Един Том Джоунс – много лица
На 83 можеш да излъчваш младост, да си пресен като младеж, да умееш по едно и също време да палиш и галиш публиката – с кристално чистия си глас и даже да флиртуваш с нея...
Том Джоунс дебаркира в София за трети път, като концертът на 19 юни в зала 1 на НДК беше доста по-добър от първия през 2011 година и непостижим с гостуването му през 2013-а.
Половин век след апогея си, България откри място в турне на именития реализатор, и на 18 ноември 2011 година изпълнената до краен лимит зала „ Арена Армеец “ видя, че старите лъвове към момента могат да „ реват “ с цялостна мощ, а шоуто е обезпечено при съществуването на компания от съвършени музиканти и още по-перфектни беквокалистки. Ефектът от „ противоположната връзка “ пристигна единствено две години по-късно и Том Джоунс още веднъж бе в София, този път – в зала 1 на НДК, само че много по-статичен от „ първата “ си среща с българите, съвсем неразговорчив и като че ли по-изморен...
Десет години по-късно, без да броим междувременното посещение в Пловдив (2019), Том Джоунс още веднъж бе в София – в прелестна форма, неразпознаваем... И това, което се случи сред актьора и неговите фенове, може да се опише с две думи – съвършена връзка. Един човек от сцената раздаваше сърцето си посредством гласа си, думите си, жестовете си, силата си, а едни други 4000 индивида насреща одобряваха всичко това и връщаха любовта си към него. И това е чувство за музика, което се помни дълго. Независимо дали харесваш тъкмо тези песни, които, не апропо, се слушат от четири-пет генерации в целия свят.
Събитието бе част от международна обиколка, наречена Ages and Stages, а първата ария бе I'm Growing Old (Остарявам) на Боби Коул – като мигане към годините и прегледен образец, че възрастта е единствено част от статистиката. Том Джоунс описа, че преди няколко месеца (отново) се е почувствал млад, когато в Съединени американски щати е било честването на 90-годишнината на Уили Нелсън. Той е на 90, а аз – едвам на 83, изясни с усмивка изпълнителят на Delilah. Един от най-големите му шлагери звуча в забавен актуален аранжимент с леко етно/танго звучене, с неповторимата атмосфера, която акордеонът основава.
Въобще, целият репертоар от 21 песни бе пречупен през най-хубавото от усета на новия век. Концептуален концерт с съвършени инструменталисти и запаметяваща визия от екраните. Когато всичко това минава през живия човешки роман на сър Джоунс и имената на столетия в музиката като Боб Дилън, Джери Лий Люис, Принс, Дъсти Спрингфийлд, Бърт Бакарак, Елвис Пресли, думите са като дребни пламъчета, които още повече разпалват резултата от музиката.
Дълго, готино, купонджийско – чувство за Том Джоунс. Това беше София на 19 юни вечерта. Заради него – един и единствен, поради онази жилава и неспираща да вибрира плът, дишаща посредством хилядите лица на музиката. И всяко едно от тези лица може да бъде открито точно в него и в живот, който продължава на сцената повече от шест десетилетия.
