На 8 ноември, събота, един от панелистите на TEDxSofia беше

На 8 ноември, събота, един от панелистите на TEDxSofia беше Димитър Караманчев – бизнесмен и създател на програмата „ Метачетене “. Тя претендира да съчетава скоростно четене, сугестология и техники за централизация, като дава обещание по-ефективно и съпроводено на драго сърце учене. Програмата се предлага посредством платени курсове, които доближават до над 1000 лв..

„ Метачетенето “ на Караманчев е тематика, която се среща в ежедневните диалози на младите, и се употребява със славата на способ, който ще революционизира класическото четене и посредством сугестологията ще отключи скрития капацитет на мозъка ни, тъй че да гълтам информация с рекордна скорост. 

По този мотив разговарях с Проф. Александър Кьосев и Доц. Георги Лозанов (поотделно), с цел да обсъдим какво стои зад тази „ гражданска война “ в четенето и, на първо място, за какво четем. 

Разговорът: какво е сугестологията, по какъв начин технологиите трансформираха структурата на времето, за какво четем страшни приказки на децата, какво се случва с литературния текст, когато го „ пуснем на бързи обороти “ и за какво става все по-трудно да приключим дълго четиво (в каквото се трансформира и това).

Преувеличено ли би било да се каже, че има “криза на четенето ”? 

Доц. Г. Лозанов: Не е пресилено. Заради интернет връзката младите поддържат връзка най-вече посредством изображения, а не посредством текстове. Днес даже текстовете се популяризират като изображения в обществените мрежи. Тук обаче може да се каже, че в последна сметка това отново е четене. Юлия Кръстева, нашата фамозна сънародничка, в своя семиотичен интервал споделя: “Изображението е транспарантна семантична конструкция, през която се вижда слово. ”, тъй като това да виждаш едно изображение значи в главата ти да тръгне поток от думи, защото ние мислим с думи. 

Тогава каква е разликата сред разказите, които получаваме посредством изображения, и тези, които четем като вербален текст? Словесният текст има нещо, което се назовава “вътрешно мислено ” на четенето. Докато четеш за княз Мишкин в “Идиот ” на Достоевски, ти създаваш собствен личен княз Мишкин - облик, в който се натрупват черти от твоя личен опит. Затова четящите хора са с доста по-развито въображение, а оттова и със дарба да мислят по-сложно и по-красиво света.

Проф. А. Кьосев: Според мен думата рецесия не е точна - има мощна промяна, която визира инфраструктурата на четенето - тези механически и обществени условия, които вършат четенето нужно и допустимо. В един интервал от към 550-600 години четенето е било централната културна техника на модерността. Това значи, че в случай че не си чел класиците, не участваш в образованото общество - нямаш така наречен обществен капитал. Става дума за една висока културна норма, която през днешния ден назоваваме елитарна. 
Образователният блян на Просвещението гласи, че великите създатели ще бъдат занесени на масите и през Омир, Шекспир, Сервантес и други сходни създатели ще бъде основан един нов вид образован човек. Идеята, че може да има народна власт без просвещение за основателите на Просвещението, е безусловно немислима.

Днес обстановката се трансформира. Не може да се каже, че четенето е в рецесия, тъй като издателската промишленост непрестанно бълва книги. Само че те са особени, по-различни книги. Настъпва нещо, което се назовава просвета на потреблението. Набират мощ известната литература и ползата към образното, появява се голямата промишленост на “селф хелп ” литературата. Всичко това е част от една особена гражданска война на известната просвета, която измества високия учебен блян. Тя е пазарен феномен и овладява съвсем напълно пазара.
Трудът - нежелан признак на простака
Изчезнаха ли свободните часове за четене? 

Доц. Г. Лозанов: Четенето е другарство с различен. А индивидът се състои като персона в общуването с другите. Въпросът е по какъв начин искаш да общуваш с другите? Може да искаш да чуеш техните възгледи за света, за любовта, за безкрая… Може и да искаш някаква битова, сантиментализирана, банализирана информация. Ако обаче търсиш някаква дълбочина в връзките с хората, в случай че искаш да схванеш нещо за личното си съществуване, тогава би трябвало да общуваш с хора, които мислят света по-дълбоко, каквито са писателите или философите. Четенето е форма на другарство, единствено че другарство нормално с доста по-умни хора.

Проф. А. Кьосев: Не просто не остава свободно време, а се е трансформирала самата конструкция на времето. В научната литература има термин - “режими на историчност ”. Те съставляват преобладаващото отношение към бъдещето, предишното или сегашното. Ако в епохата на зрялото Просвещение доникъде на 20-ти век водещият вид отношение към времето е бил към бъдещето, то в този момент е към сегашното. Никой не се интересува от историческите дълбочини на предишното или от утопичните хоризонти на бъдещето. Не никой, несъмнено, само че във всекидневието всичко е завъртяно към бързата нужда на сегашния миг. 

Пазарът задава темп на вниманието, който не е удобен за класическото четене. Това не значи, че то не е допустимо. То е допустимо с изпитание, само че човек би трябвало да си даде сметка за какво би трябвало да прави тези старания.

Ето че Димитър Караманчев се явява наш избавител в това отношение. Една от заложените цели в неговата стратегия се назовава “Научно скоростно четене ” или “Как да четем 386% по-бързо ”. Става въпрос за 3000 думи в минута или една страница за 6 секунди. За съпоставяне, споделя ни той, междинната скорост на четене в Съединени американски щати е към 200-300 думи.  

Как се чете лирика с 3000 думи в минута? 

Доц. Г. Лозанов: Не се чете. По този метод унищожаваш стила, тъй като стилът е самото чувство за другия, с който общуваш посредством текста. Той участва посредством метода, по който допира думите една към друга. Нужно е психическо време, с цел да усетиш по какъв начин думите се допират. Това “скоростно четене ” в действителност отстранява общуването посредством текста и го свежда до чиста информация, което става все по-излишно, тъй като тази работа може да я свърши и изкуственият разсъдък. Така ти в действителност се отказваш от естествения разсъдък в връзката.

Всички тези премеждия са на първо място свързани с мързел. Цялата работа е, че човек, каквото и да реализира, го реализира с изпитание. Както споделя Фройд, главният претекст на индивида е волята за приятност. Усилието усилва насладата от резултата, само че не и от самото изпитание. Често пъти хората се лишават от насладата от резултата поради това, че не желаят да положат изпитание, и когато са млади, им се коства, че могат да употребяват напъните на другите. Никой не изпитва наслаждение от мързела, а от мисълта, че е надхитрил другите, които е предиздвикал да извършат изпитание вместо него. Това е форма на инфантилизъм, който новите технологии удължиха до по-късна възраст.

Свеждането на общуването до замяна на картинки и чатене също е демонстрация на културен инфантилизъм.

Проф. А. Кьосев: Идеята, че има междинна скорост на четене е неправилна. Различните текстове с друга степен на компликация и дълбочина се четат с друга скорост. Има такива, които можеш да прекосиш “по диагонал ”. Има други, които изискват внимание, задълбочаване, препрочитане, даже бих споделил биографично внимание. На този декор, да се твърди, че има междинна скорост на четене, е наивно и извършва ролята на пазарна реклама. Дали можеш да прочетеш сонетите на Шекспир с такава скорост? Хайде пробвай!

Моделът “селф хелп ” ни научи, че всичко - от това по какъв начин да забогатееш, през това по какъв начин да откажеш пушенето, до това по какъв начин да спасиш душата си - може да се заключи в 5 до 12 лесни стъпки. Да е просто вероятно е мантрата на нашето потомство и “Метачетенето ” таргетира това. В уеб страницата на господин Караманчев има онлайн събитие, озаглавено “Ускеф ” - по какъв начин да учим и работим дейно и с най-малък стрес - “да учим с кеф ”. Трудът сякаш се сведе до един признак на простака, който не може да се сети за по-хитър метод. 

Проф. А. Кьосев: Да, допуска се, че това, което ти се предлага, би трябвало да бъде елементарно и бързо за консумация. Ако е дълго и комплицирано и изисква старания, ти даже имаш право да се ядосаш. Но това не е ново. Още от 50-те години има издания “Класиците в 100 страници ” - Достоевски в 100 страници, Балзак в 100 страници… Тоест някой ти сдъвква нещо и ти го показва по този начин, че да го хапнеш за две-три секунди и повече да не го мислиш. Това е рекламно заричане, което споделя: всичко може да стане елементарно и аз съм този, който ще ти го улесни. 

Караманчев ни споделя и друго - даже не е нужно да четем в права линия. И още: “трябва да елиминираш препрочитането, с цел да увеличиш скоростта. ”

Доц. Г. Лозанов: Това може да се назова нарушение на авторските права, тъй като творбата е благосъстоятелност на създателя и ти нямаш право да нарушаваш неговата целокупност. 

Умберто Еко има една книга “Отворената творба ”, в която демонстрира, че литературното произведение не е равно на личния си текст, а на текстовете на своите прочити.

То се случва в главата на читателя, а не сред кориците. Колкото повече, колкото по-различни и дори скарани между тях прочити създава един текст, толкоз по-значим е той. 

Всъщност, по този метод ти осакатяваш личното си произведение: веднъж осакатяваш своя прочит върху творбата и повторно - самото произведение на създателя. Това, което предлага този господин, не е прочит на текстове, а добиване на частична информация от тях. 

Това още по-малко може да се приложи към научната литература, тъй като тя би трябвало да ти сътвори увереност в това, което споделя, а тази увереност се добива единствено когато минеш през текста. Науката не е просто формула, а методът, по който я извеждаш.
О, Скука, мой смъртен зложелател
В “Покоряване на щастието “ английският мъдрец Бъртранд Ръсел посвещава една цяла глава на изгодите и вредите от скуката. Той си показва актуалния издател, който чете чисто нов ръкопис на Стария завет.

„ Скъпи господине - би споделил той, - на тази глава и липсва енергия; не може да очаквате читателя да се заинтригува единствено от поредност лични имена на хора, за които му казвате толкоз малко (...) у вас има прекомерно огромно предпочитание да разкажете всичко в най-големи детайлности. Изберете акцентите, съкратете непотребното и ми донесете отново ръкописа, когато сте го свели до рационален размер. " Ето по този начин би приказвал актуалният издател, познавайки страха на актуалния четец от скуката.

Доц. Г. Лозанов: Ръсел има право да каже това, тъй като той написва “История на философията ”, а във философията има ужасно доста досада, само че това е по този начин, тъй като огромните философи оферират доста екстравагантни хрумвания и усилието, което се изисква, с цел да достигнеш до тях, е пъклен досадно. Ти искаш това да се случи час по-скоро, а не да минаваш целия път, който философът се усеща задължен да опише, тъй като другояче не би му се доверил. 

Самото четене е интелектуален труд. Текстовете на всеобщата просвета понижават интелектуалния труд, тъй като в тях има подготвени кодове. Интелектуалният труд е обвързван с това да конструираш лични кодове, посредством които да схванеш метафоричните измерения на това, което се споделя. Например, когато прочетеш “Една заран комерсиалният пасажер Грегор Замза се разсъни, трансформирала се в голямо насекомо ”, ти излиза наяве, че оттук насетне е нужна доста работа, тъй като комерсиалните пасажери не се трансформират в инсекти, нали по този начин? Ще би трябвало да четеш всякакви неща, да сравняваш с други, които знаеш, до момента в който стигнеш до някакъв личен прочит. Масовата просвета роботи с подготвени житейски кодове, по тази причина тези текстове са лесни за четене. Там е по-трудно да скучаеш, тъй като има доста по-малко изпитание.
Алтернативно учене, различно познание
Основата, върху която Караманчев построява своето „ метачетене “, е сугестологията. Доколко това може да вдъхва доверие? 

Проф. А. Кьосев: За пръв път се чува за сугестологията някъде през 70-те години на 20-ти век, когато различният психолог Георги Лозанов основава способ за управление на вниманието посредством така наречен внушения и противоположни внушения, които оказват помощ на личността да отключи духовния си капацитет. Тази научна стратегия влиза в странна преписка с духовно-политическата стратегия на Людмила Живкова, която трансформира Георги Лозанов в собствен теоретичен консултант и го назначава за шеф на основания през 1981 година Институт по сугестология. 

Людмила Живкова има мощни окултни увлечения и се пробва да трансформира марксизма в формален идеологически език, зад който се крият духовно-окултни внушения. Тя основава фамозната стратегия “1300 години България ”, която е замислена да отключи не просто капацитета на една персона, а на целия български народ. Това се трансформира в една голяма национална стратегия, която има кино продукция, книжна продукция, театрална продукция и гигантска скулптурна продукция в цялата страна. Научният метод на Георги Лозанов отрасва в тази среда. 

Мнозина тогава се увличат по това нещо, защото там има ужасно доста пари. Като ръководител на Комитета по просвета Живкова има финансови благоприятни условия, които никой различен културен министър не е имал в България. В даден миг за нейните окултни увлечения се схваща в Съветския съюз. Тъй като другарите са недоволни, че у нас се организират сходни квазимарксистки политики, против нея стартира офанзива - косвена офанзива против Тодор Живков и директна против нейни близки. Сред тях е и Георги Лозанов, който е уволнен от въпросния институт, затворен е под домакински арест за известно време и след гибелта на Людмила Живкова е пропуснат. 

След 89-та година обаче той намира метод да оправдава педагогическия си способ в един към този момент интернационален подтекст. Става дума за духовно-холистичен способ, позициониран някъде сред религията и науката, където е и цялото Ню Ейдж придвижване, който употребява пазарни техники на реклама и сугестия, сходно на цялата селф-хелп промишленост.

Основното съмнение на хората от Академията към сходна активност - с изключение на обстоятелството, че това безспорно е машина за правене на пари - е, че резултатите, за които претендират тези хора, са пробно непроверими. Правило на науката е, че един теоретичен резултат би трябвало да е още един от научната общественост и да се получи същият резултат. Това, несъмнено, в никакъв случай не е ставало и, в този смисъл, това са хора, които се афишират за учени, а в действителност са гурута.

Това е придвижването на различното познание, което е елементарно и релаксиращо и дава обещание благополучие. Става дума за една просвета на релакса, която е превзела медиите - всичко би трябвало да бъде сходно на спа процедура. Това, несъмнено, щеше да е доста хубаво… в случай че беше правилно.

Програми като тази не удовлетворяват ли е един протест против престижите?

Проф. А. Кьосев: Без подозрение. Това се отразява и в четенето. Вижте, класическият текст има целокупност - той има начало, среда и край - има конструкция. Но наред с това, той има и престиж - написан е от някой значим създател. Ако го четеш, ти би трябвало да следваш престижа на текста. Преди класиката е била код на другарство сред образовани хора и литературните препратки, мостри и модели са били модели за еднаквост и за подражателство. Днешните модели са продуктите на поп-културата. Това, което не е ясно, е дали тази среда без престижи може да роди високи и комплицирани текстове.

Любопитно е, че все пак Димитър Караманчев не отхвърля престижа на четенето. Напротив, той стъпва върху убеждението, че четенето е скъпо, и печели от заблудата, че усилието не е.

Проф. А. Кьосев: В рамките на научното проучване “Читателски практики в България 2006-2022 ” помолихме студентите да следят държанието на четец от своето семейство, което след това да опишат. Оказа се обаче, че изследователският обект са самите студенти. Забавното е, че това са хора, които съвсем не четат,  но завиждат на своите майки и татковци поради читателските им привички. Те усещат, че това е нещо влиятелно и си споделят: ех, и аз да можех, само че нямам време, нямам нерви и така нататък Всъщност, на думи те поддържат нормата на класическото четене, а на процедура вършат друго. 

Четенето към момента носи в себе си отзвук от предходния типичен авторитет. Само че тези, които поддържат това ехтене, не правят никакви дейности по своята лична промяна. Тоест, практиката и нормата са разцепени. Нормата е станала куха изразителност - за нея се приказва, само че не се практикува. 

Има ли четенето определящата роля в социализирането на младежа? Днес то съвсем не участва в ежедневните диалози. Дори да мислим международната класика като “спасителна лодка ”, заглавия като “Майсторът и Маргарита ” или “Параграф 22 ” рядко провокират реакция. 

Доц. Г. Лозанов: Четенето не е на мода, ще кажете. Тоест не е на мода задълбоченото другарство с другия, а оттова и четенето. Ти не искаш от другия нищо повече от една всекидневно-битова реципрочност. Ще кажа нещо политически неточно - съзнанието на поколението се свежда до равнище “домакини ”. “Домакините ” стартират деня с въпроса “Какво ще готвим през днешния ден, госпожа? ”, “Излязоха ли репичките на пазара? ”. Новите технологии дават доста по-голям обсег на това битово-всекидневно другарство.

Преди, в случай че искаш да стоиш на това равнище в общуването, оставаш затворен в фамилната среда. Сега то се е глобализирало. Това обаче не анулира потребността от другото, просто я отсрочва. Защото даже на младите към момента да им стига подобен вид всекидневно-битово другарство, човек рано или късно се изправя пред загадката на личното си съществуване, което е трагично и много кисело. Тогава стартират да пораждат съществени въпроси. 

Нали знаете за какво като дребни на децата им четат страшни приказки? Баба Яга взела Хензел и Гретел да ги угоява и да ги пече - ужасни работи им приказват. Но това става в миг, в който те стартират да си дават сметка, че са попаднали на място, на което се умира, и да изпитват безумен, под паника боязън от гибелта. Тези приказки ги учат да не се опасяват от страха, а да го живеят, тъй като той ще бъде характерност на живота, защото страхът от гибелта е в основата на целия прочувствен репертоар на индивида с неговата опция - любовта.

Ето за какво тук става въпрос просто за отсрочване във времето, в това число във връзка с четенето на сериозна литература. Животът няма по какъв начин да ни остави да поддържаме връзка необезпокоени на всекидневно-битово равнище.

“Метачетенето ” на Караманчев наподобява като естествено разследване от устрема към един по-прагматичен метод към четенето, който ни икономисва време и ни убеждава, че не всичко би трябвало да е за сметка на нещо друго. 

Доц. Г. Лозанов: Мога да ви го кажа по-философски - всичко във всичко се съдържа. Тъй като човешкият живот има начало и край, човек в никакъв случай не може да реализира цялото. Тогава, надалеч по-важно е да избереш тези моменти - детайли от безкрая, върху които да построиш идентичността си, вместо да се фокусираш върху количеството. Въпросът е първокласен и ценностен.  Така нареченото “метачетене ” смъква ценностната мотивация. Ако за един живот можеш да прочетеш единствено тридесет или триста книги, ти би трябвало по някакъв метод да избереш кои да са те, а този избор се прави въз основата на полезностите. Изборът е синоним на независимост, а полезностите са тези, които основават подчиненост на смислите. Преследването на това “бързо четене ” лимитира свободата като част от твоята еднаквост и ценностна система. Вместо към полезностите, ти започваш да се стремиш към някакъв оптимален количествен резултат, а не в това е смисълът.

Голям проблем се оказаха обществените мрежи, които подмениха експертните отзиви с персоналните. Те дадоха път на така наречен пост-истина - положение, в което персоналните отзиви взимат превес над обстоятелствата и причините. Следствие на този проблем е и драмата с отпадането на престижите и на създателя като престиж. Вече може да вземеш и да направиш всичко с неговото произведение, в това число да го пуснеш на бързи обороти.

И няма разлика дали четеш Бъртранд Ръсел или Джордан Питърсън?

Доц. Г. Лозанов: Разбира се, че няма, в случай че най-после всичко се свежда до елементарна информация.  Смисълът е във въображението, което е вложено, а въображението, в случай че следваме Кант, е обвързвано с непрекъснато придвижване и търсене на синхрони сред понятия, реалии и нагледи. 
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.