На 8 януари имен ден празнуват всички, които носят името

На 8 януари имен ден честват всички, които носят името Юлиян, Василиса, Емилиян.

Името Емилиян произлиза от латински и значи " противник ".

Свети Иулиан се родил в египетския град Антиноя в семейството на знатни и богати родители. Младият човек обикнал чистотата на девството и изискал да го резервира до края на дните си. Той го положил за основа на всички останали добродетели и като четял прилежно и изучавал Божествените книги, живеел в страх Божий. Иулиан изучил и елинската мъдрост, и християнското образование, срещнал се със светската философия, овладял добре и Божественото Писание. Когато навършил осемнадесет години, родителите му почнали да го принуждават да встъпи в брак, тъй като бил единствено дете и желаели да продължи рода им. Иулиан отказвал под всякакъв предлог. Когато родителите и близките изцяло му досадили със рекомендациите и молбите си, принуждавайки го да се ожени, целомъдреният младеж изискал една седмица за размисъл. Той я прекарал в пост, молитва и сълзи, като денем и нощем молел Бог “по който способ Му е угодно ” да резервира непорочно девството, което Му бил обещал. На седмия ден, изнемогнал от пост и молитва, легнал през нощта и заспал.

И ето, насън му се явил Господ, Който го утешил и ободрил с думите: Изпълни без страх волята и рекомендациите на родителите си, защото ще вземеш жена, която няма да накърни целомъдрието ти и няма да те отлъчи от Мен. Нещо повече, заради теб, и тя ще изиска да остане девица и Аз ще приема и двама ви като девственици в небесните Си обители, защото по вашия пример не един младеж и девойка ще запазят целомъдрието си и ще наследят небесното царство. Аз ще съм неразделно с теб, ще обитавам в теб и ще надделявам всички твои телесни въжделения и плътски пристрастености. Девицата, с която ще те свържа в брак, ще направя такава, каквато искам.

Ще направя по този начин, че и тя да пожелае да следва позитивното ти предпочитание и вие двамата ще Ме видите в приготвения за вас чертог заедно с ангелските ликове и с безброй девственици от двата пола, които природата е разделила, а вярата в Мен ­ съединила, и чиито подражател ще бъдеш. Като споделил това, Господ докоснал Иулиан с думите: Не бой се и нека сърцето ти да крепне! Така ободрен и утешен от божественото видение, благородният момък станал от сън и рекъл: Благодаря Ти, Господи Боже, Който изпитваш сърцата, че си пропъдил далеко от мен сладостта и утехите на света и обещаваш да бъдеш пазач на чистотата ми и мой помощник. Твърдо имам религия, че Ти ще ми дадеш каквото “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разсъдък не е идвало ”, това, което си приготвил за ония, които Те любят.

И по този начин, като ме сподоби да вървя по Твоя път, моля Те, самият Ти да бъдеш за мен позитивният път, както за всички, които обичат чистотата. Ти знаеш, Господи, че от деня на раждането си до този час, в който благоволи да ме призовеш, съм обичал и желал единствено Теб. Затова затвърди дадените от мен обещанията и ги приведи в действие. Момъкът излязъл от спалнята и заявил на родителите си, че е податлив да извърши желанието им и да се ожени. Те се зарадвали и неотложно почнали да търсят подобаваща по знатност и богатство девица. Накрая намерили такава в лицето на Василиса, която се отличавала с красота и добродетели и била едничко чедо на своите родители. Двамата с Иулиан се венчали. След брачния пир, когато въвели младоженеца и булката в спалнята и те останали сами, девицата усетила извънредно благоухание, сякаш от градина с лилии, рози и други благо-уханни цветя.

Учудена, тя споделила на младоженеца:

Какво е това, господарю мой? Сега е зима, а аз усещам благоухание на цветя, сякаш е пролет и изпитвам такава наслада, че за нищо друго не искам да мисля. Тогава блаженият Иулиан споделил: Благоуханието, което усещаш, не е обикновено, то иде от Христа, Който обича чистотата и подарява безкраен живот на ония, които запазят девството си. И по този начин, ако искаш да спазим Христовите заповеди и да угодим на Господа, възлюби Го с цялата си душа и да останем заради Него в непорочно целомъдрие.

Ще бъдем Негови избрани съдове в настоящия век, за да се възцарим с Него в бъдещия и никога не ще се разделим. Блажената младоженка му отвърнала: Има ли нещо по-важно от спасението, което, ако запазим целомъдрието си, ще получим, заедно с живот безкраен? Вярвам ти и ще обитавам с теб в целомъдрено девство до кончината си, за да получа наградата от Христа, Моя Господ. Щом споделила това, блаженият Иулиан паднал ничком на земята, поклонил се на Бога и издигнал глас към Него: Утвърди, Господи, Твоето дело в нас! Като видяла, че брачният сътрудник й се моли, и Василиса почнала да се моли. Тогава внезапно се раздрусал подът на спалнята и в нея засияла такава невероятна светлина, че свещите, които горели вътре, помръкнали пред небесните лъчи. И се разкрило велико божествено видение: от едната страна се виждал Царят на славата, Христос, с безчислено огромен брой девственици, а от другата ­ Пречистата Владичица, Богородица, със сонм от девици. От двете страни долитали небесни песнопения, изпълнени с неизказана приятност, каквито човешко ухо не е чувало. Двама сияйни мъже със златни пояси се доближили до Иулиан и Василиса, вдигнали ги от земята и им посочили върху одъра една голяма и прелестна книга.

Близо до нея стояли четирима почтени и благообразни старци със златни чаши в ръка, от които излизало чудно благоухание и то изпълвало стаята. Тогава един от старците споделил: Чашите символизират вашето съвършенство. Вие сте блажени, защото като победихте краткотрайните утешения на тоя живот, се устремихте към безконечния, който е неизпълним за човешкия разсъдък. Иулиане, прочети какво е написано в книгата на живота! Тогава свети Иулиан погледнал в книгата и видял името си и името на брачната половинка си.

Със златни букви било написано:

“Иулиан, който се отхвърли от света от любов към Мен, ще бъде причислен към ония, “които се не оскверниха с дами ”. За своята непоквареност и непорочно целомъдрие Василиса ще бъде причислена към лика на девите, които съпровождат Истинната Дева Мария, Моята Пречиста Майка. ” Щом прочел тези думи, книгата се затворила и присъствуващите светозарни мъже и деви в един глас възкликнали: “Амин! ” Старецът още един път се обърнал към Иулиан и Василиса и споделил: В книгата, която виждате, са записани чистите, трезвите, правдиво говорещите, милосърдните, смирените, кротките, ония, които имат нелицемерна любов, претърпелите всевъзможни тежки тествания, скърби и бедствия; хора, които по този метод са обикнали Христа, че заради любовта към Него са оставили и баща, и майка, и жена, и чада, и имот, и богатство, като не са се побояли и живота си да отдадат за Господа.

Към техния лик в този миг сте присъединени и вие. Щом почтеният старец изрекъл това, божественото видение свършило и блажените съпрузи, изпълнени с невероятна приятност, прекарали остатъка от нощта в псалмопение. Когато настъпил денят, родителите, роднините и всички поканени на сватбата гости продължавали да пируват, празнувайки плътското съчетание на младоженците, без да подозират за чудното им духовно съчетание. Така Иулиан и Василиса заживели заедно в съвършена непоквареност и целомъдрие, пазейки цвета на непорочното си девство. Те обаче криели тайната си от другите, тъй че за девствения им живот не знаел никой, даже родителите и близките им, досега в който Сам Господ не я разкрил за полза на мнозина.

Не минало много време от бракосъчетанието на Иулиан и Василиса и родителите им умряли, като им оставили голямо наследство. Щом получили самостоятелност за духовен живот, те намислили да оказват помощ за спасението и на други хора. Ето защо построили два манастира ­ един мъжки и един женски, разделили се и се постригали ­ той в мъжкия, тя в женския манастир. Събрали искащи да служат на Бога и поели ръководството над тях. В обителта на свети Иулиан живеели до 10 хиляди братя, които усърдно служели на Бога, защото Господ му дал такава благодат, че от всички страни се стичали при него хора, които желали да избавят душите си.

Като оставяли дом, жена, родители, близки, имот и мирски наслаждения, те му връчвали душите си, за да ги заведе в небесното царство. И света Василиса събрала в манастира си към хиляда чисти девици и ги направила Христови невести, както и огромен брой дами. И в двата манастира, като в две възвишен градини, процъфтявала ангелската непоквареност и девството тържествувало над сладострастния бяс на нечистотата. Време е обаче да разкажем за кончината на светците, по какъв метод заедно с чадата, събрани в Бога, минали в небесните селения, издигайки глас към Христа: ето мен и децата, които ми даде Господ.

По времето на нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан срещу християните почнало голямо гонение, което прекосявало от една страна в друга, подлагайки на тестване Църквата Христова, и се приближавало към страната, в която живеели свети Иулиан и Василиса. Мнозина от вярващите се смутили и уплашили. Блажените Иулиан и Василиса, в пост и молитва, със сълзи на очи молили Бог да укрепи вярващите в Него и събраните от тях монаси и монахини, като ги резервира от пропадане и погибел, за да влязат всички в Небесното отечество. Господ чул молитвата и във видение се явил на света Василиса. Казал, че й следва скоро да отиде във безконечния покой, единствено че преди нея ще зарязан живота всички свети девици, които били оставени на грижите й, за да не отпадне от вярата нито една от тях поради страх от мъчения и да не бъде изключена от лика на светиите. Затова Василиса ще остане на земята още половин година, досега в който всичките свети девици, които са й поверени, не преминат при Бога. След гибелта й нейният духовен брат Иулиан с мнозина от братята ще извърши мъченически подвиг и като победи с мъжеството си врага, ще напусне този живот, за да получи двоен венец за целомъдрие и мъченичество в насладата на Своя Господ. Така и станало. За половин година гибелта взела девиците, събрани от света Василиса, и те влезнали в небесния чертог на своя безконечен Жених.

Останала само Василиса. Не след дълго те й се явили насън, облечени в светли царски одежди и споделили: Чакаме те, майко наша, за да се поклоним заедно на нашия Цар и Господ. Ела да ни предадеш на Христа, за Когото ни обручи! Щом се събудила, преподобната Василиса се зарадвала много, че всичките събрани от нея девици влезнали в насладата на Своя Господ, а и че за нея също била приготвена небесна обител. Тя разказала това на своя духовен брат, свети Иулиан, а след няколко дни по време на усърдна молитва предала духа си в ръцете на своя безконечен Жених ­ Бога. Преподобният Иулиан погребал с подобаваща почит святото й тяло. Скоро по-късно за началник на тези земи пристигнал Маркиан заедно с жена си и сина си и почнал яростно да преследва християните, като ги предавал на изтезания и крах. Той научил, че Иулиан е човек от доблестен произход и има религия в Христа и че с него живеят и изповядват вярата огромен брой братя. Изпратил видни поданици да го убедят да принесе жертви на идолите, както бил наредил императорът.

По това време от градовете наоколо в обителта на преподобния Иулиан се събрали огромен брой свещеници, дякони, клирици, както и епископи, и всички те от пламенна любов към Господа, били готови да се предадат на мъченическа крах. Когато пристигнали пратениците на Маркиан, събраните им отвърнали, че имат един Цар ­ пребиваващия на небето Господ Иисус Христос ­ и Той заповядва да не се покланят на идоли и на бесовете, които се крият в тях, а само на Единия Истински Бог. И че те се подчиняват на Христа и са готови в същия час да умрат за Него. Пратениците се върнали при шефа и му донесли каквото били чули. Маркиан се разгневил и изпратил един отряд бойци да докара преподобния Иулиан, а манастирът заедно с хората в него да бъдат изгорени. И по този начин, отвели блажения и вързан го хвърлили в тъмница, а братята, които се намирали в манастира, към 10 хиляди души, заедно с епископите и клириците, изгорелив него като благоуханна жертва Богу.

И дълго по-късно на неговото място се носели сладкогласните песнопения на голям хор в часовете, когато обикновено се правила Божествената работа ­ първи, трети, шести и девети. На мястото ставали огромен брой изцеления от разнородни болести ­ и тези болни се удостоявали да чуят песнопенията. На утрото свети Иулиан бил заведен на съд пред Маркиан. Дълго убеждавали светеца ту с сръчност и добрина, ту под страх от наказания, единствено че той останал непреклонен и пред заканите, и пред увещанията. Тогава почнали да го бият безмилостно с пръчки. Докато го изтезавали по този метод, една от пръчките се счупила и парченце от нея попаднало в окото на един роднина на шефа и го наранило, поради което шефът изпаднал в още по-голяма яд.

Светият страдалец му споделил: Чуй ме, Маркиане, заповядай на твоите най-опитни жреци да се съберат и нека призоват своите богове и богини и да ги молят да изцелят роднината ти. Ако не могат да го основат, аз с името на Моя Господ Иисус Христос с изключение на ще му върна изгубеното телесно око, единствено че и ще направя по този метод, че очите на мозъка му да виждат истината. Управителят се съгласил, събрал жреците, заповядал им да отидат в най-близкия идолски храм, да принесат жертви и да молят боговете и богините да излекуват окото на пострадалия. Жреците отишли и изпълнили каквото им било подредено, единствено че откогато принесли огромен брой жертви, чули от боговете си следното: Оставете ни, защото сме предадени на безкраен огън и се намираме в тъма. Как можем да дадем зрение на слепия, когато самите ние не виждаме нищо?

А молитвата на Иулиан към Всевишния Бог е толкова мощна, че след като го мъчите, нашите премеждия в геената станаха 100 пъти по-тежки. След тези думи всички идоли, които наброявали към петдесетина, паднали и се разсипали на прах. Управителят почнал да крещи срещу свети Иулиан: Магьосник! С твоите мощни магии ти съкруши даже нашите богове! Но да видим дали ще върнеш зрението на ослепелия, както даде заричане.

И заповядал да облеят с нечистотии голия мъченик, за да отстъпи от него, както казвал Маркиан, силата му да омагьосва и да прави чудеса. Но смрадта от нечистотиите внизапно се трансформирала в удивително благоухание, което изпълнило всичко наоколо, тъй че всички били стъписани от удивление. Свети Иулиан прекръстил окото на ранения, призовал името на Господа и болният в същия миг оздравял, а окото почнало да вижда както преди.

Заслепеният от злоба Маркиан приписал изцелението на магия, а не на Христовата мощност, единствено че изцеленият гръмко се провикнал: Наистина Иисус Христос е Истинският Бог и Него единствен би трябвало да почитаме и Нему да се покланяме. Тогава шефът заповядал да отсекат главата на изцеления, който, като прозрял телесно и духовно, получил кръщение в персоналната си кръв и се удостоил да съзерцава духом невидимия Бог. Нечестивият мъчител заповядал да оковат ръцете и краката на свети Иулиан с тежки окови и по този метод да го развеждат из града за всеобщо огорчение, като го подлагат на разнородни мъчения по улиците. По време на мъченията и поруганието един глашатай викал: Ето какво чака ония, които не се покланят на боговете и презират царските заповеди!

Когато мъчителите и светецът стигнали до къщата, където се обучавал единственият правоприемник на шефа на име Келсий, момчето видяло светеца и споделило на другарите си, че вижда нещо удивително. Те взели да го разпитват, а Келсий рекъл: Виждам огромен брой лъчезарни юноши да обкръжават санкции християнин: едни му оказват помощ и му служат, други държат на главата му сходен блестящ венец, че сиянието му превъзхожда слънчевата светлина. Струва ми се, че е хубаво да вярваш и да служиш на сходен Бог, Който по този метод пази ония, които Му служат и ги украсява с сходна известност. Повярвайте ми, приятели, че и аз искам да му служа, ако Богът на този християнин благоволи да стане мой Бог! С тези думи Келсий захвърлил книгите и красивата одежда, като оставил на света това, което му принадлежи, и побързал да настигне светеца. Паднал в нозете му и възкликнал: Тебе искам за личен втори баща.

От нечестивия Маркиан, мой баща по плът, недоброжелател на праведниците и мъчител, се отхвърлям. Присъединявам се към тебе и искам да страдам като тебе за Господа Христа, моя Спасител, Когото досега не познавах! Войниците, които измъчвали Иулиан, останали изумени. Целият град се стекъл на невероятното зрелище и се чудел по какъв метод синът на шефа прегръща мъченика и целува раните му. Момчето споделило на народа: Да знаете, че аз съм правоприемник на шефа. Досега заедно с моя грешен баща преследвах почтените светци. Постъпвах по този метод по неведение. Сега, като познах Бога и бях фамозен от Него, се отхвърлям от лъжливите богове, отхвърлям се от баща си и майка си и мразя благосъстоянието си. Изповядвам Христа, имам религия в Него и заявявам, че съм обожател на блажения Иулиан.

Защо се бавите, прислужници и бойци?

Вървете и кажете на родителите ми, че познах Истинския Бог и искам да бъда с Неговия верен служител. Щом донесли на родителите му непредвидена вест, те изпаднали в дълбока горест и неотложно изпратили да вземат момчето от Иулиан и да го доведат вкъщи. Но Бог, Който пази младенците, направил по този метод, че никой не можел да се допре до него. Който го докосвал, усещал мощна болка в ръката и рамото, затова не се осмелявали да го вземат от мъченика. Като схванал това, шефът заповядал да му доведат и двамата и споделил на блажения Иулиан: Ти се стараеш с сръчност да ме лишиш от вярата ми и прелъстяваш с подлите си приказки едно неукрепнало сърце, изкоренявайки от него любовта към родителите! Докато говорел, нахълтала майката на Келсий с тълпа роднини от двата пола.

Скубела си косите, раздрала си одеждата на гърдите и виковете й били толкова ужасяващи, че шефът също си раздрал дрехата и споделил на мъченика: Жестокосърдечни Иулиане, виж мъченията на родителите, риданията на близките и освободи почтеното дете от действието на твоята магьосническа мощност! Дай ни единствения ни правоприемник и върни наследника и господаря на нашия дом. Тогава и аз ще помоля царете да ти простят виновността и ще бъдеш пуснат непокътнат на самостоятелност. Свети Иулиан отвърнал: Нямам нужда от твоята помощ и не следа прошка от царете ти, единствено че само моля Господ Иисус Христос да ни причисли заедно с агнеца, роден от вълча сърцевина, и с всички вярващи, към лика на изгорените, когато приключим мъченическия си подвиг. Пред теб се намира оня, който е роден по плът от теб, а в този миг се роди духом, като повярва с мен в Христа. Той не е малък, нека сам ти отговори, нека той се смили над майчините сълзи и пожали гърдите, от които е сукал. Тогава благородният и разумен юноша споделил: На тръна цъфти шипков цвят, единствено че нито той губи благо-уханието си от това, че е произлязъл от трън, нито тръните, на които разцъфва, се лишават от острите си бодли. И по този начин, родители мои, вие, по вашия обичай, продължавайте, както тръните, да мъчите почтените, единствено че мен оставете да разпръсквам благоухание за вярващите, както шипковият цвят. Нека ви се подчиняват тия, които се намират на пътя на погибелта, а след мен да тръгнат тези, които се стремят да преминат от царството на мрака в царството на светлината.

Заради Господа Иисус Христос се отхвърлям от вас, родители.

Вие, заради почитта към боговете, мъчете сина си, защото чрез краткотрайната крах искам да вляза във безконечния живот. Не мога да бъда за вас добър, а за себе си противен и любовта към вас не ще поставя над безконечната приятност. Защо се бавиш, татко? Постъпи с мен по този начин, както е постъпил със сина си Авраам! Вземи меча и принеси мен, сина си, в жертва за Христа. Ако есетествената родителска любов ти пречи да го направиш, тогава ме дай на най-жестоките мъчители, за да мога да страдам за моя Господ, Иисус Христос. Не ридайте и не плачете напразно, защото това не ще ме принуди да трансформира изповеданието си. Като чул, шефът заповядал да отведат Иулиан и Келсий в смрадната и мрачна тъмница, единствено че щом влезнали вътре, тъмнината се трансформирала в светлина и смрадта ­ в благоухание. Двадесетте бойци, които видели това, повярвали в Христа, единствено че защото блаженият Иулиан не бил презвитер и не могъл да ги кръсти, се направил с горест. Но Бог, Който прави желанията на ония, които Му се боят, им изпратил презвитер. В града живеел един прекалено доблестен човек, който царете Диоклетиан и Максимиан много уважавали, като роднина на Карин, един от предходните императори. Той и цялото му семейство изповядвали християнската вяра.

Когато двамата съссъпругата му се споминали във вяра и благочестие, оставили седмина сина, които макар и да били млади на възраст, имали зрял разсъдък. От уважение към родителите царете им разрешили да изповядват бащината вяра и безбоязнено да разпространяват своя Христа. Те имали личен презвитер, който се казвал Антоний и чрез който се сподобявали със светите Тайнства. Именно на тях в изключително самопризнание Бог заповядал да отидат заедно със своя презвитер в тъмницата и да посетят Иулиан и Келсий. През нощта, когато тръгнали за там, ги предвождал ангел, който щом докоснал вратата на тъмницата, тя се отворила. Влезли вътре, целунали светите пандизчии и застанали с тях на молитва.

Презвитерът кръстил блажения отрок Келсий, сина на шефа, и двадесетте бойци, а у седемте братя пламнало желание да споделят страданията им за Христа и решили да останат с тях.

Като научил, игемонът се учудил по какъв метод тия, на които царете били разрешили да изповядват свободно християнската вяра, сами поискали вериги и мъчения. Той поканил братята при себе си и дълго ги увещавал да си идат вкъщи и да славят своя Христа, както им е угодно, незабавно като царете са им разрешили. Но те се стремили към веригите и пандиза и не желали самостоятелност. Не наподобява за царски венец ­ споделили те ­ злато, което не е претопено и пречистено в огън. Тъй и ние няма да бъдем честни за Христа, ако вярата ни в Него не бъде изпитана като злато. Не коства много дървото, украсено с листа, единствено че без плод. Така и ние не ще бъдем благоугодни на нашия Христос, ако не Му принесем прелестните плодове на нашата вяра. Тогава шефът заповядал да изпълнят желанието им и обещал да донесе за тях на царя. И по този метод, блажените отроци се върнали не у дома си, а в тъмницата, при светите Иулиан, Келсий и двадесетте бойци, а с тях останал и презвитерът Антоний. Маркиан изпратил донесение за Иулиан, за сина си Келсий, за бойците и за седемте братя. Не след дълго от царете пристигнала заповед да бъдат изгорени всички, които останат непреклонни. Ако чрез магиите си останели невредими от действието на огъня, то шефът да ги умъртви както откри за добре.

Щом получил заповедта, той заповядал да устроят съдилище на градския площад и пред насъбрания народ наредил да му доведат свети Иулиан и останалите с него. Започнал да ги увещава да се поклонят на идолите, като се позовавал на царската заповед, че ако не се разкаят, ще ги накаже със крах.

Но те дръзновенно отстоявали правата вяра, като казвали, че небесният Цар е отредил безконечна провал за неразкаяните идолопоклонници. Доста време изтекло, досега в който се препирали по този метод. Междувременно към съдилището предишна погребална върволяк. Като видял мъртвеца, Маркиан заповядал да го донесат и положат пред него. Народът недоумявал какво е намислил. А той рекъл на свети Иулиан: Казват, че преди да бъде разпнат, Вашият учител Христос възкресявал мъртви. Възкресете и вие този мъртвец, както е правил Той, и тогава ще стане ясно дали в реалност е Бог.

В отговор свети Иулиан му отвърнал: Каква полза за слепия, когато му кажат, че изгрява слънцето?

Остави тези приказки и ако ти и Твоят Бог имате мощност, възкреси мъртвия, както ти споделих. Макар че сте недостойни за такова предсказание от Господа поради неверието си, единствено че дойде време да се яви Неговата Божествена мощност, за да видите и разберете, че Бог може да прави чудеса. Вярвам, че Господ ще ми изпрати всичко, което искам отНего с вяра, и няма да ме посрами пред вас. Като споделил това, свети Иулиан въздигнал очи и сърце към небето и почнал да се моли на всеослушание, а лицето му сиело от светлина. И се молел по този начин:Господи Иисусе Христе, Истинни Сине Божий, Ти, Който си роден от Отца преди вековете, а когато се извърши положеното време, утвърди човешка плът безсеменно от Пречистата Дева Мария, погледни в този миг от небесната висота, за да засрамиш враговете си и да укрепиш вярващите в Теб! Чуй ме от Твоя небесен престол и възкреси мъртвия, за да не погинат духом живите, а мъртвите да оживеят духом, като видят Твоето всемогъщество. Тъй се молил той още известно време, а по-късно се обърнал към умрелия и споделил: На теб говоря, суха земьо, в името на Този, Който възкреси четиридневния Лазар: възкресни и се изправи на нозете си. Щом светец изрекъл това, мъртвият в същия миг оживял и станал, а народът изпаднал в ужас. Възкръсналият гръмко се провикнал: О, колко всемогъщи са молитвите на Божия раб и неговото непорочно девство! Защото къде ме носеха и откъде бях върнат? Управителят Маркиан следил с внимание ставащото и се чудел, единствено че защото бесът заслепявал очите му, той не виждал в това действието на Христовата мощност, а приписвал всичко на магьосничество. За да се подиграе, попитал възкръсналия: Откъде се върна? И той почнал да му споделя в елементи: Бях в ръцете на непознати за мен етиопци с исполински напредък, страшни на вид, с огнени очи, лъвски зъби, с орлови нокти, от които явно не можех да очаквам амнистия. Те ме влачеха с приятност към пъкъла, единствено че когато бях към този миг до входа на пропастта, етиопците стопираха да чакат тялото ми, което като взето от земята, трябваше да бъде предадено на земята. Изведнъж обаче в пъкъла настана смут и от Божия престол се чу глас: Заради Моя обичан Иулиан нека тази душа да се върне в тялото си! И неотложно дойдоха двама, облечени в бели ризи, взеха ме от ръцете на нечистите и ме върнаха на този свят, за да мога чрез този, който ме възкреси, да позная след гибелта Истинния Бог, Когото, досега в който бях жив, отричах. Като чул това, шефът се смутил и не знаел какво да предприеме.

После обаче, защото се страхувал от безредици всред народа, заповядал да отведат в тъмницата възкръсналия заедно със свети Иулиан и останалите светци и да запечатат тъмничната врата с печата от пръстена му.

В тъмницата свети Иулиан споделил на блажения Антоний презвитер да кръсти въз-кръсналия и той получил в свето кръщение името Анастасий, което в превод от гръцки ще рече ­ възкръснал. На утрото Маркиан заповядал да приготвят тридесет и една бъчви, колкото били светите мъченици, да ги изпълнят до половината със смола и сяра и да натрупат дърва и съчки за изгарянето на светците. Щом приготвили всичко, извели свързани Христовите страдалци, като Иулиан и Келсий били вързани заедно. Мнозина от народа почнали да проливат сълзи и да жалят, че толкова млади и прелестни хора отиват на крах, без да са виновни в нещо.

Свети Иулиан им рекъл: Не пречете златото да мине през огъня, за да стане още по-чисто!

Понеже не желал да гледа по какъв метод ще бъде изгорен синът му, за който сърцето му страдало, шефът оставил заместника си да приведе в реализиране царската заповед и се отдалечил, изпълнен с горест. Светците влезнали в бъчвите със смола. Около тях натрупали дърва, боклуци и съчки и ги запалили. Пламъкът се издигнал на тридесет лакти височина, единствено че светците стоели всред огъня, пеели и славели Бога. Когато изгорели бъчвите и огънят угаснал, се оказало, че те останали живи и невредими, а лицата им сияели от приятност. Народът, като видял това, бил учуден, а щом донесли на шефа, той побързал да се убеди със персоналните си очи и изпаднал в недоумение. Обаче още веднъж заповядал да ги отведат в тъмницата, където побързала да отиде жена му, майката на Келсий, щом схванала, че синът й останал жив и непокътнат. Щом го видяла, тя повярвала в Христа и презвитерът Антоний я кръстил.

Получила името Марионила. Като схванал, че жена му приела християнско кръщение, Маркиан затворил и нея в тъмницата. После осъдил двадесетте бойци и седемте братя да бъдат посечени с меч. Иулиан, Келсий, презвитера Антоний, Анастасий и жена си Марионила решил да съди още един път и ги оставил в окови.

Когато дошъл денят да бъдат съдени, те се престорили, че ще се подчинят на волята на царя и на съвета на шефа и че желаят да се поклонят на идолите. Ето защо ги повели с приятност към идолския храм. Щом шествието се доближило, свети Иулиан се обърнал с молитва към Бога, тутакси храмът се срутил и затрупал намиращите се в него жреци и към хиляда души. Земята под храма се пропукала, огън излязъл от пукнатините и погълнал езичниците, които били наоколо. Отново върнали светиите в тъмницата, където по време на молитва им се явили в известност огромно огромен брой мъченици, пострадали преди тях. Те били облечени в бели дрехи и пеели небесни песнопения. Сред тях били двадесетте бойци и седмината братя, които били посечени с меч. Явила им се и света Василиса слика от свети деви и известила свети Иулиан, че той скоро ще извърши подвиг с другарите си, ще завърши живота си и тържествено ще влезе в небесните селения.

Пред теб е отворено Царството небесно и нашият Господ Иисус Христос ще те вземе при Себе си, както и тия, които са с теб. Ще излязат да ви посрещнат тържествено ликовете на патриарси, пророци, апостоли и мъченици и вие вечно ще бъдете с тях. Щом споделила това, станала невидима. С нея си отишли и всички останали светци, като оставили пандизчиите в неизказана приятност и душевно развлечение. Мъчителят още един път ги извел на съд и ги предал на разнородни мъчения. Най-напред заповядал да увият пръстите на ръцете и краката им с прежда, натопена в масло и да я възпламенят. Преждата изгоряла, без да им навреди. После заповядал да одерат кожата от главите на свети Иулиан и Келсий, а на блажения презвитер Антоний и на Анастасий да избодат очите. Когато понечили да изтезават света Марионила, ръцете на палачите станали като безчувствени и те не посмели да я допрян. После хвърлили светците за храна на диви зверове, единствено че и от тях ги запазила Божията мощност, която заградила устата на животните. Накрая шефът заповядал да съберат от всички тъмници нарушителите, осъдени на крах, с които да бъдат убити и светите мъченици.

Щом ги довели, заповядал да убият всички, без да пощади сина и брачната половинка си. Тъй светите мъченици умряли от меч заедно с нарушителите. Щом ги посекли, почнало земетресение, което разрушило една трета от зданията вграда и не оживяло нито едно място, където се намирал идол. Земетресението било съпроводено с град, падали мълнии, разразили се гръмотевици и в бурята умряли доста езичници. Маркиан щял да почине от страх. Не след дълго се разболял и умрял ­ от червеите, които се образували в тялото му и го разяли. През нощта, след убийството на светците, пристигнали свещеници и благочестиви мъже, за да вземат телата на мъчениците. Но тъй като светите тела се намирали всред огромен брой други трупове, не могли да ги разпознаят. Тогава те коленичили и почнали да се молят. И им се явили душите на светците в образ на девици, като всяка душа застанала до персоналното си тяло. Тогава взели телата и ги погребали в храма, под олтара. Бог, Който разпространява Своите светии, заповядал на мястото, където били заровени телата им, да бликне извор с животворна и целебна вода, която изцелявала всевъзможни болести заради молитвите на светиите и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото известност во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.