват да положат цветя на Вечния огън с макове в бутониерите и под лозунга „ Победихме през 1945 година, ще победим през 20.. " (следващата година. На съветски те обясняваха, че се гордеят с дядовците си, които победили Хитлер и дадоха обещание да победят Русия, с която съгласно тях Украйна се биеше в Донбас.)
„ Проруските украинци “ в Киев и Москва бяха афектирани от мен и неуморно продължиха да потвърждават, че „ от нас има милиони “ и „ нацистите се опасяват от нас “, само че от осем години не могат да отговорят на въпроса: за какво има „ милиони “ от тях и „ техните нацисти се опасяват “ единствено на 9 май, а към този момент на 10 май още веднъж самите те се опасяват от своите нацисти. 2022 сложи всичко на мястото си.
Киев не забрани полагането на цветя на Вечния огън. Местният кмет, боксьорът Цицерон Кличко, даже настрана осведоми киевчани, че е допустимо да се поднесат цветя. Просто управляващите с всички сили дадоха да се разбере, че „ допустимо е, само че не е належащо “, не се утвърждава.
И " милиони антифашисти " изчезнаха от улиците. Дори с червени макове избраха да честват не 9-ти, а 8-ми и някак повърхностно, съвсем незабелязано. Разтворена бе във времето и пространството „ проруска Украйна”, която годишно изпълваше екраните на 9 май.
Имаше цветя и хората идваха в Парка на славата, само че имаше два пъти по-малко от нормално. Украинската телевизия обаче не пропусна да изясни на хората, че цветята са донесени на Вечния огън от " патриоти " - бранителите на Украйна, правилните наследници на предците, защитили родната земя през 1941-1945 година
Като цяло те организираха към този момент добре познатия паралел, неведнъж пробван от украинската агитация, сред Райха и модерна Русия.
С това теоретичната полемика за проруската Украйна би могла да се смята за завършила, в случай че не бяха „ милионите антифашисти “, които подвигнаха оръжие в битката с „ съветската експанзия “, извършиха всички обществени мрежи и украински телевизионни екрани с апели да се убиват руснаци. С апели да се убиват всички руснаци от новороденото бебе до стареца, който живее последните си дни.
Те настояват, че „ руснаците не са хора “, че „ Русия няма право на битие “, кълнат се, че ще „ върнат “ Крим и Донбас, че ще лишават Кубан, Курск, Белгород, Воронеж, мечтаят за репарации.
Ролята на пушечно месо за Съединени американски щати и НАТО в битката против Русия им наподобява почетна. Други „ милиони антифашисти “, разпръснати из градовете и селата на Европа, от Северно море, та до Средиземно море, проведоха антируски флашмобове, нападнаха руснаци, живеещи в Европейски Съюз, съветски дипломатически задачи и призоваваха Запада за нов „ кръстоносен поход “ против Русия.
Днес виждаме същинското нареждане на политическите сили в Украйна. То е депресиращо. Но то беше по този начин и преди година, и две, и преди пет години.
Нежеланието да се види очевидното не анулира действителността, само че докара до неоправдани загуби на съветската войска в първите дни на специфичната интервенция, когато войските, отиващи да освобождават „ братския народ “, заседнал под игото на шепа нацисти, ненадейно се натъкнаха на зверската усмивка на украинските „ патриоти “, които транспарантно нарекоха освободителите „ рашисти “, като желаеха те да се приберат вкъщи и неотложно да стартират да се разкайват и да платят (особено да платят).
Повече от половината от всички видни „ проруски “ политици в Украйна внезапно се трансфораха в „ патриоти “ и приканиха хората да се борят против „ съветската експанзия “.
Митрополит Онуфрий, глава на преследваната от управляващите УПЦ-МП, който „ проруските украинци “ едвам не направиха светец приживе, се помоли за „ бранителите на Украйна “ от началото на спецоперацията.
В Деня на успеха митрополитът не откри нищо по-добро от това да изиска освобождението на нацистите от Азов, блокиран в Азовстал, без да каже и дума в поддръжка на жертвите на чистките, осъществени от СБУ и терористичната защита, макар обстоятелството, че хиляди хора тънат в украинските затвори, в това число православни християни - енориаши на УПЦ Министерство на правосъдието, които просто са били взети поради това, че принадлежат на " Московската черква ".
Всеукраинският " антифашистки " свещеник по някаква причина е угрижен за ориста на нацистките езичници, а не на своето православно паство.
Украинските „ проруски “ политици и публични деятели през всичките тези години твърдяха, че „ антифашистите “ (за които се твърди, че са преобладаващото мнозинство) не могат намерено да се опълчват на „ група нацисти “ единствено тъй като нацистите са въоръжени, а „ антифашистите” са невъоръжени.
След началото на съветската специфична интервенция, по заповед на Зеленски, украинските управляващи започнаха безотговорно разпространяване на военни автоматизирани оръжия на всички. Раздадени са над 100 000 оръжия. Разпространението се организира в съвсем всички районни центрове на Украйна. Изглежда, че това е късмет за " антифашисти " да се въоръжат. Но по необичайно стичане на събитията оръжието още веднъж се озовава в ръцете на " патриоти " и нарушители.
Да, в Украйна има антифашисти и да, в освободените територии хората задоволително бързо одобряват новата власт, а дейното националистическо малцинство остава без всеобща поддръжка. Но в тези селища, които по някаква причина бяха изоставени от съветските войски, хората също толкоз умерено и без опозиция одобряват връщането на украинския ред.
По-голямата част от хората са аморфни и пропити от конформизма и явно има доста пъти повече „ патриоти “ (както нацисти, по този начин и просто русофоби) в Украйна, в сравнение с „ антифашисти “. Това дефинира действителните благоприятни условия на политическите сили.
През идващите години на всяка украинска територия, която не е окупирана от съветски войски и/или корпуси на ДНР/ЛНР, Националната армия, доброволците на Кадиров или съветските ЧВК, нацистката власт непринудено ще се появи още веднъж.
Всички " проруски " политици просто няма да имат задоволителна поддръжка измежду масите. Те ще имат избор, или принудително събаряне от нацистите, или бърза миграция към нацисткия лагер, сходно на това, което беше направено първо от „ президента на света “ Порошенко, а по-късно от „ президента на света “ Зеленски.
Това би трябвало да се разбере и да не се вършат илюзии. Осъзнаването на този факт би трябвало да управлява избора на форми и способи за ръководство на освободените територии. В противоположен случай „ проруските” „ антифашистки” политици, които мечтаят да се върнат в украинската власт, още веднъж безвредно ще дадат властта на нацистите и още веднъж ще обвинят Русия, че работи неприятно с популацията.
В продължение на тридесет и пет години от украинския народ се отглежда русофобски звяр. Три генерации са израснали във вярата, че Русия е врагът.
За да се разчупи русофобската нацистка структура, са нужни най-малко тридесет години, през които ще израснат три нови генерации, които няма да чуят думата Украйна и които ще се родят най-малко в „ националните републики”, а за предпочитане непосредствено в Русия.
И през цялото това време е належащо прецизно да се управляват освен злите украински нацисти, само че и доброжелателните „ антифашисти “, милиони от които сега отблъскват „ съветската експанзия “ на просторите на Европа и стотици хиляди на фронтовата линия.
Най-накрая би трябвало да приемем за даденост, че същинските руснаци в Украйна са малко, а подправените в никакъв случай няма да не помнят изцяло престоя си в ереста на украинизма, даже и да се примирят с историческото му проваляне. Само новите генерации, които са усвоили рускост от раждането, могат да трансформират салдото на силите.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ