На 8 януари 1996: бившият президент на Франция Франсоа Митеран

На 8 януари 1996: някогашният президент на Франция Франсоа Митеран умира от рак на простата. Той издъхна на 79-години.
Новината беше оповестена от президента Жак Ширак на конференция в Елисейския замък, напомня Би Би Си.

„ В продължение на 14 години господин Митеран написа значима страница в историята на нашата страна. Една велика персона ни напусна “, разгласи пред публицисти Жак Ширак.

Световните водачи отдадоха респект на някогашния президент на Франция, само че най-сърдечното обръщение евентуално беше това на немския канцлер Хелмут Кол. Двамата бяха станали близки другари в общата си цел да осъществят европейската интеграция.

„ Европа загуби един популярен общественик “, сподели Хелмут Кол.

„ Скърбя за един добър другар. Работихме дружно в тясно съдействие и доверие в продължение на доста години за построяването на Европа и задълбочаването на германско-френското другарство “, разгласи Кол.

Той оставя след себе си двама сина от брачната половинка си Даниел и една щерка от любовницата си Ан Пинжо.

Закуската на Митеран в София

При визитата си в България, на 19 януари 1989г. Президентът на Франция Франсоа Митеран кани на закуска във френското посолство и беседва с 12 интелектуалци - дисиденти, представители на Дискусионния клуб за поддръжка на гласността и преустройството в България - Блага Димитрова, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Светлин Русев, Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Стефан Продев, Николай Василев и Копринка Червенкова, напомни Лъчезар Тошев.

Визитата му е в навечерието на измененията у нас и има алегорично значение на поддръжка на демократизацията.

Смяна на лагера

Митран беше спорна фигура с тъмно минало.

Син на гаров шеф, той приключва влиятелния Институт за политически науки. През 1940 година е покорен след рухването на Франция и през 1941 година бяга от Германия, с цел да се причисли към колаборационисткото държавно управление на Виши. След това минава на страната на съпротивителното придвижване.

Заемал е министерски постове в доста кабинети от 1947 до 1958 година, когато Шарл де Гол става президент. Като мощен съперник на де Гол, той прави първия си несполучлив опит да стане президент през 1965 година, изброи Би Би Си.

През 1971 година става водач на нова Социалистическа партия, състояща се от разнообразни леви групи. Три години по-късно, през 1974 година, прави още един опит да завоюва най-високия пост, само че е надвит от Валери Жискар д'Естен.

Накрая печели президентските избори през 1981 година и става първият социалистически президент за последните 35 години. Снимка: БГНЕС

Напуска поста през май 1995 година след два седемгодишни мандата и два интервала на „ общуване “ – като е заставен да работи с дясното болшинство в Народното събрание, първо с господин Ширак като министър-председател през 1986 година, а по-късно с Едуард Баладур през 1993 година

Променяйки образа на Париж

Франсоа Митеран си извоюва прякори както от другари, по този начин и от врагове.

Социалистите го назоваха „ Тонтон ” (което значи „ чичо ”) и го уважаваха за това, че върна левицата на власт. Таблоидите го нарекоха „ Великият прелъстител ” поради репутацията му на коцкар, като измежду любовниците му бяха кино звезди като Брижит Бардо, Мишел Морган и Жозефин Бейкър, както и първата жена министър-председател на Франция Едит Крессон и някогашната министърка Елизабет Гигу.

Критиците му го назоваха „ Бог ” поради скъпите му архитектурни „ огромни планове ” в Париж – в това число стъклената пирамида в Лувъра и солидната Арка на Ла Дефанс – и монархичния му жанр на ръководство, сходен на този на предшественика му военачалник дьо Гол.

Снимка: БГНЕС

И като дьо Гол, господин Митеран отхвърли помпозността на държавното заравяне. Вместо това той ще бъде заровен след частна гала в фамилната гробница в село Жарнак, покрай Ангулем, където е роден.

Наследството на Митеран

Франсоа Митеран остави на своя десен противник Жак Ширак завещание от висока безработица, възходящ обществен дълг и повишаващи се налози. Новият президент се бореше да се оправи с тези проблеми. Опитът му през 1995 година да понижи разноските в мощно субсидираната железопътна система докара до парализираща стачка в превоза и капитулация пред служащите.

Президентът Ширак свика избори през 1997 година, с цел да се опита да усили броя на десните в Народното събрание. Ходът се обърна против него, социалистите завоюваха и, сходно на своя предходник, президентът беше заставен да „ съжителства “, този път със социалистическия министър-председател Лионел Жоспен.

Снимка: БГНЕС

Дори след гибелта си името на Митеран беше обвързвано със кавги.

През октомври 2004 година, в това, което беше разказано като френския Уотъргейт, 12 души бяха изправени на съд за осъществяване на интервенция по подслушване на телефони, употребена от починалия президент за наблюдаване на съперниците му.

Няколко седмици по-късно синът на Франсоа Митеран, Жан-Кристоф, получи условна присъда от 30 месеца затвор за укриване на налози.

Снимка: БГНЕС

След това, през юли 2005 година, адмирал Пиер Лакост, някогашен началник на френската разследваща организация DGSE, удостовери, че Митеран е одобрил бомбардирането на кораба на „ Грийнпийс “ „ Rainbow Warrior “ в пристанището на Окланд, Нова Зеландия, през 1985 година Правителството на Нова Зеландия дефинира бомбардирането като първата терористична офанзива в страната.