. На 8-ми декември 1980-та пред Дакота билдинг в Ню Йорк

Нашето общество се управлява от налудничави хора с налудничави цели - ДЖОН ЛЕНЪН

На 8-ми декември 1980-та пред Дакота билдинг в Ню Йорк отекват пет пистолетни изстрела.

След което стрелецът умерено разтваря тънка брошура и стартира добродушно да си чете от нея. Думи, думи, думи.

Когато полицията идва, стрелецът изяснява, че за стрелбата била виновна… тази брошура. Тези пет изстрела трансформират света – най-малко света на пацифизма, на хипитата, на вярата.

Стрелецът се споделя Марк Дейвид Чапман .

Куршумите попадат в тялото на великия артист на мира Джон Ленън .

Той издъхва малко по-късно на път за болничното заведение. А книгата в ръцете на Чапман се споделя „ Спасителят в ръжта ”.

От гибелта на великия Ленън изминаха толкова доста години, само че музиката му продължава да въодушевява, а идеята за мир, с която той се ангажира, и до през днешния ден не е изгубила силата си.

Не се опасявай да загубиш – в случай че индивида не е на твоята осцилация, той по този начин или другояче ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и да изпуснеш опция да бъдеш благополучен. Бъди себе си и бъди почтен – търси изясненост и тогава всичко ще пристигна на своето място! Вселената постоянно се грижи за теб! Винаги! Бъди почтен – с това не се печелят доста другари, само че тези, които се завоюват са скъпи.

Когато отидох в учебно заведение ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми споделиха, че не разбирам задачата, а аз им споделих, че не схващат живота.

Ако извършите нещо прелестно и никой не го вижда, не се натъжавайте. Всяка заран слънцето изнася прелестен театър, а по-голямата част от публиката го проспива.

Животът е това, което се случва, до момента в който сме заети да вършим други проекти.

Едно нещо не можеш да скриеш – когато си сакат от вътрешната страна.

Реалността оставя доста на въображението.

Всички те обичат, когато си шест инча подземен.

Всичко, което споделяме е да се даде късмет на мира.

Талантът е способността да вярваш в триумфа.

Времето, което на драго сърце си изгубил, не е изгубено.

Част от мен подозира, че съм загубеняк, а другата смята, че съм всесилен.

Ако да бъдеш свръх тесногръд, значи да вярваш в това, което правиш, в изкуството и музиката, тогава можете да ме наречете по този начин. Аз имам вяра в това, което върша и ще го кажа.

Както нормално, зад всеки глупак има велика жена.

Когато се влюбих в Око, разбрах: „ Господи, това е друго от всичко, което ми се е случвало досега… То е повече от шлагер, повече от злато, повече от всичко.

Мечта, която мечтаеш самичък е единствено фантазия. Мечта, която мечтаете дружно е действителност.

Превърни фантазията си в действителност. Ако искаш да спасиш Перу, избави Перу. Възможно е да направиш всичко, само че не и в случай че го оставиш на своите „ водачи “. Не очаквай Картър или Рейгън, или Джон Ленън, или Йоко Оно, или Боб Дилън, или някой различен да дойдат и да го създадат вместо теб. Трябва да го направиш ти самият.

Всичко е по-ясно, когато обичаш.

Получaваме дарa на любовта, само че любовта е като скъпо цвете. Не можеш просто да го приемеш, да го оставиш в саксията и да си мислиш, че то ще се грижи единствено за себе си. Ти би трябвало да продължаваш да го поливаш. Трябва да се грижиш за него и да го наторяваш.

Няма значение кого обичаш, къде обичаш, за какво обичаш, по кое време обичаш и по какъв начин обичаш. Важно е единствено, че обичаш.

Ако всеки искаше мир, вместо още един тв приемник, щеше да има мир.

Представи си, че всички хора живееха в мир. Може да кажеш, че съм идеалист, само че аз не съм единственият. Надявам се, че някой ден и ти ще се присъединиш към нас и светът ще стане едно…

Накрая всичко ще е ОК. Ако не е ОК, значи не е свършило.

А едно момче с момиченцето тук
още желаят този свят да стане различен
самотни.
Та светът е като дребен град –
всички могат да ни оскърбят
самотни.

ВРЕМЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ

Слънце по лицето,
в лунен прахуляк – водата.
Двамата със тебе
сме на нашто място.
Ангелите ни обичат,
в парадайса са си боговете
и оракулът предсказа –
с теб извадихме шанса.
Ето че почва – дано да почне
времето за разчистване.
(Да им покажем на тия по какъв начин става!)
Виж, царицата в адвокатската фирма
по какъв начин брои парите.
В кухнята пък царя прави
медените питки.
И без дружби, без омрази
сме напълно свободни.
Всичко е добре на борда
на цялостната естетика.
Ето че почва – дано да почне
времето за разчистване.
(Да им покажем на тия по какъв начин става!)
Дето и да бродим,
постоянно се връщаме.
Центърът на всичко
постоянно ще е у дома.
Ангелите ни обичат,
в парадайса са си боговете
и оракулът предсказа –
с теб извадихме шанса.

БОГ

Бог е аршина,
с който да мерим
нашата печал.
Пак ще повторя:
Бог е аршина,
с който да мерим
нашата печал.
Не имам вяра на вълшебства,
нямам доверие и на И-Дзин,
на Библията нямам доверие,
нямам доверие и на Хитлер,
и на Исус нямам доверие,
нямам доверие и на Кенеди,
нямам доверие и на Буда,
нямам доверие и на мантри,
нямам доверие и на Гита,
нямам доверие и на Йога,
нямам доверие на Кралете,
нямам доверие и на Цимерман,
нямам доверие и на Елвис,
нямам доверие и на „ Бийтълс “,
аз имам вяра единствено в мен,
в Йоко и в мен.
Това е истина.
Сънят ни свърши –
какво да споделям?
Сънят ни свърши.
Вчера.
Аз бях тъкач на сънища,
само че през днешния ден съм прероден,
аз бях и моржът,
през днешния ден единствено Джон е в мен,
и така, другари,
ще би трябвало да се продължи.
Сънят ни свърши.

ТЛЪСТОТО ПАПАГАЛЧЕ

Едно такова папагалче имам-
за мен другар най-любим.
Из Англия кандилкаме се двама
и все така желая да вървим.

Аз кръстих папагалчето си Джефри –
така както моите предци.
На дядо си го кръстих, а пък дядо
бе дядо доста щур преди.

Не всеки папагалчета обича –
гадинки жълти и положителни.
Закусват всякакви с тях или го дават
на котараците даже.

Чудесна тлъста птичка моят чичо
изяде – припомням си добре.
Аз плаках и му виках: – Чичо Рони! –
Не искаше да разбере,

въпреки че споделяше се в действителност Артър,
само че в действителност бе все тая знам.
Нахлу във магазин за животинки,
изяде всичко живо там.

Преглеждаха го доктори да видят –
нека завинтят някой чарк.
Но толкова бе изял, че най-сетне
той пукна като зоопарк.

Из стаята си като вървя, Джефри
чирика, пърха от сърце.
С лъжичка го нагостявам, а му сготвям
изгорял самун с едно яйце.

То пее като всяко папагалче,
само че единствено като има глас.
Най-често ми пропява във неделя –
тогава си го пущам аз.

Понякога из стаята полита
и каца върху моето легло.
А на главата ми щом се изака –
напълно предостатъчно е било.

Сега е на диета то, тъй като
нагъва все така, без да спре –
и споделят, наддаде ли още, би трябвало
върху бастун да се подпре.

Какво пък – папагалчето с бастуна –
ще бъде доста гот, нали?
Представяш ли си – всички ще се смеят,
та чак стомах да ги боли.

Това е папагалчето ми, значи –
дебеличко и жълтичко снове.
Обичам си го повече от тате
и съм на тридесет и две.