На 74 г. в събота от този свят си отиде

На 74 година в събота от този свят си отиде Любомир Николов – Нарви. Той е бащата на жанра книга-игра в България. През годините е подписвал тези свои творби с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Българските фенове на Толкин са му признателни вечно за брилянтните преводи на „ Властелинът на пръстените “, „ Силмарилион “, „ Недовършени предания “ и „ Децата на Хурин “. 
За буйните фенове на научната фантастика той също ще остане обичан създател със „ Съдът на поколенията “ (заедно с Георги Георгиев), „ Къртицата “,„ Червей под есенен вятър “,„ Десетият праведник “ и доста разкази. В блога си разгласява и публицистични текстове, както и ирония, и комикси.Любомир Николов е притежател на премиите „ Еврокон “ (Франция, 1987), „ Соцкон “ (1989) и „ Гравитон “ (2001) за изцяло творчество, Читателска премия за най-хубав приказен разказ на десетилетието (2002), Наградата на Съюза на преводачите и Наградата „ Кръстан Дянков “. „ Ледената крепост “ е отпред на класацията „ Българска книга на годината “ за 2014 г.Избрахме да изпратим вълшебния повествовател Нарви с една от неговите приказки от блога му. 

НАЙ-ВЪЛШЕБНИЯТ ДАР

Тайландска приказка
Много, доста от дълго време премъдрият Буда бродел по света и един път на един кръстопът срещнал трима дрипави просяци. Съжалил ги и рекъл:
– Кажете ми по едно свое предпочитание. Обещавам да го извърша.
Първият бедняк отвърнал:
– О, Буда, гладът е най-страшното нещо на този свят. Искам да ми дадеш голям хамбар с ориз – толкоз доста, че до края на живота си към този момент да не позная глада.
Буда извършил молбата му. Ала скоро пристигнал дъждовният сезон. Налетял заплашителен ураган, разрушил хамбара и разпилял половината зърно. А каквото останало, било нападнато от скакалци, плъхове и червеи. Преди да мине и половин година, гладният бедняк още веднъж стоял на кръстопътя с празна паничка в ръцете.
Вторият бедняк помолил:
– Дай ми сандък със злато, повелителю. Богатството избавя и от апетит, и от всички други беди.
Буда извършил и неговата молба. Просякът си купил нови облекла, огромна къща и заживял честито. Но в една тъмна нощ разбойници нахлули в дома му, пребили го съвсем до гибел и отнесли златото. Скоро и този бедняк застанал на кръстопътя до своя другар с празна паничка в ръцете.
Третият бедняк споделил:
– О, премъдри, апелирам те за едно: дай ми храна за мозъка и благосъстояние за душата.
Тогава Буда му подарил приказките.
Просякът траял да живее все така оскъдно, но приказките го утешавали, когато бил гладен, топлели го в студените нощи и го учели да има вяра, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. Захвърлил паничката тогавашният бедняк, хванал се на работа и с старателен труд лека-полека се сдобил с хамбар с ориз – не голям, само че задоволителен за него и неговото семейство. А в дома му се появило и непретенциозно сандъче с малко злато за черни дни.
Но не ковчежето било най-скъпото завещание, което оставил на децата си, когато напуснал този свят, а дарът на Буда – приказките. Те и до ден сегашен оказват помощ на хората, утешават ги в тежък час и ги веселят в слънчеви дни.