На 8 август 1963 г. е извършен т.нар. „Голям влаков

На 8 август 1963 година е осъществен така наречен „ Голям влаков обир” във Англия. От пощенски трен по линията Глазгоу-Лондон са откраднати 2,6 млн. паунда. Идеята за обира главният уредник Брус Ричард Рейнолдс получава в пандиза от съкилийник.

След като излиза от пандиза, разисква проекта със свои съучастници, известни като Югозападната тайфа. За своя дясна ръка Рейнолдс избира изискания Дъглас Гордън Гууди - добре облечен лондонски коафьор и апаш, който е прочут в престъпните среди със своя кураж и с хладнокръвието си.

Но бандата на Рейнолдс не разполага с задоволително хора, с цел да извърши удар от сходна големина. Затова притеглят и някогашния боксьор Роналд Бъстър Едуардс, тогава водач на Югоизточната тайфа и притежател на клуб по бокс. Той е непосредствен другар на Рейнолдс и Гууди. Ключова фигура в осъществяването на проекта става и букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е приближен сътрудник на Рейнолдс. Четвъртият участник Роналд Бигс не взе участие в обмислянето на обира и в реалност има напълно дребна роля в него. Бигс е малък нарушител още от младежките си години. Бигс влиза в заверата, откакто Рейнолдс му загатва, че в случай че взе участие в един умислен удар, неговият дял ще е 40 000 лири. Именно Бигс намира Питър, който може да кара дизелови локомотиви.

Пощенският трен Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона. В първите два след дизеловия локомотив са транспортирани пари от най-различни банки в Шотландия. Благодарение на връзките с подземния свят са открити разписанието на пощенския трен по дати и часове, както и броят на чиновниците във влака. Тази информация Рейнолдс получава от собствен вътрешен човек, ирландец, който в никакъв случай не е оголен. Установено е, че най-вече пари са транспортирани след уикенда. Така е харесана датата 6 август, вторник.

Със задачата да спре влака на комфортно място за разтоварване на чувалите, без да буди съмнение, се заема Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. Той е кадърен електротехник и експерт по влаковете.

Като най-хубавото място за прекъсване е определен регионът, прочут като Лейтън Бъзард в Бедфордшир, където има два комфортни семафора надалеч от гари. Влакът би трябвало да премине там през нощта в 3.30 ч. На двата семафора Кордри взема решение да закрие зелената светлина с черна хартия, а с акумулатори и лампички на първия семафор да светне жълта светлина, а на втория - алена. Това ще принуди машинистът да премине дистанцията сред тях на дребна скорост и да закове пред втория семафор.

Планът изисква намирането на несъмнено леговище. То трябвало да бъде изолиран парцел наоколо до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира, и откъдето да могат да се разпилян, без да се опасяват да бъдат видяни. Избират порутената плантация Ледърслейд, намираща се в средата на малко фермерско населено място, на към 45 км от мястото, планувано за обира.

Наемат адвокатска къща и мним покупател, които да водят договаряния със притежателите на фермата. Но съдбовно след това се оказва, че не прикриват следите към себе си като подставени лица.

На 6 август всичките 13 души се събират във фермата. Докато чакат позвъняването за потегляне на влака, пият бира, играят на карти и на Монополи. Малко преди среднощ Гууди идва във фермата с неприятна вест - парите нямало да бъдат изпратени в тази нощ. Налагало се да чакат.

Следващата нощ идва известие, че парите са повече от всеки различен път. Обличат военни униформи и имитират, че са част от излязло на обучение военно поделение.

Екипът се разделя и заема авансово избраните си позиции, като навлича железничарски гащиризони. Прерязват телефонните жици на близката кутия за незабавни позвънявания, както и кабелите, които обслужват целия регион.

Рейнолдс афишира, че влакът идва и подправените светлини на семафорите са задействани. Три минути по-късно пощенският трен Глазгоу-Лондон понижава скоростта си и стопира тъкмо там, където мъжете чакат в тъмнината. Машинистът Дейв Уитби е първият човек, който се демонстрира от кабината. Според разпоредбите той се запътва към будката за незабавни позвънявания, с цел да получи указания. Едва установи, че телефонът не работи, когато е заловен от бандитите и закопчан с белезници.

Бандитите подкарват влака. Стигайки на избраното място, машината е спряна. Бандата нахлува в пощенските вагони и завързва чиновниците. Седем от торбите с пари не са взети, тъй като колите им се напълват. Цялата интервенция трае 40 минути.

Преди зазоряване обирджиите влизат във фермата и разтоварват колите. Там чуват по радиото известие за обира.

Рейнолдс подрежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите. Оказва се, че са ограбили 2 631 784 лири. Всеки получил своя дял.

Полицията попада на фермата седмица след почналото следствие. Само ден по-късно е задържан манипулаторът на семафорите Роджър Кордри. Съмнението върху него пада поради престъпното му минало и познанията за влаковете. В Лондон е задържан Чарли Уилсън, полицията оповестява, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, с цел да ги разпита.

Два дни по-късно тя прибира Бигс и го закарва за разпит в Скотланд Ярд. В пандиза Бедфорд той заварва Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като съпоставят историите си, те допускат, че са посочени като съучастници на Рейнолдс от незнаен изменник. Оказало се обаче, че във фермата са открити техни пръстови отпечатъци по бутилка кетчуп, по бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи.

Процесът стартира на 20 януари 1964 година в съда в Ейлсбъри. На 23 март съдът се отдръпва и след два дни взема решение, че всички обвинени са отговорни в интрига за грабеж, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са открити за отговорни в грабеж, осъществен с принуждение.