Професор Кирил Топалов пред „Труд“: Кой е луд да се кара с нравите от Вазовото време?
На 8 декември проф. Кирил Топалов, ексклузивен и пълномощен дипломат на България във Ватикана и Суверенния Малтийски медал, ще бъде отличен с Голямата премия за литература на Софийския университет за 2018 година във връзка 130-годишнината на Алма Матер. Юбилейното празненство ще се състои в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”. До края на 2018 година изтича и неговият мандат като дипломат. По тези две тематики и други настоящи въпроси на културата и политиката беседвам с проф. Топалов.
– Проф. Топалов, Вие сте получавали голям брой наши и интернационалните награди като публицист, академик и посланик, член сте на значими български и задгранични писателски и научни институции, даже сте и почетен жител на Атина и на София. С какво премията на Софийския университет е по-различна и с какви усеща я приемате?
– Обяснимо е човек да се зарадва на получена премия, не вярвайте на лицемерите, които обичат да настояват противоположното. Наградата, в случай че не е дадена поради политическа угодливост или подготвеност да си продадеш душата за няколко сребърника, показва оценка, направена от способени хора. Моят живот – това е Алма Матер, в чието духовно лоно се усещам най-щастлив към този момент повече от половин век. Затова слагам тази премия по-високо от всички останали.
– Помня времето, когато бяхте обичан учител на всяко последващо потомство студенти – аз също съм се явявала на изпит при Вас. Вярно ли е, че видни политически фигури през днешния ден са точно Ваши ученици?
– Някои са склонни да се отнасят снизходително към филологиите, изключително към нашата – българската, само че не помнят, или пък се вършат, че не знаят, че наши студенти и студентки са едни от водещите днешни учени, писатели, публицисти, а също и политици. Дали сме (наред с други факултети) и президенти, ръководители на Народното събрание, министри, депутати, посланици и други Специално на нашия факултет бяха студентки и видни дами в политиката – Йорданка Фандъкова, Надежда Михайлова, както и две вицепрезидентки – Маргарита Попова и Илиана Йотова.
– Вашето име нашумя в литературата ни през 70-те и 80-те години посредством повестите „ Бягай… Обичам те! “, „ Бъди благословена “ и „ Не се сърди, дребосъче “, които бяха хитови заглавия, по тях се направиха и доста сполучливи филми. Ако през днешния ден разработите същите тематики, дали биха впечатлили преситената от образна информация аудитория?
– За наслада или горест това са тематики, които постоянно ще съпровождат живота на индивида – магията на първата обич, ориста на самотната майка и още по-тъжната на изоставеното дете. На първата тематика поисквам да омайва индивида и да векува, до момента в който свят светува, а по другите две се надявам индивидът да стане малко по-разумен и виновен, а обществото – по-толерантно.
– Автор сте и на повече от 20 пиеси, поставяни в наши и непознати театри. Хитовата Ви пиеса „ Нерви за обич “ се игра в миналото рекордно в 10 български театъра по едно и също време. Във Врачанския спектакъл към този момент шести сезон се играе доста сполучливо най-новата Ви пиеса „ Забрадка на слънцето “, тя слага „ пръст в раната “ на толкоз настоящия през днешния ден европейски проблем за конфликта на две цивилизации – християнската и ислямската. През 2020 година следва 170-годишнината на Вазов. Не готвите ли нещо?
– „ Сготвил “ съм го още преди години – пиесата „ Елате ни вижте! “. Но май с годините „ нещото “ става все по-люто, та надали някой ще го желае.
– О, да! Помня двете гостувания на чудесния театър на Пазарджишкия спектакъл преди десетина години в Народния. Театърът щеше да се срути от аудитория и овации. По- антисистемна и тъжна ирония за българските политически нрави, които не са се трансформирали от Вазовото време до през днешния ден, най-малко аз не съм гледала.
– Сигурно няма и да гледате. Кой е вманиачен да се кара с нравите от Вазовото време?
– А по какъв начин се отразява продължителната дипломатическа кариера на творчеството? Романът Ви „ Хей, Крали Марко “ излезе директно преди да заминете за Ватикана и – нещо извънредно за Ваша книга – излезе единствено един отзвук, та романът май и не стигна до българските юноши, за които бе предопределен. Въпреки че Вие по един необикновен, само че и завладяващ, метод накарахте митичния воин да препусне с крилатия си Шарколия през тийнейджърското интернет пространство. Къде е по-уютно – пред текста или измежду държавните служители?
– Ще си спестя отговора на този въпрос, с цел да не се обиден държавните служители, измежду които обаче знайте, че има и доста четящи и ходещи на спектакъл и с тази част от тях ми е прелестно да поддържам връзка. За разлика от атинския ми мандат преди двайсет години, от който се върнах с една монография, сегашният наред с настоящата дипломатическа работа протече повече в образуване на доста научни конференции с присъединяване на видни български и задгранични учени по значими за България културно-исторически тематики – делото на Солунските братя, ролята на Преславската и Охридската книжовни школи, европейският феодален път на България, Чипровското въстание и подвигът на българските католици, делото на Паисий Хилендарски и другите огромни български възрожденци, Пенчо Славейков и основаването на българския модернизъм… Спестявам тематиките на най-малко още толкоз конференции, чиято цел бе да очертаят по-трайно облика на България като европейска страна още от Средновековието, създателка и разпространителка на една нова просвета измежду целия славянски и част от останалия европейски свят. Публиката постоянно бе многочислена и разнородна – българи от диаспората, дипломати от доста посолства, италиански учени и интелектуалци, политици и чиновници на високи позиции от Ватикана и Суверенния малтийски медал и други След всяка сходна демонстрация ползата към България се засилваше очевидно и в многочислени официални, публични или другарски срещи и диалози с мои сътрудници дипломати се постановяваше да давам още информация по доста от поставените на конференциите въпроси. Тъжно е, само че май мнозина от тях научаваха тези неща за България за първи път.
– Какво усещане направиха целите на българската външна политика по време на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз?
– Те освен направиха мощно положително усещане, само че българската интензивност в определените три посоки, и изключително самодейността за Западните Балкани – най-силната и авангардна карта в тази интензивност – изиграха роля както за имиджа на България, по този начин съответно и за вероятността, която имаме – папа Франциск да посети нашата страна през първата половина на идната година. Преди две години бе осъществено сполучливо първото в историята на връзките сред двете страни посещаване на държавен секретар на Светия трон – кардинал Паролин. Да, Ватиканът е мощно впечатлен от българската външна политика, в това число и по време на Председателството. Адмирират се стъпките ни на сплотяване с Македония и на подкрепяне на европейската й вероятност. Успешно осъщественото със съдействието и на двете български посолства в Рим взаимно честване на празника от българската и македонската делегации бе възприето като извънредно положителен знак. Със сигурност доста огромна, в случай че не и решаваща, роля за възможното включване и на Македония в балканската обиколка на папата изигра и настоятелната молба в този смисъл на българския министър-председател Бойко Борисов по време на визитата на нашата делегация във Ватикана по случай 24 май тази година.
– Как оценявате активността на Българо-македонската комисия по исторически и просветителни въпроси?
– Създаването и работата на тази комисия е разследване на Договора за добросъседство, който най-накрая бе подписан сред България и Македония. И двете елементи на комисията са формирани от способени учени, откриватели на историята и културата на двете страни. Разбирам проявяваното от време на време неспокойствие противоречивите въпроси от предишното да бъдат решени бързо, само че това не е реалистично. Натрупаните 70-годишни неправилни исторически и културни тълкования не могат да се поправят за няколко месеца. Нашата позиция да се придържаме в полемиките към обстоятелствата и историческите извори е непоколебима, само че отчитаме и сложната обстановка, в която се намират сътрудниците от Македония. Казано по нашенски – нашата е по-лесна от тяхната, на нас не ни се постанова да потвърждаваме, че две и две прави пет… Но и ние, а мисля, че и те, знаем, че малко по малко се стига по-далече, в сравнение с с непремерено бягане. Последното доста постоянно приключва с препъване.
– Каква би трябвало да е новата културна политика, с цел да се усещаме равностойни на европейските нации?
– Повече средства за културата във всички нейни области. Тя е неоценимо благосъстояние на страната. Трябва да се създаде дълготрайна визия накъде ще се развиваме. Управление, която мисли положителното си, мисли на първо място за образованието и културата.
Нашият посетител
Кирил Топалов е роден през 1943 година в София. Професор по българска литература в СУ „ Св. Кл. Охридски ”, НАТФИЗ, Нов български университет, във френски и гръцки университети. Бил е шеф на НБ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, дипломат в Атина и общински консултант в София, ръководител на управителните препоръки на Института за евроатлантическа сигурност и на Института за народна власт и непоклатимост в Югоизточна Европа, шеф на Фонд „ Научни проучвания ”, секретар в Президентството по просвета, нематериалност и национална еднаквост. Член на две международни елинистични академии, на интернационалния П.Е.Н., на Сдружение на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските публицисти и на Съюза на българските кино дейци, почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи, ръководител на Академия за балканска цивилизация, на Национална асоциация „ Георги Ст. Раковски ”, на „ Дружество за другарство с гръцката просвета ”. Понастоящем е дипломат на България във Ватикана и Суверенния малтийски медал. Автор е на доста научни проучвания в региона на възрожденската литература, на 13 романа (някои от които филмирани или превеждани на доста езици), на повече от 20 пиеси, поставяни на български и непознати подиуми.
– Проф. Топалов, Вие сте получавали голям брой наши и интернационалните награди като публицист, академик и посланик, член сте на значими български и задгранични писателски и научни институции, даже сте и почетен жител на Атина и на София. С какво премията на Софийския университет е по-различна и с какви усеща я приемате?
– Обяснимо е човек да се зарадва на получена премия, не вярвайте на лицемерите, които обичат да настояват противоположното. Наградата, в случай че не е дадена поради политическа угодливост или подготвеност да си продадеш душата за няколко сребърника, показва оценка, направена от способени хора. Моят живот – това е Алма Матер, в чието духовно лоно се усещам най-щастлив към този момент повече от половин век. Затова слагам тази премия по-високо от всички останали.
– Помня времето, когато бяхте обичан учител на всяко последващо потомство студенти – аз също съм се явявала на изпит при Вас. Вярно ли е, че видни политически фигури през днешния ден са точно Ваши ученици?
– Някои са склонни да се отнасят снизходително към филологиите, изключително към нашата – българската, само че не помнят, или пък се вършат, че не знаят, че наши студенти и студентки са едни от водещите днешни учени, писатели, публицисти, а също и политици. Дали сме (наред с други факултети) и президенти, ръководители на Народното събрание, министри, депутати, посланици и други Специално на нашия факултет бяха студентки и видни дами в политиката – Йорданка Фандъкова, Надежда Михайлова, както и две вицепрезидентки – Маргарита Попова и Илиана Йотова.
– Вашето име нашумя в литературата ни през 70-те и 80-те години посредством повестите „ Бягай… Обичам те! “, „ Бъди благословена “ и „ Не се сърди, дребосъче “, които бяха хитови заглавия, по тях се направиха и доста сполучливи филми. Ако през днешния ден разработите същите тематики, дали биха впечатлили преситената от образна информация аудитория?
– За наслада или горест това са тематики, които постоянно ще съпровождат живота на индивида – магията на първата обич, ориста на самотната майка и още по-тъжната на изоставеното дете. На първата тематика поисквам да омайва индивида и да векува, до момента в който свят светува, а по другите две се надявам индивидът да стане малко по-разумен и виновен, а обществото – по-толерантно.
– Автор сте и на повече от 20 пиеси, поставяни в наши и непознати театри. Хитовата Ви пиеса „ Нерви за обич “ се игра в миналото рекордно в 10 български театъра по едно и също време. Във Врачанския спектакъл към този момент шести сезон се играе доста сполучливо най-новата Ви пиеса „ Забрадка на слънцето “, тя слага „ пръст в раната “ на толкоз настоящия през днешния ден европейски проблем за конфликта на две цивилизации – християнската и ислямската. През 2020 година следва 170-годишнината на Вазов. Не готвите ли нещо?
– „ Сготвил “ съм го още преди години – пиесата „ Елате ни вижте! “. Но май с годините „ нещото “ става все по-люто, та надали някой ще го желае.
– О, да! Помня двете гостувания на чудесния театър на Пазарджишкия спектакъл преди десетина години в Народния. Театърът щеше да се срути от аудитория и овации. По- антисистемна и тъжна ирония за българските политически нрави, които не са се трансформирали от Вазовото време до през днешния ден, най-малко аз не съм гледала.
– Сигурно няма и да гледате. Кой е вманиачен да се кара с нравите от Вазовото време?
– А по какъв начин се отразява продължителната дипломатическа кариера на творчеството? Романът Ви „ Хей, Крали Марко “ излезе директно преди да заминете за Ватикана и – нещо извънредно за Ваша книга – излезе единствено един отзвук, та романът май и не стигна до българските юноши, за които бе предопределен. Въпреки че Вие по един необикновен, само че и завладяващ, метод накарахте митичния воин да препусне с крилатия си Шарколия през тийнейджърското интернет пространство. Къде е по-уютно – пред текста или измежду държавните служители?
– Ще си спестя отговора на този въпрос, с цел да не се обиден държавните служители, измежду които обаче знайте, че има и доста четящи и ходещи на спектакъл и с тази част от тях ми е прелестно да поддържам връзка. За разлика от атинския ми мандат преди двайсет години, от който се върнах с една монография, сегашният наред с настоящата дипломатическа работа протече повече в образуване на доста научни конференции с присъединяване на видни български и задгранични учени по значими за България културно-исторически тематики – делото на Солунските братя, ролята на Преславската и Охридската книжовни школи, европейският феодален път на България, Чипровското въстание и подвигът на българските католици, делото на Паисий Хилендарски и другите огромни български възрожденци, Пенчо Славейков и основаването на българския модернизъм… Спестявам тематиките на най-малко още толкоз конференции, чиято цел бе да очертаят по-трайно облика на България като европейска страна още от Средновековието, създателка и разпространителка на една нова просвета измежду целия славянски и част от останалия европейски свят. Публиката постоянно бе многочислена и разнородна – българи от диаспората, дипломати от доста посолства, италиански учени и интелектуалци, политици и чиновници на високи позиции от Ватикана и Суверенния малтийски медал и други След всяка сходна демонстрация ползата към България се засилваше очевидно и в многочислени официални, публични или другарски срещи и диалози с мои сътрудници дипломати се постановяваше да давам още информация по доста от поставените на конференциите въпроси. Тъжно е, само че май мнозина от тях научаваха тези неща за България за първи път.
– Какво усещане направиха целите на българската външна политика по време на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз?
– Те освен направиха мощно положително усещане, само че българската интензивност в определените три посоки, и изключително самодейността за Западните Балкани – най-силната и авангардна карта в тази интензивност – изиграха роля както за имиджа на България, по този начин съответно и за вероятността, която имаме – папа Франциск да посети нашата страна през първата половина на идната година. Преди две години бе осъществено сполучливо първото в историята на връзките сред двете страни посещаване на държавен секретар на Светия трон – кардинал Паролин. Да, Ватиканът е мощно впечатлен от българската външна политика, в това число и по време на Председателството. Адмирират се стъпките ни на сплотяване с Македония и на подкрепяне на европейската й вероятност. Успешно осъщественото със съдействието и на двете български посолства в Рим взаимно честване на празника от българската и македонската делегации бе възприето като извънредно положителен знак. Със сигурност доста огромна, в случай че не и решаваща, роля за възможното включване и на Македония в балканската обиколка на папата изигра и настоятелната молба в този смисъл на българския министър-председател Бойко Борисов по време на визитата на нашата делегация във Ватикана по случай 24 май тази година.
– Как оценявате активността на Българо-македонската комисия по исторически и просветителни въпроси?
– Създаването и работата на тази комисия е разследване на Договора за добросъседство, който най-накрая бе подписан сред България и Македония. И двете елементи на комисията са формирани от способени учени, откриватели на историята и културата на двете страни. Разбирам проявяваното от време на време неспокойствие противоречивите въпроси от предишното да бъдат решени бързо, само че това не е реалистично. Натрупаните 70-годишни неправилни исторически и културни тълкования не могат да се поправят за няколко месеца. Нашата позиция да се придържаме в полемиките към обстоятелствата и историческите извори е непоколебима, само че отчитаме и сложната обстановка, в която се намират сътрудниците от Македония. Казано по нашенски – нашата е по-лесна от тяхната, на нас не ни се постанова да потвърждаваме, че две и две прави пет… Но и ние, а мисля, че и те, знаем, че малко по малко се стига по-далече, в сравнение с с непремерено бягане. Последното доста постоянно приключва с препъване.
– Каква би трябвало да е новата културна политика, с цел да се усещаме равностойни на европейските нации?
– Повече средства за културата във всички нейни области. Тя е неоценимо благосъстояние на страната. Трябва да се създаде дълготрайна визия накъде ще се развиваме. Управление, която мисли положителното си, мисли на първо място за образованието и културата.
Нашият посетител
Кирил Топалов е роден през 1943 година в София. Професор по българска литература в СУ „ Св. Кл. Охридски ”, НАТФИЗ, Нов български университет, във френски и гръцки университети. Бил е шеф на НБ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, дипломат в Атина и общински консултант в София, ръководител на управителните препоръки на Института за евроатлантическа сигурност и на Института за народна власт и непоклатимост в Югоизточна Европа, шеф на Фонд „ Научни проучвания ”, секретар в Президентството по просвета, нематериалност и национална еднаквост. Член на две международни елинистични академии, на интернационалния П.Е.Н., на Сдружение на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските публицисти и на Съюза на българските кино дейци, почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи, ръководител на Академия за балканска цивилизация, на Национална асоциация „ Георги Ст. Раковски ”, на „ Дружество за другарство с гръцката просвета ”. Понастоящем е дипломат на България във Ватикана и Суверенния малтийски медал. Автор е на доста научни проучвания в региона на възрожденската литература, на 13 романа (някои от които филмирани или превеждани на доста езици), на повече от 20 пиеси, поставяни на български и непознати подиуми.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ