Триумфът на Орбан и смешният плач на левичарите
На 8 април водената от унгарския министър председател Виктор Орбан партия ФИДЕС и съдружният сътрудник Християндемократическа национална партия завоюваха смазваща победа на парламентарните избори в Унгария, постигайки квалифицирано болшинство. Предстои трети следващ, и общо четвърти, мандат за унгарския народен водач.
Международната прогресивна общност в лицето на левичарите, които нерядко неправилно назоваваме " либерали ", незабавно стартира да вие на умряло, повтаряйки несъстоятелни мантри за " тъпчене на демокрацията ", " надзор върху медиите ", " популизъм " и " кавга с гражданското общество ".
Нека да забележим за какво тези мантри са изцяло несъстоятелни.
Първото обвиняване към унгарския министър председател е, че на процедура е отстранил демокрацията и е открил властнически режим. Като аргумент се дава обстоятелството, че на последните избори ръководещата коалиция получи 49% от гласовете, само че взе 66% от депутатските места. Според критиците на Орбан ръководещите са преначертали изборните региони в своя изгода, респективно, във щета на опозицията.
В реалност, всяка изборна система, друга от чисто пропорционалната, дава опция за сходни отклонения. А Унгария не е единствената европейска страна, която употребява отчасти или напълно мажоритарна система. Докато в Унгария системата е смесена, то в остарели демокрации като Англия и Франция се употребява напълно мажоритарна такава. Към тези страни обаче няма упреци, че са недемократични. А когато във Франция на едни парламентарни избори Националният фронт на Марин льо Пен взе 13% от гласовете, само че единствено 1 от местата в Националното заседание, същите тези " бранители на демокрацията " не видяха нищо неправилно в това. Отгоре на всичко офанзивите са не против системата, която разрешава такива диспропорции, а към политическата мощ, която в този случай е била облагодателствана. Много кардинално, няма що...
Истината е, че джеримендърингът* оказва помощ, само че в кошара (т.е. в урните) не вкарва. И тук е моментът да напомня, че у нас през 2009г. ръководещата тройна коалиция вкара мажоритарен детайл в изборните правила, като 31 от мандатите (по един във всеки изборен район) се избираха мажоритарно. Скритият план на ръководещите тогава беше, че партиите в обединението ще си оказват помощ взаимно във всеки регион и по този начин ще оберат мандатите, до момента в който разединената съпротива няма да може да се споразумее за сходни взаимни дейности и по този начин всичките 31 мандата ще отидат за партиите от тройната коалиция. Само че нещата се обърнаха. В прочут смисъл това преля чашата на търпението и българските гласоподаватели наказаха партиите от тройната коалиция за всичките й безобразия. А съответно за мажоритарните мандати - ами съвсем всичките бяха извоювани от опозиционната тогава партия ГЕРБ.
Второто обвиняване е, че ФИДЕС е спечелила изборите поради държавен надзор върху медиите. ОК, да приемем, че подобен надзор съществува. Само че, съгласно " Репортери без граници " Унгария е на 71-во място в света по независимост на медиите. Докато в България да вземем за пример, която е с 38 места по-надолу, от главната ръководеща партия не смеят и да мечтаят за такава победа. А в Македония, която е даже след нас в същата ранглиста, и където се допуска, че медиите са още по-сервилни към ръководещите, от ВМРО-ДПМНЕ даже не съумяха да задържат властта. Значи, не е поради медиите, а има нещо друго...
Широко тиражирано пояснение за успеха на Орбан е, че в предизборната акция той е залагал главно на популизма и съответно на страха на унгарците от всеобща незаконна имиграция. Застъпниците на тази теза обаче нямат отговор на въпроса, за какво в други европейски страни (България, Хърватия, Чехия), където също има сходни настроения, не се получават аналогични резултати.
Далеч по-близо до истината би било едно друго пояснение, съгласно което - да, страхът от незаконните имигранти изигра някаква роля, само че тази роля не беше главната. Далеч по-важно за триумфа на Орбан бе събитието, че в предходните два мандата той стабилизира унгарската стопанска система, което пък докара до повишение на благосъстоянието на популацията. Преди това социалистите бяха докарали страната до 12% безработица и Унгария трябваше да бъде спасявана от Международния валутен фонд (за съпоставяне все още безработицата е под 4%). Тоест, Орбан след Дюрчани се явява нещо като Костов след Виденов, единствено дето унгарските гласоподаватели не са толкоз късопаметни, че след 8 години да върнат социалистите на власт.
В първите дни след изборите се появи и полуновината, че държавното управление на Орбан готви облагане с налог на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Впоследствие се оказа, че данъкът върху интернационалните траншове важи единствено за тези НПО-та, които " подкрепят незаконната имиграция ", само че левичарите към този момент бяха погребали " гражданското общество " в Унгария. Искам обаче да попитам същите оплаквачи знаят ли какво ще им се случи, в случай че основат Неправителствени организации в Съединени американски щати или Израел, да вземем за пример, и тръгнат да се бъркат в локалната политика, финансирани от непозната страна? Последствията варират от " мощни чувства " в места като Гуантанамо, през обвинявания в шпионаж до " безследно изгубване " в положителните обичаи на МОСАД... В случая Орбан постъпва много меко, защото може умерено да криминализира всички НПО-та, които се финансират от страни отвън Европейски Съюз.
Изобщо, целият писък на левичарите против Орбан си е един " комичен рев "...
Изборните резултати в Унгария в действителност демонстрират пропорциите такива, каквито би следвало да бъдат в една естествена обстановка - мощна десница, която господства безапелационно; втората по мощ партия е националистическа ( " Йоббик " ), която няма основни идеологически разлики с ФИДЕС, а главно упреква Орбан в корупция и завладяване на стопанската система посредством свои хора; левицата е разпокъсана и маргинализирана (социалистите, които преди десетилетие докараха Унгария до злополука, в този момент едвам прескочиха бариерата за коалиции). Възходът на левицата нормално е или вследствие на стопански разтърсвания, или е разследване от морална деградация на обществото, или и двете. В Унгария обаче очевидно нищо от това не е налице - стопанската система е релативно постоянна, а обществото демонстрира забележителен имунитет против болестта на " културния марксизъм ".
Така че, уважаеми левичари, свиквайте! Орбан, Курц-Щрахе, Тръмп и Качински са единствено началото. Ще продължим да ви бием на избори - с доста, постоянно, и вечно. Демокрация, какво да се прави...
*джеримендъринг - установяване на границите на обособените изборни региони по метод, който да облагодетелства една избрана политическа мощ. Идеята е като се знаят мощните и слабите региони на тази политическа мощ, границите да се очертаят по този начин, че на множеството места тази партия да печели с дребна разлика, а където губи, да губи с огромна (с най-малко гласове - най-много мандати). Нарича се по този начин на името на Елбридж Джери, губернатор на американския щат Масачузетс (1810-1812), който преначертал изборните региони в щата напълно в интерес на подкрепяната от него Републиканско-Демократическа партия.
Димитър Петров, news.bg
Международната прогресивна общност в лицето на левичарите, които нерядко неправилно назоваваме " либерали ", незабавно стартира да вие на умряло, повтаряйки несъстоятелни мантри за " тъпчене на демокрацията ", " надзор върху медиите ", " популизъм " и " кавга с гражданското общество ".
Нека да забележим за какво тези мантри са изцяло несъстоятелни.
Първото обвиняване към унгарския министър председател е, че на процедура е отстранил демокрацията и е открил властнически режим. Като аргумент се дава обстоятелството, че на последните избори ръководещата коалиция получи 49% от гласовете, само че взе 66% от депутатските места. Според критиците на Орбан ръководещите са преначертали изборните региони в своя изгода, респективно, във щета на опозицията.
В реалност, всяка изборна система, друга от чисто пропорционалната, дава опция за сходни отклонения. А Унгария не е единствената европейска страна, която употребява отчасти или напълно мажоритарна система. Докато в Унгария системата е смесена, то в остарели демокрации като Англия и Франция се употребява напълно мажоритарна такава. Към тези страни обаче няма упреци, че са недемократични. А когато във Франция на едни парламентарни избори Националният фронт на Марин льо Пен взе 13% от гласовете, само че единствено 1 от местата в Националното заседание, същите тези " бранители на демокрацията " не видяха нищо неправилно в това. Отгоре на всичко офанзивите са не против системата, която разрешава такива диспропорции, а към политическата мощ, която в този случай е била облагодателствана. Много кардинално, няма що...
Истината е, че джеримендърингът* оказва помощ, само че в кошара (т.е. в урните) не вкарва. И тук е моментът да напомня, че у нас през 2009г. ръководещата тройна коалиция вкара мажоритарен детайл в изборните правила, като 31 от мандатите (по един във всеки изборен район) се избираха мажоритарно. Скритият план на ръководещите тогава беше, че партиите в обединението ще си оказват помощ взаимно във всеки регион и по този начин ще оберат мандатите, до момента в който разединената съпротива няма да може да се споразумее за сходни взаимни дейности и по този начин всичките 31 мандата ще отидат за партиите от тройната коалиция. Само че нещата се обърнаха. В прочут смисъл това преля чашата на търпението и българските гласоподаватели наказаха партиите от тройната коалиция за всичките й безобразия. А съответно за мажоритарните мандати - ами съвсем всичките бяха извоювани от опозиционната тогава партия ГЕРБ.
Второто обвиняване е, че ФИДЕС е спечелила изборите поради държавен надзор върху медиите. ОК, да приемем, че подобен надзор съществува. Само че, съгласно " Репортери без граници " Унгария е на 71-во място в света по независимост на медиите. Докато в България да вземем за пример, която е с 38 места по-надолу, от главната ръководеща партия не смеят и да мечтаят за такава победа. А в Македония, която е даже след нас в същата ранглиста, и където се допуска, че медиите са още по-сервилни към ръководещите, от ВМРО-ДПМНЕ даже не съумяха да задържат властта. Значи, не е поради медиите, а има нещо друго...
Широко тиражирано пояснение за успеха на Орбан е, че в предизборната акция той е залагал главно на популизма и съответно на страха на унгарците от всеобща незаконна имиграция. Застъпниците на тази теза обаче нямат отговор на въпроса, за какво в други европейски страни (България, Хърватия, Чехия), където също има сходни настроения, не се получават аналогични резултати.
Далеч по-близо до истината би било едно друго пояснение, съгласно което - да, страхът от незаконните имигранти изигра някаква роля, само че тази роля не беше главната. Далеч по-важно за триумфа на Орбан бе събитието, че в предходните два мандата той стабилизира унгарската стопанска система, което пък докара до повишение на благосъстоянието на популацията. Преди това социалистите бяха докарали страната до 12% безработица и Унгария трябваше да бъде спасявана от Международния валутен фонд (за съпоставяне все още безработицата е под 4%). Тоест, Орбан след Дюрчани се явява нещо като Костов след Виденов, единствено дето унгарските гласоподаватели не са толкоз късопаметни, че след 8 години да върнат социалистите на власт.
В първите дни след изборите се появи и полуновината, че държавното управление на Орбан готви облагане с налог на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Впоследствие се оказа, че данъкът върху интернационалните траншове важи единствено за тези НПО-та, които " подкрепят незаконната имиграция ", само че левичарите към този момент бяха погребали " гражданското общество " в Унгария. Искам обаче да попитам същите оплаквачи знаят ли какво ще им се случи, в случай че основат Неправителствени организации в Съединени американски щати или Израел, да вземем за пример, и тръгнат да се бъркат в локалната политика, финансирани от непозната страна? Последствията варират от " мощни чувства " в места като Гуантанамо, през обвинявания в шпионаж до " безследно изгубване " в положителните обичаи на МОСАД... В случая Орбан постъпва много меко, защото може умерено да криминализира всички НПО-та, които се финансират от страни отвън Европейски Съюз.
Изобщо, целият писък на левичарите против Орбан си е един " комичен рев "...
Изборните резултати в Унгария в действителност демонстрират пропорциите такива, каквито би следвало да бъдат в една естествена обстановка - мощна десница, която господства безапелационно; втората по мощ партия е националистическа ( " Йоббик " ), която няма основни идеологически разлики с ФИДЕС, а главно упреква Орбан в корупция и завладяване на стопанската система посредством свои хора; левицата е разпокъсана и маргинализирана (социалистите, които преди десетилетие докараха Унгария до злополука, в този момент едвам прескочиха бариерата за коалиции). Възходът на левицата нормално е или вследствие на стопански разтърсвания, или е разследване от морална деградация на обществото, или и двете. В Унгария обаче очевидно нищо от това не е налице - стопанската система е релативно постоянна, а обществото демонстрира забележителен имунитет против болестта на " културния марксизъм ".
Така че, уважаеми левичари, свиквайте! Орбан, Курц-Щрахе, Тръмп и Качински са единствено началото. Ще продължим да ви бием на избори - с доста, постоянно, и вечно. Демокрация, какво да се прави...
*джеримендъринг - установяване на границите на обособените изборни региони по метод, който да облагодетелства една избрана политическа мощ. Идеята е като се знаят мощните и слабите региони на тази политическа мощ, границите да се очертаят по този начин, че на множеството места тази партия да печели с дребна разлика, а където губи, да губи с огромна (с най-малко гласове - най-много мандати). Нарича се по този начин на името на Елбридж Джери, губернатор на американския щат Масачузетс (1810-1812), който преначертал изборните региони в щата напълно в интерес на подкрепяната от него Републиканско-Демократическа партия.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ