„Журналистите трябва да водят битка за истината“. В памет на Иван Гарелов
На 81 година си отиде доайенът на българската публицистика Иван Гарелов. Повече от месец и половина лекарите в „ Пирогов “ се бориха за живота му след случай в курорта Свети Влас, довел до черепно-мозъчна контузия.
Отиде си цяла една ера в публицистиката. Цели 21 години той бе лице на предаването „ Панорама “ и създаваше основите на българската журналистика. Доайен, преподавател на десетки български публицисти, които попиха от големия му опит.
Дълго се чудел дали да одобри предлагането на Иван Славков да води „ Панорама “, само че най-после се съгласява. За да трансформира публицистичното предаване в институция на българската политика.
„ Всички ни назоваха тогава институция на прехода. „ Панорама “ научи българските политици, новите изключително, на политическо държание. На това по какъв начин те би трябвало да се държат едни към други “, споделяше Гарелов.
Иван Гарелов бе прозрял, че смелостта е главното качество на журналиста. И че в търсенето на истината той жертва себе си.
„ Водещите хора, които са лица на публицистиката, би трябвало да водят борба за истината, да жертват себе си, своите си ползи, своите си дребни битови житейски улеснения в името на търсенето на истината. Това правят оценка хората “ “, споделя той пред Българска телеграфна агенция.
Иван Гарелов си отиде единствено година след гибелта на брачната половинка си Донка Стамболийска – също почитан публицист.
В интервютата Гарелов споделяше, че по този начин и не се е научил да живее без нея и му е мъчно да открива кое къде е в дома му.
„ Трудно привиквам да пребивавам самичък “, сподели през сълзи Иван Гарелов в студиото на предаването „ Търси се “. И добави с мъдростта на преживелия тежка загуба човек: „ Когато желаете да кажете на някого, че го обичате – казвайте му го незабавно, постоянно, когато и да е “…
В едно от последните си изявленията пък, точно на 81-та си годишнина, Гарелов показа пред журналиста Антон Стефанов, че не го е трах от гибелта:
„ Никога не съм имал боязън от самата гибел като акт. Винаги съм бил като планинар, който изпитва възбуденост, като покори връх. Ходил съм на доста рискови места, само че не съм се страхувал. Напротив, когато е ставало ужасно, аз съм се радвал, че съм имал шанса да бъда на това място тъкмо в този миг. “
Със сигурност е по този начин, тъй като в безбройните си документални филми от най-опасните точки на света сподели, че се опасява от доста малко неща.
Поклон пред паметта му.
