На 73 години си отиде един от най-големите и обичани

На 73 години си отиде един от най-големите и обичани български артисти Филип Трифонов. Изгрял в киното с шедьовъра на Людмил Кирков " Момчето си отива “, където си партнираше с Невена Коканова.

Още преди да е приключил ВИТИЗ, ориста в лицето на режисьора Людмил Кирков предлага на ученика на Апостол Карамитев страховит късмет – основна роля във филм, който ще остане паметен с последните дни в учебно заведение на зрелостника Ран и сантименталната му преоценка на заобикалящия го живот в дребния град.

" Момчето си отива “ освен се радва на огромен триумф, само че и се трансформира в един от първите български игрални филми с продължение. А Трифонов става новата звезда на българското кино. Още на идната 1973 година той още веднъж играе в една от българските кинокласики – " Преброяване на дивите зайци “ на Едуард Захариев. През 1976 година се завръща в ролята си на момчето Ран в " Не си отивай “. През 1982 година още веднъж Людмил Кирков режисира още един паметен български филм – " Оркестър без име “, в който Филип Трифонов си партнира с Велко Кънев, Павел Поппандов, Георги Мамалев и Катерина Евро.

" Учех актьорско майсторство при Апостол Карамитев, когато прочетох сюжета на Георги Мишев за " Момчето си отива “, и доста се смях. Карамитев също хареса текста “, споделя преди години Трифонов. " На мен режисьорът Людмил Кирков нищо не ми говореше преди сцените с Коканова, тъй като знаеше, че заложеното в сюжета ми е много близко. Разбира се, в случай че беше избрал друга актриса, може би нямаше да ми е толкоз " много близко “.

" Много пъти са ме питали, изключително на маса, имал ли съм " нещо “ с Венчето Коканова, като под " нещо “ се подразбира някакъв скотски контакт, и т. н. – споделя известният с възприятието си за комизъм и самоирония артист в едно свое изявление. –

" Една боза от 6 стотинки “ е репликата, с която стартира сходен диалог и продължава с " Хубав филм беше " Момчето си отива “... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на какъв брой години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц... “. Следват няколко въпроса от рода на " Как изпи толкоз боза “, с цел да стигнем до баш въпроса " Абе ти с Венчето Коканова имал ли си нещо...? “ Аз незабавно споделям " Няма такова нещо “ и навеждам куп доказателства като " Тя е подобен почтен човек “ и други сходни дивотии..., след което събеседникът изгубва интерес към диалога и очевидно се натъжава.

Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова единствено от " Крадецът на праскови “, където тя се целуваше с някакъв небръснат артист на име Раде Маркович... И когато в " Момчето си отива “ тя ме целуна леко по бузата, аз бях безпределно прелестно сюрпризиран, само че безпрепятствено избръснат. Като " целунат от Невена “ след това имах доста работа в киното, за което съм ѝ безпределно признателен. “

Още до момента в който е студент, гения му вижда и Георги Дюлгеров. Той снима новелата " Изпит “ по едноименния роман на Николай Хайтов от сборника " Диви разкази “ и поверява основната роля на младия бъчвар Лию на Филип Трифонов. Актьорът като че ли играе себе си, краткотрайно заселил се в затънтеното родопско село.

В кариерата си Филип Трифонов има към 30 кино лентата, измежду които " Лавина “, " Защитете дребните животни “, " Адио, Рио “, " Иван и Александра “, " Рапсодия в бяло “, " Мадам Бовари от Сливен “, " Бай Ганьо потегля из Европа “… В началото на обществено-политическите промени и самият той потегля из Европа. Две години, сред 1990 и 1992 година, Трифонов живее в Нюрнберг, Германия, където се препитава като преносвач. " Издигнах се до водач на камион. Пътувах из цяла Германия и доста се радвах, като имаше запушване, тъй като плащаха почасово и чакането на аутобана влизаше в сметката “, споделя патилата си артистът. Тогава той си сложил за цел освен да направи пари, само че и да потвърди, че българите не са лентяи, както считали западните работодатели. Заложил на персоналната дисциплинираност, която носел в себе си от годините в спорта. Малко е известно, че в средата на 60-те Трифонов е сполучлив играч по бокс. На градското състезание през 1965 година за юноши старша възраст става отличник в категория до 67 кг.

" Първата сериозна работа открих в италианска фабрика за тортелини. Обработвах машинно десетки килограми мортадела. Казвах си, " хем ми заплащат, хем ме хранят с мортадела “, само че очевидно не бях подобаващ за еднообразната работа във фабриката “, споделя той. Не устоя в Германия и се завръща, с цел да изкара най-трудното десетилетие в живота си. Първите две години артистът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отхвърля, че е звездата от " Момчето си отива “ и " Оркестър без име “. Не му става неловко, само че усеща, че на клиентите им става тъжно.

" Филип Трифонов бе талантлив с огромен гений, с неговите функции в едни от най-известните наши филми израснаха генерации българи “, сподели в съболезнователен адрес ръководителят на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов. " Скърбя за неговата загуба, той беше незабравим артист, тънък и почтен човек “. Рашидов изрази и съжалението си, че Филип Трифонов си е отишъл афектиран, тъй като през 2018 година комисия в Министерството на културата не го е одобрила за пожизнена парична премия. Фипо, както го назоваха приятелите, беше сърдит, че не му дават " от специфичните пенсии “ за заслуги в размер на 700 лева " Чакат ме да умра и тогава да ми извърнат внимание. Нямам ли и аз право като други актьори да се надявам на лична пенсия приживе?

И в случай че " да “, апелирам за подпомагане. Ако не, ми остава да не преставам да дремя с кожух през зимата или да си оказвам помощ с тото композиция и играта " тука има – тука нема “. И аз не заслужавам ли сходно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм взел участие, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди, нямам ли и аз принос към изкуството у нас? Подадох самичък заявление за спомагателна пенсия, само че не знам дали въобще ще доживея да ме включат в своя лист “, сподели тъжен преди време Трифонов, представен от " Ретро ".