Почина Дубравка Угрешич
На 73 години тази заран е умряла огромната хърватска писателка Дубравка Угрешич. Тя бе един от най-изтъкнатите модерни европейски писатели и есеисти. Произведенията ѝ са преведени на повече от 20 езика и удостоени с влиятелни оценки, измежду които премията на Берлинската академия по изкуствата " Хайнрих Ман " и номинация за Международната премия " Ман Букър ", написа segabg.com.
Угрешич е родена в Кутина, Югославия, през 1949 година Нейният татко е хърватин, а майка ѝ - българка от Варна. Още като дребна научава български език и има опция да го упражнява, когато родителите ѝ я водят на море при баба ѝ и дядо ѝ. Завършва Сравнителни литературни проучвания и Руска литература в Загребския университет и работи в Института за доктрина на литературата в хърватската столица. Основните ѝ научни ползи са свързани с съветската литература на ХХ век, на която в същото време е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на различната съветска прозаичност " Шамар в ръката " (1988).
" Щефица Цвек в лапите на живота " (1981) – иронична постмодернистична прозаичност, е първият ѝ, писан преди емиграцията разказ, който ѝ донася популярност и скоро е филмиран. Следващият разказ, който получава интернационално самопризнание, е " Форсиране на романа река " (1988).
След пламването на югославските войни през 1991 година Угрешич се пробва да заеме неутрална позиция и подлага на критика изстъпленията както на сръбския, по този начин и хърватския шовинизъм. Това е повода авторката да стане обект на очерняща акция от политици, публицисти и писатели. Един от образците за офанзивите, на които е подложена, е публикация със заглавие " Хърватски феминистки изнасилват Хърватия ", ориентирана против Угрешич и още няколко писателки. През 1993 година тя избира доброволната емиграция. Както написа във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета " Култура на лъжата ": " На писателите – в случай че не станат военноподпалвачи, политически водачи, патриоти спекуланти или инкасатори на непознатото злощастие – им остава, коства ми се, единствено самоотбраната с бележки. "
До края на живота си Угрешич живее в Амстердам. Преподавала е модерна съветска и средноевропейска литература в Харвард, Колумбийския университет и Свободния университет в Берлин. Носталгия по родната си Хърватия писателката споделя, че не изпитва. " Не аз оставих страната си – моята страна остави мен ", са думите ѝ. Нейната първа обществена изява в Хърватия след самоналоженото заточение е през 2004 година, при представянето на романа " Министерство на болката ".
При гостуването си в България през 2019 година, когато бе удостоена с " Доктор Хонорис идея " от Софийския университет, Угрешич сподели на чист български: " Писателят няма татковина. Родината на писателя е литературата. "
У нас са оповестени осем нейни книги: " Форсиране на романа река ", " Американски речник ", " Епохата на кожата ", " Четенето неразрешено ", " Баба Яга снесла яйце ", " Европа в сепия ", " Министерство на болката ", " Музеят на безусловната капитулация ".
Угрешич е родена в Кутина, Югославия, през 1949 година Нейният татко е хърватин, а майка ѝ - българка от Варна. Още като дребна научава български език и има опция да го упражнява, когато родителите ѝ я водят на море при баба ѝ и дядо ѝ. Завършва Сравнителни литературни проучвания и Руска литература в Загребския университет и работи в Института за доктрина на литературата в хърватската столица. Основните ѝ научни ползи са свързани с съветската литература на ХХ век, на която в същото време е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на различната съветска прозаичност " Шамар в ръката " (1988).
" Щефица Цвек в лапите на живота " (1981) – иронична постмодернистична прозаичност, е първият ѝ, писан преди емиграцията разказ, който ѝ донася популярност и скоро е филмиран. Следващият разказ, който получава интернационално самопризнание, е " Форсиране на романа река " (1988).
След пламването на югославските войни през 1991 година Угрешич се пробва да заеме неутрална позиция и подлага на критика изстъпленията както на сръбския, по този начин и хърватския шовинизъм. Това е повода авторката да стане обект на очерняща акция от политици, публицисти и писатели. Един от образците за офанзивите, на които е подложена, е публикация със заглавие " Хърватски феминистки изнасилват Хърватия ", ориентирана против Угрешич и още няколко писателки. През 1993 година тя избира доброволната емиграция. Както написа във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета " Култура на лъжата ": " На писателите – в случай че не станат военноподпалвачи, политически водачи, патриоти спекуланти или инкасатори на непознатото злощастие – им остава, коства ми се, единствено самоотбраната с бележки. "
До края на живота си Угрешич живее в Амстердам. Преподавала е модерна съветска и средноевропейска литература в Харвард, Колумбийския университет и Свободния университет в Берлин. Носталгия по родната си Хърватия писателката споделя, че не изпитва. " Не аз оставих страната си – моята страна остави мен ", са думите ѝ. Нейната първа обществена изява в Хърватия след самоналоженото заточение е през 2004 година, при представянето на романа " Министерство на болката ".
При гостуването си в България през 2019 година, когато бе удостоена с " Доктор Хонорис идея " от Софийския университет, Угрешич сподели на чист български: " Писателят няма татковина. Родината на писателя е литературата. "
У нас са оповестени осем нейни книги: " Форсиране на романа река ", " Американски речник ", " Епохата на кожата ", " Четенето неразрешено ", " Баба Яга снесла яйце ", " Европа в сепия ", " Министерство на болката ", " Музеят на безусловната капитулация ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ