Почина двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев
На 83 години от този свят си отиде един от най-великите родни спортисти - двукратният олимпийски първенец в битката Боян Радев. Новината заяви журналистът Иво Димитров в обществените мрежи.
" Сбогом, учителю! Ти няма по какъв начин да бъдеш пропуснат, тъй като има непреходни неща, които не могат да се изтрият от времето. Благодаря ти, че ми отвори вратите към хубостта на изкуството и ми подаде ръка преди доста години. Ще те вардя постоянно в сърцето си, Бояне! ", написа той.
Боян Радев е първият повторен олимпийски първенец на България. Той има трофеи в класическата битка от Игрите в Токио 1964 и Мексико 1968. Освен това Боян Радев е международен първенец от Толедо 1966. Роден е на 25 февруари 1942 година в село Мошино, през днешния ден квартал на Перник. Произхожда от оскъдно семейство и има по-малък брат, който също се занимава с битка.
Още от дребен стартира да изкарва хляба си с работа, а една преживелица прекатурва живота на дребния Боян. В една обедна отмора отива за вода до чешмата и там го среща Тодор Иванчев. Бившият герой е впечатлен от телосложението на Боян и го кани същата вечер да отиде в залата, с цел да се опитва на битка.
Още с първото си стъпване на тепиха Боян побеждава четирикратния първенец на Софийска област. Голяма част от кариерата му минава в тима на Левски Спартак, където са и най-големите му достижения. Първият му орден е от международното състезание през 1962 година в Толедо. Тогава взима сребро.
Две години по-късно обаче той стъпва на върха на света, като печели олимпийски орден на Игрите в Токио. В идващото издание на Игрите Радев още веднъж е над всички - първо място в Мексико през 1968 година.
Междувременно той става международен първенец през 1966 година в Толедо, международен вицешампион през 1962 и 1967 година и европейски вицешампион през 1968 година.
Избран е за Спортист на годината 3 пъти - през 1964, 1967 и 1968 година. Обявен е за Заслужил занаятчия на спорта. През 2009 е включен в " Залата на славата " на международната битка и е почетен с най-високото отличие на Международната федерация по битка - " Златна огърлица ".
Той е първият състезател, определен от Международния олимпийски комитет, който е награден с оценката " Пиер дьо Кубертен " за особени заслуги към олимпийското придвижване. Той също по този начин е притежател и на премията на Международния олимпийски комитет " Спорт и изкуство ".
А през 2002 година той е почетен с най-високото държавно отличие - медал " Стара планина " (първа степен) за неговите заслуги към спорта.
На 24 април 2014 година Боян Радев е определен за " Спортист на века " в Спортен клуб Левски. Церемонията е извършена в музея на спорта на националния стадион " Васил Левски " и е по случай вековния празник на " синия " клуб.
Освен като герой, Боян Радев е и един от най-големите донори в България. Той е разгласен за донор №1 на Националния исторически музей, като там има зала на негово име - " Дарение Боян Радев ".
Самият Боян Радев споделя, че най-силен се е чувствал на олимпийските игри в Мексико през 1968 година. " Ток ги удряше, като ги докопах на тепиха. Нямаше празник или делник за мен тогава. Живеех като аскет на Белмекен. Бях подчинил всичко на фантазията да стана първият българин повторен олимпийски първенец. За мен нямаше различен живот с изключение на тренировките ".
" Олимпийските игри в Мексико се оказа необикновено тестване за нервите. Престоят в олимпийското село беше повече от месец. Тежка адаптация, напрежение, безкрайна предстартова тресчица, горещина... Направо да полудееш ", споделя Радев.
Той е обикалял лагерите на другите спортисти и си урежда мачове против своите противници. " Взех им страха на противниците още преди да излезем на тепиха. Тръгна мълвата, че съм в най-страшната си форма и надали не чудовището от Лох Нес мога да надвия. И най-важното - аз си имах вяра, че е по този начин ".
Плътно до Боян Радев през съвсем целия му живот беше брачната половинка му Мария. Тя умря през 2020 година Двамата бяха публично семейство от 1975 година Имат наследник и щерка - Галя и Боян-младши.
" Сбогом, учителю! Ти няма по какъв начин да бъдеш пропуснат, тъй като има непреходни неща, които не могат да се изтрият от времето. Благодаря ти, че ми отвори вратите към хубостта на изкуството и ми подаде ръка преди доста години. Ще те вардя постоянно в сърцето си, Бояне! ", написа той.
Боян Радев е първият повторен олимпийски първенец на България. Той има трофеи в класическата битка от Игрите в Токио 1964 и Мексико 1968. Освен това Боян Радев е международен първенец от Толедо 1966. Роден е на 25 февруари 1942 година в село Мошино, през днешния ден квартал на Перник. Произхожда от оскъдно семейство и има по-малък брат, който също се занимава с битка.
Още от дребен стартира да изкарва хляба си с работа, а една преживелица прекатурва живота на дребния Боян. В една обедна отмора отива за вода до чешмата и там го среща Тодор Иванчев. Бившият герой е впечатлен от телосложението на Боян и го кани същата вечер да отиде в залата, с цел да се опитва на битка.
Още с първото си стъпване на тепиха Боян побеждава четирикратния първенец на Софийска област. Голяма част от кариерата му минава в тима на Левски Спартак, където са и най-големите му достижения. Първият му орден е от международното състезание през 1962 година в Толедо. Тогава взима сребро.
Две години по-късно обаче той стъпва на върха на света, като печели олимпийски орден на Игрите в Токио. В идващото издание на Игрите Радев още веднъж е над всички - първо място в Мексико през 1968 година.
Междувременно той става международен първенец през 1966 година в Толедо, международен вицешампион през 1962 и 1967 година и европейски вицешампион през 1968 година.
Избран е за Спортист на годината 3 пъти - през 1964, 1967 и 1968 година. Обявен е за Заслужил занаятчия на спорта. През 2009 е включен в " Залата на славата " на международната битка и е почетен с най-високото отличие на Международната федерация по битка - " Златна огърлица ".
Той е първият състезател, определен от Международния олимпийски комитет, който е награден с оценката " Пиер дьо Кубертен " за особени заслуги към олимпийското придвижване. Той също по този начин е притежател и на премията на Международния олимпийски комитет " Спорт и изкуство ".
А през 2002 година той е почетен с най-високото държавно отличие - медал " Стара планина " (първа степен) за неговите заслуги към спорта.
На 24 април 2014 година Боян Радев е определен за " Спортист на века " в Спортен клуб Левски. Церемонията е извършена в музея на спорта на националния стадион " Васил Левски " и е по случай вековния празник на " синия " клуб.
Освен като герой, Боян Радев е и един от най-големите донори в България. Той е разгласен за донор №1 на Националния исторически музей, като там има зала на негово име - " Дарение Боян Радев ".
Самият Боян Радев споделя, че най-силен се е чувствал на олимпийските игри в Мексико през 1968 година. " Ток ги удряше, като ги докопах на тепиха. Нямаше празник или делник за мен тогава. Живеех като аскет на Белмекен. Бях подчинил всичко на фантазията да стана първият българин повторен олимпийски първенец. За мен нямаше различен живот с изключение на тренировките ".
" Олимпийските игри в Мексико се оказа необикновено тестване за нервите. Престоят в олимпийското село беше повече от месец. Тежка адаптация, напрежение, безкрайна предстартова тресчица, горещина... Направо да полудееш ", споделя Радев.
Той е обикалял лагерите на другите спортисти и си урежда мачове против своите противници. " Взех им страха на противниците още преди да излезем на тепиха. Тръгна мълвата, че съм в най-страшната си форма и надали не чудовището от Лох Нес мога да надвия. И най-важното - аз си имах вяра, че е по този начин ".
Плътно до Боян Радев през съвсем целия му живот беше брачната половинка му Мария. Тя умря през 2020 година Двамата бяха публично семейство от 1975 година Имат наследник и щерка - Галя и Боян-младши.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ