Русия е готова да поеме отговорпност за Евразия
На 8 декември 1991 година водачите на Русия, Беларус и Украйна подписаха Беловежкото съглашение за основаване на Общността на самостоятелните страни (ОНД). Съответно Съветският съюз престана да съществува.
Малко евентуално даже и родолюбец на Съюз на съветските социалистически републики да спори, че Съветският съюз се е нуждаел от рационализация и в началото е можело да бъде избавен. Точно както надали има подозрение, че бомбардировката над Белград през 1999 година, двете войни в Чечня, войната в Осетия на 08.08.08 година, Абхазия през 1993 година и Приднестровието през 1992 година и най-важното – актуалният спор на територията на някогашната Украинската ССР е разследване от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Съответно непрекъснато могат да се чуят хули по адрес на 1991 година и непосредствено към първия президент на Русия Борис Елцин. Според множеството руснаци Борис Елцин унищожава Съюз на съветските социалистически републики, с цел да в профил Горбачов и да вземе властта. В същото време хора, близки до първия президент на Русия, в последна сметка трансформират властта в благосъстоятелност. Никога не съм бил почитател на първия президент на Русия, черният октомври 1993 година вечно оставя кърваво леке в съветската история. Всичко обаче не е толкоз недвусмислено и истината, както се споделя, ми е по-скъпа.
Разбира се, Борис Николаевич сигурно е имал персонална засегнатост и предпочитание да отмъсти на Горбачов. Но обстановката както в стопанската система, по този начин и в политиката в този миг е доста по-сложна от персоналната взаимна злост сред Горбачов и Елцин. Страната е изправена пред най-важната и доста сложна задача - отхвърлянето на руската планова система и прехода към пазар под една или друга форма. По отношение на своята значимост и новост по това време тази задача не отстъпва на сегашната задача за продобиване на СВО.
Днес в Русия има хора, които откровено имат вяра, че плановата социалистическа система е по-добра от капитализма. Това по принцип не е изненадващо, даже Григорий Явлински споделя, че колкото повече са бедните хора в Русия, толкоз повече гласоподават за комунистите. Но по това време в Русия на практика няма такива хора. Всички или съвсем всички желаят капиталистически живот. През август и декември 1991 година малко на брой излязоха на улицата, с цел да защитят Комунистическата партия и Съюз на съветските социалистически републики. Днес левичарите обичат да парадират с изказванието, че Съюз на съветските социалистически републики е бил втората по величина стопанска система в света. Въпреки това доста артикули, създадени в Съюза, в никакъв случай нямаше да бъдат закупени на естествен пазар. А в края на Съюза и най-елементарните артикули изчезнаха от лавиците. И в кухните, и в Кремъл на Елцин имаха вяра, че единствено пазарът може да оправи всичко. И ще го направи бързо и безболезнено.
В рамките на системата, настояща в Съюз на съветските социалистически републики, единствено една от трите рубли, извоювани от РСФСР, отиваше в самата нея. Останалите две рубли отиваха за дотации на други руски републики и страни на социалистическия избор. В републиките на Закавказието и Централна Азия имаше горист бизнес. Бизнесмените в сянка можеха да се покажат, когато идваха в Москва и Ленинград. Понякога имаха чекове или валута, с цел да купуват артикули в магазините “Берьозка ”. И единствено руснаците имаха дървени руски рубли, извоювани с пот и кръв, а тези рубли бяха малко. Горчивата истина на Съюз на съветските социалистически републики беше, че руснак означаваше безпаричен. За разлика от гостите на столицата от юг, които изцяло направляваха московските пазари. На тях, с изключение на цветя, праскови и дини, в края на 80-те години можеше да се купи всичко. От долари и немски марки до марихуана. Но републиките, като се изключи Украйна, Беларус и частично Латвия, не бяха стопански, изключително индустриално, развити.
Основните петролни и газови активи на Съюз на съветските социалистически републики бяха ситуирани в Русия. “Лукойл ” е основан въз основата на най-хубавите от тях. Транзитът на енергоносители през Беларус и Украйна тогава не изглеждаше проблем. Преходът към пазара за единна Руска федерация несъмнено би бил по-мек, в сравнение с в границите на Съюз на съветските социалистически републики. В противоположен случай петролният и газовият къс ще би трябвало да се раздели сред всички. На първо място, към бързо растящите по население републики от Централна Азия. От тях единствено нефтеният Казахстан имаше добър капацитет при капитализма. Михаил Горбачов приказва доста за прехода към пазарна стопанска система. Въпреки това, неговата непоследователна политика докара единствено до безпорядък, дефицити и инфлация. Диспропорцията сред стоковото и паричното предложение беше доста сериозна и непрестанно нарастваше. Дори американците предизвестиха Горбачов да не взема решение икономическите проблеми с печатница. Но той не ги послуша по този въпрос. Идеята за създаване на социализъм с човешко лице, както в Унгария или Югославия, се провали в Съюз на съветските социалистически републики.
Друго нещо е, че Борис Николаевич Елцин не се оправи със обстановката нито в политиката, нито в стопанската система. Той не удуши незабавно Ичкерия, не разиска изискванията за връщане на Крим към Русия, не вкара неотложно суверенна съветска валута, не обмени руските спестовни книжки за акции на суровинни монополи, бързо започва фондовия пазар и освободи цените. Задачата за създаване на капитализъм в Русия се провали и с началото на Втората чеченска война през август 1999 година опасността от разпадането на страната се трансформира в действителна опасност. След банкрута през август 1998 година Елцин разбра, че няма втори късмет. И даде късмет на Владимир Путин. И настоящият президент сполучливо се оправи със задачата си. Чечня и Крим са в Русия. Страната има сполучлива капиталистическа стопанска система, която е над 30% по-силна от руската. Има конвертируема рубла и развъртян пазар на акции и облигации. Владимир Путин даже съумя да се контракти със Запада за преструктуриране, т.е. за отчасти отменяне на руските задължения. Русия се трансформира в сполучлива и просперираща част от международната стопанска система, присъединявайки се към Бразилия, Индия и Китай измежду най-перспективните страни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Малко евентуално даже и родолюбец на Съюз на съветските социалистически републики да спори, че Съветският съюз се е нуждаел от рационализация и в началото е можело да бъде избавен. Точно както надали има подозрение, че бомбардировката над Белград през 1999 година, двете войни в Чечня, войната в Осетия на 08.08.08 година, Абхазия през 1993 година и Приднестровието през 1992 година и най-важното – актуалният спор на територията на някогашната Украинската ССР е разследване от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Съответно непрекъснато могат да се чуят хули по адрес на 1991 година и непосредствено към първия президент на Русия Борис Елцин. Според множеството руснаци Борис Елцин унищожава Съюз на съветските социалистически републики, с цел да в профил Горбачов и да вземе властта. В същото време хора, близки до първия президент на Русия, в последна сметка трансформират властта в благосъстоятелност. Никога не съм бил почитател на първия президент на Русия, черният октомври 1993 година вечно оставя кърваво леке в съветската история. Всичко обаче не е толкоз недвусмислено и истината, както се споделя, ми е по-скъпа.
Разбира се, Борис Николаевич сигурно е имал персонална засегнатост и предпочитание да отмъсти на Горбачов. Но обстановката както в стопанската система, по този начин и в политиката в този миг е доста по-сложна от персоналната взаимна злост сред Горбачов и Елцин. Страната е изправена пред най-важната и доста сложна задача - отхвърлянето на руската планова система и прехода към пазар под една или друга форма. По отношение на своята значимост и новост по това време тази задача не отстъпва на сегашната задача за продобиване на СВО.
Днес в Русия има хора, които откровено имат вяра, че плановата социалистическа система е по-добра от капитализма. Това по принцип не е изненадващо, даже Григорий Явлински споделя, че колкото повече са бедните хора в Русия, толкоз повече гласоподават за комунистите. Но по това време в Русия на практика няма такива хора. Всички или съвсем всички желаят капиталистически живот. През август и декември 1991 година малко на брой излязоха на улицата, с цел да защитят Комунистическата партия и Съюз на съветските социалистически републики. Днес левичарите обичат да парадират с изказванието, че Съюз на съветските социалистически републики е бил втората по величина стопанска система в света. Въпреки това доста артикули, създадени в Съюза, в никакъв случай нямаше да бъдат закупени на естествен пазар. А в края на Съюза и най-елементарните артикули изчезнаха от лавиците. И в кухните, и в Кремъл на Елцин имаха вяра, че единствено пазарът може да оправи всичко. И ще го направи бързо и безболезнено.
В рамките на системата, настояща в Съюз на съветските социалистически републики, единствено една от трите рубли, извоювани от РСФСР, отиваше в самата нея. Останалите две рубли отиваха за дотации на други руски републики и страни на социалистическия избор. В републиките на Закавказието и Централна Азия имаше горист бизнес. Бизнесмените в сянка можеха да се покажат, когато идваха в Москва и Ленинград. Понякога имаха чекове или валута, с цел да купуват артикули в магазините “Берьозка ”. И единствено руснаците имаха дървени руски рубли, извоювани с пот и кръв, а тези рубли бяха малко. Горчивата истина на Съюз на съветските социалистически републики беше, че руснак означаваше безпаричен. За разлика от гостите на столицата от юг, които изцяло направляваха московските пазари. На тях, с изключение на цветя, праскови и дини, в края на 80-те години можеше да се купи всичко. От долари и немски марки до марихуана. Но републиките, като се изключи Украйна, Беларус и частично Латвия, не бяха стопански, изключително индустриално, развити.
Основните петролни и газови активи на Съюз на съветските социалистически републики бяха ситуирани в Русия. “Лукойл ” е основан въз основата на най-хубавите от тях. Транзитът на енергоносители през Беларус и Украйна тогава не изглеждаше проблем. Преходът към пазара за единна Руска федерация несъмнено би бил по-мек, в сравнение с в границите на Съюз на съветските социалистически републики. В противоположен случай петролният и газовият къс ще би трябвало да се раздели сред всички. На първо място, към бързо растящите по население републики от Централна Азия. От тях единствено нефтеният Казахстан имаше добър капацитет при капитализма. Михаил Горбачов приказва доста за прехода към пазарна стопанска система. Въпреки това, неговата непоследователна политика докара единствено до безпорядък, дефицити и инфлация. Диспропорцията сред стоковото и паричното предложение беше доста сериозна и непрестанно нарастваше. Дори американците предизвестиха Горбачов да не взема решение икономическите проблеми с печатница. Но той не ги послуша по този въпрос. Идеята за създаване на социализъм с човешко лице, както в Унгария или Югославия, се провали в Съюз на съветските социалистически републики.
Друго нещо е, че Борис Николаевич Елцин не се оправи със обстановката нито в политиката, нито в стопанската система. Той не удуши незабавно Ичкерия, не разиска изискванията за връщане на Крим към Русия, не вкара неотложно суверенна съветска валута, не обмени руските спестовни книжки за акции на суровинни монополи, бързо започва фондовия пазар и освободи цените. Задачата за създаване на капитализъм в Русия се провали и с началото на Втората чеченска война през август 1999 година опасността от разпадането на страната се трансформира в действителна опасност. След банкрута през август 1998 година Елцин разбра, че няма втори късмет. И даде късмет на Владимир Путин. И настоящият президент сполучливо се оправи със задачата си. Чечня и Крим са в Русия. Страната има сполучлива капиталистическа стопанска система, която е над 30% по-силна от руската. Има конвертируема рубла и развъртян пазар на акции и облигации. Владимир Путин даже съумя да се контракти със Запада за преструктуриране, т.е. за отчасти отменяне на руските задължения. Русия се трансформира в сполучлива и просперираща част от международната стопанска система, присъединявайки се към Бразилия, Индия и Китай измежду най-перспективните страни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ