На 8 май от 18 часа в галерия Арте“ ще

На 8 май от 18 часа в изложба „ Арте “ ще бъде открита юбилейната галерия живопис на огромния български художник Румен Гашаров по случай неговия 90-ти рожден ден.

Румен Гашаров е художник със удивително творчество. Неговият път в изкуството стартира в средата на 1950-те със завършването на първия випуск (диплома № 1) на Художествената гимназия в София. Още през 1960-те, след дипломирането си в Художествената академия, доникъде на 1970-те Гашаров към този момент самоуверено е декларирал своето авторско наличие и в продължение на седем десетилетия безапелационно се потвърждава като един доста забавен и значим за родната сцена актьор, мислещ създател, със характерна сензитивност, несравним и неочакван, с необикновен взор, с присъщ безподобен жанр, със обществено ангажирани послания.

По думите на художествения критик Чавдар Попов: „ Гашаров е живописец, при който интелектуалният метод и това, което назоваваме наив, реализират парадоксално общуване. Естествената му еволюция го води разумно от картината към обекта... Охотно употребява колажа и асамблажа (...), споделя уроците на модерната живопис... В същото време в някои от най-привлекателните си платна създателят се отдава на фини, деликатни тонални хармонии и разкрива най-очарователните качества на чистата живопис. “

През последните няколко години Румен Гашаров се показа с поредност впечатляващи независими изложения: от огромната ретроспекция „ Посещения на музите “ (2016) в Дом на хумора и сатирата в Габрово във връзка на своята 80-годишнина, през по-камерните „ Ретро-спекции “ (2020) и „ Рисунки “ (2023) в столичната изложба „ Стубел “ до проведената от Исторически музей, Перущица „ Живопис и рисунки “ (2024) в „ Дановото учебно заведение “... Но кулминационната точка на тези изяви несъмнено беше огромната „ Бруто – Нето “ (7 декември 2022 – 12 февруари 2023) в Софийска градска художествена изложба с куратори Аделина Филева и Станислава Николова – галерия, която донесе на Гашаров и влиятелната Национална премия за живопис „ Владимир Димитров – Майстора “, която той завоюва за повторно след четиридесет години.

Настоящият дебют на маестро Гашаров в „ Арте “, проведен в навечерието на неговата 90-годишнина, е сладкодумен жест на почитание от страна на влиятелната изложба към яркия гений на този важен български художник и скъп подарък за взискателната ѝ аудитория... Тази галерия може да се схване и като самобитна интродукция към към този момент плануваните и предстоящи с изключително внимание към бележитата годишнина огромни ретроспекции през юни и октомври, надлежно в Градска художествена изложба Пловдив и в София, в Съюза на българските художници на „ Шипка “ 6.

Автопортрет (1954)

Селекцията на изложба „ Арте “ включва творби от ателието на Румен Гашаров от съвсем всички интервали на неговото творчество: майсторски нарисувания ранен „ Автопортрет “ (1954), мостри като „ Бира за двама “ и „ Момиче с черно бомбе “ (1969), „ Пасторал “ (1973), картината с номер три от серията „ Бруто – нето “ (1985), сантименталните „ Танц в гората “ (1992), „ Колоездачка “ (1998) и още любопитни произведения, създавани през десетилетията сред 1960-те и 1990-те, както и експонати като „ Зад завесата “ (2000), „ На канапето “ (2003), „ Спящата Венера “ (2008), „ По очерк на Дега “ (2010) и други от по-новото време...

По очерк на Дега (2010)

Колоездачка (1998)

Групата произведения в тази относително по-камерна, по-интимна галерия е деликатно подбрана и в своята целокупност, качествена стойност и пълнота е задоволително изразителна, с цел да ни накара да преоткрием Румен Гашаров като стихотворец на нашето всекидневие и на неговите основни герои – дребните индивиди в другите им по-прозаични или по-лирични функции.

Или ще усетим по какъв начин (като в думите на Аделина Филева) „...неговата креативна сензитивност и бодрост основават новите облици на времето, които като че ли естествено допълват описа за града, хората, средата, връзките... “

Или ще разберем, че (както написа Ружа Маринска) „ Ако погледнем в дълбочина, ще забележим, че в този метод на Гашаров към индивида има схващане за самоценността на индивида, разбиране, че дребният човек е по-голям в своето човешко качество от огромната концепция. “

Художникът и неговият модел диптих (1969)

Или ще успеем да намерим отговор на въпроса, който бихме си задали също като Илиян Лалев: „ Винаги съм се питал кое тъкмо прави работите на Гашаров толкоз мощни и въздействащи? И отговорът съгласно мен е, че тематично те са инспирирани от локалния подтекст, т.е. претърпени са и са безпощадно правдиви, само че не наподобителни, тъй като художественият му език е прекомерно персонален, безподобен, тук-там хиперболизиран, само че иманентен и имплициран в тематиките му, а това ги трансформира в органични произведения, в които всичко е подчинено на концепцията и даже формата е съдържателна. Гашаров рисува битието каквото е, сериозно или иронично, само че ясно, достоверно, тук и в този момент. “

Бруто-Нето (1985)

Споделям мнението на Ружа Маринска, че не е допустимо да си представим цялостната картина на актуалното българско изобразително изкуство без творчеството на Румен Гашаров. Ако приемем и като безспорна истина късото определение на Николай Райнов, че „ Пластичното изкуство е духовна активност, посредством която човек придава форма на усещанията си и показва своите усеща, мисли и прекарвания с забележими облици “, а към него прибавим и откровението на Гашаров: „ Обичам дребния човек, на него съм посветил доста картини. Скромността е най-характерната му линия. Харесвам персоналните истории, които са без искания и без самовъзвеличаване “, то в действителност можем да твърдим, че художествените открития на Румен Гашаров са вдъхновяващи, а неговата креативна характерност е удивителна.

В този смисъл и изложбата на Румен Гашаров в изложба „ Арте “ би могла да ни помогне да разберем живота по-добре прочувствено или рационално, да го почувстваме, още веднъж да му се насладим с усмивка или през сълзи, с подигравка или трогване...

Любен Генов, април 2026

 Съвсем скоро научихме впечатляваща вест от Пушкински музей. Румен Гашаров споделя:

„...на 23 септември 2025 година в Пушкински музей е открита изложбата “Изборът на Марина Безсонова ”, в памет на дългогодишната ръководителка на отдела за френска живопис от XIX и XX век в Пушкинския музей. Тя е създател на редица книги и изкуствоведски проучвания за модерно изкуство, сред които и “Анри Русо и френският наивизъм ”. Безсонова първа в съветското изкуствознание формулира критериите за проучване на творчеството на наивните художници. По нейна самодейност се основава фонд “Обекти и съоръжения ” за творби на модерно и пробно изкуство. Разглеждайки фотосите на изложбата, видях, че паралелно с картините от сбирките на Шчукин и Морозов, включващи Пикасо, Матис, Леже, Гоген, Моне, Миро…, са и подбраните от Безсонова за фонд „ Обекти и съоръжения “ картини, сред които и моя, и на Свилен Блажев.

През 1984 година картината ми “Посещение на музите “ взе участие в галерия в Москва, с куратор изкуствоведката Ружа Маринска. Картината беше видяна от Марина Безсонова и след това разбрах, че е първото произведение, включено в този новооснован фонд за модерно и пробно изкуство. Бях доста поласкан, когато Ружа Маринска ми съобщи думите й, че в Пушкинския музей имат Русо, имат Пиросмани, само че подобен тъкмо вид картина – наив с колаж на ковьорче, нямат. Преди време в едно свое изявление бях споделил: „ Моята задача е да вкарам ковьора в музеите “. Днес виждам, че това се е сбъднало - едно ковьорче от вкъщи на баба ми в Асеновград се е озовало паралелно с имената на най-големите в историята на изкуството. “