Навършват се 30 г. от първата борсова сесия
На 8 април се навършват 30 години от извършената първа борсова сесия в новата икономическа история на България, напомнят от Българската стопанска камара. Това са години, в които българският финансов пазар възвърне работа, институционално се структурира, разви се софтуерно и функционално, основава капиталов интерес в страната и от чужбина.
За начало на акционерното дело в България се смята 1862 година когато в Цариград е записано " Параплувно комерсиално сдружение Провидение " с капитал 12 500 турски лири. През 1896 година във Варна е учредено " Българско комерсиално сдружение ", а на идната година в Цариград - " Българско заемателно сдружение ". До Освобождението са основани общо 11 акционерни сдружения.
На 1 февруари 1912 година Народното събрание приема Закон за тържищата (обнародван в Дъждовни води бр.48/29.02.1912 г.). Софийска фондова борса е учредена на 28 юли 1914 година, само че действително търговия стартира публично на 20 януари 1918-а. Софийска фондова борса стартира подготвителна работа за започване на ефикасна активност след края на войната. Осигурено е използването чартърен на помещение в постройката на Търговско-индустриалната камара, направени са наредби за провеждането на борсовите сесии и са избрани цените за присъединяване.
С Указ от 25 май 1915 година е признат Борсовият устав на Софийска фондова борса (обнародван в Дъждовни води бр.120/1 юни 1915). Поканени са всички емитенти на скъпи бумаги - банки, индустриални и търговски сдружения да се записват за присъединяване във фондовата търговия.
Софийска фондова борса е закрита и национализирана на 27 декември 1947 година с смяна в чл.45 от Закона за банките като цялото имущества по право минават безплатно върху страната. При Българска народна банка се учредява работа, която е трябвало да продължи активността на борсата по устав, направен от банката.
С влизането в действие на Указ 56, през 1989 година породиха първите акционерни сдружения в новата икономическа история на България. От записаните 92 сдружения, множеството са от сферата на банковото дело, като резултат от преобразуването на окръжните и районните клонове на Българска народна банка в универсални търговски банки.
През 1990 година са регистрирани нови 63 акционерни сдружения, като най-голяма част от тях са преобразувани търговски обекти от региона на туризма в независими сдружения по решение на Комитета по туризъм. Следващата година влезе в действие Търговският закон и породиха нови 298 акционерни сдружения, като съвсем половината от тях (138) са преобразувани държавни компании основно от системата на индустрията. Към края на 1992 година общият брой на записаните сдружения е 603 бр. (ЕАД - 17 и АД - 586 бр.).
През 1992 година беше признат Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) и стартира подготовка за осъществяване на всеобща приватизация. Възникването на новите акционерни сдружения и в най-голяма степен, предстоящата приватизация на държавна и общинска благосъстоятелност, възходящият капиталов интерес във и към България допускаха нуждата от създаване на механизми за вторична търговия с акции и други финансови принадлежности. Частната самодейност на построилата по това време необятна комерсиална мрежа в цялата страна „ Оупън маркет “ срещна поддръжката на тогавашния заместник-председател на Българската стопанска камара Божидар Данев и двете организации учредиха през декември 1991 година „ Софийска фондова борса “ ООД.
Първата борсова сесия на Софийска фондова борса е извършена на 8 април 1992 година ,
в заседателната зала на тогавашната постройка на БСК, на ул. Алабин 16-20. За хората от днешното потомство тази първа борсова сесия евентуално би провокирала повече снизходителни усмивки, тъй като беше извършена на правилото на аукциона – с наддаване за препоръчаните акции. Първата публична договорка със 7 акции на тогавашната ТБ „ Балканбанк “ АД постави началото на активността на борсата.
Борсовите сесии на Софийската фондова борса през 1992 година се организираха по един път на две седмици. През май 1992 година започва работа и " Първа българска фондова борса " АД, а единствено за две години породиха общо 16 фондови тържища в страната - в София, Стара Загора, Варна, Русе, Бурас, Плевен, Сливен, Габрово, Перник, Раднево, Враца, Шумен и други.
В интервала 1992-1994 година десетки частни акционерни сдружения стартираха набирането на обществени излъчвания през фондовите тържища и ползата на вложителите растеше непрестанно.
На 6 август 1993 година Софийската фондова борса провежда и организира първия си курс за брокерска дееспособност, а през есента на същата година БСК провежда посещаване и работни контакти с Франфуртската фондова борса. От 19 януари идната година стартира провеждането на ежедневна борсова търговия, създадени и въведени са електронни системи за присъствена търговия. През юни 1994-а излиза първият брой на профилираното месечно списание „ Капиталов пазар “, което съдържа цялостна борсова информация, разбори, публикации и изявленията за финансовия пазар в България.
Първоначалната еуфория за вложения в скъпи бумаги на сдружения, обещаващи атрактивни облаги, закономерно докара до краха на финансовите пирамиди " Лайф Чойс Интернешънъл " АД, " Ийст Уест Интернешънъл " АД, " Лекс " АД и други. Много хора изгубиха парите си и назря доста публично напрежение, което принуди страната да предприеме ограничения за контролиране на финансовия пазар.
През 1995 година Народното събрание одобри първия профилиран закон, регламентиращ търговията с скъпи бумаги - Закон за скъпите бумаги, фондовите тържища и капиталовите сдружения , и се основава профилиран контролен орган на пазара на скъпи бумаги - Комисията за скъпите бумаги и фондовите тържища (понастоящем КФН).
В интервала 1995-1996 година се построи институционалната инфраструктурата на финансовия пазар, като се сътвори " Българската фондова борса " АД, която сплоти " Първа българска фондова борса " АД и няколко районни тържища. Учреди се и „ Централен депозитар “ АД. Въз основа на решението за всеобща приватизация на държавните преприятия, трансформирани в акционерни сдружения, в интервала 1996-1997 година бяха основани повече от 80 приватизационни фондове и акциите на повече от 1200 предприятия бяха „ качени “ за търговия на борсата.
През 1997 година " Българската фондова борса " се сплоти със " Софийска фондова борса " АД, като наименованието на новата борса е „ Българска фондова борса - София “ АД и получи лиценз от КЦКФБ (КФН).
Трийсет години след провежданата първа борсова сесия в България можем несъмнено да се гордеем с постигнатото. Да не забравяме, че Лондонската фондова борса води своето начало от 1773 година, Ню-Йоркската фондова борса - от 1792 година, Борсата в Париж - от 1802 година, и така нататък Днес на БФБ се търгуват скъпите бумаги на повече от 350 емитента, а на пазара за дребни и междинни предприятия (BEAM) сполучливо се осъществиха няколко извънредно сполучливи първоначални обществени предлагания на акции.
Работата за развиването на финансовия пазар в България е отговорност за всички - емитенти, медиатори, вложители, специалисти на фондовата борса и централния депозитар, работодателски и професионални асоциации и Неправителствени организации, само че и основно на страната. Тя би трябвало най-сетне да разбере нуждата от финансовия пазар и неговото място във финансовата система на актуалната страна. Борсата може и би трябвало да е мощен инструмент за обезпечаване на финансиране за българските предприятия, опция за обезпечаване на различни вложения за българските жители, врата за българските високотехнологични компании към интернационалните пазари.
За начало на акционерното дело в България се смята 1862 година когато в Цариград е записано " Параплувно комерсиално сдружение Провидение " с капитал 12 500 турски лири. През 1896 година във Варна е учредено " Българско комерсиално сдружение ", а на идната година в Цариград - " Българско заемателно сдружение ". До Освобождението са основани общо 11 акционерни сдружения.
На 1 февруари 1912 година Народното събрание приема Закон за тържищата (обнародван в Дъждовни води бр.48/29.02.1912 г.). Софийска фондова борса е учредена на 28 юли 1914 година, само че действително търговия стартира публично на 20 януари 1918-а. Софийска фондова борса стартира подготвителна работа за започване на ефикасна активност след края на войната. Осигурено е използването чартърен на помещение в постройката на Търговско-индустриалната камара, направени са наредби за провеждането на борсовите сесии и са избрани цените за присъединяване.
С Указ от 25 май 1915 година е признат Борсовият устав на Софийска фондова борса (обнародван в Дъждовни води бр.120/1 юни 1915). Поканени са всички емитенти на скъпи бумаги - банки, индустриални и търговски сдружения да се записват за присъединяване във фондовата търговия.
Софийска фондова борса е закрита и национализирана на 27 декември 1947 година с смяна в чл.45 от Закона за банките като цялото имущества по право минават безплатно върху страната. При Българска народна банка се учредява работа, която е трябвало да продължи активността на борсата по устав, направен от банката.
С влизането в действие на Указ 56, през 1989 година породиха първите акционерни сдружения в новата икономическа история на България. От записаните 92 сдружения, множеството са от сферата на банковото дело, като резултат от преобразуването на окръжните и районните клонове на Българска народна банка в универсални търговски банки.
През 1990 година са регистрирани нови 63 акционерни сдружения, като най-голяма част от тях са преобразувани търговски обекти от региона на туризма в независими сдружения по решение на Комитета по туризъм. Следващата година влезе в действие Търговският закон и породиха нови 298 акционерни сдружения, като съвсем половината от тях (138) са преобразувани държавни компании основно от системата на индустрията. Към края на 1992 година общият брой на записаните сдружения е 603 бр. (ЕАД - 17 и АД - 586 бр.).
През 1992 година беше признат Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) и стартира подготовка за осъществяване на всеобща приватизация. Възникването на новите акционерни сдружения и в най-голяма степен, предстоящата приватизация на държавна и общинска благосъстоятелност, възходящият капиталов интерес във и към България допускаха нуждата от създаване на механизми за вторична търговия с акции и други финансови принадлежности. Частната самодейност на построилата по това време необятна комерсиална мрежа в цялата страна „ Оупън маркет “ срещна поддръжката на тогавашния заместник-председател на Българската стопанска камара Божидар Данев и двете организации учредиха през декември 1991 година „ Софийска фондова борса “ ООД.
Първата борсова сесия на Софийска фондова борса е извършена на 8 април 1992 година ,
в заседателната зала на тогавашната постройка на БСК, на ул. Алабин 16-20. За хората от днешното потомство тази първа борсова сесия евентуално би провокирала повече снизходителни усмивки, тъй като беше извършена на правилото на аукциона – с наддаване за препоръчаните акции. Първата публична договорка със 7 акции на тогавашната ТБ „ Балканбанк “ АД постави началото на активността на борсата.
Борсовите сесии на Софийската фондова борса през 1992 година се организираха по един път на две седмици. През май 1992 година започва работа и " Първа българска фондова борса " АД, а единствено за две години породиха общо 16 фондови тържища в страната - в София, Стара Загора, Варна, Русе, Бурас, Плевен, Сливен, Габрово, Перник, Раднево, Враца, Шумен и други.
В интервала 1992-1994 година десетки частни акционерни сдружения стартираха набирането на обществени излъчвания през фондовите тържища и ползата на вложителите растеше непрестанно.
На 6 август 1993 година Софийската фондова борса провежда и организира първия си курс за брокерска дееспособност, а през есента на същата година БСК провежда посещаване и работни контакти с Франфуртската фондова борса. От 19 януари идната година стартира провеждането на ежедневна борсова търговия, създадени и въведени са електронни системи за присъствена търговия. През юни 1994-а излиза първият брой на профилираното месечно списание „ Капиталов пазар “, което съдържа цялостна борсова информация, разбори, публикации и изявленията за финансовия пазар в България.
Първоначалната еуфория за вложения в скъпи бумаги на сдружения, обещаващи атрактивни облаги, закономерно докара до краха на финансовите пирамиди " Лайф Чойс Интернешънъл " АД, " Ийст Уест Интернешънъл " АД, " Лекс " АД и други. Много хора изгубиха парите си и назря доста публично напрежение, което принуди страната да предприеме ограничения за контролиране на финансовия пазар.
През 1995 година Народното събрание одобри първия профилиран закон, регламентиращ търговията с скъпи бумаги - Закон за скъпите бумаги, фондовите тържища и капиталовите сдружения , и се основава профилиран контролен орган на пазара на скъпи бумаги - Комисията за скъпите бумаги и фондовите тържища (понастоящем КФН).
В интервала 1995-1996 година се построи институционалната инфраструктурата на финансовия пазар, като се сътвори " Българската фондова борса " АД, която сплоти " Първа българска фондова борса " АД и няколко районни тържища. Учреди се и „ Централен депозитар “ АД. Въз основа на решението за всеобща приватизация на държавните преприятия, трансформирани в акционерни сдружения, в интервала 1996-1997 година бяха основани повече от 80 приватизационни фондове и акциите на повече от 1200 предприятия бяха „ качени “ за търговия на борсата.
През 1997 година " Българската фондова борса " се сплоти със " Софийска фондова борса " АД, като наименованието на новата борса е „ Българска фондова борса - София “ АД и получи лиценз от КЦКФБ (КФН).
Трийсет години след провежданата първа борсова сесия в България можем несъмнено да се гордеем с постигнатото. Да не забравяме, че Лондонската фондова борса води своето начало от 1773 година, Ню-Йоркската фондова борса - от 1792 година, Борсата в Париж - от 1802 година, и така нататък Днес на БФБ се търгуват скъпите бумаги на повече от 350 емитента, а на пазара за дребни и междинни предприятия (BEAM) сполучливо се осъществиха няколко извънредно сполучливи първоначални обществени предлагания на акции.
Работата за развиването на финансовия пазар в България е отговорност за всички - емитенти, медиатори, вложители, специалисти на фондовата борса и централния депозитар, работодателски и професионални асоциации и Неправителствени организации, само че и основно на страната. Тя би трябвало най-сетне да разбере нуждата от финансовия пазар и неговото място във финансовата система на актуалната страна. Борсата може и би трябвало да е мощен инструмент за обезпечаване на финансиране за българските предприятия, опция за обезпечаване на различни вложения за българските жители, врата за българските високотехнологични компании към интернационалните пазари.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ