В памет на Александър Александров: Полетът на втория български космонавт
На 7 юни 1988 година е сбъднат вторият взаимен българо-съветски галактически полет. В 18:03 часа локално време (17:03 часа българско време) от космодрума „ Байконур “ в Казахстан с ракетата притежател „ Союз-У2 “ в околоземната орбита е изведен корабът „ Союз ТМ-5 “. Тричленният екипаж на борда включва командира на полета Анатолий Соловьов и бординженера Виктор Савиних от Съветския съюз, както и космонавт-изследователя Александър Александров от България. Полетът продължава 10 дни – до 17 юни, когато космонавтите сполучливо се приземяват в региона на град Джезказган, Казахстан.
Полетът е част от Международната галактическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики „ Интеркосмос “, основана в средата на 60-те години на 20-и век за поощряване на съдействието сред социалистическите страни в региона на галактическите проучвания. С сполучливото осъществяване на задачата на Александър Александров, България става шестата страна в света, която изпраща двама свои космонавти в Космоса, след полета на Георги Иванов през април 1979 година
На 9 юни 1988 година галактическият транспортен съд прави съединяване със руската модулна орбитална станция „ Мир “, на която от декември 1987 година се намират руските космонавти Владимир Титов и Муса Манаров. В продължение на близо осем дни петимата космонавти осъществят огромната научноизследователска стратегия „ Шипка “, създадена от новосъздадения Институт за галактически проучвания при Българската академия на науките (ИКИ – БАН) под управлението на учен Димитър Мишев. На борда на станцията са осъществени редица опити в региона на астрофизиката, отдалеченото сондиране на повърхността на Земята, галактическата биология и медицина.
Един от най-важните извършени опити е озаглавен „ Сън “. Изследването потвърждава, че космонавтите минават през всички етапи на съня. Получените резултати способстват за разширението на научните познания в региона на биологията и медицината, защото до тогава липсват задоволително данни за протичането на съня в изискванията на безтегловност.
По време на задачата по едно и също време с Центъра за ръководство на полетите в Москва (ЦУП) – основният действен орган, отговарящ за пилотираните орбитални комплекси, помощ оказва и Международният ситуационен център в Стара Загора, който обработва резултатите от научните опити и предава получените данни към московския център. Това е първият дублиращ център за ръководство на галактически полети на Балканския полуостров и един от дребното в света, който открива сходна процедура, четем в книгата „ Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война “ на професор Димитър Недялков.
Омуртаг, улица „ Мургаш “ номер 4
гр. Омуртаг, 6 юни 1988 година „ Нашият Сашо ще лети... “ – новината бързо обиколи улиците и домовете на града. Съобщават си я един на различен околните и познатите на Александър Александров, с неспокойствие я изричат и непознати нему хора. А в простичките думи „ Нашият Сашо “ като във фокус се събират обичта, гордостта на омуртагчани.
Момичета и момчета се стопират пред витрината с снимки на Сашо, уредена в „ неговото “ учебно заведение – първо ЕСПУ „ Симеон Велчев “. Не остават без грижи алеята с борчета, засадени от членове на отряда на космонавтите. Така е, тъй като отсам потегля невидимата пътека, извела тогавашния ревнив обожател на списание „ Космос “ до „ Байконур “ – с отличните бележки по физика, с желанието да кали волята си, с възмъжалата фантазия един ден да се „ откъсне “ от земното притегляне.
Този ден идва; какво е пособие на Сашо да върви по сложния път в ученолюбивост и усърдие – дават отговор хората, които го познават от близко. „ Във всяко нещо, с което се захващаше, проличаха волята и упоритостта да го свърши до дъно – напомня си класната му ръководителка Анка Димчева. Беше се запалил по авиомоделизъм, фотографията му постоянно поставяхме на таблото на най-хубавите четци. “
„ С татко му искахме да има по-спокойна специалност – инженер или доктор, само че той си избра своето – самолетите – разчувствана се връща обратно през годините майката на космонавта Пенка Панайотова. За изпитите в Долна Митрополия потеглиха трима от града, устоя единствено той. Дойде си чак след месец, а след три дни го настигна телеграмата – признат! Сега и брат му, Пламен, върви по неговия път… единствено за едно ми е мъчително – баща му не можа да дочака този ден, да му се нарадва… “
В този час за Сашо мислят и приятелите му от ученическите години. Един от тях е Борислав Миланов. „ Никога не е обичал да приказва празни думи, щом намисли нещо – реализира го! Вярвам, че в Космоса Сашо ще прояви най-хубавите си качества. “
Българо-съветският галактически екипаж пред старт
Космодрум Байконур, 6 юни 1988 година Вече е прочут екипажът за втория българо-съветски галактически полет. Това са Анатолий Соловьов – пълководец на кораба „ Союз ТМ–5 “, Виктор Савиних – бординженер и нашият съотечественик Александър Александров – космонавт-изследовател.
Оповестявайки решението на държавната комисия, ръководителят ѝ генерал-лейтенант Керим Керимов посочи нейната оценка, че програмата за подготовка на полета е изпълнена напълно. И двата екипажа – първият и вторият, са усвоили нужните умения и опит. Утвърденият екипаж е в положение да взема решение виновните задания по ръководството на кораба и осъществяването на научно-техническата стратегия след скачването с орбиталния комплекс „ Мир “.
Напълно са подготвени и техническите средства за експедицията. В отговор космонавтите увериха комисията, че ще създадат всичко, с цел да оправдаят високото доверие. Те бяха поздравени от присъстващите на съвещанието техни ръководители, сътрудници и други експерти в галактическото дело.
Голям е ползата към конференцията, дадена от екипажа. Седнали в настрана помещение, зад стъклена бариера (предпазните медицински ограничения са наложително правило), тримата космонавти дадоха отговор в детайли на многочислените въпроси. Често се обажда и възприятието им за комизъм, което заразяваше препълнената зала.
" Когато чух решението на комисията, на първо време си помислих за задължението ни да осъществим научната стратегия ", декларира Александър Александров. " Това е една от най-богатите стратегии в пилотираните полети на други страни. За къс период би трябвало да създадем 46 опита, а ние ще се постараем да свършим и спомагателна работа. "
На собствен ред Анатолий Соловьов изрече признателност на стотиците хора, взели участие в многомесечната подготовка на екипажа.
– А пък аз си помислих за своите приятели, с които ще летим дружно. Радвам се, че се реализира отдавнашна тяхна фантазия, добави Виктор Савиних.
И тримата космонавти по друго време са били дубльори.
В Космоса – интернационален екипаж
Москва, 7 юни 1988 г. На 7 юни 1988 година в 18:03 часа московско време (17:03 часа българско време) в Съветския съюз е изстрелян галактическият транспортен съд „ Союз ТМ-5 “. Корабът се пилотира от интернационален екипаж: пълководец – Анатолий Соловьов, Бординженер – Виктор Савиних, космонавт-изследовател – жителя на Народна република България Александър Александров.
Програмата за полета планува съединяване на кораба „ Союз ТМ-5 “ с пилотирания комплекс „ Мир “ и осъществяване на взаимни проучвания и опити с космонавтите Титов и Манаров, които работят в околоземна орбита от 21 декември 1987 година.
Бордните системи на кораба „ Союз ТМ-5 “ работят обикновено. Самочувствието на Соловьов, Савиних и Александров е положително.
Стартиралите през вчерашния ден с кораба „ Союз ТМ-5 “ руски космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и техният български сътрудник Александър Александров ще извършат 46 опита в региона на астрофизиката, отдалеченото сондиране на повърхността на земята, галактическата биология и медицина. В тези проучвания ще взе участие и екипажът на орбиталната станция „ Мир “ – Владимир Титов и Муса Манаров.
България става 18-ата галактическа страна в ранглистата на Организация на обединените нации, шестата страна, която има собствен космонавт, третата, която създава хранителни артикули за участниците в галактическите полети.
Скачване в орбита
Москва, 9 юни 1988 година В18 часа и 57 минути българско време галактическият транспортен съд „ Союз ТМ-5 “ се скачва с научноизследователския комплекс „ Мир “.
Международният екипаж – руските космонавти Владимир Титов, Муса Манаров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и българският космонавт Александър Александров, започват да извършва в околоземна орбита програмата за общи проучвания и опити. Научната стратегия за полета, готова от учени от България и Съветския съюз, е планувана за осем дни. На интернационалния екипаж следва да извърши обширна стратегия от астрофизически проучвания, да направи фотоси на повърхността на Земята, в това число територията на Народна република България. Запланувани са също медико-биологични проучвания и опити по галактическо материалознание. Значителна част от общата работа ще се извърши с научната инсталация, основана от български експерти и доставена на орбита от товарния транспортен съд „ Прогрес-36 “. Бордовите системи на орбиталния комплекс „ Мир “ работят обикновено. Самочувствието на космонавтите е положително.
Висока оценка за българската галактическа кухня
София, 12 юни 1988 година Всички, следили на телевизионните екрани срещата на втория българо-съветски галактически екипаж с екипажа на орбиталната станция „ Мир “, стават свидетели на насладата на космонавтите Титов и Манаров при известието, че гостите носят пресни плодове и зеленчуци. Известно е, че огромна част от тях са отгледани на българска земя и са модифицирани в галактическа храна от експерти от Селскостопанската академия в София и филиалите ѝ в Пловдив.
С галактически храни страната ни взе участие още в първия българо-съветски полет, когато продуктите са били преработвани най-вече в консерви, в пресовани сухи хранителни смеси в кубична форма или в полутечно и пастообразно положение. Прилаганият в този момент способ на сублимационно сушене дава отговор на най-важното условие – готовата храна да е лека и с дълъг период на валидност. Продуктите се изсушават в замразено положение под вакуум, като водата в тях минава от твърдо в газообразно положение без да се топи. По този метод изцяло се резервира външният тип, цветът, ароматът и усетът на плодовете, зеленчуците и другите блюда. За да станат те още веднъж напълно свежите належащо е единствено да бъдат потопени за няколко минути във вода.
Успешно се извършва програмата „ Шипка “
Само след три дни българо-съветският галактически екипаж – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров ще поемат курс към Земята. Но преди да са завършили заплануваните опити, може да се каже, че осъществяването на научно-техническата стратегия „ Шипка “ е сполучливо. Изследванията ще обогатят научните ни знания за земната повърхнина, за атмосферата, за астрофизическите феномени, за държанието на човешкия организъм в изискванията на безтегловност и т.н.
Полетът приключи – полетът продължава
Успешно приземяване на българо-съветския екипаж. Байконур, 17 юни 1988 г. Десетдневният българо-съветски галактически полет приключи с успешно приземяване на екипажа на 200 км югоизточно от казахския град Джезказган. И тримата – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров се усещат добре. В 13 часа и 13 минути българско време капсулата докосна Земята.
Първата смешка на Соловьов: „ Много ви е горещо тук, момчета, знаете ли, горе е по-хладничко. “ И имаше право, тъй като температурата на въздуха по това време беше 46 градуса. Нашият Сашо се усмихваше малко изтощено, само че от сърце. А някой му подмятна на съветски: „ Прав си да се смееш, момче, тъй като занапред те чакат усмивки. “ Ветеранът Савиних изглежда най-енергичен, само че и тримата бяха щастливи като жетвар след богата беритба.
Амбициозният план „ Шипка “ оправдава във висока степен очакванията, които са му се възлагали.
Полетът е част от Международната галактическа стратегия на Съюз на съветските социалистически републики „ Интеркосмос “, основана в средата на 60-те години на 20-и век за поощряване на съдействието сред социалистическите страни в региона на галактическите проучвания. С сполучливото осъществяване на задачата на Александър Александров, България става шестата страна в света, която изпраща двама свои космонавти в Космоса, след полета на Георги Иванов през април 1979 година
На 9 юни 1988 година галактическият транспортен съд прави съединяване със руската модулна орбитална станция „ Мир “, на която от декември 1987 година се намират руските космонавти Владимир Титов и Муса Манаров. В продължение на близо осем дни петимата космонавти осъществят огромната научноизследователска стратегия „ Шипка “, създадена от новосъздадения Институт за галактически проучвания при Българската академия на науките (ИКИ – БАН) под управлението на учен Димитър Мишев. На борда на станцията са осъществени редица опити в региона на астрофизиката, отдалеченото сондиране на повърхността на Земята, галактическата биология и медицина.
Един от най-важните извършени опити е озаглавен „ Сън “. Изследването потвърждава, че космонавтите минават през всички етапи на съня. Получените резултати способстват за разширението на научните познания в региона на биологията и медицината, защото до тогава липсват задоволително данни за протичането на съня в изискванията на безтегловност.
По време на задачата по едно и също време с Центъра за ръководство на полетите в Москва (ЦУП) – основният действен орган, отговарящ за пилотираните орбитални комплекси, помощ оказва и Международният ситуационен център в Стара Загора, който обработва резултатите от научните опити и предава получените данни към московския център. Това е първият дублиращ център за ръководство на галактически полети на Балканския полуостров и един от дребното в света, който открива сходна процедура, четем в книгата „ Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война “ на професор Димитър Недялков.
Омуртаг, улица „ Мургаш “ номер 4
гр. Омуртаг, 6 юни 1988 година „ Нашият Сашо ще лети... “ – новината бързо обиколи улиците и домовете на града. Съобщават си я един на различен околните и познатите на Александър Александров, с неспокойствие я изричат и непознати нему хора. А в простичките думи „ Нашият Сашо “ като във фокус се събират обичта, гордостта на омуртагчани.
Момичета и момчета се стопират пред витрината с снимки на Сашо, уредена в „ неговото “ учебно заведение – първо ЕСПУ „ Симеон Велчев “. Не остават без грижи алеята с борчета, засадени от членове на отряда на космонавтите. Така е, тъй като отсам потегля невидимата пътека, извела тогавашния ревнив обожател на списание „ Космос “ до „ Байконур “ – с отличните бележки по физика, с желанието да кали волята си, с възмъжалата фантазия един ден да се „ откъсне “ от земното притегляне.
Този ден идва; какво е пособие на Сашо да върви по сложния път в ученолюбивост и усърдие – дават отговор хората, които го познават от близко. „ Във всяко нещо, с което се захващаше, проличаха волята и упоритостта да го свърши до дъно – напомня си класната му ръководителка Анка Димчева. Беше се запалил по авиомоделизъм, фотографията му постоянно поставяхме на таблото на най-хубавите четци. “
„ С татко му искахме да има по-спокойна специалност – инженер или доктор, само че той си избра своето – самолетите – разчувствана се връща обратно през годините майката на космонавта Пенка Панайотова. За изпитите в Долна Митрополия потеглиха трима от града, устоя единствено той. Дойде си чак след месец, а след три дни го настигна телеграмата – признат! Сега и брат му, Пламен, върви по неговия път… единствено за едно ми е мъчително – баща му не можа да дочака този ден, да му се нарадва… “
В този час за Сашо мислят и приятелите му от ученическите години. Един от тях е Борислав Миланов. „ Никога не е обичал да приказва празни думи, щом намисли нещо – реализира го! Вярвам, че в Космоса Сашо ще прояви най-хубавите си качества. “
Българо-съветският галактически екипаж пред старт
Космодрум Байконур, 6 юни 1988 година Вече е прочут екипажът за втория българо-съветски галактически полет. Това са Анатолий Соловьов – пълководец на кораба „ Союз ТМ–5 “, Виктор Савиних – бординженер и нашият съотечественик Александър Александров – космонавт-изследовател.
Оповестявайки решението на държавната комисия, ръководителят ѝ генерал-лейтенант Керим Керимов посочи нейната оценка, че програмата за подготовка на полета е изпълнена напълно. И двата екипажа – първият и вторият, са усвоили нужните умения и опит. Утвърденият екипаж е в положение да взема решение виновните задания по ръководството на кораба и осъществяването на научно-техническата стратегия след скачването с орбиталния комплекс „ Мир “.
Напълно са подготвени и техническите средства за експедицията. В отговор космонавтите увериха комисията, че ще създадат всичко, с цел да оправдаят високото доверие. Те бяха поздравени от присъстващите на съвещанието техни ръководители, сътрудници и други експерти в галактическото дело.
Голям е ползата към конференцията, дадена от екипажа. Седнали в настрана помещение, зад стъклена бариера (предпазните медицински ограничения са наложително правило), тримата космонавти дадоха отговор в детайли на многочислените въпроси. Често се обажда и възприятието им за комизъм, което заразяваше препълнената зала.
" Когато чух решението на комисията, на първо време си помислих за задължението ни да осъществим научната стратегия ", декларира Александър Александров. " Това е една от най-богатите стратегии в пилотираните полети на други страни. За къс период би трябвало да създадем 46 опита, а ние ще се постараем да свършим и спомагателна работа. "
На собствен ред Анатолий Соловьов изрече признателност на стотиците хора, взели участие в многомесечната подготовка на екипажа.
– А пък аз си помислих за своите приятели, с които ще летим дружно. Радвам се, че се реализира отдавнашна тяхна фантазия, добави Виктор Савиних.
И тримата космонавти по друго време са били дубльори.
В Космоса – интернационален екипаж
Москва, 7 юни 1988 г. На 7 юни 1988 година в 18:03 часа московско време (17:03 часа българско време) в Съветския съюз е изстрелян галактическият транспортен съд „ Союз ТМ-5 “. Корабът се пилотира от интернационален екипаж: пълководец – Анатолий Соловьов, Бординженер – Виктор Савиних, космонавт-изследовател – жителя на Народна република България Александър Александров.
Програмата за полета планува съединяване на кораба „ Союз ТМ-5 “ с пилотирания комплекс „ Мир “ и осъществяване на взаимни проучвания и опити с космонавтите Титов и Манаров, които работят в околоземна орбита от 21 декември 1987 година.
Бордните системи на кораба „ Союз ТМ-5 “ работят обикновено. Самочувствието на Соловьов, Савиних и Александров е положително.
Стартиралите през вчерашния ден с кораба „ Союз ТМ-5 “ руски космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и техният български сътрудник Александър Александров ще извършат 46 опита в региона на астрофизиката, отдалеченото сондиране на повърхността на земята, галактическата биология и медицина. В тези проучвания ще взе участие и екипажът на орбиталната станция „ Мир “ – Владимир Титов и Муса Манаров.
България става 18-ата галактическа страна в ранглистата на Организация на обединените нации, шестата страна, която има собствен космонавт, третата, която създава хранителни артикули за участниците в галактическите полети.
Скачване в орбита
Москва, 9 юни 1988 година В18 часа и 57 минути българско време галактическият транспортен съд „ Союз ТМ-5 “ се скачва с научноизследователския комплекс „ Мир “.
Международният екипаж – руските космонавти Владимир Титов, Муса Манаров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и българският космонавт Александър Александров, започват да извършва в околоземна орбита програмата за общи проучвания и опити. Научната стратегия за полета, готова от учени от България и Съветския съюз, е планувана за осем дни. На интернационалния екипаж следва да извърши обширна стратегия от астрофизически проучвания, да направи фотоси на повърхността на Земята, в това число територията на Народна република България. Запланувани са също медико-биологични проучвания и опити по галактическо материалознание. Значителна част от общата работа ще се извърши с научната инсталация, основана от български експерти и доставена на орбита от товарния транспортен съд „ Прогрес-36 “. Бордовите системи на орбиталния комплекс „ Мир “ работят обикновено. Самочувствието на космонавтите е положително.
Висока оценка за българската галактическа кухня
София, 12 юни 1988 година Всички, следили на телевизионните екрани срещата на втория българо-съветски галактически екипаж с екипажа на орбиталната станция „ Мир “, стават свидетели на насладата на космонавтите Титов и Манаров при известието, че гостите носят пресни плодове и зеленчуци. Известно е, че огромна част от тях са отгледани на българска земя и са модифицирани в галактическа храна от експерти от Селскостопанската академия в София и филиалите ѝ в Пловдив.
С галактически храни страната ни взе участие още в първия българо-съветски полет, когато продуктите са били преработвани най-вече в консерви, в пресовани сухи хранителни смеси в кубична форма или в полутечно и пастообразно положение. Прилаганият в този момент способ на сублимационно сушене дава отговор на най-важното условие – готовата храна да е лека и с дълъг период на валидност. Продуктите се изсушават в замразено положение под вакуум, като водата в тях минава от твърдо в газообразно положение без да се топи. По този метод изцяло се резервира външният тип, цветът, ароматът и усетът на плодовете, зеленчуците и другите блюда. За да станат те още веднъж напълно свежите належащо е единствено да бъдат потопени за няколко минути във вода.
Успешно се извършва програмата „ Шипка “
Само след три дни българо-съветският галактически екипаж – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров ще поемат курс към Земята. Но преди да са завършили заплануваните опити, може да се каже, че осъществяването на научно-техническата стратегия „ Шипка “ е сполучливо. Изследванията ще обогатят научните ни знания за земната повърхнина, за атмосферата, за астрофизическите феномени, за държанието на човешкия организъм в изискванията на безтегловност и т.н.
Полетът приключи – полетът продължава
Успешно приземяване на българо-съветския екипаж. Байконур, 17 юни 1988 г. Десетдневният българо-съветски галактически полет приключи с успешно приземяване на екипажа на 200 км югоизточно от казахския град Джезказган. И тримата – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров се усещат добре. В 13 часа и 13 минути българско време капсулата докосна Земята.
Първата смешка на Соловьов: „ Много ви е горещо тук, момчета, знаете ли, горе е по-хладничко. “ И имаше право, тъй като температурата на въздуха по това време беше 46 градуса. Нашият Сашо се усмихваше малко изтощено, само че от сърце. А някой му подмятна на съветски: „ Прав си да се смееш, момче, тъй като занапред те чакат усмивки. “ Ветеранът Савиних изглежда най-енергичен, само че и тримата бяха щастливи като жетвар след богата беритба.
Амбициозният план „ Шипка “ оправдава във висока степен очакванията, които са му се възлагали.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ