На 8 октомври 927 г. Българската църква е обявена за

На 8 октомври 927 година Българската черква е оповестена за автокефална.

Необходимостта от църковна организация на българските земи, самостоятелна от Цариградската патриаршия поражда още с покръстването на българите в 864 година Княз Борис I (852-889), посредством средствата на дипломацията и лавирайки сред Източната и Западната черква, съумява да сътвори такава. На първо време това се оказва невероятно и той би трябвало да се помири с архиепископ и висше духовенство от гръцки генезис (макар и подчинени директно на княза), както и с свещенодействие на гръцки език.

На свикания през 893 година Преславски национален събор, наред с избора на Симеон за български държател, е взето решение за подмяна на гръцкия език със славянски при свещенодействие. През своето ръководство цар Симеон I (893-927) последователно заменя гръцкото висше духовенство с българско и основава Българската екзархия, която при наследника му цар Петър I (927-970) прераства в патриаршия. На договарянията сред царя и император Роман Лакапин през 927 година се стига до имперско признание на царската купа на българският държател и до канонично въздигане на главата на Българската черква като патриарх на България.