Отиде си проф. Ивайло Знеполски
На 83-годишна възраст е умрял професор Ивайло Знеполски. Смъртта му е настъпила нощес към 22.00 часа, заяви Българска телеграфна агенция, базирайки се на информация от фамилията му.
„ На 29 ноември изгубих татко си. Светъл път, баща! “, написа в профила си във Facebook синът на професора – социологът Боян Знеполски, също професор.
Ивайло Знеполски бе мъдрец, културолог, изкуствовед и кино критик, академични учител и политик. Той бе министър на културата в две служебни държавни управления – това на Любен Беров и на Ренета Инджова. Избиран е за народен представител в 36-ото Народно заседание и в 37-ото Народно заседание (1995-1997). Той е един от създателите през 2005 година на Института за проучване на близкото минало и негов ръководител (2005-2022). Проф. Ивайло Знеполски е създател на повече от 160 научни публикации, есета, глави и предговори към сборници и книги, измежду които „ Как се трансформират нещата. От произшествия до огромното събитие. Истории с философи и историци “ (2 тома, 2016), „ Историкът и множественото минало “ (2017).
Роден е на 5 август 1940 година в София. Завършва философия в Софийския университет през 1964 година Доктор е по изкуствознание с тематика на дисертационния труд „ Философски и естетически проблеми на актуалното европейско киноизкуство “ (1971). От 1970 година работи в Института за модерни обществени теории, който е научно звено към Академия за обществени науки и стопанско управлени.
До 1974 година е теоретичен помощник в института, а по-късно – старши теоретичен помощник. От 1981 до 1990 година е началник на секция в същия институт. Междувременно преподава „ Анализ на кино лентата “ във ВИТИЗ (1980-1984). След това става и лекар на философските науки с тематика на дисертационния труд „ Социокултурните проблеми в актуалното българско киноизкуство “ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), началник на катедра „ История и доктрина на културата “ към Философски факултет на СУ (1991–2003), гост-професор във Висшето учебно заведение по обществени науки в Париж (1997–1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
Съучредител е дружно с други европейски интелектуалци и политици през 1999 година на Musee de l’Europe в Брюксел. Член е на Сената на European Cultural Parliament, който номинира членовете на бъдещия Европейски парламент и управлява съвещанията му (2001). Член е и на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по плана Link Diversity – акция за разпространение на мултиетнически общества и на демократично поданство за всички, и други Носител е на оценката Кавалер на Националния медал за заслуги на Франция (10 юли 2012).
Предговорът на проф. Ивайло Знеполски към първото българско издание на романа на Владимир Набоков „ Лолита “ става причина за първия огромен литературоведски спор след 1989 година у нас.
„ На 29 ноември изгубих татко си. Светъл път, баща! “, написа в профила си във Facebook синът на професора – социологът Боян Знеполски, също професор.
Ивайло Знеполски бе мъдрец, културолог, изкуствовед и кино критик, академични учител и политик. Той бе министър на културата в две служебни държавни управления – това на Любен Беров и на Ренета Инджова. Избиран е за народен представител в 36-ото Народно заседание и в 37-ото Народно заседание (1995-1997). Той е един от създателите през 2005 година на Института за проучване на близкото минало и негов ръководител (2005-2022). Проф. Ивайло Знеполски е създател на повече от 160 научни публикации, есета, глави и предговори към сборници и книги, измежду които „ Как се трансформират нещата. От произшествия до огромното събитие. Истории с философи и историци “ (2 тома, 2016), „ Историкът и множественото минало “ (2017).
Роден е на 5 август 1940 година в София. Завършва философия в Софийския университет през 1964 година Доктор е по изкуствознание с тематика на дисертационния труд „ Философски и естетически проблеми на актуалното европейско киноизкуство “ (1971). От 1970 година работи в Института за модерни обществени теории, който е научно звено към Академия за обществени науки и стопанско управлени.
До 1974 година е теоретичен помощник в института, а по-късно – старши теоретичен помощник. От 1981 до 1990 година е началник на секция в същия институт. Междувременно преподава „ Анализ на кино лентата “ във ВИТИЗ (1980-1984). След това става и лекар на философските науки с тематика на дисертационния труд „ Социокултурните проблеми в актуалното българско киноизкуство “ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), началник на катедра „ История и доктрина на културата “ към Философски факултет на СУ (1991–2003), гост-професор във Висшето учебно заведение по обществени науки в Париж (1997–1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
Съучредител е дружно с други европейски интелектуалци и политици през 1999 година на Musee de l’Europe в Брюксел. Член е на Сената на European Cultural Parliament, който номинира членовете на бъдещия Европейски парламент и управлява съвещанията му (2001). Член е и на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по плана Link Diversity – акция за разпространение на мултиетнически общества и на демократично поданство за всички, и други Носител е на оценката Кавалер на Националния медал за заслуги на Франция (10 юли 2012).
Предговорът на проф. Ивайло Знеполски към първото българско издание на романа на Владимир Набоков „ Лолита “ става причина за първия огромен литературоведски спор след 1989 година у нас.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ