На 9 май предаваме Силистра на Румъния и разбиваме войските на Антантата при завоя на Черна
На 9 май 1913 година (26 април по остарял стил) в Санкт Петербург е подписан така наречен Петербургски протокол, с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град Силистра дружно с трикилометрова зона към него.
Това териториално оттегляне е резултат от посредничеството на Великите сили в разногласието сред двете страни след Първата балканска война.
Румъния изисква териториални обезщетения от България поради българското териториално уголемение в Тракия и Македония, заплашвайки с военна интервенция.
Решението е взето по време на конференция на посланиците на Великите сили (Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Англия и Италия) в съветската столица.
Освен предаването на Силистра, България се ангажира да не строи укрепления по новата граница и да даде религиозна и учебна автономност на куцовласите (арумъните) в Македония.
Въпреки това оттегляне, Румъния не остава задоволена и по-късно се включва в Междусъюзническата война, което води до загубата на цяла Южна Добруджа според Букурещкия контракт от юли 1913 година
На същия ден - 9 май - единствено че четири години по-късно, през 1917 година бележи една от най-големите победи на Българската войска по време на Първата международна война, постоянно наричана „ Майското стълкновение “.
Тя е част от огромната пролетна атака на Антантата на Македонския фронт, която цели съдбоносен пробив и изваждане на България от войната.
Срещу позициите на 11-а германо-българска войска се изправят доста превъзхождащи ги сили на Антантата - френски колониални дивизии, италиански елементи (35-а пехотна дивизия) и съветски войски (2-ра и 4-та особена бригада). Те разполагат с към 69 батальона, над 500 картечници и над 400 оръдия.
Срещу тях са български елементи от 8-а Тунджанска, 302-ра (смесена) и елементи от 9-а Плевенска дивизия, подкрепени от немски батареи. Те пазят фронт от към 23 км с по-малко запаси: към 40 батальона и 122 оръдия.
Атаката е предшествана от 4-дневна масирана артилерийска подготовка. Само на 5 май съдружниците изстрелват над 15 000 снаряда по българските позиции.
На 9 май в 6:30 ч. сутринта стартират три поредни талази на нахлуване. Основният удар е ориентиран към стратегическите коти 1 050 и 1 020.
Българската артилерия и пехота съумяват да отхвърлен всички опити за пробив. Руските бригади търпят пагубни загуби (само 2-ра особена бригада губи близо 1000 души), което трансформира 9 май в „ черен ден “ за съветската войска в Македония.
Силите на Антантата губят над 5 400 души (убити и ранени), до момента в който българските загуби са доста по-малки – към 1 600 души.
Провалът на офанзивата принуждава командването на Антантата да приключи дейните дейности в този бранш до есента на 1918 година
В хода на тези майски боеве, на 26 май, е тежко ранен и по-късно умира именитият полковник Борис Дрангов, пълководец на 9-ти пехотен Пловдивски полк.
