На 8 юни светът обръща внимание на едно от най-сериозните

На 8 юни светът обръща внимание на едно от най-сериозните провокации в актуалната медицина – мозъчните тумори. Това е Международният ден за съпричастност и поддръжка към пациентите и техните близки, само че и на осъзнатост – за потребността от навременна диагностика, по-добър достъп до лекуване и непрестанно развиване на здравната просвета.

Мозъчните тумори съставляват сериозна патология, която изисква навременна неврохирургична интервенция. Техният генезис е друг, като най-общо се разделят на първоначални (възникнали най-често от клетките на мозъчния паренхим и обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви) и вторични (метастази от други първоначални огнища като разнообразни типове онкологични болести, най-често рак на гърда или бял дроб), разяснява доктор Владимир Пранджев, д.м., шеф на Клиника по неврохирургия на ВМА.

Най-честите първоначални мозъчни тумори са менингиом и вестибуларен шваном (доброкачествени тумори с добре завършена граница с околната тъкан, които могат да порастват с години, без да имат добре изявена симптоматика) и глиом (злокачествен инвазивен израстък, който няма ясна граница с околната тъкан, който пораства бързо и постоянно е причина за остро настъпила симптоматика).

Нерядко разграничаването на примитивен от второстепенен мозъчен израстък е невероятно и може да се направи единствено след хирургично премахване на тумора и изпращането му за хистологичен и генетичен разбор. Много постоянно интервенцията за мозъчен израстък дава отговор на въпроса за първичното огнище на обещано онкологично заболяване и води до сполучливото му лекуване. Развитието на високите технологии прави допустимо минималноинвазивното отнасяне на по-малки и множествени мозъчни метастази с радиохирургия – тип ориентирано лъчелечение, което “стопява " туморите. Въпреки това, по-големите размери, неизбежно свързани с провокирана от притискането на околната здрава мозъчна тъкан симптоматика, са индикация за навременно оперативно неврохирургично лекуване.

Симптомите на мозъчните тумори са прекомерно неспецифични. Повечето случаи на мозъчни тумори се откриват след посещаване при невролог при открити разнообразни признаци, най-често присъщи за локализацията на тумора:

Продължително главоболие, изключително в случай че се ускорява заран или при кашляне/напрежение (симптом на нараснало вътречерепно налягане)

Гадене и повръщане без ясна причина (симптом на нараснало вътречерепно налягане)

Нарушения в зрението – двойно виждане, загуба на зрително поле (при тумори в тилния дял и разнообразни очедвигателни и очен черепномозъчни нерви)

Промени във усещанията – усет, аромат, слух (при тумори на разнообразни черепномозъчни нерви и ситуирани в слепоочния дял)

Промени в държанието, паметта или концентрацията (при тумори в челния и слепоочния дял)

Загуба на равновесие, уязвимост в крайниците или изтръпване (при тумори в париеталния дял или дребния мозък)

Припадъци или епилептични пристъпи, даже при хора без история на епилепсия (при тумори, които притискат мозъчната кора)

Нарушения в говора или разбирането на тирада (при тумори в слепоочния дял)

При съществуване на незабавен миг (изявена гърчова симптоматика, количествени и качествени нарушавания на съзнанието, инсултоподобни симптоми) пациентът се прави оценка посредством компютърна томография на глава – проучване, което не е задоволително информативно във връзка с детайлите, само че може да открие пространство-заемащ развой. Съвременната диагностика на мозъчните тумори обаче се прави чрез магнитно-резонансна томография на глава с контрастна материя, която служи и за осъществяване на невронавигационна регистрация.

Клиниката по неврохирургия на ВМА разполага с всички софтуерни условия, позволяващи актуалното лекуване на пациентите с мозъчни тумори – система за невронавигация, техника за атравматична ултразвукова аспирация на туморни обединения, условия за мултимодален невромониторинг, модерна микроскопска техника с опция за приложимост на разнообразни флуоресцентни багрила за оптимално безвредна резекция на тумори във функционално дейни зони.

Безспорно обаче е преимуществото й във връзка с опита с пациенти с мозъчни тумори на лекарите, сестрите и санитарите, които работят в клиниката. Добре открито е и съдействието с други експерти (анестезиолози, невролози, психиатри, радиолози, онколози) от болничното заведение, които вършат допустимо оптималното лекуване на тези пациенти.

Мозъчният израстък не е присъда, с която болният би трябвало да живее. Често болестта може да бъде овладяно при една добре изпълнена оперативна интервенция с съответни следоперативни грижи и прецизно следене във времето.