Наследството на лева
На 8 юли 2025 година Съветът на Европейски Съюз по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН) се чака да вземе финално решение за присъединението на България към еврозоната. Ако бъде утвърдено, страната ще одобри еврото като публична валута от 1 януари 2026 година В навечерието на тази историческа смяна проф. д.и.н. Иван Русев, член-кореспондент на Българска академия на науките и учител по стопанска история в Икономическия университет във Варна, описа пред Българска телеграфна агенция за произхода на българския лев, неговата роля в построяването на националната еднаквост и дългия път към европейската интеграция.
Левът като национална валута се появява две години след Освобождението. През 1880 година Второто нормално Народно заседание приема закон за правото на рязане на монети в Княжество България. Въпреки че е млада страна, България се оправя с въвеждането на лична валута.
Според проф. Русев у нас се построява финансова просвета още преди Освобождението. По думите му причина за това е съществуващият пазар и бурно разрастващата се българска търговия в интервала на зрялото Възраждане.
През 1850 година в Османската империя се обнародва търговски закон по модел на френския, на който са основани доста от разпоредбите в модерната търговия. С него се вкарват правила за работата на комерсиалните сдружения, регламентират се съществени стопански институти като фалитa. " Българите демонстрират жив интерес към този търговски закон, тъй като те го употребяват точно като база за урегулиране на своите търговски връзки ", споделя проф. Русев.
Появяват се голям брой едри и дребни търговци
Някои от тях основават крупни сдружения, които боравят с огромни капитали. Фирмата на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви основава клонове в земите на север от река Дунав - Галац и Букурещ, сподели историкът. През 1839 година капиталът на компанията е 145 000 влашки гроша, а през 1878 година към този момент е 11 631 000 гроша.
Други основават компании със седалище в Цариград, сегашен Истанбул. Сред тях най-голямата, най-малко през интервала 50-70-те години, е комерсиалната компания на Христо Тъпчилещов, който е родом от Калофер, означи проф. Русев. И двете компании търгуват с хранителни артикули, облекла, кожи.
" Тези две компании построяват свои мрежи от търговци и медиатори. При Тъпчилещов са четиристотин души, а при братята Евлоги и Христо Георгиеви повече от петстотин. Като ги разположим на картата на Източните Балкани по това време, те обрисуват българските етнически граници ", сподели проф. Русев.
Търговските мрежи на българските възрожденски търговци се разгръщат и в чужбина - към Италия, Франция и Англия.
Активността на българските търговци е причина да са наясно с модерните търговски практики и парична политика. Оттам са осведомени и с биметалния стандарт (обезпечаване на валутата със сребро и злато). Това оказва помощ за по-лесното приемане на национална валута.
Приемането на лв.
Със закона от 27 май 1880 (обнародван на 4 юни), България приема своя лична валута - лев. Отнема една година да стартира сеченето на монетите, като в идващото десетилетие се емитират тези от 2, 5, 10 стотинки, 1, 2, 5, 10, 20 лева По силата на този закон се приема и биметализмът, който се практикува по това време в Латинския монетен съюз, включващ Франция, Белгия, Италия, Швейцария, сподели проф. Русев. Левът употребява модела на френския франк. Създава се и Българска национална банка - формалния паричен регулационен орган в страната. България взема решение да вкара своя обособена валута, вместо да я назова напряко франк, както предлага българският бунтовник и политик Стефан Стамболов.
Проф. Русев разясни, че това е времето, в което България възприема модела на националните страни, развъртян преди този момент в Западна Европа и в по-рано освободилите се балкански страни. Търси се подчертаване на национална еднаквост, а един от белезите й е националната валута. Българският лев няма по какъв начин да бъде конкурентен на огромните валути от самото си пораждане, само че е приравнен към франка и употребява неговия модел, което обезпечава сравнителна парична непоклатимост.
Предназначението на лв. е да се сътвори опция за налагане на едно разплащателно средство в българския народен пазар, сподели историкът. От друга страна, всички огромни държавни заеми, които българските държавни управления теглят, са във франкове.
Макар и да отстъпва централната позиция на национално равнище на лв., френският франк резервира своето място и на локалния пазар. " До средата на двадесети век българинът продължава да прави неофициални, само че доста надеждни заплащания във взаимоотношенията между тях с тези остарели, добре обезпечени със злато и сребро монети ", добави проф. Русев.
Левът и " българското икономическо знамение "
В интервала от Освобождението до Балканските войни (1912-1913) България развива бързо стопанската система си. Износът доста нараства през 90-те години на ХIХ век. Западни репортери на най-големите европейски вестници и телеграфни организации по традиция резидират в София. Някои от тях приказват за " българското знамение ".
По това време България е земеделска страна и й е нужен заем за развиването на селското стопанство. Създават се търговски банки - Българска земеделска банка през 1903 година и Българска централна кооперативна банка през 1910 година " Нужда от заеми има, а това е индикатор, че стопанската система върви и се развива ", разясни проф. Русев.
Друга причина за развиването на стопанската система са задаващите се военни спорове. " След като революциите от началото на двадесети век не съумяват, се върви към военно решение на националния въпрос - обединяването на етническите българи в една страна след Берлинския контракт. Това няма по какъв начин да стане без изтегляне на непознати заеми. Много дейни са точно френските банки. Всичко това води до още по-тясното приобщаване на България към европейския свят, стопанска система и пазар. За страдание доста пъти се получава, че войната може да е тласък и за едно бурно икономическо развиване ", разяснява проф. Русев.
За пръв път стартират да се емитират банкноти, само че в началото са посрещнати от хората с съмнение. " В началото доста мъчно се постановат книжните пари, тъй като хората не имат вяра, че са задоволително надеждни, че имат задоволително положително златно и сребърно покритие, каквото имат монетите. Необходими са цели четиринайсет години от основаването на лв., до 1894 година, с цел да влязат книжните пари в всеобщо обращение ", сподели проф. Русев.
Създаването на обща европейска валута
След двете международни войни от първата половина на XX в. Съединените американски щати преобладават в международната политика и стопанска система. Появяват се и други стопански сили - Япония и Китай. " По това време страните в Европа схващат, че в случай че са разпокъсани, не са конкурентоспособни на световния пазар. Те ще би трябвало да обединят своите старания и да изградят един доста по-голям пазар, разбирайки, че това няма да накърни националните им идентичности ", сподели проф. Русев.
От измененията в европейските стопански и политически настройки водят началото си Европейската общественост за въглища и стомана (1951 г.) и по-късно Европейската икономическа общественост (1957 г.) - предшествениците на днешния Европейски съюз. Целта им е била да се основат общ пазар и свободна търговия на континента, които да подсигуряват както мощна стопанска система, по този начин и мирни връзки. След години работа по икономическата интеграция, с Маастрихтския контракт за Европейския съюз през 1992 година идва концепцията за общата европейска валута - евро.
Политическите зависимости в страната през XX век оставят България настрани от тези процеси.
След Втората международна война, като част от Източния блок, България е отделена от следвоенните процеси на интеграция със Западна Европа през втората половина на XX в. През 1952 година левът е тясно привързан и прикован към съветската рубла и не е свободно конвертируем във всички валути. С рухването на социализма през 1989 година страната прави постепенни стъпки към евроинтеграция.
Евроинтеграция
" През 1996 година България претърпява една доста тежка рецесия, която води до банкрутиране на страната и огромна инфлация. Следва единомислещото решение да бъде въведен валутният ръб през 1997 година - както знаем, той беше привързан с немската марка. През 90-те години тя бе една от най-стабилните валути, конкурираща се доста сполучливо даже с американския $ ", уточни Иван Русев.
Година по-късно, през 1998-а, със основаването на Европейската централна банка, обединена Германия се отхвърля от марката в името на общата европейска валута - еврото. Българският лев автоматизирано се обвързва с нея.
С влизането си в Европейския съюз през 2007 година, България се задължава да влезе и в еврозоната, когато покрие критериите за инфлация, бюджетен недостиг, държавен дълг и непоклатимост на националната валута. Според проф. Русев тези критерии би трябвало да бъдат поддържани и в бъдеще. " Те значат непоклатимост на българския пазар. Когато има такава непоклатимост, може да се чакат и положителни непознати вложения, които да покачат стандарта на живот и приходите ", разяснява той.
Според проф. Русев, в случай че от 1 януари 2026 година страната влезе в еврозоната и идващите 1-2 години преминат без огромен боен спор, който да повлияе на цялостната европейска стопанска система, огромната част от страховете ще останат в предишното.
(със съкращения)
Левът като национална валута се появява две години след Освобождението. През 1880 година Второто нормално Народно заседание приема закон за правото на рязане на монети в Княжество България. Въпреки че е млада страна, България се оправя с въвеждането на лична валута.
Според проф. Русев у нас се построява финансова просвета още преди Освобождението. По думите му причина за това е съществуващият пазар и бурно разрастващата се българска търговия в интервала на зрялото Възраждане.
През 1850 година в Османската империя се обнародва търговски закон по модел на френския, на който са основани доста от разпоредбите в модерната търговия. С него се вкарват правила за работата на комерсиалните сдружения, регламентират се съществени стопански институти като фалитa. " Българите демонстрират жив интерес към този търговски закон, тъй като те го употребяват точно като база за урегулиране на своите търговски връзки ", споделя проф. Русев.
Появяват се голям брой едри и дребни търговци
Някои от тях основават крупни сдружения, които боравят с огромни капитали. Фирмата на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви основава клонове в земите на север от река Дунав - Галац и Букурещ, сподели историкът. През 1839 година капиталът на компанията е 145 000 влашки гроша, а през 1878 година към този момент е 11 631 000 гроша.
Други основават компании със седалище в Цариград, сегашен Истанбул. Сред тях най-голямата, най-малко през интервала 50-70-те години, е комерсиалната компания на Христо Тъпчилещов, който е родом от Калофер, означи проф. Русев. И двете компании търгуват с хранителни артикули, облекла, кожи.
" Тези две компании построяват свои мрежи от търговци и медиатори. При Тъпчилещов са четиристотин души, а при братята Евлоги и Христо Георгиеви повече от петстотин. Като ги разположим на картата на Източните Балкани по това време, те обрисуват българските етнически граници ", сподели проф. Русев.
Търговските мрежи на българските възрожденски търговци се разгръщат и в чужбина - към Италия, Франция и Англия.
Активността на българските търговци е причина да са наясно с модерните търговски практики и парична политика. Оттам са осведомени и с биметалния стандарт (обезпечаване на валутата със сребро и злато). Това оказва помощ за по-лесното приемане на национална валута.
Приемането на лв.
Със закона от 27 май 1880 (обнародван на 4 юни), България приема своя лична валута - лев. Отнема една година да стартира сеченето на монетите, като в идващото десетилетие се емитират тези от 2, 5, 10 стотинки, 1, 2, 5, 10, 20 лева По силата на този закон се приема и биметализмът, който се практикува по това време в Латинския монетен съюз, включващ Франция, Белгия, Италия, Швейцария, сподели проф. Русев. Левът употребява модела на френския франк. Създава се и Българска национална банка - формалния паричен регулационен орган в страната. България взема решение да вкара своя обособена валута, вместо да я назова напряко франк, както предлага българският бунтовник и политик Стефан Стамболов.
Проф. Русев разясни, че това е времето, в което България възприема модела на националните страни, развъртян преди този момент в Западна Европа и в по-рано освободилите се балкански страни. Търси се подчертаване на национална еднаквост, а един от белезите й е националната валута. Българският лев няма по какъв начин да бъде конкурентен на огромните валути от самото си пораждане, само че е приравнен към франка и употребява неговия модел, което обезпечава сравнителна парична непоклатимост.
Предназначението на лв. е да се сътвори опция за налагане на едно разплащателно средство в българския народен пазар, сподели историкът. От друга страна, всички огромни държавни заеми, които българските държавни управления теглят, са във франкове.
Макар и да отстъпва централната позиция на национално равнище на лв., френският франк резервира своето място и на локалния пазар. " До средата на двадесети век българинът продължава да прави неофициални, само че доста надеждни заплащания във взаимоотношенията между тях с тези остарели, добре обезпечени със злато и сребро монети ", добави проф. Русев.
Левът и " българското икономическо знамение "
В интервала от Освобождението до Балканските войни (1912-1913) България развива бързо стопанската система си. Износът доста нараства през 90-те години на ХIХ век. Западни репортери на най-големите европейски вестници и телеграфни организации по традиция резидират в София. Някои от тях приказват за " българското знамение ".
По това време България е земеделска страна и й е нужен заем за развиването на селското стопанство. Създават се търговски банки - Българска земеделска банка през 1903 година и Българска централна кооперативна банка през 1910 година " Нужда от заеми има, а това е индикатор, че стопанската система върви и се развива ", разясни проф. Русев.
Друга причина за развиването на стопанската система са задаващите се военни спорове. " След като революциите от началото на двадесети век не съумяват, се върви към военно решение на националния въпрос - обединяването на етническите българи в една страна след Берлинския контракт. Това няма по какъв начин да стане без изтегляне на непознати заеми. Много дейни са точно френските банки. Всичко това води до още по-тясното приобщаване на България към европейския свят, стопанска система и пазар. За страдание доста пъти се получава, че войната може да е тласък и за едно бурно икономическо развиване ", разяснява проф. Русев.
За пръв път стартират да се емитират банкноти, само че в началото са посрещнати от хората с съмнение. " В началото доста мъчно се постановат книжните пари, тъй като хората не имат вяра, че са задоволително надеждни, че имат задоволително положително златно и сребърно покритие, каквото имат монетите. Необходими са цели четиринайсет години от основаването на лв., до 1894 година, с цел да влязат книжните пари в всеобщо обращение ", сподели проф. Русев.
Създаването на обща европейска валута
След двете международни войни от първата половина на XX в. Съединените американски щати преобладават в международната политика и стопанска система. Появяват се и други стопански сили - Япония и Китай. " По това време страните в Европа схващат, че в случай че са разпокъсани, не са конкурентоспособни на световния пазар. Те ще би трябвало да обединят своите старания и да изградят един доста по-голям пазар, разбирайки, че това няма да накърни националните им идентичности ", сподели проф. Русев.
От измененията в европейските стопански и политически настройки водят началото си Европейската общественост за въглища и стомана (1951 г.) и по-късно Европейската икономическа общественост (1957 г.) - предшествениците на днешния Европейски съюз. Целта им е била да се основат общ пазар и свободна търговия на континента, които да подсигуряват както мощна стопанска система, по този начин и мирни връзки. След години работа по икономическата интеграция, с Маастрихтския контракт за Европейския съюз през 1992 година идва концепцията за общата европейска валута - евро.
Политическите зависимости в страната през XX век оставят България настрани от тези процеси.
След Втората международна война, като част от Източния блок, България е отделена от следвоенните процеси на интеграция със Западна Европа през втората половина на XX в. През 1952 година левът е тясно привързан и прикован към съветската рубла и не е свободно конвертируем във всички валути. С рухването на социализма през 1989 година страната прави постепенни стъпки към евроинтеграция.
Евроинтеграция
" През 1996 година България претърпява една доста тежка рецесия, която води до банкрутиране на страната и огромна инфлация. Следва единомислещото решение да бъде въведен валутният ръб през 1997 година - както знаем, той беше привързан с немската марка. През 90-те години тя бе една от най-стабилните валути, конкурираща се доста сполучливо даже с американския $ ", уточни Иван Русев.
Година по-късно, през 1998-а, със основаването на Европейската централна банка, обединена Германия се отхвърля от марката в името на общата европейска валута - еврото. Българският лев автоматизирано се обвързва с нея.
С влизането си в Европейския съюз през 2007 година, България се задължава да влезе и в еврозоната, когато покрие критериите за инфлация, бюджетен недостиг, държавен дълг и непоклатимост на националната валута. Според проф. Русев тези критерии би трябвало да бъдат поддържани и в бъдеще. " Те значат непоклатимост на българския пазар. Когато има такава непоклатимост, може да се чакат и положителни непознати вложения, които да покачат стандарта на живот и приходите ", разяснява той.
Според проф. Русев, в случай че от 1 януари 2026 година страната влезе в еврозоната и идващите 1-2 години преминат без огромен боен спор, който да повлияе на цялостната европейска стопанска система, огромната част от страховете ще останат в предишното.
(със съкращения)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ