Никой няма да направи Америка отново велика
На 8 ноември се организират междинните избори в Съединени американски щати. Ще бъде избран отново целият състав на Камарата на представителите на Конгреса (435 места), 35 от 100 сенатори и губернатори на 36 щата.
В Съединените щати междинните избори са избори, провеждани в средата на четиригодишен президентски мандат (оттук и името), постоянно в четни години и в първия вторник след първия понеделник на ноември. По формулировка междинните избори не се организират в годината на президентските избори. Каква е значимостта на тези избори?
Въпреки че изборната интензивност постоянно е по-ниска от тази на президентските избори, междинните избори оказват въздействие върху работата на държавното управление на Съединени американски щати. Те дефинират салдото на силите в Конгреса (състоящ се от Камарата на представителите и Сената) и по този метод въздействат върху наличието на бъдещите законопроекти и тяхното прекосяване през законодателните структури. В момента демократите управляват както Камарата на представителите, по този начин и Сената. Ако републиканците завоюват на 8 ноември, те ще употребяват новооткритото си болшинство в Камарата на представителите и евентуално в Сената, с цел да управляват строго администрацията на Байдън. Който управлява Конгреса, управлява политическия дневен ред.
Междинните избори съвсем постоянно са референдум за настоящия президент и отразяват възгледите на гласоподавателите за представянето на ръководещата партия. Политици и специалисти гледат на тях като на индикатор коя партия ще поеме контрола над Белия дом след две години. В американската политика има желязно предписание: партията на президента съвсем постоянно губи позиции на междинните избори. Всичко върви към обстоятелството, че този път няма да има изключение от това предписание.
В момента демократите имат едва болшинство в Конгреса. Сенатът е разграничен 50-50 (с решаващо гласоподаване от вицепрезидента Камала Харис, което им дава надмощие), а контролът на ръководителя демократ Нанси Пелоси върху Камарата на представителите се държи с дребна преднина - демократите управляват Камарата с 221 против 212, единствено три повече, в сравнение с се нуждаят. Републиканците би трябвало да завоюват единствено пет места, с цел да си възвърнат болшинството в Камарата на представителите.
Изборите на 8 ноември имат единствено една конспирация: дали републиканците ще съумеят да получат надзор над Сената. Според социологическия портал „ Риъл Клиър Политикс “ на 8 ноември републиканците би трябвало да получат 178 места в Камарата на представителите, а демократите - 141 места. В Сената републиканците могат да разчитат на 48 места, демократите - на 45. Всичко ще се взема решение в седем региона, където възможностите са равни: пет от тях са " демократични ", два са " републикански ". Борбата сред двата непримирими политически лагера става все по-ожесточена с всеки минал ден и наподобява няма да спре даже след междинните избори.
На 2 ноември Джо Байдън, говорейки пред своите поддръжници, упрекна републиканците в политическо принуждение, споменавайки неотдавнашното нахлуване против брачна половинка на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Той акцентира, че „ това е пътят към хаоса в Америка, това е невиждано, това е нелегално и това не е американско “. Байдън сподели още, че гласоподавателите, преди да гласоподават за претендент, би трябвало да се запитат „ Ще одобри ли този човек законната воля на народа? “ „ Отговорът на този въпрос е жизненоважен и съгласно мен би трябвало да бъде решителен “, сподели той и добави, че „ самата народна власт е заложена на карта “.
И тъкмо по време на речта на Байдън беше отправена офанзива против републиканския претендент за сенатор от щата Ню Хемпшир Дон Балдук. Преди това нападнаха неговия съпартиец, републиканския претендент за губернатор на Ню Йорк Лий Зелдин, а през юни се пробваха да гръмнат съдията от Върховния съд Брет Кавано. Едва откакто Илън Мъск купи „ Туитър “ и разпръсна екипа на този медиен запас, който не беше симпатизиращ на републиканците, когато Министерството на финансите на Съединени американски щати, следено от демократите, реши да стартира огромно следствие против Илън Мъск в връзка с покупката му на „ Туитър “ Причината за това беше страхът, че посредством Мъск управляващите на други страни ще стартират да въздействат върху политиката на обществената мрежа.
„ Американските чиновници обмислят дали да стартират публично следствие на покупката на „ Туитър “ от Илон Мъск, защото се появяват нови детайлности за привилегиите, предоставени на огромни задгранични вложители според изискванията на договорката “, съгласно „ Вашингтон ПосТ “. Формулировката е меко казано съмнителна. В края на краищата, още преди Мъск да купи „ Туитър “, авторитетни чужденци, да вземем за пример суверенният фонд на Саудитска Арабия, директно притежаваха стабилен дял в тази обществена мрежа.
Мъск обаче към този момент блокира опцията на демократите, останали в компанията, да цензурират наличието, а купеният от него медиен запас мина на страната на „ партията на слоновете “. „ Отговорът “ на демократите към Мъск въпреки всичко дойде. Най-големият рекламодател в „ Туитър “ „ Дженерал Моторс “ разгласи, че приключва платената реклама в „ Туитър “. Рекламата носи на тази обществена мрежа 90% от облагата и Мъск би трябвало да се преценява с това. Той към този момент изтри един коментар, който не се хареса на демократите, поставяйки под въпрос редица изказвания на Хилъри Клинтън.
В навечерието на изборите Байдън реши да ограби американски петролни служащи, подкрепящи републиканците, като внесе в Конгреса законопроект за увеличение на налозите върху петрола и газа. Всички избори в Съединени американски щати са борба сред богаташи. Най-големият спонсор на демократите е Джордж Сорос, който подарява 129 милиона $ в хазната на Демократическата партия. Републиканските мегадонори са двойката притежатели на кораби Елизабет и Ричард Уелайн (70 милиона долара).
Мнозинството от гласоподавателите обаче не се тормозят от гибелта на демокрацията (което съгласно мен се случи в Америка отдавна), а от икономическата и енергийната рецесия и най-много от растящата с всеки минал ден инфлация. 54% от американците не утвърждават икономическата политика на Байдън. 57% считат, че президентът не се оправя с инфлацията. И единствено 17% желаят да се резервира сегашният стопански курс след изборите за Конгреса на Съединени американски щати.
В стопанската система Байдън в действителност се обърка. Днес инфлацията в Съединени американски щати е най-висока от 40 години. Храните са поскъпнали с 13% (на годишна база), бензинът - с 18,2%, електрическата енергия - с 15,5%, газът - с 33,1%, медицинските услуги - с 6,5%.
Неконтролираното повишаване на лихвите по ипотеките и наемите заплашва да усили броя на насилствените изгонвания. Националният дълг на Съединени американски щати при Байдън доближи връх от 31 трилиона $. Ръководителят на Системата на Федералния запас на Съединени американски щати Джеръм Пауъл неотдавна увеличи главния лихвен % за четвърти следващ път, с цел да ограничи необузданата инфлация. Коментирайки този ход на Федералния запас, Пауъл в действителност призна неуспеха на икономическата политика на демократите: „ Ние вярвахме и мислехме, че всичко е под надзор, само че грешихме “. Именно неуспехът в стопанската система, предизвикан от най-тежките локдауни по време на пандемията и антируските наказания, коства ми се, ще докара демократите до електоралното дъно.
Но какво следва за Америка? Нищо хубаво съгласно мен. Ето един дребен факт, за който можете да се смеете или да плачете, само че който хвърля мрачна сянка върху вероятностите за възобновяване на американското общество. Сериозни американски анализатори предвиждат, че бързото повишаване на транссексуалните и гей гласоподавателите може да промени пейзажа на гласоподаване на идващото потомство. В момента ЛГБТ общността съставлява към 10% от американските гласоподаватели. За първи път в изборите претенденти от ЛГБТ общността вземат участие във всички 50 американски щата и в столицата Вашингтон. Занапред повишаването на броя на жителите на Съединени американски щати, които са хомосексуалисти, доста ще промени електоралния пейзаж, „ тласкайки консервативния център на Съединени американски щати в по-либерална посока “.
Няма какво да се прави, там демокрацията е такава. И заради тази причина, наред с други неща, резултатът от междинните избори на 8 ноември, съгласно мен, ще бъде толкоз промеждутъчен, че няма да има огромна разлика в обстановката на непрекъснат крах на американската мощност. Никой няма да направи Америка още веднъж велика.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В Съединените щати междинните избори са избори, провеждани в средата на четиригодишен президентски мандат (оттук и името), постоянно в четни години и в първия вторник след първия понеделник на ноември. По формулировка междинните избори не се организират в годината на президентските избори. Каква е значимостта на тези избори?
Въпреки че изборната интензивност постоянно е по-ниска от тази на президентските избори, междинните избори оказват въздействие върху работата на държавното управление на Съединени американски щати. Те дефинират салдото на силите в Конгреса (състоящ се от Камарата на представителите и Сената) и по този метод въздействат върху наличието на бъдещите законопроекти и тяхното прекосяване през законодателните структури. В момента демократите управляват както Камарата на представителите, по този начин и Сената. Ако републиканците завоюват на 8 ноември, те ще употребяват новооткритото си болшинство в Камарата на представителите и евентуално в Сената, с цел да управляват строго администрацията на Байдън. Който управлява Конгреса, управлява политическия дневен ред.
Междинните избори съвсем постоянно са референдум за настоящия президент и отразяват възгледите на гласоподавателите за представянето на ръководещата партия. Политици и специалисти гледат на тях като на индикатор коя партия ще поеме контрола над Белия дом след две години. В американската политика има желязно предписание: партията на президента съвсем постоянно губи позиции на междинните избори. Всичко върви към обстоятелството, че този път няма да има изключение от това предписание.
В момента демократите имат едва болшинство в Конгреса. Сенатът е разграничен 50-50 (с решаващо гласоподаване от вицепрезидента Камала Харис, което им дава надмощие), а контролът на ръководителя демократ Нанси Пелоси върху Камарата на представителите се държи с дребна преднина - демократите управляват Камарата с 221 против 212, единствено три повече, в сравнение с се нуждаят. Републиканците би трябвало да завоюват единствено пет места, с цел да си възвърнат болшинството в Камарата на представителите.
Изборите на 8 ноември имат единствено една конспирация: дали републиканците ще съумеят да получат надзор над Сената. Според социологическия портал „ Риъл Клиър Политикс “ на 8 ноември републиканците би трябвало да получат 178 места в Камарата на представителите, а демократите - 141 места. В Сената републиканците могат да разчитат на 48 места, демократите - на 45. Всичко ще се взема решение в седем региона, където възможностите са равни: пет от тях са " демократични ", два са " републикански ". Борбата сред двата непримирими политически лагера става все по-ожесточена с всеки минал ден и наподобява няма да спре даже след междинните избори.
На 2 ноември Джо Байдън, говорейки пред своите поддръжници, упрекна републиканците в политическо принуждение, споменавайки неотдавнашното нахлуване против брачна половинка на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Той акцентира, че „ това е пътят към хаоса в Америка, това е невиждано, това е нелегално и това не е американско “. Байдън сподели още, че гласоподавателите, преди да гласоподават за претендент, би трябвало да се запитат „ Ще одобри ли този човек законната воля на народа? “ „ Отговорът на този въпрос е жизненоважен и съгласно мен би трябвало да бъде решителен “, сподели той и добави, че „ самата народна власт е заложена на карта “.
И тъкмо по време на речта на Байдън беше отправена офанзива против републиканския претендент за сенатор от щата Ню Хемпшир Дон Балдук. Преди това нападнаха неговия съпартиец, републиканския претендент за губернатор на Ню Йорк Лий Зелдин, а през юни се пробваха да гръмнат съдията от Върховния съд Брет Кавано. Едва откакто Илън Мъск купи „ Туитър “ и разпръсна екипа на този медиен запас, който не беше симпатизиращ на републиканците, когато Министерството на финансите на Съединени американски щати, следено от демократите, реши да стартира огромно следствие против Илън Мъск в връзка с покупката му на „ Туитър “ Причината за това беше страхът, че посредством Мъск управляващите на други страни ще стартират да въздействат върху политиката на обществената мрежа.
„ Американските чиновници обмислят дали да стартират публично следствие на покупката на „ Туитър “ от Илон Мъск, защото се появяват нови детайлности за привилегиите, предоставени на огромни задгранични вложители според изискванията на договорката “, съгласно „ Вашингтон ПосТ “. Формулировката е меко казано съмнителна. В края на краищата, още преди Мъск да купи „ Туитър “, авторитетни чужденци, да вземем за пример суверенният фонд на Саудитска Арабия, директно притежаваха стабилен дял в тази обществена мрежа.
Мъск обаче към този момент блокира опцията на демократите, останали в компанията, да цензурират наличието, а купеният от него медиен запас мина на страната на „ партията на слоновете “. „ Отговорът “ на демократите към Мъск въпреки всичко дойде. Най-големият рекламодател в „ Туитър “ „ Дженерал Моторс “ разгласи, че приключва платената реклама в „ Туитър “. Рекламата носи на тази обществена мрежа 90% от облагата и Мъск би трябвало да се преценява с това. Той към този момент изтри един коментар, който не се хареса на демократите, поставяйки под въпрос редица изказвания на Хилъри Клинтън.
В навечерието на изборите Байдън реши да ограби американски петролни служащи, подкрепящи републиканците, като внесе в Конгреса законопроект за увеличение на налозите върху петрола и газа. Всички избори в Съединени американски щати са борба сред богаташи. Най-големият спонсор на демократите е Джордж Сорос, който подарява 129 милиона $ в хазната на Демократическата партия. Републиканските мегадонори са двойката притежатели на кораби Елизабет и Ричард Уелайн (70 милиона долара).
Мнозинството от гласоподавателите обаче не се тормозят от гибелта на демокрацията (което съгласно мен се случи в Америка отдавна), а от икономическата и енергийната рецесия и най-много от растящата с всеки минал ден инфлация. 54% от американците не утвърждават икономическата политика на Байдън. 57% считат, че президентът не се оправя с инфлацията. И единствено 17% желаят да се резервира сегашният стопански курс след изборите за Конгреса на Съединени американски щати.
В стопанската система Байдън в действителност се обърка. Днес инфлацията в Съединени американски щати е най-висока от 40 години. Храните са поскъпнали с 13% (на годишна база), бензинът - с 18,2%, електрическата енергия - с 15,5%, газът - с 33,1%, медицинските услуги - с 6,5%.
Неконтролираното повишаване на лихвите по ипотеките и наемите заплашва да усили броя на насилствените изгонвания. Националният дълг на Съединени американски щати при Байдън доближи връх от 31 трилиона $. Ръководителят на Системата на Федералния запас на Съединени американски щати Джеръм Пауъл неотдавна увеличи главния лихвен % за четвърти следващ път, с цел да ограничи необузданата инфлация. Коментирайки този ход на Федералния запас, Пауъл в действителност призна неуспеха на икономическата политика на демократите: „ Ние вярвахме и мислехме, че всичко е под надзор, само че грешихме “. Именно неуспехът в стопанската система, предизвикан от най-тежките локдауни по време на пандемията и антируските наказания, коства ми се, ще докара демократите до електоралното дъно.
Но какво следва за Америка? Нищо хубаво съгласно мен. Ето един дребен факт, за който можете да се смеете или да плачете, само че който хвърля мрачна сянка върху вероятностите за възобновяване на американското общество. Сериозни американски анализатори предвиждат, че бързото повишаване на транссексуалните и гей гласоподавателите може да промени пейзажа на гласоподаване на идващото потомство. В момента ЛГБТ общността съставлява към 10% от американските гласоподаватели. За първи път в изборите претенденти от ЛГБТ общността вземат участие във всички 50 американски щата и в столицата Вашингтон. Занапред повишаването на броя на жителите на Съединени американски щати, които са хомосексуалисти, доста ще промени електоралния пейзаж, „ тласкайки консервативния център на Съединени американски щати в по-либерална посока “.
Няма какво да се прави, там демокрацията е такава. И заради тази причина, наред с други неща, резултатът от междинните избори на 8 ноември, съгласно мен, ще бъде толкоз промеждутъчен, че няма да има огромна разлика в обстановката на непрекъснат крах на американската мощност. Никой няма да направи Америка още веднъж велика.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ