Председателят на КПКОНПИ: Смущаващото запитване на СГС в услуга на Цветан Василев
На 8 март Народно събрание избра за ръководител на новата Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. В две елементи " Правен свят " показва проектите на ръководителя на Антикорупционната комисия за нейната работа, за свършеното от него в досегашната му работа отпред на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество. Пламен Георгиев разяснява офанзивите против него, както и проблемите, които антикорупционните органи срещат в опитите си да възстановят на страната добито по незаконен метод имущество.
Председателят на КПКОНПИ, който е работил като прокурор, бил е и заместник-министър на правораздаването, разяснява рисковете и отрицателните последствия от решението на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) за прекъсване на производството по дело за лишаване в интерес на страната на имущество на укриващия се в Белград някогашен банкер Цветан Василев. До стопирането на процеса се стигна след изненадващото решение да се насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз.
Г-н Георгиев, сюрпризиран ли сте от решението на 15-ти състав на Софийски градски съд да изпрати шест преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз по проблема с гражданската конфискация на имуществото на Цветан Василев? Споделяте ли тезата, че с това се вършат опити за шиканиране на делото за отнемането на имуществото на Василев?
Много съм сюрпризиран от това решение и ще изложа обстоятелствата, които ме смущават. През февруари 2016 година внесохме иск за лишава за 2,2 милиарда лева против някогашния банкер Цветан Василев. Тогава на нашата искова молба беше даден отговор от другата страна. През тези две години делото по този начин и не потегли – разменяха се бумаги, документи. Безспорно то е извънредно комплицирано и евентуално най-обемистото дело в българската история, само че фактът е реалност. И чак след две години замяна на бумаги съдът преценя, че би трябвало да направи преюдициално питане по условия, които са посочени от другата страна в отговор на нашата исковата молба още в самото начало. Но още повече ме озадачава самото питане - дали към този момент анулираният Закон за лишаване на нелегално добито имущество опонира на Директива 2014/42/ Европейски Съюз. Аз бях мощно учуден, тъй като тази инструкция въобще не третира гражданската конфискация, която третира законът. Изрично в Директива 2014/42/ Европейски Съюз е записано: " задачата на актуалната инструкция е да се улесни конфискацията на имуществото при наказателните каузи ". Тоест, няма нищо общо с гражданската конфискация и още по-ясно продължава: " актуалната инструкция не визира процедурите, които държавите-членки могат да изпълнят за конфискуване на въпросното имущество ". В прав текст в директивата написа – в случай че имате освен това, какъвто е образецът в България, Словакия, Словения, Англия, Италия, Ирландия – това въобще не визира тази инструкция.
В преюдициалното питане има и други смущаващи за мен изказвания. В питането се споделя, че Директива 2014/42/ Европейски Съюз планува на лишаване да предстои имуществото на разположение, което е наказано с влезнала в действие присъда, само че това не е правилно! В директивата се плануват случаи, в които лицето се укрива, какъвто, бих споделил, е ненапълно казусът с господин Цветан Василев и в тях също е планувано да се лишава имуществото. Така че това умозаключение, което е записано в настояването за преюдициално пояснение, е погрешно.
Отделно в настояването се приказва за връзката сред наказателното произвеждане и прозводството за гражданската конфискация, само че в самата инструкция на никое място не се приказва за " гражданската конфискация ". Този термин отсъства, просто тъй като тази инструкция не е ориентирана към гражданската конфискация.
Също по този начин, в настояването на съда се споделя, че, до приключването на наказателното произвеждане, ход на производството за гражданската конфискация не следва да бъде даден. Това към този момент е откровена неистина. Това е нещо, посочено в отговора на другата страна по делото против Цветан Василев. Тоест, заимствуван е буквално отговорът на насрещната страна, който обаче въобще не кореспондира с истината.
Стигаме и до едно неуместно изказване - споделя се, че нормите на директивата не са транспонирани правилно в българския закон. Извинявайте, само че те не са транспонирани до ден сегашен. В момента България е в наказателна процедура точно заради това, че към момента не е транспонирала тази инструкция и даже има работна група за нейното транспониране. Как може съдът да каже, че тя не е транспонирана вярно, откакто тя избщо не е транспонирана. Това е още едно умозаключение, което е в отговора на исковата ни молба и е мощно притеснително, че съдът безрезервно възприема доводите на ответника по това дело.
Отделно, Софийски градски съд споделя в своето питане, че усещане прави, че българският закон отива прекомерно надалеч оттатък минималната хармонизация, целена от директивата. Това е безусловно голословно изказване, поради многократното конкретизиране в тази инструкция, че тя планува единствено минимални правила и не визира процедурите, които държавите-членки могат да употребяват за конфискуване на имущество. Тоест, съдът прави преюдициално питане по инструкция, която няма нищо общо с гражданската конфискация и която даже не е транспонирана.
В тази връзка желая да посоча, че има редица решения по отношение на гражданската конфискация на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) - да вземем за пример по делото Бътлър против Обединеното кралство и Уеб против Обединеното кралство. Там категорично е посочено, че гражданската конфискация не нарушава съществени човешки права, тя не е наказателна по своя темперамент и не е обвързана с наказателното произвеждане. След като има такова решение на Европейски съд по правата на човека, се прави питане до другия съд в Люксембург дали е подобаващ нашият закон на една инструкция, която няма нищо общо с гражданската конфискация.
Изумих се и откакто прочетох мнения от адвокати, че никой не се е сетил да пита Конституционния съд дали Законът за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество е конституционосъобразен. Това мощно ме тормози, тъй като непознаването на конституционни решения е симптом на неприятна юридическа просвета. С решение номер 13 от 13 октомври 2012 година Конституционният съд се е произнесъл, че законът за гражданската конфискация по никакъв метод не опонира на Конституцията и е изцяло съгласуван с текстовете й. Нещо повече – за същия закон, за който се насочва преюдициално питане, има мнение на Венецианската комисия. То е обещано преди приемането му и в него се споделя, че планът е в синхрон с Конституцията на България и европейските стандарти в региона на отбраната на правата на индивида. В умозаключение Венецианската комисия е отбелязала, че се надява този законопроект да бъде признат скоро от българския парламент.
Бих желал да обърна внимание, че от декември 2016 година има и предложение в Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното признание на заповедите за заледяване и конфискация. Целта на този правилник е да обхване и гражданската конфискация. Сега съществува подобен проблем – когато се желае заледяване на имущество в страна, в която няма гражданска конфискация, има огромна възможност настояването да не бъде почетено. С този Регламент казусът ще бъде отстранен. Както знаем, регламентът е много по-силен юридически инструмент от директивата, защото има директно приложение в съответната страна. През 2017 година е решено Комисията да изготви общи правила по отношение на конфискацията на имущество, получено от незаконна активност, а и такова, подлежащо на лишаване по пътя на гражданската конфискация. Този правилник към този момент ще планува заповедите за застраховане и конфискация в региона на тежката престъпност, само че и там, където има гражданска конфискация, да се признават в другите страни.
С други думи, сега тече процедура по приемане на Регламент по отношение на гражданската конфискация, а български съд пита Европейския съд дали гражданската конфискация е съотносима към инструкция, която няма нищо общо с тази процедура. И го прави две години откакто е импортиран искът като се базира на условия, които са посочени още в самото начало от ответната страна в отговор на нашия иск. Тези неща доста ме смущават.
Разбира се, право на Софийски градски съд е да насочи такова питане, само че това не задължава никой различен съд да се преценява с него. Ако съдиите по делата, които сега водим, споделят моите причини, не би трябвало да стопират висящите каузи на комисията. Надявам се, че причините, които акцентирах, ще бъдат чути. Лично за мен те няма по какъв начин да бъдат оборени, защото приказвам с обстоятелства. Дано не станем очевидци на лавинообразно прекъсване на каузи, тъй като за жалост това би довело до справедлива спънка да отнемем тези 3 милиарда лева, за които сме внесли искане.
В този ред на мисли, виждате ли прикрит предумисъл в дейностите на съдиите от Софийски градски съд, които са изпратили запитването?
Не мога да разясня подобен въпрос, просто посрамвам обстоятелствата. Това е моето виждане като правист. Още повече, че в редица мнения на европейски институции е похвалена работата на нашата комисия и се регистрира, че законът за гражданската конфискация работи доста добре и реализира доста положителни резултати. Биха ли изразявали позитивно мнение тези институции, в случай че законът опонираше на европейското право?
Какво очаквате да реши съдът в Люксембург?
Не мога да кажа какво ще реши съдът, само че желая да обърна внимание, че това е едвам второто преюдициално питане на Софийски градски съд. От повече от 20 претенции за преюдициални запитвания, това е едвам второто позволено. Първото запитване се е отнасяло единствено до един член от закон и е лишило на съда в Люксембург 2 години за изговаряне. Сега се пита за цялостен закон и се надяваме срокът да е съпоставим. Трябва да имаме поради, че това е доста комплицирано произвеждане, в което се желаят мнения на страните, мнения на Европейска комисия, мнение на генералния юрист, събират се данни. Дори отговорът да е явен, има процедура, път, който би трябвало да бъде извървян. Тоест, даже съдът в Люксембург да е на моето мнение, отново разглеждането на това дело за 2,2 милиарда лева се отсрочва с най-малко 2 години. Като правист, за мен единствената опция е съдът да се произнесе, че тази инструкция въобще не се отнася до нашия закон, само че времето, за което ще се стопира активността на Комисията, е огромно.
Има ли и други известни, авторитетни персони, които имат интерес от сходно питане до съда на Европейския съююз?
Теоретично всяко дело по този закон би могло да бъде спряно поради това преюдициално питане. Съдът не е задължен да се съобрази с моите причини.
Държавата какво може да направи в този случай, има ли принадлежности да се оправи с тази обстановка?
Държавата би трябвало да одобри позиция, когато бъде изискана по надлежния ред, само че няма инструмент за влияние. Трябва да изчакаме решението на Съда в Люксембург. Нищо друго не може да се направи, колкото и песимистично да звучи това.
Председателят на КПКОНПИ, който е работил като прокурор, бил е и заместник-министър на правораздаването, разяснява рисковете и отрицателните последствия от решението на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) за прекъсване на производството по дело за лишаване в интерес на страната на имущество на укриващия се в Белград някогашен банкер Цветан Василев. До стопирането на процеса се стигна след изненадващото решение да се насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз.
Г-н Георгиев, сюрпризиран ли сте от решението на 15-ти състав на Софийски градски съд да изпрати шест преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз по проблема с гражданската конфискация на имуществото на Цветан Василев? Споделяте ли тезата, че с това се вършат опити за шиканиране на делото за отнемането на имуществото на Василев?
Много съм сюрпризиран от това решение и ще изложа обстоятелствата, които ме смущават. През февруари 2016 година внесохме иск за лишава за 2,2 милиарда лева против някогашния банкер Цветан Василев. Тогава на нашата искова молба беше даден отговор от другата страна. През тези две години делото по този начин и не потегли – разменяха се бумаги, документи. Безспорно то е извънредно комплицирано и евентуално най-обемистото дело в българската история, само че фактът е реалност. И чак след две години замяна на бумаги съдът преценя, че би трябвало да направи преюдициално питане по условия, които са посочени от другата страна в отговор на нашата исковата молба още в самото начало. Но още повече ме озадачава самото питане - дали към този момент анулираният Закон за лишаване на нелегално добито имущество опонира на Директива 2014/42/ Европейски Съюз. Аз бях мощно учуден, тъй като тази инструкция въобще не третира гражданската конфискация, която третира законът. Изрично в Директива 2014/42/ Европейски Съюз е записано: " задачата на актуалната инструкция е да се улесни конфискацията на имуществото при наказателните каузи ". Тоест, няма нищо общо с гражданската конфискация и още по-ясно продължава: " актуалната инструкция не визира процедурите, които държавите-членки могат да изпълнят за конфискуване на въпросното имущество ". В прав текст в директивата написа – в случай че имате освен това, какъвто е образецът в България, Словакия, Словения, Англия, Италия, Ирландия – това въобще не визира тази инструкция.
В преюдициалното питане има и други смущаващи за мен изказвания. В питането се споделя, че Директива 2014/42/ Европейски Съюз планува на лишаване да предстои имуществото на разположение, което е наказано с влезнала в действие присъда, само че това не е правилно! В директивата се плануват случаи, в които лицето се укрива, какъвто, бих споделил, е ненапълно казусът с господин Цветан Василев и в тях също е планувано да се лишава имуществото. Така че това умозаключение, което е записано в настояването за преюдициално пояснение, е погрешно.
Отделно в настояването се приказва за връзката сред наказателното произвеждане и прозводството за гражданската конфискация, само че в самата инструкция на никое място не се приказва за " гражданската конфискация ". Този термин отсъства, просто тъй като тази инструкция не е ориентирана към гражданската конфискация.
Също по този начин, в настояването на съда се споделя, че, до приключването на наказателното произвеждане, ход на производството за гражданската конфискация не следва да бъде даден. Това към този момент е откровена неистина. Това е нещо, посочено в отговора на другата страна по делото против Цветан Василев. Тоест, заимствуван е буквално отговорът на насрещната страна, който обаче въобще не кореспондира с истината.
Стигаме и до едно неуместно изказване - споделя се, че нормите на директивата не са транспонирани правилно в българския закон. Извинявайте, само че те не са транспонирани до ден сегашен. В момента България е в наказателна процедура точно заради това, че към момента не е транспонирала тази инструкция и даже има работна група за нейното транспониране. Как може съдът да каже, че тя не е транспонирана вярно, откакто тя избщо не е транспонирана. Това е още едно умозаключение, което е в отговора на исковата ни молба и е мощно притеснително, че съдът безрезервно възприема доводите на ответника по това дело.
Отделно, Софийски градски съд споделя в своето питане, че усещане прави, че българският закон отива прекомерно надалеч оттатък минималната хармонизация, целена от директивата. Това е безусловно голословно изказване, поради многократното конкретизиране в тази инструкция, че тя планува единствено минимални правила и не визира процедурите, които държавите-членки могат да употребяват за конфискуване на имущество. Тоест, съдът прави преюдициално питане по инструкция, която няма нищо общо с гражданската конфискация и която даже не е транспонирана.
В тази връзка желая да посоча, че има редица решения по отношение на гражданската конфискация на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) - да вземем за пример по делото Бътлър против Обединеното кралство и Уеб против Обединеното кралство. Там категорично е посочено, че гражданската конфискация не нарушава съществени човешки права, тя не е наказателна по своя темперамент и не е обвързана с наказателното произвеждане. След като има такова решение на Европейски съд по правата на човека, се прави питане до другия съд в Люксембург дали е подобаващ нашият закон на една инструкция, която няма нищо общо с гражданската конфискация.
Изумих се и откакто прочетох мнения от адвокати, че никой не се е сетил да пита Конституционния съд дали Законът за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество е конституционосъобразен. Това мощно ме тормози, тъй като непознаването на конституционни решения е симптом на неприятна юридическа просвета. С решение номер 13 от 13 октомври 2012 година Конституционният съд се е произнесъл, че законът за гражданската конфискация по никакъв метод не опонира на Конституцията и е изцяло съгласуван с текстовете й. Нещо повече – за същия закон, за който се насочва преюдициално питане, има мнение на Венецианската комисия. То е обещано преди приемането му и в него се споделя, че планът е в синхрон с Конституцията на България и европейските стандарти в региона на отбраната на правата на индивида. В умозаключение Венецианската комисия е отбелязала, че се надява този законопроект да бъде признат скоро от българския парламент.
Бих желал да обърна внимание, че от декември 2016 година има и предложение в Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното признание на заповедите за заледяване и конфискация. Целта на този правилник е да обхване и гражданската конфискация. Сега съществува подобен проблем – когато се желае заледяване на имущество в страна, в която няма гражданска конфискация, има огромна възможност настояването да не бъде почетено. С този Регламент казусът ще бъде отстранен. Както знаем, регламентът е много по-силен юридически инструмент от директивата, защото има директно приложение в съответната страна. През 2017 година е решено Комисията да изготви общи правила по отношение на конфискацията на имущество, получено от незаконна активност, а и такова, подлежащо на лишаване по пътя на гражданската конфискация. Този правилник към този момент ще планува заповедите за застраховане и конфискация в региона на тежката престъпност, само че и там, където има гражданска конфискация, да се признават в другите страни.
С други думи, сега тече процедура по приемане на Регламент по отношение на гражданската конфискация, а български съд пита Европейския съд дали гражданската конфискация е съотносима към инструкция, която няма нищо общо с тази процедура. И го прави две години откакто е импортиран искът като се базира на условия, които са посочени още в самото начало от ответната страна в отговор на нашия иск. Тези неща доста ме смущават.
Разбира се, право на Софийски градски съд е да насочи такова питане, само че това не задължава никой различен съд да се преценява с него. Ако съдиите по делата, които сега водим, споделят моите причини, не би трябвало да стопират висящите каузи на комисията. Надявам се, че причините, които акцентирах, ще бъдат чути. Лично за мен те няма по какъв начин да бъдат оборени, защото приказвам с обстоятелства. Дано не станем очевидци на лавинообразно прекъсване на каузи, тъй като за жалост това би довело до справедлива спънка да отнемем тези 3 милиарда лева, за които сме внесли искане.
В този ред на мисли, виждате ли прикрит предумисъл в дейностите на съдиите от Софийски градски съд, които са изпратили запитването?
Не мога да разясня подобен въпрос, просто посрамвам обстоятелствата. Това е моето виждане като правист. Още повече, че в редица мнения на европейски институции е похвалена работата на нашата комисия и се регистрира, че законът за гражданската конфискация работи доста добре и реализира доста положителни резултати. Биха ли изразявали позитивно мнение тези институции, в случай че законът опонираше на европейското право?
Какво очаквате да реши съдът в Люксембург?
Не мога да кажа какво ще реши съдът, само че желая да обърна внимание, че това е едвам второто преюдициално питане на Софийски градски съд. От повече от 20 претенции за преюдициални запитвания, това е едвам второто позволено. Първото запитване се е отнасяло единствено до един член от закон и е лишило на съда в Люксембург 2 години за изговаряне. Сега се пита за цялостен закон и се надяваме срокът да е съпоставим. Трябва да имаме поради, че това е доста комплицирано произвеждане, в което се желаят мнения на страните, мнения на Европейска комисия, мнение на генералния юрист, събират се данни. Дори отговорът да е явен, има процедура, път, който би трябвало да бъде извървян. Тоест, даже съдът в Люксембург да е на моето мнение, отново разглеждането на това дело за 2,2 милиарда лева се отсрочва с най-малко 2 години. Като правист, за мен единствената опция е съдът да се произнесе, че тази инструкция въобще не се отнася до нашия закон, само че времето, за което ще се стопира активността на Комисията, е огромно.
Има ли и други известни, авторитетни персони, които имат интерес от сходно питане до съда на Европейския съююз?
Теоретично всяко дело по този закон би могло да бъде спряно поради това преюдициално питане. Съдът не е задължен да се съобрази с моите причини.
Държавата какво може да направи в този случай, има ли принадлежности да се оправи с тази обстановка?
Държавата би трябвало да одобри позиция, когато бъде изискана по надлежния ред, само че няма инструмент за влияние. Трябва да изчакаме решението на Съда в Люксембург. Нищо друго не може да се направи, колкото и песимистично да звучи това.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ