Ще доведе ли изкуственият интелект до апокалипсис?
На 77-годишна възраст Джефри Хинтън има ново житейско занятие. Като истински оракул на новото време носителят на Нобелова премия (за физика – б.пр.) сигнализира за заплахите от неконтролирания и нерегулиран Изкуствен разсъдък.
Често апетитен за „ Кръстника на изкуствения разсъдък “, Хинтън е прочут с пионерската си работа в региона на дълбокото образование (deep learning) и невронните мрежи, която оказа помощ за полагането на основите на постоянно употребяваната през днешния ден технология на изкуствения разсъдък. Чувствайки „ известна отговорност “, той стартира да приказва обществено през 2023 година, откакто напусна позицията си в Гугъл, където работи повече от десетилетие.
С напредването на технологиите – и вложените долари – захранващи ИИ през последните години, набъбнаха и стоящите зад него залози. „ Той в действителност е богоподобен “, споделя Хинтън.
Хинтън е един от все множеството изтъкнати тех фигури, които приказват за ИИ, употребявайки език, който до неотдавна беше непокътнат за божественото. Изпълнителният шеф на Open AI Сам Олтман назова своята компания „ вълшебен разсъдък в небесата “, до момента в който Питър Тийл, съосновател на Pay Pal и Palantir твърди, че изкуственият разсъдък може да способства за появяването на Антихриста.
Осъждане ли ще донесе ИИ, или избавление?
Пълно е със скептици, които се съмняват, че технологията заслужава сходни страхове. Един от тях е Дилън Бейкър, някогашен чиновник на Гугъл и водещ инженер-изследовател в Distributed AI Research Institute, който учи нездравословното въздействие на Изкуствения разсъдък.
„ Мисля, че те постоянно работят въз основата на магическо, фантастично мислене, повлияно от многото научна фантастика, с която са се срещнали през юношеските си години “, споделя Бейкър. „ Те в действителност нямат връзка с действителността “.
Макар чатботове като ChatGPT едвам неотдавна да пронинкаха в цайтгайста, някои кръгове от Слилициевата котловина пророчестват за властване на ИИ от десетилетия. „ Опитваме се да събудим хората “, споделя Хинтън. „ Да накараме обществото да осъзнае рисковете, тъй че да притисне политиците да създадат нещо “.
И в случай че има учени като Хинтън, които предизвестяват за екзистенциалната опасност, каквато съгласно тях съставлява ИИ за човечеството, то на противоположната страна на спектъра има изпълнителни шефове и теоретици, които настояват, че се приближаваме към софтуерен апокалипсис, който ще бъде последван от нова епоха в човешката еволюция.
В оповестено предходната година есе, озаглавено, основният изпълнителн шеф на Anthropic Дарио Амодеи излага своята визия за бъдещето, „ в случай че всичко върви добре с Изкуствения разсъдък “. Той предсказва победа над множеството заболявания, увеличение на биологичната и когнитивната независимост, изваждането на милиарди хора от бедността, с цел да могат да се възползват от новите технологии, подем на демократичната народна власт и правата на индивида “.
Амодеи избира израза „ всесилен изкуствен интелект “, само че други употребяват „ сингуларност “ или „ общ изкуствен интелект (ОИИ) “. И макар че последователите на тези концепции постоянно нямат единодушие по какъв начин да ги дефинират, те в общия случай показват предполагаем предстоящ миг, в който ИИ ще задмине равнището на човешкия разсъдък и евентуално ще провокира бързи и необратими промени в обществото.
Компютърният академик и публицист Рей Курцвайл предсказва от 1990-те години, че един ден хората ще се слеят с технологиите – идея, която постоянно бива наричана „ трансхуманизъм “.
„ Ние няма да сме в положение да отличим какво излиза от нашия мозък и какво излиза от ИИ. Всичко ще бъде заложено вътре в нас. И ще ни направи по-интелигентни “, споделя Курцвайл. В най-новата си книга „ Сингуларността е по-близо: Когато се слеем с ИИ “ Курцвайл удвоява залога на по-ранните си предсказания. Според него до 2045 година ние ще сме „ мултиплицирали интелекта си милиони пъти “.
На въпросите дали счита ИИ за своя вяра, той най-сетне признава: „ Да “. Изкуственият разсъдък дефинира възприятието му за смисъл. „ Мислите ми за бъдещето и за бъдещето на технологиите и бързината, с която то настава, несъмнено се отразяват на отношението ми към сегашното, към това, което върша и по какъв начин то въздейства на други хора “, споделя той.
Видения за апокалипсис
Въпреки експлицитното позоваване на езика на книга Откровение, което прави Тийл, позитивните визии за изкуствения разсъдък са „ апокалиптични “ по-скоро в историческия смисъл на думата. „ В древността апокалиптичното не е отрицателно “, изяснява Доменико Агостини, професор в Неаполския университет по ориенталистика, който учи античната апокалиптична литература. „ Ние изцяло сме сменили семантиката на тази дума “.
Терминът „ апокалипсис “ идва от гръцката дума „ αποκάλυψη “, която значи „ признание “. Макар и постоянно асоциирана през днешния ден с края на света, апокалипсисите в античната юдейска и християнска мисъл са били източник на кураж във времена на компликации и гонения.
„ Бог дава обещание нов свят “, споделя професор Роберт Герачи, който преподава вяра и технологии в колежа „ Knox “. „ За да влезеш в този нов свят, би трябвало да имаш плодородно ново тяло, победило над злото, в което всички ние имаме дял “. Герачи първи вижда апокалиптичния език, който се употребява за разказване на капацитета на ИИ при започване на 2000-те години. Курцвайл и други теоретици в последна сметка го подтикват през 2010 година да напише книгата си „ Откровението на изкуствения разсъдък: Представата за парадайса съгласно роботиката, изкуствения разсъдък и виртуалната действителност “. Езикът насочва Герачи към ранното християнство, „ единствено че изключваме Бог и включваме... определени от вас закони на галактическата просвета, за които твърдите, че правят същата работа, и тогава ще имаме същото превъзходно бъдеще “, написа той.
Герачи твърди, че този изказ не се e трансформирал доста от времето, когато той е почнал да го учи. Изненадата за него е какъв брой необятно публикуван е станал. „ Изрази, които в миналото звучаха доста извънредно, в този момент са на всички места “, споделя той.
Намери ли Силициевата котловина най-накрая своя Бог
Един от факторите на възходящия фетиш на ИИ е вероятността. „ Преди двайсет години тази фикция – вярна или не – не генерираше доста пари “, споделя Герачи. Сега обаче „ зад изказванието на Сам Олтман, че общият изкуствен интелект е зад ъгъла, има финансов претекст “. Но Герачи счита, че Chat GPT „ не е даже далечно, незадълбочено, правдоподобно умишлен “ и счита, че има и друго, което задвижва този феномен.
В исторически проект софтуерният свят постоянно е бил изпразнен от религиозно наличие. Неговата секуларна известност го предшества дотам, че един епизод от сатиричния сериал на НВО „ Силициевата котловина “ се развива към „ изобличаването “ на сътрудник, че е християнин. Вместо обаче да вижда подигравка в скептичното уважение на софтуерния свят по отношение на ИИ, Герачи счита, че двете се намират в причинно-следствена връзка. „ Ние, човешките същества, сме надълбоко, дълбинно, същностно религиозни “, споделя той и прибавя, че впечатляващите технологии зад ИИ може би влияят на хората от Силициевата котловина, които към този момент са отхвърлили „ нормалния метод към трансцедентното и смисъла “.
Никоя вяра не е лишена от скептици
Не всички изпълнителни шефове от Силициевата котловина са покръстени – даже и да желаят да са част от софтуерното бъдеще. „ Когато хората от тех промишлеността приказват за построяването на един същински ИИ, е съвсем като да мислят, че основават надали не Бог “, споделя Съд на Европейските общности на Meta Марк Дзукърбърг в подкаст предходната година, по време на показване на прекосяването на личната му компания към ИИ.
Теорията за трансхуманизма на Курцвайл и други сходни станаха по-разпространени, само че те към момента не са повсеместни в Силициевата котловина. „ Научните причини за това не са по никакъв метод по-силни от религиозните причини за отвъдния живот “, твърди Макс Тегмарк, физик и откривател в региона на машинното самообразование в Масачузетския софтуерен институт.
Подобно на Хинтън, Тегмарк приказва намерено за евентуалните опасности от нерегулиран ИИ. През 2023 година в качеството си на президент на Института „ Future of Life “ Тегман оказва помощ за разпространяването на отворено писмо, в което се приканва за „ неотложно спиране “ на обучаването на системите в мощните лаборатории за ИИ. Писмото събира над 33 000 подписа, в това число на Илон Мъск и на съоснователя на Apple Стив Возняк. Тегмарк счита, че писмото е било сполучливо, тъй като е помогнало за „ популяризирането на полемиката “ за сигурността на ИИ, само че счита, че работата надалеч не е напълно свършена. Според него с подобаващи регулации и защитни ограничения ИИ може да бъде употребен като инструмент за разнообразни неща – от лекуване на болести до увеличение на продуктивността на човешкия труд. Но е безусловно неотложно, упорства той, да стоим настрани от „ извънредно рисковата “ конкуренция, която някои компании водят – „ псевдорелигиозен опит за основаване на различен Бог “.
„ Има голям брой истории, както в религиозните текстове, по този начин и в древногръцката митология да вземем за пример, които описват, че когато ние хората решим да си играем на богове, нещата постоянно приключват зле “, споделя той. „ А аз чувствам, че сега в Сан Франциско има доста хюбрис (арогантност – б.пр.) “
Автор: Криста Фаурия
Източник:
Прервод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Често апетитен за „ Кръстника на изкуствения разсъдък “, Хинтън е прочут с пионерската си работа в региона на дълбокото образование (deep learning) и невронните мрежи, която оказа помощ за полагането на основите на постоянно употребяваната през днешния ден технология на изкуствения разсъдък. Чувствайки „ известна отговорност “, той стартира да приказва обществено през 2023 година, откакто напусна позицията си в Гугъл, където работи повече от десетилетие.
С напредването на технологиите – и вложените долари – захранващи ИИ през последните години, набъбнаха и стоящите зад него залози. „ Той в действителност е богоподобен “, споделя Хинтън.
Хинтън е един от все множеството изтъкнати тех фигури, които приказват за ИИ, употребявайки език, който до неотдавна беше непокътнат за божественото. Изпълнителният шеф на Open AI Сам Олтман назова своята компания „ вълшебен разсъдък в небесата “, до момента в който Питър Тийл, съосновател на Pay Pal и Palantir твърди, че изкуственият разсъдък може да способства за появяването на Антихриста.
Осъждане ли ще донесе ИИ, или избавление?
Пълно е със скептици, които се съмняват, че технологията заслужава сходни страхове. Един от тях е Дилън Бейкър, някогашен чиновник на Гугъл и водещ инженер-изследовател в Distributed AI Research Institute, който учи нездравословното въздействие на Изкуствения разсъдък.
„ Мисля, че те постоянно работят въз основата на магическо, фантастично мислене, повлияно от многото научна фантастика, с която са се срещнали през юношеските си години “, споделя Бейкър. „ Те в действителност нямат връзка с действителността “.
Макар чатботове като ChatGPT едвам неотдавна да пронинкаха в цайтгайста, някои кръгове от Слилициевата котловина пророчестват за властване на ИИ от десетилетия. „ Опитваме се да събудим хората “, споделя Хинтън. „ Да накараме обществото да осъзнае рисковете, тъй че да притисне политиците да създадат нещо “.
И в случай че има учени като Хинтън, които предизвестяват за екзистенциалната опасност, каквато съгласно тях съставлява ИИ за човечеството, то на противоположната страна на спектъра има изпълнителни шефове и теоретици, които настояват, че се приближаваме към софтуерен апокалипсис, който ще бъде последван от нова епоха в човешката еволюция.
В оповестено предходната година есе, озаглавено, основният изпълнителн шеф на Anthropic Дарио Амодеи излага своята визия за бъдещето, „ в случай че всичко върви добре с Изкуствения разсъдък “. Той предсказва победа над множеството заболявания, увеличение на биологичната и когнитивната независимост, изваждането на милиарди хора от бедността, с цел да могат да се възползват от новите технологии, подем на демократичната народна власт и правата на индивида “.
Амодеи избира израза „ всесилен изкуствен интелект “, само че други употребяват „ сингуларност “ или „ общ изкуствен интелект (ОИИ) “. И макар че последователите на тези концепции постоянно нямат единодушие по какъв начин да ги дефинират, те в общия случай показват предполагаем предстоящ миг, в който ИИ ще задмине равнището на човешкия разсъдък и евентуално ще провокира бързи и необратими промени в обществото.
Компютърният академик и публицист Рей Курцвайл предсказва от 1990-те години, че един ден хората ще се слеят с технологиите – идея, която постоянно бива наричана „ трансхуманизъм “.
„ Ние няма да сме в положение да отличим какво излиза от нашия мозък и какво излиза от ИИ. Всичко ще бъде заложено вътре в нас. И ще ни направи по-интелигентни “, споделя Курцвайл. В най-новата си книга „ Сингуларността е по-близо: Когато се слеем с ИИ “ Курцвайл удвоява залога на по-ранните си предсказания. Според него до 2045 година ние ще сме „ мултиплицирали интелекта си милиони пъти “.
На въпросите дали счита ИИ за своя вяра, той най-сетне признава: „ Да “. Изкуственият разсъдък дефинира възприятието му за смисъл. „ Мислите ми за бъдещето и за бъдещето на технологиите и бързината, с която то настава, несъмнено се отразяват на отношението ми към сегашното, към това, което върша и по какъв начин то въздейства на други хора “, споделя той.
Видения за апокалипсис
Въпреки експлицитното позоваване на езика на книга Откровение, което прави Тийл, позитивните визии за изкуствения разсъдък са „ апокалиптични “ по-скоро в историческия смисъл на думата. „ В древността апокалиптичното не е отрицателно “, изяснява Доменико Агостини, професор в Неаполския университет по ориенталистика, който учи античната апокалиптична литература. „ Ние изцяло сме сменили семантиката на тази дума “.
Терминът „ апокалипсис “ идва от гръцката дума „ αποκάλυψη “, която значи „ признание “. Макар и постоянно асоциирана през днешния ден с края на света, апокалипсисите в античната юдейска и християнска мисъл са били източник на кураж във времена на компликации и гонения.
„ Бог дава обещание нов свят “, споделя професор Роберт Герачи, който преподава вяра и технологии в колежа „ Knox “. „ За да влезеш в този нов свят, би трябвало да имаш плодородно ново тяло, победило над злото, в което всички ние имаме дял “. Герачи първи вижда апокалиптичния език, който се употребява за разказване на капацитета на ИИ при започване на 2000-те години. Курцвайл и други теоретици в последна сметка го подтикват през 2010 година да напише книгата си „ Откровението на изкуствения разсъдък: Представата за парадайса съгласно роботиката, изкуствения разсъдък и виртуалната действителност “. Езикът насочва Герачи към ранното християнство, „ единствено че изключваме Бог и включваме... определени от вас закони на галактическата просвета, за които твърдите, че правят същата работа, и тогава ще имаме същото превъзходно бъдеще “, написа той.
Герачи твърди, че този изказ не се e трансформирал доста от времето, когато той е почнал да го учи. Изненадата за него е какъв брой необятно публикуван е станал. „ Изрази, които в миналото звучаха доста извънредно, в този момент са на всички места “, споделя той.
Намери ли Силициевата котловина най-накрая своя Бог
Един от факторите на възходящия фетиш на ИИ е вероятността. „ Преди двайсет години тази фикция – вярна или не – не генерираше доста пари “, споделя Герачи. Сега обаче „ зад изказванието на Сам Олтман, че общият изкуствен интелект е зад ъгъла, има финансов претекст “. Но Герачи счита, че Chat GPT „ не е даже далечно, незадълбочено, правдоподобно умишлен “ и счита, че има и друго, което задвижва този феномен.
В исторически проект софтуерният свят постоянно е бил изпразнен от религиозно наличие. Неговата секуларна известност го предшества дотам, че един епизод от сатиричния сериал на НВО „ Силициевата котловина “ се развива към „ изобличаването “ на сътрудник, че е християнин. Вместо обаче да вижда подигравка в скептичното уважение на софтуерния свят по отношение на ИИ, Герачи счита, че двете се намират в причинно-следствена връзка. „ Ние, човешките същества, сме надълбоко, дълбинно, същностно религиозни “, споделя той и прибавя, че впечатляващите технологии зад ИИ може би влияят на хората от Силициевата котловина, които към този момент са отхвърлили „ нормалния метод към трансцедентното и смисъла “.
Никоя вяра не е лишена от скептици
Не всички изпълнителни шефове от Силициевата котловина са покръстени – даже и да желаят да са част от софтуерното бъдеще. „ Когато хората от тех промишлеността приказват за построяването на един същински ИИ, е съвсем като да мислят, че основават надали не Бог “, споделя Съд на Европейските общности на Meta Марк Дзукърбърг в подкаст предходната година, по време на показване на прекосяването на личната му компания към ИИ.
Теорията за трансхуманизма на Курцвайл и други сходни станаха по-разпространени, само че те към момента не са повсеместни в Силициевата котловина. „ Научните причини за това не са по никакъв метод по-силни от религиозните причини за отвъдния живот “, твърди Макс Тегмарк, физик и откривател в региона на машинното самообразование в Масачузетския софтуерен институт.
Подобно на Хинтън, Тегмарк приказва намерено за евентуалните опасности от нерегулиран ИИ. През 2023 година в качеството си на президент на Института „ Future of Life “ Тегман оказва помощ за разпространяването на отворено писмо, в което се приканва за „ неотложно спиране “ на обучаването на системите в мощните лаборатории за ИИ. Писмото събира над 33 000 подписа, в това число на Илон Мъск и на съоснователя на Apple Стив Возняк. Тегмарк счита, че писмото е било сполучливо, тъй като е помогнало за „ популяризирането на полемиката “ за сигурността на ИИ, само че счита, че работата надалеч не е напълно свършена. Според него с подобаващи регулации и защитни ограничения ИИ може да бъде употребен като инструмент за разнообразни неща – от лекуване на болести до увеличение на продуктивността на човешкия труд. Но е безусловно неотложно, упорства той, да стоим настрани от „ извънредно рисковата “ конкуренция, която някои компании водят – „ псевдорелигиозен опит за основаване на различен Бог “.
„ Има голям брой истории, както в религиозните текстове, по този начин и в древногръцката митология да вземем за пример, които описват, че когато ние хората решим да си играем на богове, нещата постоянно приключват зле “, споделя той. „ А аз чувствам, че сега в Сан Франциско има доста хюбрис (арогантност – б.пр.) “
Автор: Криста Фаурия
Източник:
Прервод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ